№ 1128
гр. Варна, 21.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IVА СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ивелина М. Събева
Членове:Константин Д. Иванов
Мая Недкова
при участието на секретаря Марияна Ив. Иванова
като разгледа докладваното от Ивелина М. Събева Въззивно гражданско
дело № 20213100502869 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 268-271 ГПК.
Образувано е по въззивни жалби от двете страни срещу решение № 261554/
10.05.2021г. по гр.д.№ 6170/ 2020г. на Районен съд-Варна, както следва:
1.Въззивна жалба от И. Т. Т., чрез адвокат Д. К., срещу решението в частта, в която е
упражняването на родителските права по отношение на децата А. Т.ов Т. и В. Т.ова Т., е
предоставено на бащата Т. А. Т., и свързаните с него решения за местоживеенето на децата
при бащата на посочения адрес в гр.Варна, режима на лични отношения на двете деца с
майката, присъдените издръжки и ползването на семейното жилище, дължимите такси и
съдебни разноски.
Изложени са възражения за неправилност и незаконосъобразност на решението в
обжалваните части, постановяване при допуснати процесуални нарушения. Счита, че съдът
неправилно е определил за начална дата на присъдените издръжки-10.06.2020г., защото
страните живеят заедно, майката участва в грижите за двете деца и домакинството, и в
заплащането на съответните разходи. В становището по спора поддържа искане да й се
предостави упражняването на родителските права по отношение на детето В., като изтъква
специфични нужди от здравословен характер, за които до момента се е грижела като майка,
има потребност да живеят заедно. Поради настройването на сина й към нея, не възразява той
да живее с баща си. Оспорва размера на присъдената издръжка за детето А. , с искане да
бъде намалена до 162.50лв. и с начална дата- 21.06.2021г., а за детето В. да бъде присъдена в
размер на 180лв.от датата на постановяване на въззивното решение. Във връзка с режима на
лични отношения на всяко дете с другия родител, отправя искане да бъде синхронизиран с
времето, през което две деца да бъдат едновременно при бащата или при майката.
В срока по чл. 263 ГПК е депозиран отговор от въззиваемата страна Т. А. Т., чрез
адвокат С. Х. със становище за неоснователност на жалбата срещу оспорените части на
съдебното решение. Противопоставя се да бъдат приети като доказателства приложените
към жалбата документи, и на искането за допускане на свидетели, което счита за
преклудирано, на основание чл. 260 ГПК. В случай, че съдът уважи това искане, моли при
1
условията на равнопоставеност на страните в процеса, да се допуснат и свидетели на
въззиваемата страна за установяване на твърденията, изложени в писмения отговор.
2. Насрещна въззивна жалба от Т. А. Т. срещу решението в частта за брачната вина.
Счита, че изводът за обща вина на съпрузите е необоснован необоснован, поради
неоспореното от другата страна обстоятелство, че причина за влошаване на отношенията е
извънбрачната връзка на съпругата. По същество отправя искане за отмяна и постановяване
на решение, с което да се приеме, че настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на
брака е само по вина на съпругата.
Дирекция „Социално подпомагане“-Варна, не изразява становище по възраженията и
исканията на страните
Съдът, съобразно становищета на страните и доказателствата към делото,
преценявани при условията на чл. 269 ГПК и чл. 235, ал.1 и 2 ГПК, констатира :
С решение № 261554/ 10.05.2021г. на районен съд-Варна, постановено по гр.д.№
6170/ 2020г., е прекратен гражданския брак между Т. А. Т. и И. Т. Т., поради настъпило
дълбоко и непоправимо разстройство, по вина на двамата съпрузи, на основание чл. 49, ал.1
и ал.3 СК. Упражняването на родителските права по отношение на децата- А. Т.ов Т. и В.
Т.ова Т., е предоставено на бащата, с с определен режим на лични отношения на майката.
Присъдени са издръжки в размер на 180лв. да А. Т. и в размер на 162.50лв. за В. Т., считано
от датата на предявяване на иска- 10.06.2020г. Ползването на семейното жилище в
гр.Варна, ж.к.***, е предоставено на Т. А. Т. и двете деца. Присъдени са дължимата
държавна такса по иска за развод и дължимата върху уважените искове за издръжка, на
основание чл.329, ал.1 вр. чл.78, ал. 6 ГПК.
