РЕШЕНИЕ
№ 93
гр. Враца, 21.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Иван Цв. Иванов
при участието на секретаря А.Л.П.
като разгледа докладваното от Иван Цв. Иванов Гражданско дело №
20211420103379 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и следващите от ГПК.
Делото е образувано по искова молба на „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД с ЕИК
*********, седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Никола Вапцаров“ № 55,
сграда „Експо 2000“ срещу В. Ц. А. с ЕГН ********** и адрес***** и Г. С. А. с ЕГН
********** и адрес *****.
В обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че по силата на договор №
62850 от 23.09.2008 г. за банков кредит (с усвоена по кредита сума в размер на 235 000
евро), който е променян и допълван с поредица от анекси, ищецът „Райфайзенбанк
(България)“ ЕАД има качеството на кредитор на ответницата В.А. (солидарен длъжник
съгласно договора за кредит). Поради просрочване на дължими вноски за погасяване на
кредита, всички задължения по същия били обявени за предсрочно изискуеми, а на ищеца (в
качеството на заявител в заповедно производство) били издадени заповед № 2438 от
11.08.2017 г. за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист от 11.08.2017
г., и двете по ч. гр. дело № 3403/2017 г. на Врачански районен съд, за следните суми: сумата
104 648,85 евро – главница до погасяване на кредита по договор за кредит от 23.09.2008 г.,
изменен с анекс № 1 от 29.01.2010 г., анекс № 2 от 05.02.2010 г., анекс № 3 от 26.07.2010 г.,
анекс № 4 от 01.04.2011 г., анекс № 5 от 27.03.2012 г. и Анекс № 6 от 27.03.2013 г., сумата
3 754,59 евро-договорна редовна лихва от 06.01.2017 г. до 19.07.2017 г., сумата 716,86 евро-
договорна наказателна лихва върху вноски с настъпил падеж от 05.01.2017 г. до 05.07.2017
1
г., сумата 671,52 евро-договорна наказателна лихва върху предсрочно изискуема главница
от 19.07.2017 г. до 03.08.2017 г., ведно със законната лихва от 04.08.2017 г. до изплащане на
вземането, сумата 4 294,68 лв.-разноски за държавна такса, както и сумата 50,00 лв.-
разноски за юрисконсултско възнаграждение, определено от съда на основание чл. 78, ал. 8
от ГПК, във вр. с чл. 37, ал. 1 ЗПП, вр. чл. 26 от НЗПП. Въз основа на изпълнителния лист от
11.08.2017 г. по ч. гр. дело № 3403/2017 г. на Врачански районен съд било образувано
изпълнително дело № 9431/2020 г. по описа на ЧСИ Ц. Н. с рег. № 756 в КЧСИ.
След сключване на договора за банков кредит от 23.09.2008 г., както и след
просрочване на задълженията по него, ответницата В.А. се разпоредила безвъзмездно със
свой собствен имот – самостоятелен обект в сграда с идентификатор 12259.1023.43.1.1 по
кадастралната карта на гр. В. одобрена със заповед № РД-18-43/16.09.2005 г. на
изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, с последно
изменение, засягащо обекта на 18.11.2020 г., с административен адрес , гр. Враца, ул. „Цено
Тодоров“ № 10, ет. 1, ап. 1, с предназначение „жилище, апартамент“ на едно ниво, с площ
по скица 136 кв.м., а по нотариален акт с площ 80 кв.м., ведно с мазе с площ 13 кв.м., 2/3
идеални части от таван, целият с площ 112 кв.м. и съответните идеални части от общите
части на сградата и от правото на строеж, при съседи: на същия етаж-няма, под обекта-няма,
над обекта-12259.1023.43.1.2, стар идентификатор-няма, като дарила имота на своята
дъщеря – ответницата Г.А. с договор за дарение, за който е съставен нотариален акт № 188,
т. II, рег. № 4637, дело № 299/2020 г. на нотариус Р. С. с рег. № 026 в Нотариалната камара,
надлежно вписан в Служба по вписванията гр. В.. Към момента на подаване на исковата
молба просрочените задължения по договор за банков кредит от 23.09.2008 г. са останали
непогасени.
