Решение по дело №1128/2016 на Районен съд - Карлово

ИЩЦАТА Г.М.П., ЕГН: ********** ***, действаща лично и в качеството си на майка и законен представител на малолетната И.П.Д., ЕГН: **********, чрез пълномощника си адв. Ш., твърди, че с ответника П.И.Д. се запознали през .. г., а през .. г. решили да заживеят заедно на семейни начала. В един много кратък срок от около един месец живели съвместно и се разделили, като от този момент нататък били във фактическа раздяла. От съвместното им съжителство и епизодичните срещи, които имали след фактическата раздяла, в началото на 2013 г. се родило детето им И.П.Д., което ответникът припознал и бил негов биологичен баща. Твърди, че от момента на раждането на детето и до настоящия момент, то живеело единствено и постоянно при нея и само тя упражнявала спрямо него родителските права и осигурявала издръжката му. Ответникът от момента на раждането на детето и до настоящия момент не вземал каквото и да било участие в издръжката му. Срещите на бащата с детето били епизодични, през няколко месеца и то не поради изявено негово желание и инициатива, а по желание на неговите родители. От страна на ответника била пълна незаинтересованост от детето. Само ищцата полагала нужните грижи за него, за да бъде то задоволено с всичко необходимо за нормалното му съществуване. Единствено майката на детето осигурявала издръжката му и закупувала необходимите дрехи, храна, лекарства, плащала такси за детска градина. Ищцата твърди, че имала определени доходи, които били крайно недостатъчни, но се справяла. Детето боледувало – страдало от сърдечно заболяване и имало поддържащо лечение и определен режим на хранене, който тя спазвала, но въпреки това боледувало често и се налагало, постоянно закупуване на лекарства, подходяща храна и полагане на грижи. Принудена била да търси постоянно заеми и помощ от родителите си и от свои близки, но въпреки трудностите се справяла, като му създала много добри условия за живот. Детето посещавало детска градина, което също било свързано с разходи. Макар, че успявала да се справи, ищцата счита, че било необходимо и участие от страна на бащата в издръжката на детето. До настоящият момент, въпреки фактическата им раздяла, нямало съдебно решение, което да определя кой от тях ще упражнява родителските права по отношение на дъщеря им И.П.Д..

МОЛИ съда да постанови решение, с което:

- да предостави на нея упражняването на родителските права по отношение на роденото от съвместното им съжителство с П.И.Д. дете И.П.Д., като бъде определен следния режим на лични отношения на бащата с детето: всяка втора и четвърта събота от месеца от 08.00 часа в събота до 17.00 часа в събота без преспиване;

- да бъде осъден ответникът П.И.Д. да заплаща на детето И.П.Д., чрез нейната майка и законен представител Г.М.П., месечна издръжка в размер на 150.00 лева, считано от датата на подаване на исковата молба – 13.10.2016 г., ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до пълното изплащане на сумата.

- да бъде осъден ответникът П.И.Д. да заплати на детето И.П.Д., чрез нейната майка и законен представител Г.М.П. издръжка за минало време, а именно – за периода от .. г. до .. г.,  в размер на 150.00 лева месечно, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до пълното изплащане на сумата.

Претендира разноски.

ОТВЕТНИКЪТ П.И.Д., ЕГН: **********,*** с отговора си на исковата молба, чрез адв. Б. посочва, че оспорва изцяло предявения иск. Твърденията в исковата молба не отговаряли на истината. Не оспорва, че заедно с ищцата живели заедно и от съвместното им съжителство се родило детето И.П.Д.. Впоследствие отношенията им се влошили и ищцата заедно с детето заживели в Карлово при родителите на Г.П.. Ответникът твърди, че оттогава постоянно бил възпрепятстван да вижда дъщеря си, въпреки, че по закон двамата родители имали еднакви права по отношение на детето. Срещите на ответника с дъщеря му били много редки и винаги в присъствието на ищцата или нейната майка. Не било вярно твърдението, че не се интересувал от детето. Постоянно давал пари на ръка за издръжката му, но не разполагал с разписки, защото не очаквал да се стигне до съд. Всички рождени дни на И. били организирани и заплатени от него. Празненствата били в ресторант в К.. и той бил този, който плащал. За първия ѝ рожден ден ѝ купил подарък за 250 лева, а за втория – огромен мечок, който разказвал приказки. Купил също така колело-триколка, както и столче за пътуване в автомобил. Непрекъснато купувал на дъщеря си маркови дрехи и обувки, макар да не виждал тя да ги носи. Той много я обичал и затова бил разочарован, че неговите подаръци не се давали на детето. Бил готов да плаща ежемесечна издръжка, но държал парите да се дават за дъщеря му, а не за други нужди. Твърди, че бил земеделски производител и в момента нямал никакви доходи. Въпреки това бил съгласен да плаща издръжка от 90 лева месечно. Относно родителските права не оспорва, че детето следва да се гледа от майката, но не бил съгласен с това, че тя го настройвала против него.  Счита, че детето, след като било навършило 3 годишна възраст, нямало пречка да преспива при него и да има по-разширен режим на лични отношения между двамата. Твърди, че И. действително имала здравословни проблеми, когато се родила, но с времето тези проблеми отшумели и в момента била нормално и здраво дете.