Решението, с което е прекратен брака между страните, на основание чл. 49, ал.1 СК, и
за фамилното име на съпругата след развода, не е обжалвано и в посочените части е влязло в
законна сила.
В пределите на въззивно произнасяне са въпросите за брачната вина, упражняването
на родителските права и производните на това решение, за местоживеене на децата, режим
на лични отношения с другия родител, издръжки.
Относно брачната вина:
Съдът дължи произнасяне по въпроса за вината в границите на поддържаните брачни
основания като съвкупност от факти и обстоятелства, които са обосновали реално
прекъсване на брачната връзка. На основание чл. 322, ал.1 и 2 ГПК това са всички посочени
основания по съединените брачни искове.
С предявената искова молба от Т. А. Т. е направено искане за произнасяне по
брачната вина на другия съпруг за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на
брачните отношения, на основание чл.49, ал.3 ГПК. Като причина е посочена извънбрачна
връзка на съпругата с друг мъж, поради която е напуснала семейството през ноември 2019г.
Първоначално мислел да продължат съвместния си живот заради спокойствието на децата.
Не можели да се разберат, защото съпругата му непрекъснато била недоволна и за повечето
проблеми той трябвало да отстъпва. Окончателно охладнял към нея когато разбрал, че
продължава извънбрачната си връзка. В началото на 2020г. излязла на квартира с дъщеря им
и се върната след два месеца. В момента живеят в едно жилище, но са напълно отчуждени
като съпрузи. Твърди, че децата са разочаровани от поведението на майка си, защото са
свидетели на всичките им разправии, провокирани от нейна страна с обиди и подигравки
към него. Смята, че съвместният им живот е невъзможен
В отговор на исковата молба И. Т. предявява насрещно искане за прекратяване на
брака по вина на ищеца и небрачни искове, за упражняване на родителските права,
издръжка за двете деца, ползване на семейното жилище.
Според нея затрудненията в брака започнали през 2019г. Съпругът й не желаел да
имат интимни отношения, проявавал грубост и безпричинна ревност, контролирал всяка
2
нейна стъпка, проверявал телефона й, но същевременно предпочитал компанията на
приятели и често отсъствал от вкъщи, което допълнително влошавало отношенията им. За
Коледните празници на 2019г. отишъл в дома на майка си, заедно с децата, където празнувал
с приятелката си. Когато научила, той я изгонил и се наложило се да спи в колата. По същия
начин постъпил в началото на 2020г. След тези разправии се преместила да живее при
съседи около месец и половина, но продължила да се грижи за дома и децата. Твърди, че
откакто е във връзка с друга жена, съпругът й постоянно я заплашвал, че ще я изгони на
улицата, посягъл да я удря, наричал я с обидни думи пред децата. Няколко пъти е викала
комшии да я спасяват. При последния случай синът им реагирал като хванал ръката на баща
си. Смята, че с поведението си цели да се разделят. Дори предложил тя да се прибере в
гр.Провадия с дъщеря им, а той и синът им да останат в семейното жилище. Твърди също,
че бащата недопустимо настройва сина им срещу нея, ограничава общуването между тях и
по този начин формира родителско отчуждение. Към дъщеря им се държи пренебрежително,
кара й се за глупости, а понякога посяга да я удари, когато детето иска да е с майка си.
Посочените от ответната страна брачни основания са оспорени изцяло от Т. с
изложените доводи в писмено становище. Допълнително посочва, че на 02.12.2019г. е
направила опит за самоубийство и само бързата му реакция и своевременното пристигане на
медицински екип, са я спасили. Двете деца са изплашени от нейното поведение. Според
него ответницата не се интересува как постъпките й се отразяват на децата и семейството.
Съответно на разпределената доказателствена тежест, всяка от страните доказва
главно и пълно брачната вина на другия съпруг, като причина за настъпилото дълбоко и
непоправимо разстройство на брака.