С оглед гореизложеното, ищецът поддържа, че със сключването на договора за дарение
на имот ответницата В.А. съзнателно е увредила ищеца-кредитор по договора за кредит,
намалявайки възможността на последния да се удовлетвори от имуществото на В.А. и
увеличавайки неплатежоспособността на последната, а действията са извършени умишлено
и с цел избягване на удовлетворяването на едно съдебно признато вземане – това по ч. гр.
дело № 3403/2017 г. на Врачански районен съд.
Искането към съда е постанови решение, с което да обяви за относително
недействителен спрямо ищеца договор за дарение, за който е съставен нотариален акт №
188, т. II, рег. № 4637, дело № 299/2020 г. на нотариус Р. С. с рег. № 026 в Нотариалната
камара.
Искът е с правно основание чл. 135, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите
(ЗЗД).
Ответниците В. Ц. А. и Г. С. А. в срочно подадения си отговор по чл. 131 от ГПК
оспорват иска като неоснователен и недоказан. Навеждат твърдения, че имотът с адрес ****
е семейно жилище на родителите на В.А. – Ц. М. и С. М., които са се разпоредили с него,
дарявайки го на В.А. с договор за дарение, за който е съставен нотариален акт № 174, т. V,
рег. № 8838, дело № 739/2003 г. на нотариус В. В. с рег. № 339 в Нотариалната камара, като
2
дарителите изрично са си запазили пожизненото право на ползване върху дарения имот.
Отделно от това В.А. не притежава друг жилищен имот, което прави апартамента
несеквестируем в изпълнително производство по ГПК. Със сключването на договор за
дарение, за който е съставен нотариален акт № 188, т. II, рег. № 4637, дело № 299/2020 г. на
нотариус Р. С. с рег. № 026 в Нотариалната камара Г.А. се съгласила да бъде запазено
пожизненото право на ползване върху имота в полза на Ц.М.. Несеквестируемостта на
имота и запазеното пожизнено право на ползване върху апартамента в полза на Ц. М. и С.
М. са обективните обстоятелства, които са попречили на ищеца по делото и взискател в
изпълнителното производство да насочи изпълнението върху процесния апартамент от
момента на снабдяването си с изпълнителен лист по ч. гр. дело № 3403/2017 г. на Врачански
районен съд до момента на подаването на настоящата искова молба, от което ответниците
правят извод, че действията на В.А. не са умишлени и не увреждат кредитора, който и без
тях не би бил в състояние да насочи изпълнението към процесния имот, тъй като по този
начин не би постигнал целения правен резултат. Ответниците са направили и искане в
тежест на ищеца да се възложи доказателствената тежест за установяване на
обстоятелството, че втората ответница Г.А. при изповядване на договора за дарение е знаела
за увреждането, в отклонение на оборимата презумпция по чл. 135, ал. 2 от ЗЗД. Съдът
намира това искане за неоснователно, тъй като съгласно константната съдебна практика в
случаите, когато вземането предхожда разпореждането (а именно на такъв извод сочат
представените с исковата молба и отговора по чл. 131 от ГПК писмени доказателства) се
„размества” доказателствената тежест и ответниците са тези, които следва да установят при
условията на пълно и главно доказване наличието на достатъчно имущество в
патримониума на длъжника – първата ответница и да оборят презумпцията за намерение за
увреда на кредитора по отношение и на двете ответници – прехвърлителка и приобретателка
по разпоредителната сделка.
По делото е проведено едно съдебно заседание – на 20.01.2022 г., като след неговото
приключване от страна на ищеца е постъпила молба с вх. № 937/20.01.2022 г., с която са
направени възражения по разпределената от съда доказателствена тежест. При тези данни
съдът намира, че направените с молбата възражения са преклудирани съгласно правилото на
чл. 146, ал. 3 от ГПК.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
становищата и доводите на страните, намира за установено следното:
С договор за банков кредит № 62850 от 23.09.2008 г. ищецът „Райфайзенбанк
(България) ЕАД гр. София е предоставил на „Омега 2002“ ООД гр. Враца-
кредитополучател, „Омега 2000“ ЕООД гр. Враца-солидарен длъжник, С. Г. А.-солидарен
длъжник и първата ответница В. Ц. А.-солидарен длъжник кредит в размер на 235 000,00
евро с краен срок за погасяване 20.09.2018 г., който с анекс № 6 от 27.03.2013 г. към
договора за кредит е променен на 05.10.2020 г.