МОЛИ съда да отхвърли иска за издръжка за като неоснователен за размера над 90 лева и да определи следния режим на лични отношения между него и детето: всяка втора и четвърта събота от месеца от 08.00 часа в събота до 20.00 часа в неделя с преспиване; един месец през лятото, който не съвпада с платения годишен отпуск на майката; всяка Коледа или Нова година детето да бъде при баща си, като една година да е при него за единия празник, а следващата – за другия.

От събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност във връзка със становищата на страните, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Не се спори и се установява от представеното удостоверение за раждане, че  детето И.П.Д. е родено на *** г. с родители ищцата Г.М.П. и ответника П.И.Д..

 От представената служебна бележка от ДГ „З..“ – гр. К.. се установява, че И.П.Д. посещава детската градина от … г.. Майката Г.М.П. е заплащала редовно такси в размер на 60 лева месечно, както и всички необходими учебни и санитарни пособия, изисквани за учебния процес на детето.

Представено е Удостоверение с изх. № ../05.10.2016 г. от „Х..У..Д..“ ООД за изплатените трудови възнаграждения за периода от м. април .. г. до м. септември .. г. на Г.М.П.. От удостоверението е видно, че брутното шестмесечно възнаграждение е в общ размер 3421.09 лева или средно 570.18 лева на месец.

Представено е Удостоверение с изх. № 665/05.10.2016 г. от „СКФ Б.. Б..“ ЕАД за изплатените трудови възнаграждения за периода от м. август.. г. до м. септември .. г. на Г.М.П.. От удостоверението е видно, че брутното двумесечно възнаграждение е в общ размер 1131.65 лева или средно 565.82 лева на месец.

По делото са представени епикриза от 14.12.2013 г., консултативен преглед №../14.02.2013 г., консултативен преглед №../18.04.2016 г., амбулаторен лист № ../06.06.2016 г. и епикриза от 26.10.2016 г.. От тези медицински документи се установява, че детето И.П.Д. е с диагноза неалергична бронхиална астма, като по време на приема през м. октомври 2016 г. е в незадоволително общо състояние. Посочено е, че се касае за пореден пристъп в хода на инфекция и е необходимо поддържащо лечение. При прегледа през м. юни 2016 г. е поставена диагноза остър максиларен синуит и анамнеза: от 6 месеца с рецидивиращи хреми и кашлици.

От изготвените по делото социален доклад на Д. „С.п.” – гр. Карлово и допълнителен социален доклад на Д. „С.п.”***, се установява, че грижи за малолетното дете И. полага неговата майка и нейните близки. Детето  комуникира рядко с баща си, като жилищно-битовите условия и на двамата родители са подходящи за отглеждането му.

От показанията на свидетеля Р.М.Н. се установява, че ищцата е нейна приятелка. Детето живее при майка си, на която помагат родителите ѝ. Знаела, че бащата изпраща подаръци на детето, но не се интересувал достатъчно от него. И. често боледувала и майка ѝ постоянно купувала лекарства. От страна на ищцата не били създавани пречки ответникът да се среща с  дъщеря си, но дори, когато имали уговорени срещи, той не идвал. Последният такъв случай бил преди 5-6 месеца.