Изложените в исковата молба и насрещната искова молба обстоятелства сочат на
обтегнати отношения между съпрузите преди бракоразводния процес, с отправяни взаимни
обвинения, предизвиквани конфликтни ситуации в семейството и реактивно поведение в
присъствието на децата.
За установяване на конкретни факти и обстоятелства на първа инстанция са
допуснати свидетелите- М.В.С., посочен от ищеца, и Н.К.М., посочена от ответницата.
Свидетелят С. познава семейството от петнаседет години. Не е забелязал да имат
сериозни конфликти, до миналата година двамата се грижели заедно за децата и
домакинството. Според него проблемите започнали поради извънбрачната връзка на И.. Тя
му споделила пътуванията през почивните дни, показала му снимки с нейния приятел. От Т.
научил за скандалите. Описва го като спокоен човек, неконфриктна личност.
Свидетелка Н.К.М. е приятелка на И. от десет години. Твърди, че проблемите в
семейството започнали от миналата година. Т. ревнувал жена си, непрекъснато я следял,
често я нагрубявал. При един телефонен разговор станала неволен свидетел на грозен
скандал и обидни думи от ищеца, който блъскал и разбил вратата на стаята, в която се
намирала И.. От нея научила, че често е заплашвана, че ще я изгони и много се страхувала
да не й направи нещо. Споделила й, че Т. има приятелка, с която познава е разговаряла, да
остави мъжа й.
Свидетелските показания са опосредени и не разкриват в достатъчна степен
причините за състоянието на брака. Изнесените факти са предадени, а не придобити от
лични наблюдения в периода на усложнените и конфликтни отношения между съпрузите.
Не е доказано, че напускането на дома за кратки периоди, заедно с по-малкото дете, е поради
извънбрачна връзка на съпругата, естеството на тези отношения като определящ фактор за
разрива в семейството и тяхната продължителност. Противопоставени са насрещни
твърдения, частично потвърдени от св. М., че ищецът е проявявал грубост и крайна
невъздържаност към ответницата в периода на съжителство, доказано при водения със
свидетелката телефонен разговор. В контекста на това съображение преценява пълното
отсъствие на данни за предприети мерки и положени усилия към възстановяване на
съпружеския живот.
Базираните на свидетелски показания данни не могат да обосноват обективен извод,
3
че дълбокото и непоправимо разстройство на брака е само по вина на ответницата, като
закономерен резултат от поддържана извънбрачна връзка, съответно поради брачни
провинения на съпруга, изразяващи се в незачитане, пренебрежение и доминантно
поведение, в отклонение от съпружеските задължения. Допуснати са прояви, различни по
значение и тежест за благополучението на семейния живот, с които всеки от тях е рушил
доверието, духовната и емоционална връзка. Те са напълно отчуждени като партньори, за
които запазването на брака не е приоритет.
Състоянието на брака е основание разводът да бъде допуснат, но това не е
обусловено от вината на страните. В инициираното по реда на чл.49, ал.3 от СК
производство, съдът дължи произнасяне по въпроса за вината в границите на поддържаните
брачни основания като съвкупност от факти и обстоятелства, които са обосновали реално
прекъсване на брачната връзка. На основание чл. 322, ал.1 и 2 ГПК това са всички посочени
основания по съединените брачни искове. В случай, че всеки от съпрузите е допринесъл за
разпада на брака с поведението си, без оглед степента на участие за този резултат,
отговорността е обща.
По изложените съображения, решението по чл.49, ал.3 от СК е законосъобразно.
Относно родителските права:
Страните са родители на А. Т.ов Т. и В. Т.ова Т., с предявени на първа инстанция
небрачни искове за упражняване на родителските права. При постановяване на решението
съдът е възприел съдържателно социалния доклад, констатациите и заключението на
съдебно- психологичната експертиза, желанието на непълнолетния син да живее с баща си.
Като се е позовал на емоционалната нестабилност на майката и отражението на нейното
състояние върху децата, е приел, че бащата е по-надежден като родител и общото им
отглеждане ще запази близките отношения между тях.
Пред въззивния съд И. Т. Т. поддържа искане за изменение на решението по
отношение на детето В. Т.ова Т., като твърди, че може да полага по-адекватни грижи,
предвид възрастта, пола, здравословното състояние и силната емоционална връзка с
майката.Спрямо непълнолетния А. Т. приема и съобразява желанието му да живее с баща
си.
