Решение по дело №939/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл. 405 от Кодекса на труда КТ/.

Образувано е по жалба от И. Г., гражданин на *****, [ЛНЧ], с адрес: [населено място], [улица], ет. *, ап. *, против Акт за отстраняване № 23/16.04.2024 г., издаден от главен инспектор в Дирекция „Инспекция по труда“ – Силистра.

В жалбата се поддържа, че оспореният акт е незаконосъобразен поради издаването му при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправните разпоредби. Твърди се, че от обстоятелствената част на акта не става ясно за извършването на какво нарушение е отстранено лицето – за непредставяне на картонче за притежавана квалификационна група или за непритежаване на квалификационна група. Сочи се, че производството е проведено и актът за налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ е съставен на български език, а лицето, спрямо което е приложена същата, е гражданин на ***** и не владее български език. Аргументира се допуснато нарушение на чл. 21, ал. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс /НПК/ поради липсата на назначен преводач, с което е нарушено правото му на защита, тъй като не е разбрал съдържанието на акта и каква ПАМ се прилага спрямо него. Изтъква се, че е следвало контролният орган с нарочен акт да назначи заклет преводач на родния или на друг, разбираем за нарушителя, език съгласно разпоредбите на Директива 2010/64 (ЕС) от 20.10.2010 г. и чл. 6, § 3, т. „а“ от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи /ЕКЗПЧОС/. Твърди се, че допуснатото процесуално нарушение е съществено и неотстранимо, като опорочава процедурата и е основание за отмяна на наложената ПАМ. Отправеното към съда искане е за отмяна на акта за отстраняване и за присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание, чрез представител по пълномощие, и в депозирани писмени бележки жалбата се поддържа изцяло, като освен релевираните в нея възражения се твърди и допуснато съществено процесуално нарушение поради неотбелязване в акта за отстраняване на датата на връчването му на нарушителя.

Ответникът – главен инспектор в Дирекция „Инспекция по труда“ – Силистра, в депозирана писмена защита изразява становище за неоснователност на жалбата и моли за нейното отхвърляне.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

При извършена на 16.04.2024 г. от служители на Дирекция „Инспекция по труда“ – Силистра проверка по спазване на трудовото законодателство и осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при изпълнение на ел. монтажни дейности на строителен обект, находящ се в [населено място], [жк], бл. ***, [УПИ], кв. ***, с изпълнител на строително-монтажни работи /СМР/ „Електро Комплект ВН“ ООД, [населено място], е установено, че работещият на строителния обект И. Г. полага кабели на апартамент в обекта. От лицето е поискано да предостави документ за придобита квалификационна група по електробезопасност, като в декларация /л. 34 от делото/ И. Г. посочва, че не притежава такава. От Г. са попълнени декларация по чл. 402, ал. 1, т. 3 от Кодекса на труда /л. 33 от делото/, която е на български език, и декларация по чл. 68, ал. 1, т. 3 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност /л. 32 от делото/ на украински език.

От работодателя „Електро Комплект ВН“ ООД, [населено място] е представен трудов договор № 278/26.02.2024 г. /л. 5 от адм. преписка/, сключен с И. Г. – работник, за длъжността „електротехник, строителен“. На работника е връчена длъжностна характеристика за длъжността „електротехник, строителен“, с която е въведено минимално изискване за придобита квалификационна група по ел. безопасност при работа по електрообзавеждане с напрежение до 1000 V минимум трета квалификационна група, с периодичност на положен изпит 2 /две/ години. И. О. Г. се е запознал с длъжностната характеристика на 26.02.2024 г. видно от положения от него саморъчен подпис. Представени са основни правила за безопасна работа за назначените на длъжността „електротехник, строителен“ /л. 17 от адм. преписка/, с които И. Г. е запознат на 26.02.2024 година, срещу подпис. Всички гореописани документи са подписани на български език, в същите липсва каквато и да е индикация, че работникът не е владеел български език.

Към трудов договор № 278/26.02.2024 г. е представено допълнително споразумение от 12.04.2024 г. /л. 6 от адм. преписка/, съгласно което И. О. Г. се съгласява да изпълнява длъжността снабдител, като всички останали условия по договора, в т.ч. относно размера на основното и допълнителното месечно трудово възнаграждение, както и относно срока и прекратяването на трудовото правоотношение, остават непроменени. Във връзка със сключеното допълнително споразумение е приложено уведомление по чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда /л. 7 от адм. преписка/, в което е отразена дата на създаване на записа 16.04.2024 г., 17:02:35 ч., и дата на изпращане на записа към институцията 17.04.2024 г., 22:00:00 часа. Представена е и длъжностна характеристика за длъжността „снабдител, доставчик“ /л. 14-15 от адм. преписка/, в която е посочено, че И. О. Г. е запознат със същата на 12.04.2024 година.

Представени са също така извлечения от книги за начален инструктаж, ежедневен инструктаж, инструктаж на работното място, периодичен и извънреден инструктаж, от които се установява, че съответните видове инструктажи са проведени на И. Г., за което работника е положил подпис.

С оглед констатациите при проверката, отразени в протокол за извършена проверка № ПР2415284 от 25.04.2024 г. /л. 18-19 от адм. преписка/, и след анализ на събраните доказателства, инж. М. Д. Г. – главен инспектор в Дирекция „Инспекция по труда“ – Силистра, издава оспорения в настоящото съдебно производство Акт за отстраняване № 23/16.04.2024 г., с който, на основание чл. 404, ал. 1, т. 5 от КТ, И. Г. е отстранен от длъжност за нарушение на чл. 6, т. 3 от Правилника за безопасност и здраве при работа по електрообзавеждането с напрежение до 1000 V /ПБЗР/ – поради липса на квалификационна група за електробезопасност.

По делото са разпитани свидетилите Г. К. А. и Г. Х. И..

Съгласно показанията на свид. А. същата работи в „Планекс Комплект ВН“ ООД като експерт стопанска дейност, чиито задължения са да предлага хора за работа, да следи дейността и т.н. Заявява, че И. Г. е назначен на работа въз основа на регистриран в НАП трудов договор, като поради факта, че не владее български език, си е превеждал всички документи чрез приложение на телефона. Посочва, че Г. първоначално е назначен като ел. монтьор, а впоследствие е преназначен на длъжност снабдител. Твърди, че поради това, че не владее български език, жалбоподателят не е полагал ел. инсталации, а единствено са му възлагани задачи да зарежда работната площадка с ел. материали, които се закупуват и складират в обекта не от него, а от друго лице, като той само ги пренася и предава.

От показанията на свид. И. се установява, че същият е отговорник бригадир на бригадата на ел. монтьорите в „Електро Комплект ВН“ ООД, като е присъствал на проверката в дружеството, по време на която са поискани квалификационните групи на “електричарите”, при което се установило, че И. Г. няма такава квалификация. Сочи, че проверяващите са разговаряли с И. на руски език. Заявява, че комуникацията между него и жалбоподателя е била трудна, с бележки, както и че Г. не е полагал кабели, а ги е доставял до съответния етаж. Този свидетел посочва, че е подписал акта за отстраняване, който след това предал в офиса на управителя.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена от субект с правен интерес от оспорването, в законоустановения срок – оспореният акт е връчен на И. Г. на 16.04.2024 г., а жалбата е депозирана на 30.04.2024 г., с което е спазен преклузивният 14-дневен срок по чл. 149, ал. 1 от АПК. С оглед изложеното съдът приема, че жалбата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Оспореният акт за отстраняване е издаден от компетентен орган – контролен орган на инспекцията по труда, на когото за периода от 08.04.2024 г. до 08.05.2024 г. със Заповед № 3-0372/04.04.2024 г. /л. 20 от адм. преписка/ е възложена териториална компетентност за извършване на проверка по спазване на трудовото законодателство, включително и за съставяне и връчване на индивидуални административни актове, в обекти за контрол на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна.