От показанията на свидетеля И.З. Д. се установява, че е баща на ответника. Твърди, че синът му живеел самостоятелно в с. Паничери, а неговата дъщеря И. ***. Майката не давала детето да остава с преспиване при бащата, защото смятала, че И. не може без нея. П. бил грижовен баща и непрекъснато изпращал подаръци, дрехи и финансови средства за нуждите на дъщеря си. Детето било в отлично здраве, а в жилището на баща му имало отлични условия, където да остава. П. не се грижел за други лица. Имал доходи, които не били постоянни – като земеделски производител понякога можело да печели 600 лева месечно, понякога – повече, а друг път – по-малко.

Съдът, изграждайки вътрешното си убеждение прави следните изводи от правна страна:

Съгласно представените доказателства съдът намира, че следва да бъде постановено детето да живее при своята майка, на която да се предоставят родителските права по отглеждане и възпитание на малолетното дете. По тези въпроси становището на ответника съвпада с желанието на ищцата и с преценката на съда.

Спорни между страните са въпросите относно режима на лични отношения между бащата и детето и размера на издръжката, която той следва да плаща.

Както се приема в трайната съдебна практика /ППВС №1/1974г и редица решения на ВКС/ при предоставяне упражняването на родителските права и определяне режима на лични отношения между детето и родителя, на когото то не е предоставено, съдебната намеса се  предприема въз основа на обществения интерес, като се изхожда от съображения за целесъобразност, с оглед интересите на детето и на родителите. Основната цел е да се организират родителските функции по начин, който най-пълно отговаря на интересите на детето. Негова естествена потребност е да общува и с двамата родители. Чрез режима на лични отношения трябва да се постигне възможност децата да растат и се развиват под грижата и с подкрепата  и на двамата родители. При конкретното определяне на мерките трябва да се изхожда от особеностите на всеки отделен случай. В закона не са определени мерките относно личните отношения между родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права и децата. Основен критерий за всяка от тях е най-добрия интерес на децата. Тъй като мерките във всички случаи се отнасят за бъдещ период, ограничен отнапред само до навършване на пълнолетие на детето, те могат да бъдат определени и по конкретни периоди, съобразени с опитните правила, с възрастта и със свързаните с нея обективни изменения в психоемоционалните способности и потребности на децата. При неефективност на определените мерки законът дава възможност на всеки родители да иска изменението им или определянето на нови.

По отношение режима на лични контакти между детето и бащата в настоящия случай съдът отчита най-вече факта, че детето е на ниска възраст, от женски пол и на този етап от развитието си има нужда от непосредствени майчини грижи. От раждането си и до настоящия момент детето е живяло заедно с майка си, за която няма данни да е лош родител или да не може да се справи с отглеждането му, дори напротив – и от социалните доклади, приложени по делото, и от свидетелските показания е видно, че майката е тази, която полага основните грижи по отглеждането на детето, полага ги адекватно, според възможностите си и нуждите на малолетната. Фактът, че детето е в нестабилно здравословно състояние, с което очевидно не е наясно ответника и това, че майката е тази, която най-добре разбира от какво то има нужда, мотивират съда да определи на този етап режим на лични отношения без преспиване при бащата. Независимо, че няма данни ответникът да не може да се справя с отглеждането му,  бащата и детето към момента не се познават в необходимата степен. Съдът взе предвид и обстоятелството, че ответникът живее в друго населено място, отдалечено от мястото, където се отглежда детето понастоящем. Необходимо е срещите между детето и бащата да се извършват в присъствието на майката, за да може детето да се чувства  сигурно и спокойно да опознае баща си и да може да му се доверява, когато впоследствие остава насаме с него. При така изложените обстоятелства, необходимо е да бъде даден един адаптационен период, през който режимът на лични контакти да се осъществява без преспиване, за да не бъде внезапно извадено детето от обичайната му среда, а именно: всяка втора и четвърта събота от месеца от 08.00 часа в събота до 17.00 часа в събота без преспиване. Съдът счита, че този режим на лични отношения на бащата с детето към настоящия момент е най-подходящ за интересите на малолетната, като впоследствие, след като бащата и детето се опознаят по-добре и започнат да общуват по-пълноценно един с друг, режимът на лични отношения да бъде изменен в по-разширен.

