Р Е Ш Е Н И Е
№ гр. Асеновград, 13.04.2021г
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АСЕНОВГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІV гр. с-в в публично заседание на осемнадесети февруари
две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕВЕНА КАБАДАИЕВА
при секретаря МИХАЕЛА МАМАКОВА като разгледа
докладваното от съдия НЕВЕНА КАБАДАИЕВА гр.дело № 265 по описа за 2020г. и като
обсъди:
Предявени искове с правно основание
чл. 432 КЗ, чл. 86 ЗЗД.
Н.К.П.
и Г.К.П.,***, Р.З.Ч. и Т.З.Ч., ЕГН**********, лично и със съгласието на законния
си представител З.К.Ч.,*** молят да бъде
постановено решение, с което да бъде
осъден ЗД БУЛ ИНС АД, със седалище и адрес на управление гр София, р-н Лозенец, бул „Джеймс Баучер“ № 87, представлявано от С.С.П. и К. Д. К. да заплати на всеки един от – Н. К.П. и Г.К.П. - сумата от 10000лв, на всеки един от - Р.З.Ч.
и Т.З.Ч., лично и със съгласието на законния си представител З.К.Ч. – сумата
от 15000лв обезщетение за страдания от смъртта на баба им Т. С. К.,
поч на 24.10.2018г, вследствие на ПТП, причинено на 23.10.2018г в гр Асеновград при управление
на МПС л а Ауди А 4 с ДКН РВ 8440 СР от В.Й.Б.
***, за което е осъден с Присъда № 86/24.09.2019г по НОХД 1327/2019г на ПОС,
ведно със законната лихва от 18.12.2018г до окончатеното изплащане на сумата.
Претендират разноски по производството.
Твърдят, че са внуци на Т. С. К.,
поч на 24.10.2018г в резултат на ПТП на 23.10.2018г, в което е участвала като
пешеходец. ПТП е предизвикано от В. Й.Б. *** - водач на МПС Ауди А 4 с ДКН РВ
8440 СР. С присъда по НОХД 1327/2019г на ПОС В.Б. е бил признат за виновен в
това, че на 23.10.2018г в гр Асеновград при управление на МПС л а Ауди А 4 с
ДКН РВ 8440 СР е нарушил правилата за движение по пътищата - чл.40 ал.1 ЗДвП – преди да започне движение назад,
водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че
няма да създаде опасност или затруднения
за останалите участници в движението, чл. 40 ал.2 от ЗДвП - по време на движението си назад водачът е
длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е
невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности,
и по непредпазливост е причинил смъртта на Т. С. К., настъпила на 24.10.2018г,
като на основание чл. 343 ал 1 б „В“ пр
1 вр чл 342 ал.1 от НК вр чл . 55 ал.1 т. 1 НК е осъден на една година и осем
месеца лишаване от словобода, отложено по реда на чл. 66 ал. НК за срок от три години, и на основание чл. 343
Г вр чл 37 ал.1 т.7 НК е лишен от правото да
управлява МПС за срок от една година и десет месеца, от което наказание
е приспадното по реда на чл. 59 ал.4 НК времето от отнемането на свидетелството за правоуправление
по административен ред. Към настъпване на ПТП автомобилът, управляван от
виновния водач – Ауди А 4 с ДКН РВ 8440 СР е имал сключена ЗЗ“ГО“ в ЗД БУЛ ИНС
АД гр София. Ищците са отправили към ответника застрахователна претенция на 12.12.2018г, по които претенции са образувани щета № № **********, **********, ********** и **********.