Поради допуснати просрочия при издължаването на кредита, на 04.08.2017 г. ищцовата
банка е подала заявление по чл. 417 от ГПК и със заповед № 2438 от 11.08.2017 г. за
3
изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК, издадена по ч. гр. дело № 3403/2017
г. на Врачански районен съд е разпоредено „Омега 2002“ ООД гр. Враца-кредитополучател,
„Омега 2000“ ЕООД гр. Враца-солидарен длъжник, С. Г. А.-солидарен длъжник и В. Ц. А.-
солидарен длъжник да заплатят на „Райфайзенбанк (България) ЕАД сумата 104 648,85 евро –
главница до погасяване на кредита по договор за кредит от 23.09.2008 г., изменен с анекс №
1 от 29.01.2010 г., Анекс № 2 от 05.02.2010 г., анекс № 3 от 26.07.2010 г., Анекс № 4 от
01.04.2011 г., Анекс № 5 от 27.03.2012 г. и Анекс № 6 от 27.03.2013 г., сумата 3 754,59 евро-
договорна редовна лихва от 06.01.2017 г. до 19.07.2017 г., сумата 716,86 евро-договорна
наказателна лихва върху вноски с настъпил падеж от 05.01.2017 г. до 05.07.2017 г., сумата
671,52 евро-договорна наказателна лихва върху предсрочно изискуема главница от
19.07.2017 г. до 03.08.2017 г., ведно със законната лихва от 04.08.2017 г. до изплащане на
вземането, сумата 4 294,68 лева-разноски за държавна такса, както и сумата 50,00 лева-
разноски за юрисконсултско възнаграждение, определено от съда на основание чл. 78, ал. 8
от ГПК, във вр. с чл. 37, ал. 1 ЗПП, вр. чл. 26 от НЗПП. От данните по заповедното
производство се установява, че предсрочната изискуемост на тези задължения е настъпила и
е била редовно обявена на длъжниците в периода от 21.06.2017 г. до 20.07.2017 г. Въз
основа на заповедта по чл. 417 от ГПК е издаден изпълнителен лист от 11.08.2017 г.
Установява се от представеното съобщение с изх. № 10544/31.08.2021 г., че въз основа
на заповедта по чл. 417 от ГПК и изпълнителния лист от 11.08.2017 г. е било образувано
изпълнително дело № 409/2017 г. на ЧСИ В. Й., впоследствие прието за продължаване от
ЧСИ Ц. Н. с рег. № 756 в КЧСИ и образувано при него под № 9431/2020 г.
Видно от нотариален акт за дарение на недвижим имот № 188, т. II, рег. № 4637, дело
№ 299 от 2020 г. на нотариус Р. С. първата ответница В.А. е дарила на втората ответница и
нейна дъщеря Г.А. правото на собственост върху самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 12259.1023.43.1.1 по кадастралната карта на гр. В., одобрена със заповед №
РД-18-43/16.09.2005 г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и
кадастър, с последно изменение, засягащо обекта на 18.11.2020 г., с административен адрес ,
*****, с предназначение „жилище, апартамент“ на едно ниво, с площ по скица 136 кв.м., а
по нотариален акт с площ 80 кв.м., ведно с мазе с площ 13 кв.м., 2/3 идеални части от таван,
целият с площ 112 кв.м. и съответните идеални части от общите части на сградата и от
правото на строеж, при съседи: на същия етаж-няма, под обекта-няма, над обекта-
12259.1023.43.1.2, стар идентификатор-няма, като прехвърлителката В.А. си е запазила
безвъзмездно вещното право на ползване на имота докато е жива, дарената Г.А. е приела
задължението да не продава, отдава под наем, ипотекира и обременява с каквито и да било
тежести имота без писменото съгласие на дарителката, както и дарената е декларирала, че й
е известно, че върху прехвърления с дарение имот има запазено право на ползване на Ц. Г.
М..
От приложената на л. 83-84 от делото справка за вписвания, отбелязвания и
заличавания, издадена от Агенцията по вписванията чрез отдалечен достъп се установява, че
на 25.05.2021 г. първата ответница В.А. е извършила отказ от вещното си право на ползване
4
върху процесния недвижим имот.