С представения на първа инстанция социален доклад е уточнено, че към 08.10.2020г.
страните живеят заедно в семейното жилище, ползвайки самостоятелни стаи, и въпреки
нарушената комуникация, липсата на нормален диалог, полагат съвместно грижите за двете
деца. Според социалното проучване децата са емоционално свързани помежду си и със
своите родители. В процеса на разговорите, проведени с тях, А. е изразил категорично
желанието си да остане при баща си, с когото се чувства много добре, спокоен е в
присъствието му, споделя и говорят за всичко, което го интересува. В. е заявила, че се
чувства добре при двамата родители и желае да живеят заедно. Ако това е невъзможно, да
живее с майка си, но да вижда баща си, когато поиска. В заключение е прието, че родителите
имат желание и възможност да упражняват родителските права.
Заключението на комплексната съдебно психиатрична и психологична експертиза,
допусната по искане на ищеца, е прието без възражения от страните.
Преценява се в неговата цялост, като обективно,компетентно и непротиворечиво по
конкретно зададените въпроси. Проведено е обследване на родителите и двете деца, въз
основа на което са изведени изводи, че страните притежават положителни родителски
качества, поставят на първо място удовлетворяването на базисните потребности на децата /
храна, образование, обич, внимание, грижи/ и са полагали адекватни грижи за тяхното
физическо и психическо здраве. Към момента на изследването не страдат от психично
заболяване. Заключението изключва фамилна обремененост и болестно състояние, поради
анамнеза на майката от 02.12.2019г., когато е поставена диагноза „Разстройство на
адаптацията. Кратка депресивна реакция“. Категорично е становището на експерта, че тя се
отнася до състояние, предизвикано от остър стрес, който води до сериозна дезадаптация в
ежедневното функциониране. Включва комплекс от симптоми- тревожност, напрегнатост,
4
подтиснато настроение, нарушен сън, непрекъснато мислене за психотравмиращо събитие, и
обичайно протича в рамките на осем месеца. Суициден опит може да извърши и
психическо здраво лице в състояние на криза, свързана с някакво събития. Установеното
към конкретния момент разстройство в адаптацията, вещото лице определяне като резултат
от семейни проблеми и междуличностни отношения, които ескалират между съпрузите в
продължение на една година.
По отношение на възпитателските им качества посочва, че бащата познава нуждите
на децата, показвайки мъжкия модел на поведение. Със сина си е в близка, емоционална
връзка, като детето емпатира на баща си, заемайки неговата позиция. Определя това
поведение като изява на ранно съзряване, с поемане на мъжки отговорности , непосилни за
възрастта му, но и като компенсаторно усещане за вина за разстроените семейни
отношения. Отношението към майката е реакция от нейната емоционалната нестабилност и
депресивните отреагирания, които са дали отражение върху емоциите и усещанията на
децата за сигурност и недежност, и идентификация с мъжкото начало в семейството/
модела на подражание е бащата/. Поведението му е продиктувано преди всичко от болката и
обидатата, поради това, че се е почувствал предаден и изоставен. Детето В. показва обич и
привързаност към двамата родители, но също съчувствие към майката и желание да остане
при нея.
На този етап не са налице симптоми на родителско отчуждение и игнориране на
другия родител. В процеса на обследване вещото лице не установява съзнателна
манипулация на страните за постигане на желания ефект. При представянето на събитията и
свързаните с тях преживявания показват различни гледни точки, но разминаването на
фактите е свързано с неосъзнавани / полуосъзнавани/ психологически защити.
В проведеното изслушване на непълнолетния А. Т., на основание чл. 15 ,ал.1 ЗЗакрД,
категорично заявява, че иска да остане при баща си.
В проведеното на основание чл.59, ал.9 СК изслушване на родителите пред районен
съд, двамата заявяват желанието си да се грижат за децата в бъдеще. От направените
изявления се установява, че живеят в едно жилище, но отношенията между тях са
нетърпими, поради скандали и обиди, на които децата присъстват.
Претендираните родителските права по отношение на детето В. се поддържат с
доводи за наличието на обстоятелства, които изискват ежедневно участие на майката в
неговото отглеждане и възпитание. Твърди се, че поради професионалната ангажираност на
бащата и честите му пътувания през лятото, няма кой да се грижи за детето. Здравословното
му състояние изисква периодични прегледи и лечение при стоматолог и при очен лекар, и
контактите с майката са важни за неговото развитие. Представени са медицински
документи- амбулаторен лист № 80/ 16.03.2022г. и ехографски преглед при
специалист,мед.направление от 10.03.2022г., за стоматологичен преглед на 22.03.2022г.,
проведени в хода на въззивното производство.
В съдебно заседание на 11.04.2022г., майката споделя, че детето има хормонални
проблеми, които съпътстват физиологичното му развитие, и то не се притеснява да ги
обсъжда с нея, за разлика от бащата. От няколко години има установено късогледството,
което се проследява с регулярни прегледи, и проблем с челюстта / захапката/, но според
бащата това е известно и за него са водени разговори с личния лекар. Потвърждава, че след
постановяване на решението е напуснала семейното жилище и ползва квартира под наем, от
две стаи и санитарни помещения, с подходящи условия за отглеждане на дете.
Разстроянието от квартирата до училището е пет минути с кола и десет минути с автобус.
Общува със сина си повече по телефона, защото той не желае да я вижда. Мисли, че
проблемът изисква участието на двамата родители, но не получава подкрепата на бащата.
Знае, че детето е манипулирано и възпирано да не се виждат. С дъщеря си общуват всяка
седмица от петък до неделя, а когато е на училище говорят по телефона.
Проведено е повторно изслушване на вещото лице, което пояснява, че малкото дете
е силно привързано към майката, с която намира повече допирни точки в ежедневието,
5
поради пола и възрастта си. С увеличаване на възрастта и навлизането в пубертета ще
изпитва естествена потребност да общува с нея, да споделя своите нагласи и предпочитания.
От друга страна е привързаността към бащата, изразена от двете деца в процеса на
изследване.
За установяване на полаганите грижи след постановяване на решението са допуснати
свидетелите З. Д. и Н.К.М., водени от въззивната страна. Имат преки впечатления, че
майката и вземала детето В. през почивните дни и през ваканциите, излизали на разходки,
понякога я водила на преглед или със себе си на работа, когато не е имало ученицици. И
двете свидетелки твърдят, че И. много страда за децата си и дъщеря й тъгува за майка си.
Показанията на втората група свидетели Д.П.С. и С. А.а Н., сестра на Т. Т.,се
преценяват конкретно и съпоставимо само за релевантните факти в предмета на въззивно
разглеждане, каквито не са личните им оценки за поведението на страните. Свидетелят Д.С.
заявява, че И. напуснала окончателно жилището през миналата година/ 2021г./, после я
виждал „ бегло“ , когато идвала да вземе малкото дете и то я очаквало с нетърпение. Твърди,
че майката на Т. помагала за децата, а А. се грижел за сестра си, приготвял храна, на улицата
били заедно. По негови наблюдения, че децата са спокойни, сплотени и без конфликт между
тях.
Свидетелката С. Н. също заявава, че след приключване на делото и преместването на
майката в друго жилище, децата се успокоили, станали по-отговорни и започнали да
планират обзавеждането на стаите си. Майката е вземала малкото дете за 48 часа, а
понякога и за два часа, без предварителна подготовка. Няма представа дали детето страда за
майка си. Твърди, че брат й бил склонен да разговарят с И. за децата и да обсъждат тяхното
бъдеще, но не се получавал диалог.
Събраните данни насочват към изводи, че двамата родители притежават необходимия
ресурс, качества и възможности да изпълняват задълженията си в обхвата на основните
грижи за двете деца, каквито реално са полагали до раздялата. За този извод преценява
становището на конституираната Дирекция „Социално подпомагане“-Варна, експертното
заключение и показанията на разпитаните в двете производства свидетели. На този етап
бащата е съответно ангажиран с децата и неговото поведение не създава риск за живота и
здравето им.