С писмо от 18.12.2018г е отказано
удовлетворяване на претенциите. От
смъртта на своята баба ищците търпят неимуществени вреди, изразяващи се в непреодолима
скръб и болка от загубата й. Прекрасните
отношения, които са имали, не са били
прекъсвани през годините, а третия и
четвъртия ищци са живели с нея и с баща си в едно домакинство до смъртта й,
винаги са намирали подкрепа в нейно лице
в най-трудните моменти в живота им. Т. К. е помагала
в отглеждането им от самото им раждане и непрекъснато е полагала грижи
за тях. След развода на родителите на Т. и Р. Ч., грижите за тях са поети от
бабата Т.К.. Смъртта на Т. К. е била изключителен шок за Т. и Р. Ч., които
почти година преди това са загубили дядо си Р. Д., също починал в резултат
на ПТП , и когато същото е сполетяло и
баба им, това им се е отразило много зле. Т. К. е била изключително привързана
към внуците си и те към нея. Първия и втория ищци почти ежедневно са я
посещавали или тя е посещавала жилището им поради близостта, в която са
живеели, винаги е имало много силна
връзка помежду им, взаимна подкрепа и обич, ежедневно са разговаряли по
телефона. Липсата на всичко това тежи изключително много на ищците, все още не
могат да преодолеят нейната загуба. Ищците са лишени от нейната любов и
подкрепа необратимо, по един насилствен начин е разрушена връзката на обич и
взаимна привързаност, което намира отражение върху психиката им и оставя
празнота за цял живот. Загиналата е била
грижовна баба, стремяла се да бъде тяхна опора и да се грижи за тях, и вестта
за преждевременната й кончина ги е шокирала. Ищците и до сега скърбят за баба
си. Ангажират събиране на доказателства.
Ответникът оспорва
исковете по основание и размер. Твърди, че
от приложените с ИМ писмени доказателства не се установява механизма на
настъпване на ПТП, оспорва сочения от ищците механизъм на възникване на ПТП и твърдяната
причинно-следствена връзка между ПТП, настъпилата смърт и причинените
неимуществени вреди. Твърди, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат,
тъй като пострадалата е предприела
пресичане на пътното платно на необозначено за това място по рисков начин, без
да се огледа и да се съобрази с конкретната пътна обстановка, пресичането е
било във възможно най-неразумната посока и точка, на която е можела да пресече
– зад автомобил със запален двигател. Оспорва претенцията и по размер, като
счита че същото е определено в размер до
5000лв в разпоредбата на чл. 493 а ал.2 от ПЗР на ЗИДКЗ. Ангажира събиране на
доказателства, претендира разноски.
Съдът, като взе предвид становищата на
страните, събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа
страна: На 23.11.2018г е съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица
№ 87/2018г от Димитър Иванов Кадиев - дежурен при ОД МВР Пловдив РУ Асеновград,
с участник: ППС с ДКН РВ 8440 СР Ауди А 4 собственост на В. Й.Б., управляван от
В. Й.Б. и Т.С. К. - пешеходец. С Присъда № 86 от 24.09.2019г по
НОХД 1327/2019г по описа на ПОС(в сила от 10.10.2019г) В.Й.Б. е признат за виновен в това че на 23.10.2018г в
гр Асеновград, при управление на МПС л.а. Ауди А 4 с ДКН РВ 8440 СР е нарушил правилата за движение по
пътищата а именно: чл. 40 ал.1 от ЗДвП -
преди да започне движение назад водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад
превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за
останалите участници в движението, чл. 40 ал.2 ЗДвП – по време на движението си
назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство,
а когато това е невъзможно той е длъжен да осигури лице, което да му
сигнализира за опасности и по непредпазливост е причинил смъртта на Т. С. К.