Видно от нотариален акт за дарение на недвижим имот № 174, т. 5, рег. № 8838, дело
№ 739/2003 г. на нотариус В. В. с рег. № 339 в Нотариалната камара, Ц.Г.М. и С. В. М. са
дарили на дъщеря си В.А. правото на собственост върху процесния имот (описан съгласно
актуалната към онзи момент скица № 1635/01.10.2003 г. на Община Враца), като
прехвърлителите Ц. М. и С.М. са си запазили безвъзмездно вещното право на ползване на
имота докато са живи, дарената В.А. е приела задължението да не продава, отдава под наем,
ипотекира и обременява с каквито и да било тежести имота без писменото съгласие на
дарителите.
По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Ц. М. – баща на
ответницата В.А. и дядо на ответницата Г.А., който дава показания, че той живее в
процесния имот, а двете ответници живеят отделно от него, но често го посещават.
Спорният имот, находящ се в гр. *****, е наследствен на свидетеля от неговите родители.
Свидетелят и неговата съпруга през 2003 г. направили договор за дарение, с който
прехвърлили собствеността върху апартамента на дъщеря си В.А., запазвайки си
пожизненото право на ползване върху имота. Свидетелят присъствал на сключването на
договора за дарение от 2020 г. и дал съгласието си за сключване на този договор, с който
В.А. прехвърлила на дъщеря си Г.А. собствеността върху апартамента, като свидетелят е в
течение на намеренията на В.А. и нейния съпруг същият апартамент да остане за дъщеря им.
В.А. и нейният съпруг съобщили на свидетеля, че имат фирмени кредити, които трябва да
връщат, както и че В. също е длъжник по тези кредити и й правят удръжки от заплатата.
Свидетелят сочи също, че банката-кредитор не се е свързвала с него по никакъв начин във
връзка с кредитите, нито е насочвала принудително изпълнение към процесния имот,
обитаван от свидетеля, както и други лица не са имали претенции към имота. В.А. няма
друго жилище, като същата живее в жилище на нейния съпруг, придобито още преди брака.
По мнение на свидетеля банката-кредитор не би могла да бъде увредена от атакувания по
настоящото дело договор за дарение, тъй като свидетелят както преди сключването на
договора, така и след това разполага с пожизнено вещно право на ползване на процесния
апартамент, което действително упражнява.
Показанията на свидетеля Ц. М., преценени по реда на чл. 172 от ГПК, се явяват
последователни, логични и подкрепени от всички други доказателства по делото, поради
което се възприемат изцяло от съда.
Въз основа на гореизложената фактическа обстановка съдът достигна до следните
изводи:
Съгласно чл. 135 от ЗЗД кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни
спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, ако длъжникът при извършването
им е знаел за увреждането. Когато действието е възмездно, лицето, с което длъжникът е
договарял, трябва също да е знаело за увреждането. Недействителността не засяга правата,
които трети добросъвестни лица са придобили възмездно преди вписване на исковата молба
за обявяване на недействителността, като знанието се предполага до доказване на
5
противното – чл. 135, ал. 2 от ЗЗД, ако третото лице е съпруг, низходящ, възходящ, брат или
сестра на длъжника, а когато действието е извършено преди възникване на вземането, то е
недействително, само ако е било предназначено от длъжника и лицето, с което той е
договарял, да увреди кредитора.
Предявен е отменителен иск, с който е поискано от съда да бъде обявено за
недействително спрямо ищеца действието, с което длъжника го уврежда. За успешното
провеждане на този иск, ищецът следва да докаже: качеството си на кредитор на длъжника;
извършеното увреждащо действие на длъжника; знанието за увреждане на кредитора, т. е.
така наречения субективен елемент.
Съдът приема за безспорно установена първата от горепосочените предпоставки, а
именно, че ищецът е кредитор на първата ответницата В.А. по силата на договор за кредит
от 23.09.2008 г. Не е необходимо вземането на увредения кредитор да е изискуемо и
ликвидно (установено по размер), но за пълнота съдът намира за необходимо да отбележи,
че тези условия са налице в разглеждания случай. Това положение произтича от целта на
иска по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД да възпрепятства възможността на недобросъвестния длъжник
да намали възможностите си или да се лиши от възможност за удовлетворяване на
кредитора-ищец по иска, а такава възможност има не само когато вземането е изискуемо и
установено по своя размер, а и преди да настъпи изискуемостта или преди с решение на съд
да бъде то признато в определен размер. Такава възможност е напълно реална преди
настъпването на изискуемостта и преди установяването на размера на вземането. В този
смисъл изрично: решение № 1562 от 20.05.1982 г. по гр. дело № 805/1982 г. на Върховния
съд, I-во г. о., решение от 15.07.2010 г. по гр. дело № 171/2009 г. на Върховния касационен
съд, решение от 26.01.2011 г. по гр. дело № 551/2010 г. на Върховния касационен съд, III-то
г. о., решение от 06.10.2010 г. по гр. дело № 754/2009 г. на Върховния касационен съд, I-во
г. о. От значение е вземането да предшества по време увреждащото действие на длъжника.
