Р Е Ш Е Н И Е
№ 260777
09.10.2020 година, град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XIV граждански състав, в публично заседание на трети
септември две хиляди и двадесета година, в състав
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ТОСКО АНГЕЛОВ
при участието на секретаря Росица
Марджева, като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело № 10151 по описа на съда за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правна квалификация
чл. 108 ЗС от Р.Р.М., Ф.Р.М., М.Р.М., Н.Р.Ф., Ю.Р.М. и Х.Р.О. срещу М.М.Ш..
Ищците твърдят, че са собственици на ***,
с площ от 285 кв.м. по плана на гр. К., заедно с построената в този имот
паянтова жилищна сграда с площ от 61 кв.м. и и масивна сграда- търговски обект
с площ от 21 кв.м. с адрес ****. Земята заедно с жилищната сграда били
прехвърлени с договор за покупко-продажба от 1992г. на Р.М., М.М. и А.М.. През
1996г. тримата сключили договор за делба, според който Р. и А.М. получавА.имота
поравно, първият в режим на СИО, а за уравняване на дяловете на М.М. и
съпругата му били платени 6000 лева. През 2006г. А.М. изградил в имота масивна
сграда- търговски обект, която признават че станала единствено негова
собственост. След смъртта си А.М. оставил за наследници своите братя и сестри Р.Р.М., М.Р.М., Н.Р.Ф., Ю.Р.М. и Х.Р.О.,
които придобили по 1/5 част от наследството. Така ищците били собственици на
имотите при следните права: 1/2
ид.ч. за Р.Р.М. и Ф.Р.М. в режим на
СИО и по 1/10 ид.ч. за Р.Р.М., М.Р.М., Н.Р.Ф., Ю.Р.М., Х.Р.О. по наследство за УПИ
****, с площ от 285 кв.м. по плана на гр. К., заедно с построената в този имот
паянтова жилищна сграда с площ от 61 кв.м. и по 1/5 ид.ч. от построената в
имота масивна сграда- търговски обект с площ от 21 кв.м. по наследството.
Твърдят, че ответницата владее имотите без основание. Искат да бъде установено
правото има на собственост и да бъде осъдена да им предаде владението.
В срока по чл. 131 ГПК от
ответника е постъпил отговор
на исковата молба, с който се оспорват претенциите по отношение на
наследствените права. Ответницата твърди, че е живяла на съпружески начала с А.Р.
А.(М.) от 1992г. до смъртта му. през 2002г. приключили строежа на нова къща в
имота и се преместили да живеят там. Тази къща и търговския обект били
изградени с общи средства на двамата, който ги вадели повече от 10 години
необезпокоявано. Със саморъчно завещания А.й завещал притежаваната от него 1/2
д.ч. от УПИ и паянтовата жилищна сграда, както и цялата новопостроена жилищна
сграда и магазин за хранителни стоки. Предвид горното се иска отхвърлянето на
претенцията в частта относно наследствените права и присъждането на разноски.
С
определение от о.с.з. от 21.01.2020г. бе допуснато изменение на
предявените за паянтовата жилищна сграда претенция от осъдителна в установителна.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства
по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди
възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Съгласно нотариален акт № ****. М. Р. М., Р.Р.М. и А.Р. А.са
придобили правото на собственост върху парцел ****, с площ от 285 кв.м., заедно
с построената паянтова жилищна сграда. Правата на приобретателите се считат
равни на основание чл. 30, ал. 2 ЗС като по отношение Р.Р.М. правата са възникнА.в
режим на СИО предвид брака му с Ф.М..
С договор за доброволна делба е било поделено правото на
собственост, като в полза на Р.Р.М. (по време на брака му с Ф.М.) останала 1/2
ид.ч. от мястото и 1/2 ид.ч. от паянтовата жилищна сграда, а на А.Р. А.останалата
½ ид.ч. от имотите, като съделителите М.Р.М. и съпругата му С. А. М.
получили парично уравняване.
По този начин правото на собственост било придобито от Р. А.Р.
и съпругата му Ф.М. за 1/2 ид.ч. в режим на СИО и от А.Р. А.за 1/2 ид.ч.
Безспорно е между страните, че към 2006г. А.Р. А.изгражда
в имота масивна сграда- търговски обект с площ от 21 кв.м. По делото не се
установява да е било учредено право на стоеж, поради което правото на
собственост е възникнало съгласно чл. 92 ЗС в полза на собствениците на земята.
Ищците признават, че този имот е бил владян единствено от А.Р. А.от 2006г. до
неговата смърт през 2019г., със знанието и без противопоставянето на неговите
съсобственици, като му признават пълни права върху него. Предвид горното и с
оглед направеното възражение за придобивна давност от ответницата, като
завещател, съдът намира, че е изтекъл предвиденият в чл. 79 ЗС 10- годишен срок
и А.Р. А.е придобил останалата 1/2 ид.ч. от сградата по давност.