ЕГН **********, настъпила на 24.10.2018г, поради което и на основание чл. 343
ал.1 б „В“ пр 1 вр чл 324 ал.1 НК вр чл .55 ал.1 НК е осъден на една година и
осем месеца лишаване ост свобода, отложено по реда на чл. 66 ал.1 НК за срок от
три години и на основание чл. 343 г вр чл. 37 ал.1 т.7 от НК е лишен от правото
да управлява МПС за срок от една година и десет месеца, считано от влизане на
присъдата в сила. Наследници на Т.С. К. поч. на 24.10.2018г, съгласно представеното в
заверен препис у-ние наследници изх № 20-00-6138/30.10.2018г са: С. К. П. - дъщеря,
С. К.Ч. - син, З.К.Ч. - син. Ищците са внуци на починалата Т.С. К.(у-ния за
съпруг и родствени връзки изх № №20-00-6308/09.11.2018г,
20-00-6308/09.11.2018г, 20-00-6330/09.11.2018г – в заверени преписи). Във
връзка с подадена от Р.З.Ч. и З.К.Ч., в качеството му на родител и законен
представител на Т.З.Ч.,***, Г.К.П. и Н.К.П., и двамата от гр Асенвоград ул „Ст.
Джансъзов“ № 7 застрахователна претенция до БУЛ ИНС АД, за изплащане на обезщетение на неимуществени
вреди(ведно с приложени към претенцията протокол ПТП, у-ние роднински връзки),
ЗП по пр пр 2305/2018г на РП Асеновград) са били уведомени, че застрахователното дружество не е в риск „ГО“
и няма основание да изплати претендираното застрахователно обезщетение, тъй
като не са установени особено близки взаимоотношения с починалата и
действително претърпени от смъртта вреди(л.15-20 вкл, л. 78-116 вкл). Отговорът
е бил връчен на ищците на 20.12.2018г.
Съгласно
приетото заключение по допуснатата АТЕ,
неоспорено от страните, което съдът кредитира като пълно, компетентно и
безпристрастно изготвено, произшествието
е настъпило на наклонен надолу, равен и прав участък от пътя при движение през
деня, при видимост на дневна светлина. Вещото лице е посочило, че платното за
движение в мястото на произшествието има настилка от асфалт, която по време на
произшествието е прието, че е била суха, тъй като по делото няма данни за метеорологичните
услвия, в мястото на произшествието няма данни дали са намерени следи от гуми,
няма данни за интензивността на движението. Според експерта ударът е настъпил
източно от платното за движение на паркинга в конфликтна почта на първоначален
контакт, която се намира по дължина на ул „Книжна фабрика“ срещу № 3, а по
широчина на 1-3 м източно от платното за движение на ул „Книжна фабрика“. Според
експерта, пешеходката Т.С. К., съгласно даните по делото не е пресичала платното за движение. Приема, че в случая светлините за заден ход е
възможно да бъдат забелязани по време на цялото вижение на автомобила, което е
било между 5 и 20 м. Посочва, че пешеходката Т. С. К. съгласно данните по
делото не е пресичала платното за
движение и следователно е нямала техническа възможност да избегне удара.
В хода на производството бяха събрани
гласни доказателства. Св Е. Н.(познава Т. К., съсед на починалата) твърди, че
винаги са били заедно, сутрин и вечер се събирали и си говорили. Познава
внуците на Т., и заявява, че им е било много тежко, катастрофата станала изведнъж
и били много травмирани, тъй като много обичали баба си и тя много ги обичала.
Т. К. ги изгледала от малки, грижила се за тях, те идвали при нея и много я
обичали. Според свидетеля Г. и Н.
страдат за баба си и им е мъчно, след смъртта плакали, много тежко им
било, били на помена, на погребението, в тежко състояние. Сочи, че Г. и Н. ***.
Според свидетеля първите двама ищци не са преодоляли смъртта на баба си все
още. Ф. Н.(познава Т. К. и първите двама ищци, живяла в един блок с нея) твърди,
че връзката между бабата и децата била много силна от самото им раждане, тъй
като тя се грижела постоянно за тях. Децата обичали баба си и тя ги обичала, свидетел е на вниманието
което са оказвали към баба си, особено срелед като поотраснали. Бабата
присъствала на всички важни събития в живота им, канили са я навсякъде. Според
свидетеля К. имала нужда от помощ и те й помагали, били са много натъжгени и
тъгували за баба си, особено за нелепата й смърт, като според свидетеля тази
мъка все още не е отминала, и когато идват в дома се чувства тъгата и мъката, която
изпитват към баба си. Св Н. сочи, че връзката между тях е била много силна. Също
заявява, че първите двама ищци са семейни понастоящем. Св З. А.( познава Т. К.