Това действие може да увреди лицето, което вече е кредитор, т. е. има възникнало вече
вземане.
Втората предпоставка – извършеното увреждащо действие на длъжника-ответник В.А.,
също е налице. Безспорно е между страните и се установява от представените доказателства,
че с договор за дарение на недвижим имот № 188, т. II, рег. № 4637, дело № 299 от 2020 г. на
нотариус Р. С. В.А. е дарила на дъщеря си Г.А. правото на собственост върху процесния
имот.
Съдът не споделя развитите от ответниците подробни съображения, че сключването на
договора за дарение от 2020 г. по никакъв начин не е довело до увреждане на интересите на
кредитора-ищец, тъй като разпореждането само с голата собственост върху имота предвид
обстоятелствата, че прехвърлителката В.А. си е запазила право на ползване на имота до
живот, а към момента на сключването на този договор вече е съществувало и е запазено
правото на ползване на имота от Ц. М. до живот, като последният действително е
упражнявал и продължава да упражнява това свое право, обитавайки имота. В тази връзка се
поддържа, че В.А. не притежава друго жилище и прехвърлянето само на гола собственост не
6
прекратява некесвестируемостта.
Според правната теория увреждащи са всички действия, с които длъжникът е създал
или е увеличил платежната си неспособност, т. е. намален е активът или е увеличен пасивът
на длъжника. В случая длъжникът В.А., извършвайки дарение, е намалила е актива си, тъй
като не е получена насрещна престация. Увреждащо кредитора действие е всеки правен и
фактически акт, с който се засягат права, които биха осуетили или затруднили
осъществяването на правата на кредитора спрямо длъжника. В този смисъл: решение №
639от 06.10.2010 г. по гр. дело № 754/2009 г. на Върховния касационен съд, IV-то г. о.,
решение № 45 от 01.06.2011 г. по гр. дело № 450/2010 г. на Върховния касационен съд, III-то
г. о. Сключването на процесния договор за дарение, който по естеството си е безвъзмездна
сделка, тъй като при отчуждаването на материалното право на собственост прехвърлителят
не получава насрещна престация, съставлява увреждащо действие на длъжника В.А. спрямо
кредитора-ищец. Прехвърлянето на собствеността върху процесния имот чрез договор за
дарение от страна на ответницата В.А. в полза на низходящ от първа степен представлява
правно действие, с което обективно се намалява имущество на длъжника, което съгласно чл.
133 от ЗЗД служи като общо обезпечение на неговия кредитор, от което той да може да се
удовлетвори. Безвъзмездността на сделката обуславя иррелевантност на представите на
дарения относно увреждането, тъй като законът отдава приоритет на защитата на правата на
кредиторите пред тези на лицето, което е получило материално благо без насрещна
еквивалентна престация. Следва също да се посочи, че ответниците не са навели твърдения
и не са представили доказателства за притежавани други имуществени права, които да
обезпечават в достатъчна степен изпълнението на паричното задължение, което би могло да
обуслови извод за неувреждащ характер на сделката за дарение.
