Решение по дело №393/2019 на Районен съд - Русе

Р Е Ш Е Н И Е 

N

град Русе, 24. 06. 2019 годна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, втори наказателен състав,

          в  публично заседание на 02.05.2019год., втори наказателен състав, с:

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: С. НЕЙЧЕВА

          при секретаря ВИОЛЕТА ЦВЕТКОВА,

          разгледа докладваното от съдията АНД N 393,

          по описа за 2019год. на Русенски районен съд

          и за да се произнесе съобрази:

 

          Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

          Постъпила е жалба от „ТОПЛОФИКАЦИЯ РУСЕ” ЕАД, ЕИК *********, представлявано от Севдалин Желев Желев, против наказателно постановление №    18-001315/20.12.2018 Директора на Дирекция Инспекция по труда-Русе, с което за нарушение на чл. 5, ал. 1 от Наредба № 3/19.04.2001 г. за минималните изисквания за безопасност и опазване на здравето при работещите при използване на лични предпазни средства, на основание чл.413 ал.2 КТ, е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 2000 лв. Моли за отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно по съображения подробно изложени в жалбата: сочат се нарушения на процесуалния закон и необоснованост на двата акта. 

          РРП не взема становище по жалбата.

          Представителят на РИТ - Русе поддържа наказателното постановление.

          След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна:

          На 13.11.2018год., контролни орган към Областната инспекция по труда, между които св.Л., извършил проверка по документи във връзка станала на 25.10.2018год. трудова злополука със смъртен изход с В.С. С., работещ  в „ТОПЛОФИКАЦИЯ РУСЕ”, ЕАД на длъжност оператор парна турбина. Въз основа на изискани и предоставени от наказаното дружество документи св.Л. преценила, че наказаното дружество не било осигурило на В. С. С. необходимите лични предпазни средства. В акта и наказателното постановление се твърди, че в хода на проверката бил представен „Списък на длъжностите, видовете работа и работните места, при които се изисква от работниците и служителите да ползват специално работно облекло и лични предпазни средства", съгласно който за длъжността „оператор парна турбина" били определени ЛПС: зимен, летен и водозащитен костюми, ботуши гумени, каска, работни обувки-половинки и боти, предпазни очила, защитни ръкавици, противопрахова маска и антифони. Твърди се още, че не били представени никакви документи, доказващи факта, че определените ЛПС били предоставени на В. С.С..  Въз основа на това св.Л. съставила срещу „Топлофикация” ЕАД акт, с  който го обвинила за нарушение на чл. 5, ал. 1 от Наредба № 3/19.04.2001 г. за минималните изисквания за безопасност и опазване на здравето при работещите при използване на лични предпазни средства, подписан с бланкето възражение. Впоследствие, в срока по чл.44 от ЗАНН, било депозирано възражение, придружено с писмени доказателства, сочещи  че на лицето били осигурени и предоставени работно облекло и ЛПС: справка за получено работно облекло към 31.10.2018 г., фактури за закупуване на работно облекло и обувки със списъци на предаването им на ръководител на цех Турбинен за раздаването, фактури за закупуване на ЛПС и предоставянето им на ръководителя на цех Турбинен за раздаването им. Наказващият орган не съобразил последните и издал обжалваното наказателно постановление, с което за посоченото нарушение, на основание чл.413 ал.2 КТ, наложили на жалбоподателя административно наказание “глоба” в размер на 2500лв.

          Съдът, като съобрази приложените към преписката писмени доказателства, представените в съдебно заседание и установеното с показанията на св.Л., св.Д. и св.Х., констатира:

          Жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

          В тежест на актосъставителят и наказващият орган е да посочи административното нарушение и да го индивидуализира с неговите обективни признаци. В конкретният случай св.Л. обвинила „Топлофикация” ЕАД в това, че „на 13.11.2018 г. при извършена проверка по документи не било осигурило на В. С. С., на длъжност „оператор парна турбина" необходимите лични предпазни средства /ЛПС/, необходими за длъжността „оператор парна турбина": зимен, летен и водозащитен костюми, ботуши гумени, каска, работни обувки-половинки и боти, предпазни очила, защитни ръкавици, противопрахова маска и антифони“. Посочила, че е нарушена разпоредбата на чл. 5, ал.1 от Наредба № 3 за минималните изисквания за безопасност и опазване на здравето на работниците при използване на ЛПС на работното място. Посочила, че датата на нарушението е 25.10.2018год. Посочената дата обаче не е дата на извършване на нарушението, а дата на която станала трудова злополука с В. С. С., със смъртен изход. Същата не е в пряка причинно-следствена връзка с личните предпазни средства, които следва да се предоставят от работодателя, което се установява от приложения протокол №18/07.12.2018год. за резултатите от извършеното разследване на злополуката. Актосъставителката в процеса на проверка е следвало да установи датата и периода на предоставяне на ЛПС и в акта да намери отражение именно датата, на която В. С. е следвало да ги получи, а това не било сторено, а не датата на която станала трудовата злополука. С допуснатото съществено е нарушена разпоредбата на  чл.42 т.3 от ЗАНН, изискваща в акта да бъде недвусмислено посочена датата на извършване на нарушението. Последната е от изключително значение с оглед проверката на съда за сроковете по чл.34 от ЗАНН, за които той следи служебно.      

Отделно и самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление се явява обстоятелството, че същото е необосновано. Не се събраха категорични доказателства, обосноваващи наличието на нарушението, за което дружеството е санкционирано. В показанията си св.Л. твърди, че нарушението констатирало по документи, като признава че не била запозната с възражението по акта и приложените към него документи. Последните са Справка за получено работно облекло към 31.10.2018 г., фактури за закупуване на работно облекло и обувки със списъци на предаването им на ръководител на цех Турбинен за раздаването, фактури за закупуване на ЛПС и предоставянето им на ръководителя на цех Турбинен за раздаването им. Последният – св.Д. в разпита си в съдебно заседание заявява, че се получава работно облекло срещу подпис на работника, като същото се определя със заповед на работодателя, а именно кои длъжности имат право да получават такова облекло и за какъв срок. Твърди, че „Работниците се разписват пред мен за получаването му на списъка”.В потвърждение на показанията му са представените в съдебно заседание Списък на работниците и служителите , които имат право на безплатно работно облекло /л.96/, удостоверяващ длъжностите, на които се предоставя такова, вида и срока на износване. Списъкът доказва, че за длъжността „оператор  парна турбина"  се предвижда посоченото в него облекло, а приложените списъци /л.101 и л.102/ сочат, В.С.получил срещу подпис топъл костюм и работен костюм. Кореспондиращи на предходните оправдателни доказателства са и тези, съдържащи се в показанията на св.И., ръководител Отдел “Експлоатация и безопасност”, който твърди, че „всички документи, които са за раздаване на работното облекло аз ги предоставих на актосъставителката. Тя отказа да входира  придружителното писмо с приложението, където бях описал всички  документи  за предпазното облекло, което бях изготвил.  В придружителното писмо бях описал абсолютно всички документи, но инсп. Л.  отказа да ги приеме”. Така, чрез неговите показания и представените в съдебно заседание документи се установява, причината поради която същите не били съобразени от св.Л., както и факта, че ЛПС В. С. получил. Нещо повече, в показанията си св.И. твърди, че в деня на инцидента, на който той присъствал, пострадалият бил с ЛПС, обстоятелство което св.Л. няма как да знае, предвид това н, че не била очевидец на станалото.

          Предвид изложеното съдът преценява, че вмененото нарушение, за което е обвинено дружеството не е установено по безспорен и категоричен начин от св. Л. и АНО, представените писмени и гласни доказателства го опровергават, поради което наказателното постановление се явява незаконосъобразно и като такова подлежи на отмяна.

 

          Така мотивиран и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

          ОТМЕНЯ наказателно постановление №18-001315/20.12.2018 Директора на Дирекция Инспекция по труда-Русе, с което за нарушение на чл. 5, ал. 1 от Наредба № 3/19.04.2001 г. за минималните изисквания за безопасност и опазване на здравето при работещите при използване на лични предпазни средства, на основание чл.413 ал.2 КТ, на „ТОЛОФИКАЦИЯ РУСЕ” ЕАД, ЕИК *********, представлявано от Севдалин Желев Желев, е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 2000лв. 

         

Решението подлежи на касационно обжалване в 14дневен срок от съобщаването му пред Русенски административен съд.

 

 

                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ:..................................