от 1976г познава и внуците й) твърди, че З. се оженил и там си останали с майка му и децата били там
- Т. и Р.. Според свидетеля баба и внуци били сплотени в едно докакинство,
изпращала ги с усмивки и прегръдка и така ги посрещала, като отношенията им
били такива, докато починала. След развода З. останал при майка си и тя се грижела за децата.
Според свидетеля, Р. в 12 часа тръгнал на гробищата за да каже на гроба на дядо
си, че баба му е починала, много зле им се отразила смъртта , съседите не смеят
да говорят за бабата, защото децата плачат. Според свидетеля децата са вечно
тъжни, а преди нейната смърт са били щастливи. Св В. А. (съсед на блока познава т. К., познава и
внуците й също) сочи, че бабата се е грижела за тях, тя живеела със сина си З.Ч.
и жена му и с децата, отгледала децата от бебе, а майката и бащата работели.
Внуците много я слушали и я обичали, след развода З.Ч.
останал с майка си и децата в апартамента, според свидетеля когато се спомене
името на бабата децата започват да плачат. Св В.Б. твърди, че е бил паркирал
срещу аптеката, влязъл в аптеката, за да си купи капки и след като се върнал в
колата, около пет минути след това предприел маневра на заден ход, усетил подпиране
и спрял, върнал колата в положението от което тръгнал, слязъл и видял жената
паднала, било през деня към 14,00ч. Свидетеля сочи, че е стоял със запален
автомобил около пет минути, преди да предприеме маневра на заден ход, през
които пет минути чел описанието на капките, които си купил от аптеката. Твърди, че
преди да предприеме маневрата погледнал във всички огледала , но не се
извърнал поглед назад.
Въз
основа на така установената фактическа обстановка съдът прави следните изводи: Като
взе предвид наведените в исковата молба обстоятелства и петитум, съдът
квалифицира предявените искове по чл. 432 КЗ – за заплащане обезщетение за причинени им вреди от смъртта на тяхната баба Т. К.,
както и по чл. 86 ЗЗД - за заплащане
обезщетение за забава върху главницата. Исковете се допустими, с оглед твърденията за претърпени вреди.
Разгледани по същество. Не е спорно по делото обстоятелството, че
ищците са внуци на Таня Кисьова, поч на 24.10.2018г в резултат на ПТП от 23.10.2018г, а и това се установява от
ангажираните по делото доказателства. Не се спори и относно обстоятелството, че
към датата на настъпване на ПТП л а Ауди А 4
с ДКН РВ 8440 СР, собственост и управлявано от В.Б. е имало валидна
застраховка ГО на автомобилистите при ответника. Установи се в хода на
производството, че С Присъда № 86 от 24.09.2019г по НОХД 1327/2019г по описа на
ПОС(в сила от 10.10.2019г) В.Й.Б. е
признат за виновен в това че на 23.10.2018г в гр Асеновград, при
управление на МПС л.а. Ауди А 4 с ДКН РВ 8440
СР е нарушил правилата за движение по пътищата а именно: чл. 40 ал.1 от ЗДвП, чл. 40 ал.2 ЗДвП и по
непредпазливост е причинил смъртта на Т. С. К. ЕГН **********, настъпила на
24.10.2018г. На основание чл. 300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния
съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици
от деянието, относно това дали последното е извършено, неговата противоправност
и виновността на дееца. Твърди се от ответника, че е налице съпричиняване от страна на
пострадалата, поради това че е пресичала на
необозначено за това място по рисков начин, без да се огледа и във възможно най-неразумната посока и точка,
на която е можела да пресече. Тези твърдения се опровергават от неоспореното
заключение на АТЕ, според което Т. К. не
е пресичала пътното платно. Съгласно
текста на чл. 432 КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен,
има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка
„Гражданска отговорност" при спазване на изискванията на чл. 380. Ответникът
възразява, че ищците не са материално легитимирани за получат обезщетение
