Р Е Ш
Е Н И Е
гр. София, 22.01.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, І ГО, 13-ти с-в, в публично заседание на петнадесети
октомври пред две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Росен Димитров
при
секретаря Донка Шулева като разгледа докладваното от
съдия Димитров гражданско дело № 15810 по описа за 2017 г., за да се произнесе,
взе предвид:
Производството е образувано по иск с
правно основание чл. 79 във вр. чл. 240 от ЗЗД, предявен от В.Е.Г., ЕГН **********
против И.Ц.Ц., ЕГН ********** за заплащане на сумата
от 250 000 евро – главница по предоставен паричен заем, за който между тях
е сключен писмен Договор за заем от 12.01.2011 г., както и иск с правно
основание чл. 92 от ЗЗД за сумата от 25 000 евро дължима неустойка, съгласно
чл. 10 от Договора за заем за периода от 16.11.2017 г. до 05.12.2017 г. вкл. –
20 дни, за всеки от които се дължи неустойка за забава от 0,5 % от заемната
сума или общо 10 % от заемната сума, ведно със законна лихва от датата на
предявяване на иска до окончателното й изплащане, както и направените разноски
по делото.
Твърди,че
е предоставил на ответника И.Ц.Ц. на заем сумата от
250 000 евро, като впоследствие заявява,че датата на договора е сгрешена,
че не подписан на 12.01.2011 г., а на 24.01.2011 год. Съгласно чл.4 от Договора
за заем заемополучателя се е задължил да върне заема
на заемодателя В.Г. в срок до 07.12.2012 г., но въпреки многократните устни
покани, нито на уговорената дата на връщане на заема, нито по-късно, дори и към
момента на подаване на настоящата искова молба ответникът не е изпълнил задължението си да върне на ищеца заемната сума.
Ето защо моли съда да уважи така
предявените искове.
Ответникът И.Ц.Ц. оспорва исковите претенции като неоснователни.
Твърди, че отношенията му с
ищеца са обвързани единствено по силата на неформален (устен) договор за
посредничество, с който ищецът е поел задължение да проучи условията и да му
съдейства при сключването на договор за инвестиционен кредит с швейцарската
банка, където е бил служител към този момент. За изпълнение на тези задължения
по договора за посредничество, същият е поискал да му бъде платена и
гарантирана комисионна, като с оглед гарантиране на плащането на комисионната
за посредничество, ищецът е предложил и настоял да подпишат привидно договори
за заем, с които да му потвърди, че е получил от него в брой заемните суми по
договорите за заем и да подпише записите на заповед.
Ответникът поддържа, че в тази
връзка е подписал изготвените от ищеца договори за заем, с условия по тях,
посочени от него, както и записи на заповед, но с оглед установяване на
реалните им отношения с ищеца, в неговият офис, в присъствие на лицата С.П.П.и Б.М.С., както и на самия ищец В.Г., е подписал в два
екземпляра писмо-намерение за плащане.
Оспорва наличието на валидно
правоотношение между страните по договор за заем от 12.01.2011 г. и прави
възражения за нищожност на договора за заем на следните основания: нищожност
поради симулативна сделка, нищожност поради противоречие със закона, нищожност
поради противоречие с добрите нрави и морала, нищожност поради невъзможен
предмет, нищожност поради липса на воля, нищожност поради липса на основание.
Сочи, че договорът за заем, както и Записът на
заповед са антидатирани - не са съставени на посочените
в тях дати, договорът не отразява вярно
отношенията между страните по него. Оспорва и предявения иск за неустойки като
неоснователен поради изложените съображения и предвид акцесорния характер на
този иск. Твърди, че договор за заем изобщо не е сключван.
Моли
съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявените искове като неоснователни
и недоказани. Твърди, че ищецът не е доказал реалното предаване на сумата на
24.01.2011 г., нито новотвърдяната дата на
подписването на документите /договора за заем и записа на заповед/. Претендира разноски.
Доказателствата
по делото са писмени и устни.