Разглеждащият състав счита, че промяната в родителските права е неоправдана, ако
ще създаде условия за разделяне на децата в момент, когато имат нужда да са заедно. Те са
силно привързани един към друг, имат устойчиви отношения на обич, взаимопомощ и
подкрепа. Към малката си сестра А. показва искрена загриженост, внимание и разбиране за
ролята си да бъде до нея, без да я въвлича в проблемите на възрастните. Ежедневното
общуване, споделянето на общи ценности в позната среда, ще оказва положително
въздействие върху живота им.
Съдебната практика приема, че разделянето на децата по мерките за родителска
отговорност е допустимо в случаите, когато са налице важни обстоятелства за вземането на
това решение и то е изцяло в техен интерес. С ППВС № 1/ 12.11.1974г. са изброени
примерни причини : голяма разлика във възрастта на децата, липсата на взаимен интерес и
привързаност, продължително разделно живеене, напластена омраза спрямо единия
родител, които във връзка с конкретни обстоятелства да мотивират решение за отделно
отглеждане и възпитание на децата.
Обстоятелства от такъв характер не са установени по делото, а установените
категорично доказват, че до окончателната раздяла децата са отглеждани в семейното
жилище с участието на двамата родители. След постановяване на първоинстанционното
решение майката е напуснала дома, но е продължила да търси контакт с двете деца и със
съгласието на бащата е осъществявала срещи с дъщеря си. Тя се стреми към пълноценна
връзка с дъщеря си, в която да подпомогне изграждането на положителни навици и
задоволяване на потребности, за които бащата не е подготвен. Участието й като родител е
6
важно за развитието на детската личност и категорично не следва да бъде пренебрегвано. В
интерес на двете деца е родителите да имат нормален диалог по въпросите за тяхното
бъдеще-здравеопазване, профилактика, обучение, и да ги разрешават безконфликтно.
По отношение на постановения режим на лични отношения за детето В. и за детето
А. констатира, че той неоправдано разделя децата, установявайки различни времеви
граници, вместо да предостави възможност за общуване с другия родител едновременно.
Приема за подходящ режим, при който срещите да се осъществяват всяка първа и
трета събота и неделя от месеца, от 09.00ч. на първия ден до 18.00ч. на втория ден, с
преспиване при майката, и в същия времеви интервал на всяка пета събота и неделя от
календарния месец на годината;-първата половина от календарното време на зимната и
пролетна ваканция на учениците, обявена от МОН, на четна година, и втората половина от
календарното време на зимната и пролетна ваканция на учениците, обявена от МОН, на
нечетна година, с преспиване в дома на майката;- два дни от Коледните, Новогодишни и
Великденски празници, от 10.00ч. на първия ден до 16.00ч. на втория ден, с преспиване в
дома на майката;-един месец през лятото, когато бащата не е в платен годишен отпуск, който
може да се ползва разделно от 10 или 15 дни, по споразумение на родителите.
По отношение на присъдените издръжки:
Възраженията срещу размера на присъдените издръжки са неоснователни.
Определените издръжки- общо в размер на 350 лв. за непълнолетния А. и в размер
на 300лв. за малолетното дете В., са адекватни на потребностите на всяко дете, според
възрастта и обичайните условия на живот. Разпределени са равностойно между задължените
лица.
Издръжката от 180лв., която майката следва да осигурява за голямото дете,
незначително превишава нормативния минимум , изчисляван по реда на чл. 142, ал.2 СК
върху минималната работна заплата, в утвърдения от МС размер за всяка календарна
година. Към датата на постановеното решение тя е 650лв., за периода 01.01.2021г.-
31.03.2022г., приета с ПМС № 331/ 26.11.2020г., а считано от 01.04.2022г. е в размер на
710лв., приета с ПМС № 37/ 24.02.2022г. В посочения минимален размер е присъдената за
детето В..
Разпределението на задълженията между родителите е съобразено с материалните им
възможности. По писмени данни доходите на майката от трудово възнаграждение за 2020г.
са в размера на минималната работна заплата за страната, а получаваните от бащата доходи
възлизат на 1100-1200лв. месечно.
Неправилно е определена начална дата на издръжките от 10.06.2020г., когато е
регистрирана исковата молба. Предявените искове не са с фиксирана начална дата и на
процесуално основание липсва произнасяне от първоинстанционния съд по реда на чл.322,
ал. 2 ГПК.
Според становище на задължената страна издръжките се дължат от 01.06.2021г.,
когато е напуснала семейното жилище след постановяване на решението на 10.05.2021г. и
фактически са преустановени полаганите дотогава преки грижи. Съдът преценява
направеното изявление като признание на релевантен факт, който следва да бъде съобразен,
на основание чл. 235, ал. 2 ГПК, и да се определи начална дата на издръжките, присъдени в
полза на двете деца, считано от 01.06.2021г.
Обобщено от изложеното, решението подлежи на частична отмяна относно режима
на лични отношения за двете деца и началната дата на присъдените издръжки, и
постановяване на ново с посоченото съдържание.
В останалата обжалвана част е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
На основание чл. 271 ГПК и чл.280, ал. 3 ГПК съдът
РЕШИ:
7
ПОТВЪРЖДАВА решение № 261554/ 10.05.2021г. по гр.д.№ 6170/ 2020г. на Районен съд-
Варна, с което е прието, че вина за разстройството на брачните отношения на двамата
съпрузи, на основание чл.49, ал.3 от СК.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 261554/ 10.05.2021г. по гр.д.№ 6170/ 2020г. на
Районен съд-Варна, в частите, в които упражняването на родителските права по отношение
на детето В. Т.ова Т., ЕГН-**********, е предоставено на бащата Т. А. Т., ЕГН- **********,
с определено местоживеене при него, ползването на семейното жилище на адрес- гр.Варна,
кв.“Владислав Варненчик“, бл.223,вх.4, ап.100, е предоставено на Т. А. Т., съвместно с
децата А. Т.ов Т. и В. Т.ова Т., в частта на присъдената издръжка в размер на 180лв. за
детето А. Т.ов Т., ЕГН- **********, и в размер на 162.50лв. за детето В. Т.ова Т., ЕГН-
**********, и в частта на присъдената държавна такса, на основание чл.78, ал. 6 ГПК .
ОТМЕНЯ решение № 261554/ 10.05.2021г. по гр.д.№ 6170/ 2020г. на Районен съд-
Варна, в частта на определения режим на лични отношения на майката И. Т. Т., ЕГН-
**********, с децата А. Т.ов Т., ЕГН- **********, и В. Т.ова Т., ЕГН- **********, и вместо
него ПОСТАНОВЯВА:
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на майката И. Т. Т., ЕГН- **********, с
децата А. Т.ов Т., ЕГН- **********, и В. Т.ова Т., ЕГН- **********, който включва:
-Всяка първа и трета събота и неделя от месеца, от 09.00ч. на първия ден до 18.00ч.
на втория ден, с преспиване при майката, и в същия времеви интервал на всяка пета събота
и неделя от календарния месец на годината;
-Първата половина от календарното време на зимната и пролетна ваканция на
учениците, обявена от МОН, на четна година, и втората половина от календарното време на
зимната и пролетна ваканция на учениците, обявена от МОН, на нечетна година, с
преспиване в дома на майката.
-Два дни от Коледните, Новогодишни и Великденски празници, от 10.00ч. на първия
ден до 16.00ч. на втория ден, с преспиване в дома на майката;
-Един месец през лятото, когато бащата не е в платен годишен отпуск, който може да
се ползва разделно по споразумение на родителите.
ОТМЕНЯ решение № 261554/ 10.05.2021г. по гр.д.№ 6170/ 2020г. на Районен съд-
Варна, в частта на определената начална дата на присъдените издръжки за децата А. Т.ов
Т., ЕГН- **********, и В. Т.ова Т., ЕГН- **********, и вместо него постановява, че
издръжките се дължат, считано от 01.06.2021г., със законната лихва за всяка просрочена
вноска, с падеж пето число на месеца, за който се дължи издръжка, до настъпване на
законно основание за нейното изменение или прекратяване, на основание чл. 142 СК.
В останалите части решението е влязло в законна сила.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд на Република
България по отношение на родителските права и режима на лични отношения, на основание
чл. 280, ал.3, т.2 ГПК. В останалите части е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8