за неимуществени вреди по реда на чл. 432 ал. 1 от КЗ. Това възражение е
частично основателно. С ТР №1/2016 от 21.06.2018г. на ОСНГТК на ВКС се прие, че
материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от
причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от
25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХI.1969 г. на Пленума на Върховния съд,
и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална
връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания,
които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. В настоящия случай
от ангажираните гласни доказателства се установи, че Т. К.се е грижила за
ищците, като третия и четвъртия от ищците са били отглеждани от нея и те са
живели в едно домакинство от раждането им. Св Н. , Н. и А., чийто показания
съдът кредитира като базирани на лични впечатления и безпротиворечиви сочат на
дълбоката и силна емоционална връзка между ищците и тяхната баба. Съдът намира
с оглед така установените факти по делото, че са материално легитимирани да
претендират обезщетение за причинените им вреди са третия и четвъртия ищци. Обезщетение
се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително
претърпени от смъртта му вреди, каквато несъмнено се установи между третия и
четвъртия ищци и тяхната баба, с която те са живелив едно домакинство, която се
е грижила ежедневно за тях. Несъмнено
съжителството в едно домакинство от раждането на децата, и грижите полагани от
изключително от тяхната баба, докато родителите им са работили, способстват за
изграждането на силна емоционална връзка, извън обичайната такава между баба и
внуци. Що се касае до първите двама ищци, то действително се установи, че
двамата са били изключително близки с баба си, но не се установиха факти, които
да сочат, че отношенията между тях преди процесното ПТП излизат извън
обичайната емоционална връзка, както и че загубата й е понесена много тежко от тях. При третия и четвъртия
ищеца обаче се установи, че с оглед доказаната силна емоционална връзка с
тяхната баба, загубата й е била понесена много тежко, причинявайки им болки и
мъка, които надминават обичайното страдание(св А., А.). Свидетелите са единодушни, че смъртта на
бабата е причинила голяма мъка на ищците, третия и четвъртия ищец са плачели само при споменаване на името й, и
до днес също изпитват силна мъка по баба си.
Ето защо ще следва да бъде ангажирана
отговорността на ответното дружество за обезщетяване на претендираните от Р. и Т.
Чилингирови неимуществени вреди от загубата на тяхната баба, а предявените
искове от Н. К. в П. и Г.К.П. като неоснователни ще се отхвърлят.
Съдът, при определяне справедливото
обезщетение за причинените неимуществени вреди по реда на чл. 52 ЗЗД, взе
предвид обстоятелството, че ежедневното
съжителство с тяхната баба е изградило изключително силна емоционална връзка,
привързаност и след нейната смърт са изпитвали и изпитват изключително силна
мъка по загубата на баба си. Ето защо намира,
че справедливият размер на обезщетението е от 15000лв за всеки
един от двамата. Възражението на ответника, че размерът на обезщетението следва
да бъде определен по реда на пар. 96 ал.1 от ПЗР ЗИДЗК в размер от максимум
5000лв е неоснователно. Действително съгласно цитирания текст(в сила от
07.12.2018г) до влизането в сила на наредбата за утвърждаване на методиката по
чл. 493 а ал. 2, обезщетението за претърпените неимуществени вреди на лицата по
чл. 493 а ал. 4 – разширения кръг лица се определя в размер до 5000 лв. Ал. 3
от с з постановява, че размерът на обезщетението за претърпените
неимуществени вреди от разширения кръг лица за предявените от тях съдебни
претенции в периода от 21 юни 2018г. до влизането в сила на този закон се
определя по ал.1, като тези лица могат да оттеглят своите искове без съгласието
на ответника и не носят отговорност за разноски за прекратената част от иска.