Съдът, като взе предвид
становищата на страните и доказателствата по делото приема за установено от
фактическа страна следното:
По делото са представени заверени
ксерокопия от Договор за заем от 12.01.2011 г. и Запис на заповед от 12.01.2011
г., сключени между В.Е.Г., като заемодател и И.Ц.Ц.,
като заемополучател. Нама
спор по делото,че подписите положени на договора са на страните по него.
Допуснато е уточнение на
исковата претенция относно твърдинието за датата на
подписване на договора, а именно– 24.01.2011
г.
Ответникът е представил
заверено ксерокопие от писмо-намерение с дата 26.10.2012 год., подписано от
ответника и двама свидетели,но не и от ищеца,в което писмо се съдържа изявление
на заемополучателя Ц.,че не е получил реално парите
по договора за заем от 12.01.2011 год.,а този договор прикрива други финансови
договорки с В.Г. и обезпечава плащане на комисионна на последния.
По делото са представени от
ищеца, с цел доказване на произход на средства, които твърди да е дал в заем на
ответника: Договор за пазене от 03.01.2004 г., сключен между B. A. /Б.А./, Писмено
нареждане от 03.01.2004 г. от името на B. A., Споразумение от 24.11.2017
г. към договора за пазене, като ответника оспорва истинността на посочените
документи.
Изслушана е и приета приета съдебно-графическа
експертиза, чието заключение не е оспорено от страните. От заключението на
вещото лице се установява, че подписите върху Споразумение от 24.11.2017 г. са
положени от страните по него, а именно от Б.А. и В.Г.. Установи се обаче, че Б.А.
не е полагал подписа си нито в Договора за пазене от 03.01.2004 г, нито в
Писменото нареждане от 03.01.2011 г.
При
така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
Правното основание на главната
искова претенция е чл.240,ал.1 във вр. с чл.79,ал.1 ЗЗД.
заемът за потребление е реален,
неформален, консенсуален договор, при който
заемодателят предава в собственост на заемателя пари
или други заместими вещи, а заемателят
се задължава да върне заетата сума.
За действителността на договора
не е предвидена специална форма, а писмената такава е единствено форма за
доказване /по аргумент от чл.164,ал.1,т.3 ГПК/. В производството по иск с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД, доказателствената
тежест да установи, че е дал заемните средства, е върху ищеца, претендиращ
връщането им. При оспорване на иска, ответникът следва да докаже възраженията
си,в случая че средствата не са дадени реално и че става въпрос за относителна
симулация-с привидния договор за заем се прикрива договор за комисионна в полза
на В.Е.Г..
Установено и няма спор, че подписите
в договора за заем са автентични и са положени от страните по него. Датата на
договора 12.01.2011 г. очевидно не е вярна, с оглед факта,че в него е посочен
номер на лична карта на заемодателя,която е издадена на 24.01.2011 г. Това
обаче според съда няма определящо значение за извода,че са налице доказателства
за предаване на заемната сума,тъй като при анализа на договора за заем и
преценката дали да се възприеме написаното в него, следва да се изхожда от
спецификата на този договор и обстоятелството,че двата съществени елемента на
тази сделка са постигане на съгласие и реално предаване на заемната сума,а не
датата /за разлика от датата при менителницата,където такъв порок би довел до
недействителност на ефекта/. След като страните с подписите си са потвърдили
написаното в чл. 1 и чл.2 от договора,следва да се приеме,че е налице
постигнато съгласие В.Е.Г. да даде на заем на И.Ц.Ц.
сумата от 250 000 евро и,че заемната сума е предадена при подписването на
договора. Когато и да е подписан той,то е факт,че тази сума е предадена.
Без значение за този извод е и
възражението на ответника,че ищеца-наемодател не е разполагал с такава сума
пари,че да му я даде назаем. Произхода и наличието на пари, за които в даден
момент е установено, че са предадени по силата на договор за заем, нямат
отношение към действителността му. Заемодателят може да ги е взел назаем преди
ден,да ги е откраднал или набавил по всякакъв начин, но колкото и укорим да е
той, това не рефлектира върху действителността на последващото
заемно правоотношение. В този смисъл действителността на договорите с Б.А. не
са от значение и нямат връзка с процесния договор за
заем относно реалното предаване на заемната сума.