Ограниченото вещно право на ползване изключва изцяло или отчасти възможността на
новия собственик да упражнява правомощието си да ползва собствеността и предполага от
страна на новия собственик, съгласил се да сключи сделката при тези условия, поведение, с
което да се съобрази с онези форми на ползване на имота, които не влизат в противоречие
със закона и добрите нрави. Ответниците твърдят, че с процесната сделка надарената е
придобила т. нар. „гола собственост“, предвид запазеното право на безсрочно и
безвъзмездно ползване на процесния имот от В.А. и Ц. М.. Съдът намира за несъстоятелно
възражението на ответниците, че прехвърленият имот е несеквестируем, което е пречка за
уважаването на иска по чл. 135 от ЗЗД. Когато едно лице се разпорежда с право, по
отношение на което процесуалният закон му дава гаранцията на чл. 444 от ГПК, в случая
право на собственост относно процесния апартамент, дори и когато остава да живее в
жилището и със запазено право на ползване върху отчуждената част на недвижимия имот,
то лицето-отчуждител само е преценило, че това право като такова не е сред необходимите
за оцеляването му. С разпоредителната сделка относно единственото си несеквестируемо
жилище длъжникът, от една страна, увеличава неплатежоспособността си, и от друга
страна, изразява воля, че това жилище не му е нужно като обект на собственост и се лишава
от облагите на несеквестируемостта, поради което несеквестируемостта на това жилище
7
отпада вследствие на сделката и не може да бъде отклонена от длъжника с възражение за
приложението на чл. 444 от ГПК възможността на кредитора да се удовлетвори от
отчужденото имущество. В този смисъл: решение № 456/25.06.2010 г. по гр. дело №
1294/2009 г. на Върховния касационен съд, IV-то г. о. и решение № 612 от 26.10.2010 г. по
гр. дело № 1764/2009 г. на Върховния касационен съд, III-то г. о. С още по-голяма сила това
важи за безвъзмездното разпореждане. За да бъде жилището несеквестируемо, то следва да
служи за живеене на длъжника и неговото семейство, от каквато възможност ответницата
В.А. сама се е лишила, дарявайки го на дъщеря си Г.А.. С разпореждането, което длъжникът
В.А. е извършила с една несеквестируема вещ, отпадат облагите на несеквестируемостта.
Обратното разрешение би възнаградило недобросъвестния длъжник и е несъвместимо със
защитното предназначение на несеквестируемостта. Така: решение № 339 от 27.05.2004 г.
по гр. дело № 668/2003 г. на Върховния касационен съд, II-ро г. о. Допълнителен довод в
тази насока е извършения през месец май 2021 г. от В.А. едностранен отказ от правото на
ползване върху имота. Ето защо следва да се приеме, че ответницата В.А., дарявайки имота
на дъщеря си Г.А., доброволно се е лишила от привилегията на несеквестирумостта, т. е.
процесният имот се явява годен предмет на принудително изпълнение, като длъжникът по
него следва да търпи в правната си сфера последиците от принудителното изпълнение,
както и тези от недобросъвестното му поведение. Изложеното обосновава извод за наличие
на увреждане на кредитора от извършеното разпореждане.
В случай на безвъзмездно прехвърляне на правото в полза на низходящ законът е
презумирал оборимо знанието на длъжника за увреждането. Във връзка с подадената от
ищеца молба с вх. № 937/20.01.2022 г. съдът счита за необходимо да отбележи, че с
определението по чл. 140 от ГПК правилно е разпределена доказателствената тежест поради
обстоятелството, че в отговора по чл. 131 липсва направено признание на обстоятелството,
че Г.А. е дъщеря на В.А.. В отговора на исковата молба е посочено само, че свидетелят Ц.М.
е дядо на Г.А., без уточнение дали по майчина или бащина линия, като едва при разпита на
същия свидетел е установено по безспорен начин обстоятелството, че В.А. и Г.А. са майка и
дъщеря, а свидетелят е баща на В.А., което от своя страна обуславя приложението на
оборимата презумпция по чл. 135, ал. 2 от ЗЗД в смисъл, че знанието се предполага до
доказване на противното, ако третото лице е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на
длъжника.
Длъжникът знае за увреждането, когато знае, че има кредитор и че действието му
уврежда правата му – решение № 639 от 06.10.2010 г. по гр. дело № 754/2009 г. на
Върховния касационен съд, IV-то г. о. Също така, длъжникът винаги знае за увреждането,
когато разпоредителната сделка е извършена след възникване на кредиторовото вземане –
решение № 18 от 04.02.2015 г. по гр. дело № 3396/2014 г. на Върховния касационен съд, IV-
то г. о. и решение № 264 от 18.12.2013 г. по гр. дело № 915/2012 г. на Върховния
касационен съд, IV-то г. о. Такъв е и настоящият случай. Длъжникът винаги знае за
увреждането, когато разпоредителната сделка е извършена след възникне на кредиторовото
вземане. Когато разпореждането с длъжниково имущество е безвъзмездно, е достатъчно
8
кредиторът да докаже, че длъжникът е знаел за съществуването на задължението му към
него, а когато увреждащата сделка е възмездна, кредиторът трябва да докаже, че за
увреждането е знаело и третото лице, с което длъжникът е договарял, т. е. че третото лице е
знаело фактите и обстоятелствата, които пораждат кредиторовото вземане, освен в случаите,
когато знанието на третото лице се презумира – чл. 135, ал. 2 от ЗЗД.