А.Р. А.починал на ****. като е оставил за свои наследници
братята и сестрите си (ищци по делото), като всеки от тях получава по 1/5 част
от наследството.
На 19.05.2014г. А.Р. А.съставил саморъчно завещание, с
което завещал в полза на ответницата всички свои движими и недвижими вещи вкл.:
лек автомобил, 1/2 ид.ч. от дворното място, 1/2 ид.ч. от паянтовата жилищна
сграда и построения от него магазин. При изготвянето на завещанието е спазена
формата на чл. 25, ал. 1 ЗС, като ищците оспорват същото да е било изготвено от
завещателя.
За установяване на авторството на подписа и текста бяха
допуснати основана и допълнителна СПочЕ. И двете дават заключение, че
завещанието е написано и подписано от А.Р. А., като за това използват
представения от страните сравнителен материал. Подписването на документа от
завещателя се установява с категоричност и от двете експертизи, като подписът съответства
на всички представени по делото образци. Спор между страните съществува
единствено по отношение на авторството на текста, поради наличието единствено
на неудостоверени образци от почерка на завещателя. В тази насока ищците се
позовават на изявление на ответницата направено в о.с.з., проведено на
21.01.2020г., в което тя заявява, че заявлението от 02.10.2013г.- лист 74 по
делото е писано от нея и това е нейният почерк. Само по себе си това изявление
представлява признание на факт, не обвързва съда и съгласно чл. 175 ГПК се
преценява с оглед всички обстоятелства по делото. Ето защо, за да се направи
категоричен извод в тази насока следва да се обсъди представения сравнителен
материал и приетите заключения, като за изходна позиция следва да се вземат
предвид единствени сигурни данни за почерка на завещателя, съдържащи се в
неговия подпис.
От приетата първоначална СПочЕ се установява, че
ръкописният текст на саморъчното завещание се характеризира с общи признаци
като средна степен на обработеност, лек десен наклон, среден темп на
изпълнение, слаба степен на свързаност, преобладаващи праволинейно-дъговидни
движения. Същите общи признаци се наблюдават и при изпълнението на подписа:
следва степен на обработеност, среден по размер, среден темп на изпълнение, лек
десен наклон. Същите общи признаци са констатирани и при повторната експертиза,
като по отношение на сравнителния материал на лист 74, 148, 159, 160, 161, 182,
184, 205 сочи, че почеркът се характеризира със средна степен на обработеност,
опростен по строеж, десен по наклон, среден по размер, с преобладаваща
ъгловидна форма на движение, несвързан. По отношение на подписа е дадено
заключение, че е със средна степен на обработеност, десен по наклон, среден по
размер, несвързан. При така описаните данни в заключенията, се наблюдава почти
пълно съответствие между общите признаци на почерка в описаните документи,
използвани за сравнителен материал и текста на завещанието, от една страна и
общите признаци на всички изследвани по делото подписи на завещателя. Този
извод е съществен, защото подписът на А.Р. А.съдържа трите главни букви на
имената му и от тях могат да бъдат извлечение категорични данни за почерка.
От повторното заключение могат да се проследят и частните
признаци при изписването на главна буквата „А“ в предоставения сравнителен
материал описан по-горе и в подписа на завещателя, за който с категоричност се
установява, че е изпълнен от А.Р. А. За сравнителния материал е посочено, че
формата на движение при изписването на първи елемент е праволинейно-възвратна, а
на трети спрямо първи елемент е намалена по вертикалата. Същите частни признаци
се наблюдават и при изписването на буква „А“ в подписа на завещателя.
На следващо място, за да достигне до извода си в
повторната експертиза, вещото лице е изследвало и взело предвид молбата на А.Р.
А.до нотариус И.И.за предаване на завещанието за съхранение. В действителност
на нея не е удостоверено изрично изписването на имената да е станало пред
нотариуса, но като се съобразят описаните по-горе съвпадения и факта, че
завещанието е било предадено на нотариуса лично от завещателя (обстоятелство
отразено в протокола за неговото обявяване), съдът намира, че с категоричност
се установява, че изписването на трите имена е било извършено именно от А.Р. А.
Останалият представен сравнителен материал има различни
общи признаци, които са забележими при съпоставянето им в заключението на лист
223. Поради това съдът намира, че те не са били изпълнени от завещателя.
Поради изложеното, изводите на вещите лица следва да се
кредитират, като се приеме, че ръкописният текст и подписът в завещанието са
изпълнение от А.Р. А.
Признанието на ответницата, че заявлението от 02.10.2013г.
е написано от нея не може да бъде възприето с оглед изложените по-горе
обстоятелства. В действителност то представлява неизгоден за нея факт, но
същият се опровергава от приетите по делото експертизи и изложеният в тях
сравнителен анализ.
Предвид горното, завещанието е породило действие и въз
основа на него ответницата се легитимира като собственик на 1/2 ид.ч. от двора,
1/2 ид.ч. от паянтовата жилищна къща и магазина.
Ето защо претенциите за тези имоти от страна на
наследниците на А.Р. А.са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
Основателен е установителният иск за собственост предявен
от Р.М. и съпругата му Ф.М. за правото на собственост върху ½ ид.ч. от
паянтовата жилищна сграда, като тези права не се оспорват от ответницата.
Следва да се уважи и искът по чл. 108 ЗС в частта за
установяване правото на собственост на Р.М. и съпругата му Ф.М. върху 1/2 ид.ч.
от земята. Не се установява ответницата да владее целият имот, поради което в
осъдителната си част искът следва да бъде отхвърлен.
Предвид изхода на делото в полза на ответницата следва да
бъдат присъдени направените от нея разноски в размер на 175 лева за СТЕ и 580
лева за адв. възн.
По изложените съображения,
съдът
Р Е Ш И
:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М.М.Ш., ЕГН **********, с адрес: ***, че Р.Р.М.,
ЕГН ********** и Ф.Р.М., ЕГН **********,***, са собственици в режим
на СИО на 1/2 ид.ч. от УПИ ***, кв. ***, по регулационния план на
гр. К., целият с площ от 285 кв.м. при граници: от двете страни улици, **** и
1/2 ид.ч. от построената в имота двуетажна паянтова жилищна сграда със
застроена площ от 61 км.м., като ОТХВЪРЛЯ претенцията за осъждането на М.М.Ш.
да предаде на Р.Р.М. и Ф.Р.М. 1/2 ид.ч. от УПИ ****, по
регулационния план на гр. К., целият с площ от 285 кв.м. при граници: от двете
страни улици, УПИ ****.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Р.Р.М., ЕГН **********, с адрес: ***, М.Р.М., ЕГН **********,
с адрес: ***, Н.Р.Ф., ЕГН **********, с адрес: ***, Ю.Р.М., ЕГН **********, с
адрес: *** и Х.Р.О., ЕГН **********, с адрес: *** срещу М.М.Ш., ЕГН **********,
с адрес: ***, искове за ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М.М.Ш.,
че Р.Р.М. е собственик на основание наследство по закон на 1/10 ид.ч.,
М.Р.М., е собственик на основание наследство по закон на 1/10 ид.ч., Н.Р.Ф.,
е собственик на основание наследство по закон на 1/10 ид.ч., Ю.Р.М. е
собственик на основание наследство по закон на 1/10 ид.ч. и Х.Р.О. е
собственик на основание наследство по закон на 1/10 ид.ч. от УПИ ****,
по регулационния план на гр. К., целият с площ от 285 кв.м. при граници: от
двете страни улици, **** и за ОСЪЖДАНЕТО на М.М.Ш. да предаде владението
на описаните ид.ч. от имота.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Р.Р.М., ЕГН **********, с адрес: ***, М.Р.М., ЕГН **********,
с адрес: ***, Н.Р.Ф., ЕГН **********, с адрес: ***, Ю.Р.М., ЕГН **********, с
адрес: *** и Х.Р.О., ЕГН **********, с адрес: *** срещу М.М.Ш., ЕГН **********,
с адрес: ***, искове за ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М.М.Ш.,
че Р.Р.М. е собственик на основание наследство по закон на 1/5 ид.ч.,
М.Р.М., е собственик на основание наследство по закон на 1/5 ид.ч., Н.Р.Ф.,
е собственик на основание наследство по закон на 1/5 ид.ч., Ю.Р.М. е
собственик на основание наследство по закон на 1/5 ид.ч. и Х.Р.О. е
собственик на основание наследство по закон на 1/5 ид.ч. от масивна сграда-
търговски обект с площ от 21 кв.м., разположена в УПИ ****, по
регулационния план на гр. К., целият с площ от 285 кв.м. при граници: от двете
страни улици, ****, и за ОСЪЖДАНЕТО на М.М.Ш. да предаде владението на
описания имот.
ОСЪЖДА Р.Р.М., ЕГН **********, Ф.Р.М., ЕГН **********,***, М.Р.М., ЕГН **********,
с адрес: ***, Н.Р.Ф., ЕГН **********, с адрес: ***, Ю.Р.М., ЕГН **********, с
адрес: *** и Х.Р.О., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплатят на М.М.Ш.,
ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 755.00 лева разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-
Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/Тоско
Ангелов/
Вярно с оригинала.
Р.М.