Обратното разбиране би довело
до порочната практика да се игнорира договора относно съществените му елементи
и да се отдава по-голяма тежест и важност на несъществените такива,като датата
му,произход на средствата и други не съществени елементи. Това би поставило
заемодателя като страна диреща опора и защита в договора, в неравностойно
положение спрямо недобросъвестния заемополучател, който
след като е получил престацията в изгоден последващ момент предетнира
порочността на договора на най-различни основания.
Съдът не кредитира възраженията
на ответната страна по повод наличието на привиден договор, тъй като тези
твърдения са подкрепени единствено с представеното от ответника
писмо-намерение, което обаче е подписано от самия него и съдържа изгодни за издателя
си факти и обстоятелства,
поради което няма обвързваща сила за съда, нито представлява начало на писмено
доказателство по чл. 165, ал. 2 от ГПК, т.к. не съдържа неблагоприятни за
издателя си факти.
Същият документ, т.нар. писмо-намерение не е подписан от ищеца-заемодател, за да бъде споделена тезата
на ответника, че разкривал симулация. Следва да се отбележи, че частните
документи, макар и свидетелстващи се ползват само с формална доказателствена
сила, с изключение на частен свидетелстващ документ, който обективира
неизгодни за издателя си факти, само тогава той ще се ползва с материална
доказателствена сила. В случая, така представеният документ от страна на
ответника съдържа благоприятни за издателя си факти, като е подписан от
ответника и двама свидетели. следователно, този документ нито се ползва с
материална доказателствена сила, нито може да бъде обект на производство по чл.
165, ал. 2 от ГПК, нито може сам по себе си да послужи за евентуалното
разкриване на симулация, каквото излага в защитната си теза ответника.
Настоящият съдебен състав не
кредитира и доводите на ответната страна за нищожност на процесния
договор на основание липса на съгласие между страните, т.к. нито ответника,
нито ищеца са оспорили положените от тях подписи върху процесния
договор.
В заключение съдът обобщава,че с
оглед изявлението в договора за заем,че при подписването му заемната сума е
предадена на заемополучателя и факта,че този договор
носи подписите на страните по него, следва да се приеме,че заемната сума е
предадена на ответника.
Няма доказателства последния да
я е върнал на ищеца или да са налице други обстоятелства сочещи,че ответника се
е освободил от дълга. Ето защо последния следва да бъде осъден да заплати на
ищеца сумата от 250 000 евро , получена по силата на договор за заем с посочена
дата 12.01.2011 год., ведно със законната лихва от датата следваща тази на
исковата молба до окончателното й изплащане.
При това положение изцяло
основателен се явява и искът за заплащане на договорна неустойка в размер на
25 000 евро.Уговорената неустойка на ден е в размер на 1250 евро и за
по-малко от месец забава е достигнат тавана от 10% от заемната сума.Ето защо
ответникът следва да заплати на ищеца неустойка в размер на 25 000 евро,ведно
със законната лихва от датата следваща тази на исковата молба до окончателното
й изплащане.
С оглед изхода на спора
ответникът дължи на ищеца разноските по делото, но тъй като изрично е заявил,че
не ги претендира съдът не му ги присъжда.
С оглед гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА И.Ц.Ц.
с ЕГН: **********,***, офис 128 чрез адв.Д.К. да заплати на В.Е.Г. ЕГН **********, чрез адвокат Й.И.П.
със съдебен адрес:*** на основание 79,ал.1 ЗЗД вр. с
чл.240, ал.1 от ЗЗД сумата от 250
000 евро – неизплатена главница по договор за заем с посочена дата 12.01.2011
год. и на основание чл.92,ал.1 ЗЗД
сумата от 25 000 евро - представляваща договорна неустойка съгласно чл.10 от горепосочения
Договор за заем , ведно със законната лихва върху горните суми от 06.12.2017
год. до окончателното им изплащане.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на въззивно обжалване пред САС в двуседмичен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: