РЕШЕНИЕ
№ 705
гр. София, 28.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Светлин Михайлов
Членове:Даниела Христова
Цветомира П. Кордоловска Дачева
при участието на секретаря Невена Б. Георгиева
като разгледа докладваното от Цветомира П. Кордоловска Дачева Въззивно
гражданско дело № 20251000500058 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258-273 от ГПК.
С Решение № 4999 от 29.08.2024 г. по гр. д. № 10526/2023 г. по описа на
Софийски градски съд, ГО I-10 състав, съдът е осъдил Столична община, на
основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД, да заплати на М. Н. А., сумата от 25 000
лева (двадесет и пет хиляди лева), представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от
увреждане на здравето, настъпило на 27.05.2023 г. в гр. София, ведно със
законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане,
както и сумата от 1 001, 98 лева (хиляда и един лева и деветдесет и осем
стотинки), представляваща обезщетение за имуществени вреди от същото
събитие – разходи за лечение, ведно със законната лихва от 22.06.2023 г. до
окончателното изплащане, като е ОТХВЪРЛИЛ иска за неимуществените
вреди за разликата до пълния предявен размер от 40 000 лв. и иска за
имуществените вреди за разликата до пълния предявен размер от 1 335,
98 лв.
Недоволна от така постановеното решение е останала ответната
Столична община, която в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК го обжалва в
1
неговата осъдителна част с оплаквания за необоснованост и неправилност
поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон.
Поддържа се, че по делото не се установяват елементите на фактическия
състав на закона за ангажиране на деликтна отговорност на СО, че мотивите
изложени от съда са противоречиви, а изводите -необосновани. Поддържа, че
съдът неправилно е квалифицирал основанието за деликта. Поддържа, че
определеното обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищцата е
несправедливо завишено, че неправилно е приложена материалноправната
разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. Поддържа възражението за съпричиняване на
увреждането от страна на ищцата. Моли първоинстнационното решение да
бъде отменено в обжалваната част и да бъде постановено ново, с което
предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло като неоснователни, в
условията на евентуалност прави искане размерът на определеното
обезщетение за неимуществени вреди да бъде намален.
С насрещна въззивна жалба, подадена в срока по чл. 263, ал. 2 от
ГПК, ищцата М. Н. А. оспорва същото решение в отхвърлителната част.
Твърди, че в тази част решението не е съобразено с принципа заложен в
разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. Не е спазен критерият за справедливост при
определяне размера на претърпените вреди вследствие на претърпения от
ищцата инцидент. Твърди, че по делото безспорно е установено, че е
претърпяла силни болки и страдания вследствие инцидента на 27.05.2023 г.,
последиците от които не са отшумяли и до днес, и на които болки и страдания
съдът не е преценил правилно обема и естеството, както и негативните
емоции, породени от тях. Оспорва възражението за съпричиняване. Моли
съдът да отмени атакуваното решение в отхвърлителната част и вместо него
да постанови ново, с което да присъди в пълен размер както претендираното
обезщетение по иска за неимуществени вреди, така и по иска за имуществени
вреди.
Въззивницата Столична община оспорва насрещната въззивна жалба
като неоснователна по съображения, изложени в подадения по реда на чл. 263,
ал. 3 от ГПК писмен отговор.
Съдът, като взе предвид събраните доказателства по делото във
връзка с инвокираните от страните доводи и възражения в пределите на
правомощията си по чл. 269 от ГПК, намери следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 49 във връзка с чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и с предмет както
следва: 1) присъждане на обезщетение в размер на 40 000 (четиридесет
хиляди) лева за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки
и страдания вследствие счупване на пателата (колянно капаче) на левия крак,
настъпило на 27.05.2023 г., ведно със законната лихва от 27.05.2023 г. до
окончателното изплащане на сумата; 2) както и на сумата от 1 335,98 лв.
(хиляда триста тридесет и пет лева и деветдесет и осем стотинки),
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди,
2
изразяващи се в разходи за проведено лечение на ищцата, ведно със законната
лихва от 22.06.2023 г. до окончателното изплащане.
От фактическа страна не се спори, а и при съвкупна преценка на
събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че на
27.05.2023 г. при преминаване по тротоара между вх. А и вх. Б на бл. 542, в
ж.к. „Люлин“, поради попадане на неравен участък, ищцата А. е паднала и е
получила травматични увреждания - счупване на пателата (колянно капаче) на
левия крак.
Спорно пред въззивната инстанция е дали за така настъпилия
инцидент отговорност носи Столична община, както и дали вредите не са
били съпричинени от поведението на самата пострадала.
От приетите по делото и неоспорени от страните медицински
документи и заключението на Съдебно медицинска експертиза се
установява, че вследствие процесния инцидент от 27.05.2023 г. ищцата е
получила закрито счупване на капачката на лявата колянна става. Счупването
като това на ищцата се получава при директен удар на капачката на коляното в
твърд тъп предмет, какъвто е тротоарът на улицата. Тази травматична увреда
е наложила провеждане на oперативно лечение и е довела до трайно
ограничение на движенията на левия долен крайник за около 4-5 месеца. На
ищцата е проведено следното лечение: 8 дни домашно - амбулаторно - от
27.05.2023 г. до 03.06.2023 г.; 3 дни – болнично - от 04.06.2023 г. до 07.06.2023
г., като на 04.06.2023 г. е проведена операция - открито наместване и
фиксация на капачката на лявото коляно с 2 винта и серклаж с метална тел.
Операцията на лявото коляно е била необходима за наместване на капачката и
фиксация на същата с метални импланти, за да зарасне счупването . По
време на домашно-амбулаторното лечение - от 07.06.2023 г. до около 3-4
месеца след това ищцата е ходила на контролни прегледи за превръзки и
раздвижване на крайника. Съгласно заключението от съдебно-медицинската
експертиза пострадалата е претърпяла болки и страдания непосредствено след
инцидента с голям интензитет за около 14-15 дни, болки с умерен интензитет
за около 2 месеца, болки с по-малък интензитет след втория месец от
процесния инцидент до около четвъртия месец. След това интензитетът на
болките е намалявал постепенно. Вещото лице посочва, че на ищцата
предстои нова операция за изваждане на металните импланти от
коляното, която операция ще причини нови болки и страдания за около 1
месец, като едва след извършването може да се направи медицинска
прогноза за състоянието на лявата колянна става. Вещото лице обаче
заключава, че с оглед характера, степента и местоположението на
травматичната увреда на ищцата, възрастта , давността на получаването на
увредата, вида на проведеното лечение и сегашното състояние, се очаква
постепенно в ставата да се развие „артрозна болест“. Понастоящем
вследствие процесното счупване самостоятелната походка на пострадалата е
възстановена, лявата колянна става извършва движения в обем по-малък
от нормата с 10 %, лявото бедро е по-слабо 2 см, лявото коляно е по-дебело 3
3
см, а по предната повърхност на ставата се вижда надлъжен белег от операция
16 см. Разходите на ищцата, за които по делото са представени документи
в общ размер на 1 335,98 лв., съвпадат с периода, когато тя е провела
лечението на процесното счупване и са били задължителни за
правилното и навременното му провеждане.
За установяване механизма на процесното увреждане по делото е
проведен разпит на свидетелката В. Р. А. -дъщеря на ищцата. На 27.05.2023
г. пред апартамента на свидетелката в адрес ***, при преминаване по тротоара
пред входа кракът на ищцата попаднал в неравност на тротоарните плочки и
ищцата паднала на земята. На мястото където ищцата се е спънала, плочките
били издадени нагоре между 1-2 сантиметра. Ищцата е била облечена с
тениска, анцуг и маратонки. Свидетелката сочи, че и друг път ищцата е
идвала на гости, като всеки път минавали от различно място, в зависимост от
това къде паркирали колата. Свидетелката е възприела лично събитието –
същото е настъпило докато чакала майка си на входната врата.
За установяване на претърпените от ищцата неимуществени вреди
по делото е проведен разпит на свидетелката Е. А. К., която
непосредствено след настъпване на инцидента - същия ден, е видяла ищцата в
дома . Пострадалата била с охлузено лице, рани по челото, по бузата, по
носа. Двата крака били ожулени на колената, единият - много подут и
отекъл. Изпитвала силни болки. Когато ищцата се прибрала вкъщи след
операцията свидетелката помагала – за храна, прием на лекарства и битови
нужди, в продължение на около 2 месеца и половина. Свидетелката сочи, че
към днешна дата ищцата се е възстановила дотолкова, че успява да ходи сама,
но изпитва затруднение при изкачване на стълби, при клякане, при по-дълго
ходене пеш, при промяна във времето. Страхува се, като се движи вече по
тротоар. Страхува се през зимния период, когато е заледено. Когато има болки
и се отразява – нервна е, притеснена е, не е комфортно. Ограничена е в
изпълнението на всекидневните си задължения.
Настоящият въззивен съд кредитира изцяло показанията на
свидетелите В. Р. А. и Е. А. К., тъй като всички те, дадени непосредствено
пред първоинстанционния съд, възпроизвеждат лично възприети
обстоятелства, като са пълни, логични, непротиворечиви и житейски
убедитени.
При така установената фактическа обстановка, въззивният съд
достига до следните правни изводи:
За ангажиране на отговорността на ответника като възложител на работа
по иск с правна квалификация чл. 49 вр. чл. 45 от ЗЗД е необходимо ищeцът да
установи при условията на пълно и главно доказване: претърпените от него
вреди, които да са резултат на противоправно и виновно поведение на
лицето, комуто е възложена работата, чрез действия, които съставляват
извършване на възложената работа, или чрез бездействия за изпълнение на
задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или от
4
характера на работата, тоест да се явяват причинени при или по повод
изпълнението на възложената работа. Възлагане на работа по смисъла на
чл. 49 от ЗЗД представлява натоварване с извършване на действия, които
спадат към област, в която възлагащият работата осъществява някаква
собствена деятелност, вкл. дейности, които са му вменени със закон.
В настоящия случай ответната Столична община е длъжна по силата на
закона - чл. 30, ал. 4 и ал. 5 и чл. 31 Закона за пътищата (ЗП), да осъществява
чрез съответните служби за контрол дейностите по ремонт и поддръжка в
изправно състояние на общинските пътища, подземните съоръжения,
тротоарите, велосипедните алеи, паркингите, пешеходните подлези,
осветлението и крайпътното озеленяване по републиканските пътища в
границите на урбанизираните територии, както и дейностите по
сигнализиране за препятствията по тях и отстраняването на неизправностите
във възможно най-кратък срок. Тротоарът, на който е станал инцидентът, е
общинска собственост, поради което и съгласно § 6 от ПЗР на ЗДвП и
според цитирания чл. 30, ал. 4 от ЗП, задължението за поддържането му,
вкл. и на монтираните върху същия съоръжения, както и
сигнализирането за препятствия по тротоара и отстраняването на
неизправностите по тях, е именно в тежест на Общината. Следователно,
ответникът има задължение да осигурява поддръжката на тротоарите във вид,
съответен на предназначението им и при съблюдаване изискванията за
безопасност, като при наличие на неизправност, е длъжен да вземе мерки
за сигнализация до отстраняването . Тези свои задължения СО изпълнява
чрез свои служители или чрез трети лица, на които възлага съответната
работа. Противоправно е бездействието на служителите на ответника,
натоварени с посочената работа да поддържат тротоарните настилки и да
сигнализират опасности. Ето защо, съдът намира, че натоварените лица не са
извършили необходимите действия за поддръжка на съоръженията в
състояние, годно за безопасно придвижване и от това тяхно бездействие са
настъпили доказаните, съобразно приетото по-горе, неимуществени вреди в
правната сфера на ищцата. Съгласно установената съдебна практика (ППВС
№ 9/1966 г., ППВС № 7/1958 г.) отговорността по чл. 49 от ЗЗД възниква за
лицето, което е възложило работата другиму и в този смисъл тя е за чужди
виновни противоправни действия и има обезпечително-гаранционна
функция. За ангажиране отговорността на възложителя не е нужно да се
издири точно лицето, на което е възложена работата, чието виновно
бездействие е довело до настъпване на вредата. От значение е единствено, че в
резултат на пропускането да бъдат извършени посочените дейности са
настъпили вредоносните последици за ищцата.
Неоснователно е оплакването на въззивната страна Столична община
за това, че инцидентът не е установен категорично като механизъм.
Механизмът на увреждането е установен от свидетелката В. Р. А., която е
възприела лично и непосредствено процесния инцидент и от съдебно-
медицинската експертиза, която подкрепя твърдения механизъм на
5
настъпване на увреждането на ищцата като възможен и в съвкупност с
изслущаните свидетелски показания обосновава извод за механизма на
увреждането на ищцата. Ето защо съдебният състав приема като
безпротиворечив извода, че ищцата е паднала, като е стъпила в неравност на
тротоарните плочки, вследствие което е претърпяла и търпи физически и
психологични травми.
Неоснователни са доводите, развити във въззивната жалба на
Столична община, че определеният размер на обезщетението за
неимуществени вреди е завишен, с което е допуснато нарушение на чл. 52
ЗЗД. Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. Справедливостта изисква претърпените
болки и страдания на ищцата да бъдат надлежно и адекватно обезщетени.
Според ППВС на РБ № 4/23.12.1968 г. понятието „справедливост“ е свързано
с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
които трябва да се вземат предвид от съда при определяне размера на
обезщетението. Такива обективни обстоятелства са характерът на
увреждането, начинът на настъпването, обстоятелствата, при които е станало,
допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални
страдания и други. Критериите, посочени в ППВС № 4/68 г., са
възпроизведени и доразвити в по-новата практика на ВКС, според която за
определяне на справедливо обезщетение за претърпени неимуществени вреди
– морални болки и страдания от причинени телесни увреждания на
увреденото от деликт лице, следва да бъдат взети предвид както характерът и
тежестта на самото телесно увреждане, интензитетът и продължителността на
търпените физически и емоционални болки и страдания, прогнозите за
отзвучаването им, така и икономическото състояние на страната към момента
на увреждането, израз на което са и установените лимити на отговорност на
застрахователя към този момент.
В настоящия случай, въззивният съд съобрази възрастта на
пострадалата към датата на процесното ПТП – 58 години; характера и вида
на травматичното увреждане – закрито счупване на капачката на лявата
колянна става; общият възстановителен период, възлизащ до 5 месеца със
силно интензивни до умерени болки първите два месеца, въпреки който
възстановителен период последиците от счупването се проявяват и до
днес; проведеното оперативно лечение - открито наместване и фиксация на
капачката на лявото коляно с 2 винта и серклаж с метална тел.
От представената и приета като писмено доказателство по делото пред
настоящата въззивна инстанция Епикриза от Клиниката по ортопедия и
травматология за ендипротезиране и реконструктивна хирургия ВМА София,
се установява, че на ищцата след две години е извършена втора оперативна
интервенция за изваждане на металните импланти от коляното/два винта
и серклаж/, след която операция ищцата продължава да е с ограничени
движения в ставата и продължава да търпи нови; Според СМЕ приета пред
първата инстанция очакването е постепенно в ставата да се развие
6
„артрозна болест“; възстановена самостоятелна походка, но лявата колянна
става да извършва движения в обем по-малък от нормата с 10 %, лявото
бедро да е по-слабо 2 см, лявото коляно да е по-дебело 3 см, по предната
повърхност на ставата да остане надлъжен белег от операция 16 см.
Отражението на инцидента върху психо-емоционалното състояние на ищцата
и променения ритъм и начин на живот, от чиито последици пострадалата все
още не може да се отърси - затруднение при изкачване на стълби, при клякане,
при по-дълго ходене пеш, при промяна във времето; страх при движение по
тротоар, вкл. и когато не е заледено; нервна е, притеснена е; ограничена е в
изпълнението на дневните си задължения. При тези обстоятелства
настоящият въззивен състав намира, че определеното от
първоинстанционния съд обезщетение за неимуществени вреди от 30 000
лева се явява справедливо, като съответстващо на търпените от ищцата
вреди, изразяващи се в преживявани болки и страдания вследствие
процесния инцидент.
По възражението за съпричиняване първоинстанционният съд е
приел съпричиняване на увреждането от страна на ищцата, поради това, че
същата е била невнимателна, не е проявила съобразителност в познат за нея
участък. Приел е, че ищцата, която редовно посещавала дъщеря си, следва да е
знаела, че пред блока на дъщеря има неравност на тротоарните плочки.
