№ 11463
гр. София, 16.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:*********
при участието на секретаря **
като разгледа докладваното от ********* Гражданско дело №
20231110168865 по описа за 2023 година
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че „ЗД
**********“ АД дължи на „ЗАД ****“ АД сумата от 491.67 лева, представляваща
неизплатена част от регресно суброгационно вземане за заплатено застрахователно
обезщетение по имуществена застраховка „****“ за вреди по лек автомобил „**** ****“ с
рег. № РВ ****** РА вследствие на ПТП от 24.11.2018г., настъпило на републикански път II-
86 в посока от гр. ***** към гр. Пловдив, в резултат от виновното и протвивоправно
поведение на водача на лек автомобил „*****“ с рег. № РВ **** ВС, чиято деликтна
отговорност в това му качеството била застрахована по силата на сключен със „ЗД
**********“ АД договор за задължителна застраховка „****“ на автомобилистите, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 19.05.2023г., до окончателно изплащане на
задължението, както и сумата от 149.69 лева, представляваща обезщетение за забава за
периода от 18.05.2020г. до 18.05.2023г., за които парични притезания по ч. гр. дело №
27617/2023г. по описа на СРС, 54 състав, е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение.
Ищецът твърди, че в срока на застрахователно покритие по договор за имуществена
застраховка „****“ на МПС- на 24.11.2018г., на републикански път II- 86 в посока от гр.
***** към гр. Пловдив настъпил пътен инцидент между застрахования при него по силата на
договор за имуществено застраховане „****“ лек автомобил „**** ****“ с рег. № РВ ******
РА и лек автомобил „*****“ с рег. № РВ **** ВС, чийто водач, извършвайки завой наляво за
навлизане по път с предимство, не спрял на знак „Стоп“, поради което ударил движещия се
по пътя с предимство лек автомобил „**** ****“. В резултат на последния били причинени
увреждания на обща стойност 2950.02 лева, която сума ищецът заплатил в полза на
правоимащото по застраховката лице, като сторил и разходи за определяне на
обезщетението в размер на 15.00 лева. Ответникът в качеството му на застраховател по
застраховка „****“ на автомобилистите на лек автомобил „*****“ с рег. № РВ **** ВС бил
поканен да заплати регресната претенция на ищеца, както и свързаните с определяне на
обезщетението разноски- сумата от общо 2965.02 лева, от която заплатил част, възлизаща на
сумата от 2473.35 лева. По изложените съображения в настоящия процес ищецът претендира
1
непогасената част от регресното си вземане, законна лихва, обезщетение за забава, както и
разноски.
В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба по чл.
131 ГПК, с който ответникът признава предявените искове.
С оглед на така изложената фактическа обстановка съдът намира, че са налице
предпоставките за постановяване на решение при признание на иска, доколкото не се
установява да е налице някоя от хипотезите на чл. 237, ал. 3, т. 1 и т. 2 ГПК или друго
установено със закон изключение- признатото право не противоречи на закона и добрите
нрави, предявените искове не са брачни, нито такива по гражданско състояние или за
поставяне под запрещение. Процесуалният представител на ответника е признал право, с
което страната може да се разпорежда, като е процедирал съобразно обема на учредената му
представителна власт. В проведеното на 19.03.2025г. открито съдебно заседание
процесуалният представител на ищеца е заявил искане решението да бъде постановено по
реда на чл. 237, ал. 1 ГПК. С оглед на това съдът не дължи обсъждане на събраните по
делото доказателства- арг. от нормата на чл. 237, ал. 2 ГПК. За пълнота следва да се изясни,
че признанието не противоречи на приобщените по делото такива.
Признанието на иска е процесуално действие на ответника, с което същият се отказва
от защита срещу иска, тъй като го счита за основателен и заявява по същество, че
твърденията на ищеца отговарят на действителното правно положение, т. е. претендираното
право съществува на основанието и в размера, посочени в исковата молба. Именно поради
това с доклада по делото на основание разпоредбите на чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК като
безспорни и поради това ненуждаещи се от доказване са отделени всички обстоятелства,
включени в пораждащия спорното материално право фактически състав.
По тези съображения следва да се постанови решение, с което предявените искове да се
уважат изцяло.
В съответствие със задължителните за правоприлагащите органи разяснения,
съдържащи се в т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС, съдът
следва да се произнесе по разпределението на отговорността за разноските в заповедното и
исковото производство.
При този изход на спора пред настоящата инстанция разноски се следват единствено
на ищеца, комуто на основание нормата на чл. 78, ал. 1 ГПК следва да бъде присъдена
сумата от 75.00 лева- разноски за заповедното производство, както и сумата от 150.00 лева-
разноски за исковото производство, включващи заплатени държавни такси за разглеждане на
претенциите, както и определените от съда на основание нормата на чл. 78, ал. 8 ГПК във
вр. с чл. 37 ЗПП във вр. с чл. 25, ал. 1 и чл. 26 от Наредбата заплащането на правната помощ
юрисконсултски възнаграждения в минимален размер с оглед липсата на фактическа и/или
правна сложност на делото и процесуалното развитие на същото.
Така мотивиран и на основание чл. 237, ал. 1 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове
с правно основание чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че „ЗД **********“ АД, ЕИК ***, дължи
на „ЗАД ****“ АД, ЕИК ****, сумата от 491.67 лева, представляваща неизплатена част от
регресно суброгационно вземане за заплатено застрахователно обезщетение по имуществена
застраховка „****“ за вреди по лек автомобил „**** ****“ с рег. № РВ ****** РА вследствие
на ПТП от 24.11.2018г., настъпило на републикански път II- 86 в посока от гр. ***** към гр.
Пловдив, в резултат от виновното и противоправно поведение на водача на лек автомобил
„*****“ с рег. № РВ **** ВС, чиято деликтна отговорност в това му качеството била
2
застрахована по силата на сключен със „ЗД **********“ АД договор за задължителна
застраховка „****“ на автомобилистите, ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от 19.05.2023г., до окончателно изплащане на задължението, както и сумата от 149.69 лева,
представляваща обезщетение за забава за периода от 18.05.2020г. до 18.05.2023г., за които
парични притезания по ч. гр. дело № 27617/2023г. по описа на СРС, 54 състав, е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „ЗД **********“ АД, ЕИК ***, да заплати
на „ЗАД ****“ АД, ЕИК ****, сумата от 75.00 лева- разноски за заповедното производство,
както и сумата от 150.00 лева- разноски за исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3