Обжалваният индивидуален административен акт е издаден в предвидената от закона писмена форма и съдържа изложение на фактически и правни основания за издаването му, съгласно формалните изисквания на чл. 59, ал. 2 от АПК. В акта за отстраняване се съдържа описание от фактическа и правна страна на извършеното нарушение на трудовото законодателство, дало основание за налагане на ПАМ, като е посочено и правното основание за нейното налагане.

В хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да обосноват отмяна на акта на самостоятелно основание.

Неоснователно е възражението в жалбата за допуснато в хода на административното производство съществено и неотстранимо процесуално нарушение на чл. 21, ал. 2 от НПК поради неназначавнето на заклет преводач на И. Г., който е чужденец и не владее български език, поради което е нарушено правото му на защита, тъй като не е разбрал съдържанието на акта и каква ПАМ се прилага спрямо него.

На първо място и за прецизност следва да бъде отбелязано, че процесното административно производство е проведено по реда на АПК, а не по този на НПК, поради което нормата на чл. 21, ал. 2 от НПК, на която се позовава оспорващият, е неотносима. Приложение в случая намира разпоредбата на чл. 14, ал. 2 от АПК, според която лицата, които не владеят български език, могат да се ползват от родния си или от друг, посочен от тях, език, като в тези случаи се назначава преводач. В случая обаче, противно на твърденията в жалбата, не е имало необходимост от назначаване на преводач, тъй като от събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че И. Г., макар и гражданин на друга държава – ******, владее български език и е разбрал съдържанието на акта за отстраняване, като е реализирал своевременно защита си срещу него.

По административната преписка са налице множество документи във връзка с възникналото между Г. и „Електро Комплект ВН“ ООД, [населено място] трудово правоотношение, съставени на български език, които носят саморъчния подпис на жалбоподателя, с който е удостоверено запознаването му с тяхното съдържание – трудов договор № 278/26.02.2024 г. и допълнително споразумение към него от 12.04.2024 г., два броя длъжностни характеристики, инструктажни книги за проведени различни видове инструктаж по безопасност и здраве при работа. По делото не са налице данни и твърдения за назначаване на преводач на Г. при предявяването на тези документи, нито че същият е срещнал затруднения при запознаване с тяхното съдържание. След като жалбоподателят се е запознал с трудовоправната документация, изготвена на български език, /част от която е подписана в период много близък до датата на извършване на проверката и съставяне на оспорения акт и дори на същата дата/ и не е ползвал услугите на преводач, несъстоятелно е твърдението му за възникнала необходимост от такъв при предявяването и връчването на акта за отстраняване. За това, че И. Г. владее български език (и то не само говоримо, но и писмено), свидетелстват и попълнената от него в хода на проверката декларация по чл. 402, ал. 1, т. 3 от Кодекса на труда, както и писмените му обяснения, които са изцяло на български език и съдържат типични граматически грешки, за лице владеещи руски език. С оглед горното съдът счита, че не е допуснато твърдяното в жалбата съществено процесуално нарушение, свързано с правото му на защита срещу издадения индивидуален административен акт. Още повече, че това право своевременно е реализирано с подаването на жалба срещу акта за отстраняване, инициирала настоящото съдебно производство.

Горният извод не се разколебава и от събраните по делото гласни доказателства. Съдът не кредитира с доверие показанията на свид. А., според които И. Г. не владее български език, като си е превеждал всички документи чрез приложение на телефона, тъй като по нейни твърдения тя работи в „Планекс Комплект ВН“ ООД, което дружество е различно от работодателя „Електро Комплект ВН“ ООД, [населено място], поради което не е ясно каква е връзката й с последното и в какво качество е имала взаимоотношенията с жалбоподателя. Не следва да бъдат кредитирани и показанията на свид. И. – пряк ръководител на оспорващия, в частта, в която сочи, че Г. не владее български език и комуникацията с него е осъществявана трудно, с бележки. Това твърдение не съответства на трудовите функции, изпълнявани от жалбоподателя, който е извършвал дейност с повишена опасност – работа с електрически ток, при която и най-малкото неразбирателство или недоразумение между работещите би могло да предизвика сериозна опасност за здравето и живота им. Освен това в посочената част това гласно доказателство противоречи на писмените доказателства, коментирани по-горе в настоящото изложение. Не на последно място след като Г. не владее български език, а свидетеля И. не владее руски език неясно на какъв език са били написани тези “бележки”.