Пред настоящата инстанция въззивнита страна Столична община поддържа
направеното възражение за съпричиняване на увреждането от страна на
ищцата. Съгласно разясненията, дадени от ВКС с Тълкувателно решение
№1/2014г. по тълк. д. №1/2014г. ОСТК, за да се приеме съпричиняване
следва да се установи наличие на пряка причинна връзка между поведението
на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, но не и вина. Приносът на
увредения може да се изрази в действие или бездействие, но всякога
поведението му трябва да е противоправно и да води до настъпване на
вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен. Настоящият
въззивен състав приема, че възражението за съпричиняване следва да бъде
отхвърлено като неоснователно. Липсва твърдение за противоправно
поведение от страна на ищцата, намиращо се в причинна връзка с настъпилото
увреждане. Няма задължение за преминаващите по една улица в гр. София да
очакват неравности по настилката, дупки или други препятствия, поради
което т.нар невнимание при стъпването в дупка не може да бъде
противоправно поведение. Ето защо по делото, според настоящия съдебен
състав не се установява противоправно поведение от страна на ищцата и
съответно съпричиняване на увреждането, поради което и направеното в
този смисъл възражение следва да бъде оставено без уважение.
Тъй като изводите на двете съдебни инстанции не съвпадат изцяло,
първоинстанционното решение следва да бъде отменено в ЧАСТТА, с която
предявеният иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е
отхвърлен поради съпричиняване за сумата от 22 500 лв. до 30 000 лв. и за
тази сума искът следва да бъде уважен. По същата причина - поради
7
отхвърляне като неоснователно на възражението за съпричиняване,
първоинстанционното решение следва да бъде отменено и в ЧАСТТА, с която
предявеният иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди е
отхвърлен за сумата от 1 001,98 лв. до 1335,98 лв. и за тази сума искът следва
да бъде уважен като доказан по основание и размер от неоспорената и
кредитирана по делото СМЕ. В останалата част решението на СГС следва да
бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК вр. чл. 38
ал. 2 от ЗА на адв. В. следва да бъде присъдена и сумата 3156.88 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна
помощ пред въззивния съд.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 4999 от 29.08.2024 г. по гр. д. № 10526/2023 г. по
описа на Софийски градски съд, в ЧАСТТА, с която исковете с правно
основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД са отхвърлени за разликата над 22 500 лв. до
30 000 лв. за неимуществените вреди и за разликата над 1 001,98 лв. до 1
335,98 лв. за имуществените вреди и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА СТОЛИЧНА ОБЩИНА, адрес: гр. София, ул. Московска
№33, да заплати на М. Н. А., ЕГН: **********, на основание чл. 49 вр. 45 ЗЗД
допълнително сумата от 7 500 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от
увреждания на здравето, настъпили на 27.05.2023 г. в гр. София, ведно със
законната лихва върху сумата от 27.05.2023 г. до окончателното
изплащане, както и допълнително сумата от 334 лв., представляваща
обезщетение за имуществени вреди - разходи за лечение, ведно със законната
лихва от 22.06.2023 г. до окончателното изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕТО В ЧАСТТА, с която исковете с правно
основание чл. 49 вр. чл. 45 от ЗЗД са отхвърлени за сумата над 30 000 лв. до
пълния предявен размер от 40 000 лв., представляващи неимуществени вреди.
ОСЪЖДА СТОЛИЧНА ОБЩИНА, адрес: гр. София, ул. „Московска“
№ 33, да заплати на М. Н. А., ЕГН: ********** на основание чл.78, ал.1 ГПК
сумата от 113,76 лв., представляваща съдебни разноски (платена държавна
такса).
ОСЪЖДА СТОЛИЧНА ОБЩИНА, адрес: гр. София ул. Московска №
33, да заплати на адв. А. В. от САК, адрес на кантора: гр. София, ул. „Алабин“
№ 36, ет.2, на основание чл.38, ал.1 ЗА, сумата от 3156.88 лв., представляваща
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ пред
8
въззивния съд.
ОСЪЖДА М. Н. А., ЕГН: **********, да заплати на СТОЛИЧНА
ОБЩИНА, адрес: гр. София ул. Московска № 33, на основание чл.78, ал.3
ГПК сумата от 561,48 лв., представляваща съдебни разноски.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от съобщаването му,
чрез връчване на препис от същото, пред ВКС при условията на чл. 280, ал. 1
от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9