След навършване на 6 - годишна възраст на детето, съдът счита, че следва да бъде разширен режимът на лични отношения по следния начин: всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца, с преспиване в съботната нощ, с право на бащата да взема детето от 10.00 часа в събота и да го връща  в 17.00 часа в неделя в дома на майката; един месец през лятото, който да не съвпада с платения отпуск на майката; през Коледните и Новогодишни празници – в четните години бащата да взема детето от 10.00 часа на 24.12 на съответната календарна година, с преспиване на детето при бащата и връщане на детето при майката, по местоживеенето на детето, до 11.00 часа на 26.12 на същата календарна година; в нечетните години бащата да взема детето при себе си с преспиване от 10.00 часа на 30.12 на съответната календарна година и да връща детето при майката, по местоживеенето на детето, до 11.00 часа на 02.01 следващата календарна година.

Основателна е претенцията за заплащане на издръжка за минало време. Ответникът не доказа да е давал издръжка от 13.10.2015 г. до предявяването на иска – 13.10.2016 г., което е в негова тежест. Инцидентните подаръци за рождени дни на детето съдът намира за морален дълг на родителя, който не следва да бъде  считан като част от задължението му за издръжка. Затова съдът приема, че по повод направеното искане следва да се присъди издръжка за детето за една година преди предявяването на иска, по 150.00 лева месечно.

На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да заплати на съда държавна такса върху присъдената издръжка в размер на общо 288.00 лева.

Съгласно чл. 242, ал.1 от ГПК, съдът постановява предварително изпълнение на решението, когато присъжда издръжка, поради което съдът е задължен да допусне служебно предварително изпълнение, дори и без искане на страните.

Водим от горното, съдът:

Р      Е      Ш      И

ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на детето И.П.Д., ЕГН: ********** на майката Г.М.П., ЕГН: ********** ***.

ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на детето И.П.Д., ЕГН: ********** при майката.

ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата П.И.Д., ЕГН: **********,*** с детето И.П.Д., ЕГН: **********, както следва: до навършване на 6 - годишна възраст на детето /11.02.2019 г./ – всяка втора и четвърта събота от месеца от 08.00 часа в събота до 17.00 часа в събота без преспиване, а след навършване на 6 - годишна възраст на детето – всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца, с преспиване в съботната нощ, с право на бащата да взема детето от 10.00 часа в събота и да го връща  в 17.00 часа в неделя в дома на майката; един месец през лятото, който да не съвпада с платения отпуск на майката; през Коледните и Новогодишни празници – в четните години бащата да взема детето от 10.00 часа на 24.12 на съответната календарна година, с преспиване на детето при бащата и връщане на детето при майката, по местоживеенето на детето, до 11.00 часа на 26.12 на същата календарна година; в нечетните години бащата да взема детето при себе си с преспиване от 10.00 часа на 30.12 на съответната календарна година и да връща детето при майката, по местоживеенето на детето, до 11.00 часа на 02.01 следващата календарна година.

ОСЪЖДА П.И.Д., ЕГН: **********,***, да заплаща на детето И.П.Д., ЕГН: **********, чрез неговата майка и законен представител Г.М.П., ЕГН: ********** ***, месечна издръжка в размер на 150.00 лева, считано датата на предявяване на исковата молба – 13.10.2016 г. до настъпване на законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.

ОСЪЖДА П.И.Д., ЕГН: **********,***, да заплати на детето И.П.Д., ЕГН: **********, чрез неговата майка и законен представител Г.М.П., ЕГН: ********** ***, издръжка за минало време, а именно – за периода от 13.10.2015 г. до 13.10.2016 г.в размер на 150.00 лева месечно.

ОСЪЖДА П.И.Д., ЕГН: **********,***, да заплати на Г.М.П., ЕГН: ********** ***, направените по делото разноски в размер на 380.00 лв. (триста и осемдесет лева).

ОСЪЖДА П.И.Д., ЕГН: **********,***, да заплати по сметка на КРС, в полза на държавата по бюджета на съдебната власт, сумата от 288.00 лв. (двеста осемдесет и осем лева) държавна такса върху присъдената издръжка.

ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта за присъдената издръжка.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчване на съобщението до страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

К.Б.