Лишено от основание е и възражението за липса на яснота относно това за какво нарушение е отстранено лицето. От словесното описание на нарушението и от посочената в акта за отстраняване нарушена правна норма на чл. 6, т. 3 от ПБЗР по безсъмнен начин се установява, че ПАМ е наложена заради непритежаване от жалбоподателя на изискващата се за заемане на длъжността строителен електротехник квалификационна група за електробезопасност.

В отлика от твърдяното от оспорващия, според настоящия съдебен състав неотбелязването в акта за отстраняване на датата на връчването му на нарушителя не представлява съществено процесуално нарушение. Процесният акт за отстраняване е подписан лично от И. Г., който е присъствал по време на извършване на проверката от служителите на Дирекция „Инспекция по труда“ – Силистра, от което следва закономерният извод, че същият му е връчен на датата на неговото съставяне – 16.04.2024 г., която е посочена в самия акт, поради което не е необходимо допълнително отбелязване на същата дата до подписа на извършилия нарушението работник. Изрично посочване на датата на връчване на акта би било необходимо единствено при положение, че същият е връчен на неговия адресат на дата, различна от датата на неговото издаване. Освен това установяването на датата на връчването на административния акт има значение единствено за извършването на проверка относно спазването на предвидения в процесуалния закон преклузивен срок за обжалване и не касае законосъобразността на самия акт. Действията по съобщаването и връчването на административния акт са материално-технически и не съдържат никакво волеизявление като се предприемат след неговото издаване и заради това не се отразяват на законосъобразността му. В случая между страните по делото не се спори, че актът за отстраняване е връчен по надлежния ред, като Г. своевременно е упражнил процесуалното си право на жалба, подавайки такава в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, по повод на която е образувано настоящото съдебно производство. Тоест в случая жалбата до съда е приета за процесуално допустима. Предвид горното липсата на отбелязване в акта за отстраняване на датата на връчването му на И. Г. не опорочава нито формата, нито административнопроизводствените правила по неговото издаване.

Липсата на допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административното производство обуславя и липса на отменителното основание по чл. 146, т. 3 от АПК.

Оспореният акт за отстраняване е издаден при правилно приложение на материалния закон.

На основание чл. 404, ал. 1 от КТ за предотвратяване и преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство, на законодателството, свързано с държавната служба, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях контролните органи на инспекцията по труда, както и органите по чл. 400 и 401 по своя инициатива или по предложение на синдикалните организации могат да прилагат различни принудителни административни мерки, между които и тази по т. 5, предложение второ – отстраняване от работа работници и служители, които не притежават необходимата правоспособност.

Крайната цел на принудителните административни мерки е да се обезпечи опазването на правния ред, да се обезпечи изпълнение от всички граждани, длъжностни лица и организации на установените от правото задължения. Принудителните административни мерки могат да се класифицират в няколко групи: а/ мерки, насочени към предотвратяване на административни и други правонарушения – превантивни ПАМ, б/ такива, чието предназначение е да преустановят продължаването на започнали правонарушения – преустановителни ПАМ, и в/ мерки, насочени към отстраняване на вредните последици от вече извършени правонарушения, към възстановяване на неправомерно изменено с нарушението фактическо или правно състояние – възстановителни ПАМ. Принудителната превантивна мярка предпазва не само лицето, спрямо което е приложена, от извършване /продължаване/ на нарушението. Тя предпазва и обекта, /често и самия предмет/ на предстоящото или започнало нарушение от противоправно посегателство и увреждане, предотвратява настъпването на вредните последици.