По делото е безспорно установено от писмените и гласни доказателства, че ищецът се
легитимира като кредитор на ответницата В.А. за парично вземане, възникнало преди
извършване на атакуваната безвъзмездна разпоредителна сделка, както и уведомяването
ответницата В.А. за предсрочната изискуемост и размера на задължението преди дарението
– на 21.06.2017 г. Характерът на атакувания договор за дарение като безвъзмезден налага
извод за наличие на увреждащ характер на същия спрямо правата на кредитора, а с оглед
родствената връзка между прехвърлител и приобретател (майка и дъщеря) и показанията на
свидетеля Ц. М. знанието на третото лице – приобретател също е категорично установено по
делото.
Следва да се отбележи, че искът с правно основание чл. 135 от ЗЗД няма вещноправно
действие. При уважаването му прехвърленото имущество не излиза от патримониума на
приобретателя. При успешното провеждане на Павловия иск кредиторът по паричното
вземане получава само възможността да насочи изпълнението за удовлетворяване на
вземането си към прехвърленото имущество, независимо че то е преминало в патримониума
на трето за кредитното правоотношение лице. Уважаването на Павловия иск не създава
солидарна отговорност между ответниците за изпълнение на задължението, легитимиращо
ищеца като кредитор, както и не легитимира приобретателя като длъжник. За приобретателя
единствено се въвежда задължението да предостави имуществото си за удовлетворяване на
чуждо парично задължение. По делото няма твърдения, че длъжникът В.А. разполага с
други средства, с които може да удовлетвори задължението си към кредитора, което би било
основание искът по чл. 135 от ЗЗД да не се уважи. Предвид изложеното, предявеният иск по
чл. 135, ал. 1 от ЗЗД за обявяване относителната недействителност на атакувания договор за
дарение се явява основателен и следва да бъде уважен така, както е предявен.
При този изход на делото ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца
сумата 290,31 лева-разноски за държавна такса за образуване на делото и за съдебни
удостоверения и сумата 200,00 лева-юрисконсултско възнаграждение, определено от съда на
основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 37, ал. 1 от ЗПП, във вр. с чл. 25, ал. 1 от НЗПП.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА ЗА ОТНОСИТЕЛНО НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН на основание чл. 135 от
ЗЗД спрямо „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД с ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Никола Вапцаров“ № 55, сграда „Експо 2000“ договор за
дарение на недвижим имот, за който е съставен нотариален акт № 188, т. II, рег. № 4637,
9
дело № 299 от 2020 г. на нотариус Р. С., по силата на който В. Ц. А. с ЕГН ********** и
адрес *****е дарила на Г. С. А. с ЕГН ********** и адрес ***** собствеността върху
следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор 12259.1023.43.1.1
по кадастралната карта на гр. В., одобрена със заповед № РД-18-43/16.09.2005 г. на
изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, с последно
изменение, засягащо обекта на 18.11.2020 г., с административен адрес *****, с
предназначение „жилище, апартамент“ на едно ниво, с площ по скица 136 кв.м., а по
нотариален акт с площ 80 кв.м., ведно с мазе с площ 13 кв.м., 2/3 идеални части от таван,
целият с площ 112 кв.м. и съответните идеални части от общите части на сградата и от
правото на строеж, при съседи: на същия етаж-няма, под обекта-няма, над обекта-
12259.1023.43.1.2, стар идентификатор-няма.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК В. Ц. А. с ЕГН ********** и адрес
*****и Г. С. А. с ЕГН ********** и адрес ***** да заплатят на „Райфайзенбанк
(България)“ ЕАД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„Никола Вапцаров“ № 55, сграда „Експо 2000“ сумата 290,31 лева-разноски за държавна
такса за образуване на делото и за съдебни удостоверения и сумата 200,00 лева-
юрисконсултско възнаграждение, определено от съда на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във
вр. с чл. 37, ал. 1 от ЗПП, във вр. с чл. 25, ал. 1 от НЗПП.
Решението подлежи на обжалване пред Врачански окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
10