Според текста на чл. 52 ЗЗД обаче обезщетение за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. Или определянето на максимални размери на
обезщетението за разширения кръг лица влиза в противоречие с принципа за
определяне обезщетението по справедливост. Още повече, че правото на ЕС
определя само минимални, но не и максимални размери на обезщетението. В чл.9
ал.1 от Директива 2009/103/ЕО относно застраховката "ГО" при
използването на МПС и за контрол върху задължението за сключване на такава
застраховка, са посочени минималните застрахователни суми по задължителната
застраховка "ГО" : в
случай на телесно увреждане - в размер
на 1 000 000 евро за един пострадал и 5 000 000 евро за събитие, независимо от
броя на пострадалите. Такива са и предвидените минимални застрахователни суми в
предходните Директива 72/166/ЕИО и Директива 84/5/ЕИО, кодифицирана с Директива
2009/103/ЕО/. Според чл.9 ал.2 от Директива 2009/103/ЕО, ако е необходимо,
държавите-членки могат да въведат преходен период, приключващ най-късно на 11
юни 2012г., в рамките на който да приведат техните минимални застрахователни
суми в съответствие с размерите, предвидени в първа алинея. В решение на Съда на ЕО от 24.10.2013г. по дело
С - 277/12/Vitālijs Drozdovs срещу Baltikums AAS, постановено по
преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от съд от Латвия, чл.3
пар.1 от Директива 72/166 и чл.1 пар.1 и 2 от Втора директива 84/5 трябва да се
тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която
задължителната застраховка "ГО" при използването на МПС покрива
обезщетението за неимуществени вреди, дължимо съгласно националната правна
уредба на гражданската отговорност за смъртта на близки членове на семейството,
настъпила при ПТП, само до определена максимална сума, която е по-малка от
посочените в чл.1 пар.2 от Втора директива 84/5. Текстът на чл. 633 ГПК постановява, че решението на Съда
на Европейските общности е задължително за всички съдилища и учреждения в Република
България. Ето защо следва да бъде осъден ответникът да заплати обезщетение на Р.Ч.
и Т.Ч., със законен представител З.Ч., вреди в размер на
по 15000лв за всеки един от тях.
По
предявения иск с правно основание чл. 86 ЗЗД. Съгласно чл. 497 ал. 1 т. 1 и т. 2 КЗ, застрахователят дължи
законната лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако
не го е определил и изплатил в срок, считано от по-ранната от двете дати: 1.
изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства
по чл. 106 ал. 3; 2. изтичането на срока по чл. 496 ал. 1 освен в случаите,
когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от
застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3. Съгласно текста на чл. 496 ал. 1 КЗ срокът за окончателно произнасяне по претенция
по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите не може да е по-дълъг от три месеца от нейното предявяване по
реда на чл. 380 пред застрахователя, сключил застраховката "ГО" на
автомобилистите, или пред неговия представител за уреждане на претенции. В
настоящия случай, ищците са заявили претенциите си пред застрахователя на 11.12.2018
г., като са представили протокол за оглед, скица на местопроизшествието на ПТП,
удостоверение за наследници, посочили са
и банкова сметка. ***ълнителни доказателства.
Ето защо съдът намира, че
застрахователят е изпаднал в забава , считано от 11.03.2019г, а
претенцията за законна лихва се отхвърли за периода 18.12.2018г-11.03.2019г.
Съобразно с изхода на делото, направеното
искане и на основание чл.78 ал.1 ГПК, следва да бъде осъден ответникът да заплати разноски
по производството(съобразно представените доказателства за направени
такива),както следва: на Р.Ч. – 900лв и
на Т.Ч. лично и със съгласието на
законния му представител З.Ч. – 900лв и на З.. Направеното възражение от ответника за
прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно. Минималният размер
на адвокатското възнаграждение, определен по реда на чл.7 ал.2 т.4 от НМРАВ е в
размер на 980лв.