Законово регламентираната материалноправна предпоставка за прилагането на ПАМ по чл. 404, ал. 1, т. 5, предложение второ от КТ е наличието на посоченото в нея нарушение – допускане до работа на работник/служител, непритежаващ необходимата правоспособност. В конкретния случай като нарушена органът сочи нормата на чл. 6, т. 3 от ПБЗР, съгласно която техническата експлоатация и оперативното обслужване на електрообзавеждането на потребителите на електрическа енергия се осъществява от електротехнически персонал, който притежава квалификационна група за електробезопасност, изисквана по този правилник. Тоест наложената ПАМ е преустановителна, тъй като с нея се цели отстраняване на вече допуснато нарушение – извършване на дейност във връзка с ел. енергия от лице, непритежаващо квалификационна група за електробезопасност.

От доказателствата по делото по категоричен начин се установи, че И. Г. не притежава съответната квалификационна група за електробезопасност, изискваща се за извършване на дейност, свързана с електрическа енергия, и за заемане на изпълняваната от него длъжност строителен електротехник /вж. чл. 7, ал. 3 от ПБЗР/. В случая от самия работодател е въведено минимално изискване за придобита трета квалификационна група за електробезопасност, което се установява от представената длъжностна характеристика за длъжност: електротехник, строителен. Така въведеното изискване съответства на посочената длъжност, доколкото съгласно чл. 14, ал. 1, т. 1 от ПБЗР придобиването на трета квалификационна група се изисква за изпълнителските кадри, на които се възлага самостоятелно извършване на работа, каквато безспорно представлява длъжността строителен електротехник. По аргумент от чл. 9, ал. 2 от ПБЗР притежаваната квалификационна група се доказва с удостоверение, което задължително се носи по време на работа. Такова удостоверение жалбоподателят не притежава, поради което не е било представено на контролните органи по време на проверката, като този факт дори не се оспорва от него. С оглед горното нарушението по чл. 6, т. 3 от ПБЗР, за извършването на което е наложена процесната ПАМ, се явява доказано.

Неоснователно е основното възражение в жалбата – че към момента на извършване на проверката от контролните органи И. Г. е заемал друга длъжност – снабдител, за която не се изисква придобиване на квалификационна група по електробезопасност. С цел доказване на това твърдение от жалбоподателя са ангажирани писмени и гласни доказателства – допълнително споразумение от 12.04.2024 г. към трудов договор № 278/26.02.2024 г., съгласно което И. О. Г. се съгласява да изпълнява длъжността снабдител, както и показанията на свидетелите А. и И., които съдът не кредитира поради следните съображения:

Въпреки че допълнителното споразумение е с отбелязана в него дата 12.04.2024 г., уведомление по чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда за него е подадено едва на 16.04.2024 г., в 17:02:35 ч., т.е. след проверката от контролните органи, извършена на същата дата /16.04.2024 г./ в 14:00 ч., което поражда основателни съмнения относно действителната дата на неговото съставяне. След като уведомлението за допълнителното споразумение е изпратено до НАП след извършване на проверката от контролните органи, респ. действията по вписването и заверяването му от съответната териториалната дирекция на НАП също са осъществени след проверката, не може да се приеме, че към момента на проверката И. Г. е изпълнявал длъжността снабдител, тъй като съгласно 63, ал. 2 от КТ работодателят няма право да допуска до работа работника или служителя, преди да му предостави копие от заверения документ за вписване на допълнителното споразумение. Тоест не може да се приеме, че към датата на проверката – 16.04.2024 г., жалбоподателят е бил назначен на длъжност снабдител, респ. че не е било необходимо да притежава квалификационна група за електробезопасност.

Oстаналите доказателства по делото също сочат на това, че към датата на извършване на проверката жалбоподателят е заемал длъжността строителен електротехник и е изпълнявал именно присъщите й трудови функции. В почти всички от представените от работодателя инструктажни книги, удостоверяващи провеждането на различни видове инструктажи, е посочено, че И. Г. заема длъжността електротехник, в т.ч. към датата на проверката – 16.04.2024 г., когато му е проведен ежедневен инструктаж по безопасност и здраве при работа, което е удостоверено чрез саморъчно положен от него подпис /л. 39 от делото/. Посочената в допълнителното споразумение дата /12.04.2024 г./, считано от която се твърди, че оспорващият заема друга длъжност – снабдител, противоречи на установеното с изходящото от трето, неучастващо по делото, лице – работодателя „Електро Комплект ВН“ ООД, [населено място], писмено доказателство, че към 16.04.2024 г. Г. е заемал длъжност електротехник. В дадените от самия жалбоподател по време на проверката писмени обяснения /л. 34 от делото/ се сочи, че същият е строителен инженер и не притежава квалификационна група по електробезопасност, издадена в България, а в декларацията по чл. 402, ал. 1, т. 3 от Кодекса на труда същият е вписал, че изпълнява длъжността строителен електротехник за „Електро Комплект ВН“ ООД на обект: блок *** в [жк], като в момента на проверката извършва дейност по полагане на кабели в апартамент. Служителите на Дирекция „Инспекция по труда“ – Силистра, извършили проверката, пряко и непосредствено са възприели характера на извършваната от жалбоподателя трудова дейност, описвайки я като полагане на кабели в апартамент в строителния обект заедно с още четирима негови колеги, които констатации са отразени в съставения протокол за извършена проверка № ПР2415284 от 25.04.2024 година. Свидетелят И., който е отговорник бригадир на бригадата на ел. монтьорите в „Електро Комплект ВН“ ООД и е присъствал при извършване на проверката, също дава показания, че при поискване на квалификационните групи на електротехниците, е установено, че И. Г. не притежава необходимата квалификация. Тоест този свидетел потвърждава факта, че към датата на проверката оспорващият е заемал именно длъжността строителен електротехник. Съдът не кредитира с доверие останалата част от неговите показания, в които се твърди, че Г. не е полагал кабели, а единствено ги е доставял до съответния етаж, тъй като в тази част същите противоречат на заявеното от него относно заеманата от лицето длъжност, както и на останалите доказателства по делото. Показанията на другия свидетел по делото – Г. А., които са в същата насока /че И. Г. не е полагал ел. инсталации, а единствено са му възлагани задачи да зарежда работната площадка с ел. материали, които се закупуват и складират в обекта не от него, а от друго лице, като той само ги пренася и предава/, също не следва да се кредитират както поради противоречието им с останалите доказателства по делото, така и поради посоченото по-горе обстоятелство, че този свидетел работи в друго предприятие – в „Планекс Комплект ВН“ ООД, и не е изяснена връзката й с жалбоподателя.

При установеното по делото обстоятелство, че към момента на извършване на проверката И. Г. е изпълнявал трудовите функции на длъжността строителен електротехник и предвид безспорния между страните факт, че същият не притежава необходимата за извършване на тази работа дейност и за заемане на посочената длъжност квалификационна група за електробезопасност, наложената ПАМ – отстраняване от длъжност, се явява материалнозаконосъобразна, поради което не е налице регламентираното в чл. 146, т. 4 от АПК основание за нейната отмяна.

Актът за отстраняване е издаден и в съответствие с целта на закона, която в случая е обезпечаване безопасното осъществяване на дейностите, свързани с техническата експлоатация и оперативното обслужване на електрообзавеждането на потребителите на електрическа енергия, като не се допуска извършването им от лица, непритежаващи съответната квалификационна група за електробезопасност, изисквана по ПБЗР.

Предвид изложеното съдът намира оспорения акт за отстраняване за правилен и законосъобразен, а подадената срещу него жалба за неоснователна, което налага същата да бъде отхвърлена.

При този изход на спора акцесорната претенция на жалбоподателя за присъждане на разноски се явява неоснователна. Ответната страна не е направила искане за присъждане на разноски, поради което, независимо от благоприятния за нея резултата от оспорването, такива не следва да й се присъждат.

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на И. Г., гражданин на ******, [ЛНЧ], с адрес: [населено място], [улица], ет. * ап. *, против Акт за отстраняване № 23/16.04.2024 г., издаден от главен инспектор в Дирекция „Инспекция по труда“ – Силистра.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по делото