На
основание чл. 78 ал.3 ГПК и направеното
искане следва да бъдат осъдени Н.П. и Г.П.
да заплатят на ответника разноски по производството съобразно отхвърлената част
на иска и представените доказателства за направени такива в размер на 1380лв.
Ищците
са освободени от заплащането на ДТ. Ето защо , при този изход на делото и на основание чл. 78 ал.6 ГПК следва да бъде осъден ответникът да заплати
по сметка на РС Асеновград ДТ в размер на 1200лв.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
ЗД БУЛ ИНС АД ЕИК831830482, със седалище и адрес на управление гр София, р-н Лозенец, бул „Джеймс Баучер“ № 87, представлявано от С.С.П. и К.Д. К.да заплати на Р.З.Ч. ЕГН ********** *** сумата от 15000(петнадесет хиляди) и на Т.З.Ч.
ЕГН**********, лично и със съгласието на законния му представител З.К.Ч.,*** сумата от 15000(петнадесет хиляди)лв , представляваща
обезщетение за неимуществени вреди - страдания от смъртта на баба им Т. С.К., поч
на 24.10.2018г, вследствие на ПТП, причинено
на 23.10.2018г в гр Асеновград при управление на МПС л а Ауди А 4 с ДКН РВ 8440 СР от В.Й.Б. ***, за което е
осъден с Присъда № 86/24.09.2019г по НОХД 1327/2019г на ПОС, ведно със
законната лихва от 11.03.2019г до окончатеното изплащане на сумата, КАТО
ОТХВЪРЛЯ иска за периода 18.12.2018г-11.03.2019г.
ОСЪЖДА
ЗД БУЛ ИНС АД ЕИК831830482, със седалище и адрес на управление гр София, р-н Лозенец, бул „Джеймс Баучер“ № 87, представлявано от С.С.П. и К. Д. К. да заплати на Р.З.Ч. ЕГН ********** *** разноски по производството в размер на
900(деветстотин)лв и на Т.З.Ч. ЕГН**********, лично и със
съгласието на законния му представител З.К.Ч.,***
разноски по произвоството в размер на
900(деветстотин)лв.
ОСЪЖДА
ЗД БУЛ ИНС АД ЕИК831830482, със седалище и адрес на управление гр София, р-н Лозенец, бул „Джеймс Баучер“ № 87, представлявано от С.С.П. и К. Д. К. да заплати по сметка на
РС Асеновград сумата от 1200(хиляда и двеста)лв ДТ.
ОТХВЪРЛЯ
предявеният от Н.К.П. ЕГН ********** и Г.К.П. ЕГН**********,***
иск за осъждане ЗД БУЛ ИНС АД ЕИК831830482, със седалище и адрес на
управление гр София, р-н Лозенец, бул
„Джеймс Баучер“ № 87,
представлявано от С.С.П. и К. Д.
К. да им заплати на всеки един от двамата
сумата от 10000(десет хиляди)лв
обезщетение за страдания от смъртта на
баба им Т. С. К., поч на 24.10.2018г, вследствие на ПТП, причинено на 23.10.2018г в гр Асеновград при управление
на МПС л а Ауди А 4 с ДКН РВ 8440 СР от В.Й.Б.
***, за което е осъден с Присъда № 86/24.09.2019г по НОХД 1327/2019г на ПОС,
ведно със законната лихва от 18.12.2018г до окончатеното изплащане на сумата
ОСЪЖДА Н.К.П. ЕГН ********** и Г.К.П. ЕГН**********,***
да заплатят на ЗД БУЛ ИНС АД ЕИК831830482 , със седалище и адрес
на управление гр София, р-н Лозенец, бул
„Джеймс Баучер“ № 87,
представлявано от С.С.П. и К. Д.
К. разноски по производството в размер на 1380(хиляда триста и осемдесет)лв.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд – Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: