№ 2
гр. Велико Търново , 11.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ И
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на втори декември, през две
хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ
ИСКРА ПЕНЧЕВА
Секретар:ГАЛЯ Г. СТАНЧЕВА
като разгледа докладваното от ИСКРА ПЕНЧЕВА Въззивно гражданско дело
№ 20204000500293 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
С Решение № 223/ 29.06.2020 г. по Гр.д. № 485/ 2019 г. по описа на ОС – Русе
„В.“ ООД Русе е осъдено да заплати на К. С. Г. сумата 10846.34 лв., представляваща
стойността на видовете строителни дейности, необходими за обезщетяване на
причинените вреди в имота му в гр. Русе, ул. ********, вследствие на водопроводна
авария на 20.01.2015 г. на уличен водопровод в гр. Русе, ведно със законната лихва от
датата на увреждането до окончателното изплащане, като искът на Георгиев е
отхвърлен за разликата до пълния претендиран размер 38 750 лв. Със същото решение
съдът е уважил предявения от „В.“ ООД Русе против ЗАД „Армеец“ АД обратен иск,
като е осъдил дружеството да заплати на „В.“ ООД сумата 10846.34 лв. за
обезщетяване на причинени в имота на К. С. Г. в гр. Русе, ул. ********, имуществени
вреди вследствие на настъпило застрахователно събитие – водопроводна авария на
20.01.2015 г. на уличен водопровод в гр. Русе, ведно със законната лихва от датата на
увреждането до окончателното изплащане.
Въззивното производство е образувано по депозирана въззивна жалба от ЗАД
„Армеец“ срещу решението по обратния иск. Жалбоподателя счита решението за
неправилно и необосновано, защото съдът не обсъдил нито едно от наведените в
отговора му възражения срещу обратния иск и не изложил мотиви защо приема, че е
1
налице застрахователно събитие. От ангажираните доказателства се установявало, че
събитието не попада в никоя от хипотезите на покрит от застрахователя риск съгласно
сключения между страните застрахователен договор. По влязло в сила предходно
решение по частичен иск на К. С. Г. било установено, че вредите са резултат от
неизпълнението на законово вменените на „В.“ ООД Русе задължения да поддържа
водопреносната и канализационна мрежа в съответствие с техническите изисквания и
да опазва имотите – собственост на потребителите, а застрахователното покритие не
включвало такива вреди. Съдът не изложил и мотиви, защо приема, че не е налице
хипотезата на чл.211 КЗ /отм./, на която застрахователят се позовал за отказа си да
изплати претендираното обезщетение. Поддържа възражението си, че налице е
неизпълнение на договорното задължение на застрахования по раздел VIII т.1 (1) от
договора – бездействие да предприеме необходимите действия за предотвратяване на
събитието, и това неизпълнение е значително с оглед интереса на застрахователя да му
дава право да откаже изплащане на застрахователно обезщетение. Отделно сочи, че
отговорността на застрахователя не може да бъде ангажирана поради изчерпване на
лимита на отговорност за едно събитие. Моли решението по обратния иск да бъде
отменено и съдът да постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявения срещу
него иск. Претендира разноски за двете инстанции, включително за юрисконсултско
възнаграждение.
„В.“ ООД Русе не е депозирала отговор в срока по чл.263 ал.1 ГПК. Преди
насроченото съдебно заседание е представена писмена защита от процесуалния му
представител, в която заема становище за неоснователност на жалбата. Излага, че от
същото застрахователно събитие пред застрахователя са образувани 13 бр. преписки по
щети и по тях са изплатени обезщетение в размер на 36 532.28 лв., което следвало да се
приеме за признание, че се касае за застрахователно събитие и се дължи обезщетение.
Застрахователният лимит бил в размер на 100 000 лв. и не бил изчерпан съгласно
признанията на самия жалбоподател в отговора на исковата молба. Излага
съображения за недопустимост на позоваването от застрахователя на разпоредбата на
чл.211 т.2 КЗ /отм./ Сочи, че доколкото предмет на застрахователния договор е
отговорността на дружеството за вреди, причинени на трети лица във връзка с
осъществяваната от него стопанска дейност и такива вреди настъпват вследствие на
аварии, то възприемането на тезата на застрахователя, че аварията е резултат от
неизпълнение на нормативните задължения на ВиК по поддръжка на водопроводната
мрежа и освобождава застрахователя от отговорност към застрахования, би довело до
изпразване на застрахователния договор от съдържание. Моли решението да бъде
потвърдено. Претендира разноски за въззивното производство.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК, от легитимирана
страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима и
2
следва да се разгледа по същество. В изпълнение на задълженията си по чл.269 от ГПК
въззивният съд извърши служебна проверка относно валидността на обжалваното
решение и допустимостта му в обжалваните части и намира, че съдебният акт не страда
от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в
пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма,
подписан е и е разбираем, не са налице и процесуални нарушения, обуславящи
неговата недопустимост.
Съдът, като взе становищата на страните и събраните по делото доказателства, в
рамки на въведените с жалбата оплаквания срещу първоинстанционния акт, намира
следното:
Пред РС – Русе е приключило Гр. дело № 968/ 2018 г., по което К. С. Г. е
предявил против ВиК ООД частичен иск за осъждане на дружеството да му заплати
обезщетение за причинените вреди в имота му в гр. Русе, ул. ******** вследствие на
водопроводна авария на 20.01.2015 г. на уличен водопровод, ведно със законната лихва
от датата на увреждането до окончателното изплащане. В производството по делото
ЗАД “Армеец“ е участвало като трето лице-помагач на страната на ВиК ООД. С влязло
в сила решение исковата претенция на Георгиев е уважена в заявения частичен размер,
като е прието, че на 20.01.2015 г. е аварирал уличен водопровод в гр. Русе, ул. Елин
Пелин, в причинна връзка с която авария са причинени имуществени вреди на имота
му и следва да бъде ангажирана отговорността на ВиК-оператора на основание чл.49
ЗЗД, тъй като поддържането на водопроводната мрежа е нормативно задължение на
работниците и служителите на това дружество, а същите не са го изпълнили.
Пред ОС – Р. Г. е завел иск за останалата част от дължимото му от ВиК ООД
обезщетение – 38 750 лв. с оглед размера на претърпените от него имуществени вреди,
оценени от него общо на 40 000 лв. Ответникът „В.“ ООД е привлякъл като трето лице
– помагач на своя страна ЗАД „Армеец“ АД и е предявил против него обратен иск. С
обжалваното пред настоящата инстанция решение ОС – Русе е уважил частично иска
на Георгиев до размер на сумата 10846.34 лв. и е осъдил застрахователя да заплати
същата сума на ВиК ООД. За да уважи обратния иск, ОС – Русе се е аргументирал с
наличието на валидно облигационно правоотношение между ВиК-оператора и
застрахователя и неизпълнение на договорното задължение на последния да изплати на
увреденото лице дължимото застрахователно обезщетение.
Не е спорно, че между страните има сключен с полица № 14 100 1310
********** от 22.12.2014 г. договор за застраховка „Гражданска отговорност на
юридически лица“ с период на действие от 01.01.2015 г. до 31.12.2015 г., по силата на
който е застрахована стопанската дейност на ВиК ООД по водоснабдяване,
канализация и пречистване на води при обхват на покритието съгласно общите
3
условия на дружеството за посочената застраховка и лимит на отговорност 1 500 000
лв. за всички събития през периода на застраховката и 100 000 лв. за едно събитие.
Видно от приложените ОУ, предмет на застраховката са всички суми, които
застрахованият бъде законно задължен да заплати на основание на писмени претенции
на трети лица, предявени в периода на валидност на застраховката, като обезщетение
за застрахователни събития, настъпили в резултат на стопанската дейност на
застрахования в рамките на срока на договора – т.1 (1). Покритите от застраховката
застрахователни събития са телесно увреждане и/или щети и загуби на имущество,
настъпили на територията на Република България през периода на застраховката – т.2,
а в раздел ІІІ са изброени изключенията, които не се покриват от нея. Съгласно раздел
VІІІ т.1 (1) застрахованият е длъжен през периода на застраховката да предприема
всички необходими действия за предотвратяване на събития, които биха могли да
доведат до претенции по застраховката.
При изяснената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Обратният иск, предявен от ВиК ООД против ЗАД „Армеец“ е с правна квалификация
чл.229 КЗ /отм./ - иск на застрахования срещу застрахователя за дължимото
обезщетение, което той е осъден да заплати на увреденото лице с влязло в сила
решение. Приетото в мотивите на решението по иска на увреденото лице срещу ВиК
ООД на основание чл.223 ал.2 ГПК е задължително за участвалия в процеса като трето
лице-помагач застраховател в отношенията му с ВиК ООД, т.е. по делото е безспорно,
че на 20.01.2015 г. е аварирал уличен водопровод в гр. Русе, ул. Елин Пелин, че този
водопровод е част от водоснабдителната мрежа, стопанисвана от ВиК ООД – Русе и от
конкретната авария са причинени имуществени вреди на К. С. Г., оценени на 10846.34
лв. Безспорно е и наличието на валидно правоотношение между страните, основано на
процесния застрахователен договор, което ги е обвързвало към датата на аварията.
Действително, основателни са оплакванията на жалбоподателя за необсъждане от
първоинстанционния съд на направените от него и поддържани и във въззивната му
жалба възражения, че аварията не съставлява покрит съгласно застрахователен договор
риск, респ. че с основание отказва изплащането на обезщетение предвид неизпълнение
от застрахования на поетото с договора задължение да предприема всички необходими
действия за предотвратяване на събития, които биха могли да доведат до претенции по
застраховката. Тези възражения обаче настоящата инстанция намира за неоснователни.
Аварията във водопроводната мрежа представлява застрахователно събитие в
обхвата на обвързващия страните процесен застрахователен договор. По застраховката
„Гражданска отговорност на юридически лица“ застрахователят поема задължение да
обезщети трети лица за вредите, които те са претърпели в резултат на извършваната от
застрахованото юридическо лице дейност, в това число и в резултат на негово
бездействие да извърши дължимата дейност. В настоящия казус е застрахована
4
стопанската дейност на ВиК-оператор по смисъла на Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационни услуги – експлоатационно предприятие за
водоснабдителни и канализационни услуги, които съгласно чл.1 ал.2 от Закона са
услугите по пречистване и доставка на вода за питейно-битови, промишлени и други
нужди, отвеждане и пречистване на отпадъчните и дъждовните води от имотите на
потребителите в урбанизираните територии (населените места и селищните
образувания), както и дейностите по изграждането, поддържането и експлоатацията на
водоснабдителните и канализационните системи, включително на пречиствателните
станции и другите съоръжения. Всички вреди, които могат да настъпят от
осъществяването на тази застрахована дейност, са покрит от договора за застраховка
риск, освен ако не попадат в изрично визираните в раздел ІІІ от ОУ хипотези.
Отстраняването на аварии по водопроводите е форма на поддръжка на
водоснабдителната система и съответно е част от стопанската дейност на ВиК.
Авариите не са събития, включени в изчерпателно изброените в договора рискове,
които не се покриват от сключената застраховка. Те не са рядко явление в социалната
действителност и винаги създават риск от увреждане на трети лица, при което е
логично именно те да обосновават интереса на ВиК-операторите от сключване на
застрахователни договори, обезпечаващи отговорността им за вреди. Ако вреди,
вследствие на аварии, бъдат изключени като застрахователен риск, логично би
възникнал въпросът при конкретната извършвана от застрахованото лице застрахована
стопанска дейност кои събития са застрахователни и пораждат задължения за
застрахователя за заплащане на обезщетение?
Относно позоваването на нормата на чл.211 ал.2 КЗ /отм./, съдът намира, че в
случая не е доказано наличието на такова неизпълнение на задълженията на ВиК ООД,
което да обуславя право на застрахователя да откаже плащане на обезщетение по
застрахователния договор. С оглед очертания предмет на стопанска дейност в тежест
на ВиК-дружеството е предотвратяването на аварии по водопроводната мрежа, но
настъпването им е потенциално възможно винаги предвид това, че мрежата е
съвкупност от множество свързани помежду си в единна система елементи,
местонахождението им е под земната повърхност, същите се амортизират във времето
и опасността не може да бъде елиминирана дори при правилното стопанисване и
експлоатация на мрежата, осъществяване на качествена техническа поддръжка,
профилактика, обследване и пр., т.е. и при качествено изпълнение на задълженията на
ВиК-оператора. Като виновно неизпълнение на поетото по раздел VІІІ т.1 (1) от
договора задължение, годно да обоснове отказ на застрахователя от плащане на
застрахователно обезщетение /но само ако неизпълнението е значително с оглед
интереса му/, би могло да се разглежда несвоевременното отстраняване на авария,
сигнализирана от трети лица, вследствие на което забавяне са настъпили вреди и
същите са предмет на застрахователна претенция. Конкретният казус не е такъв,
5
защото е установено, че незабавно след достигане до ВиК ООД на сигнал за
настъпилата авария, екип на дружеството е предприел всички необходими действия по
локализирането и отстраняването й, като впоследствие е извършена и цялостна
подмяна на процесния и на съседния водопроводи.
Неоснователно е и последното оплакване на жалбоподателя, че е изчерпан
договорният лимит за едно застрахователно събитие. С отговора на исковата молба той
е посочил конкретния размер на изплатените от него застрахователни обезщетения по
образуваните пред него преписки по щета за същото застрахователно събитие, а
именно сумата 36 532.28 лв. До приключване на устните състезания пред ВТАС не са
представени нови доказателства за изплатени други суми за същото събитие, при което
следва да се приеме, че договореният лимит от 100 000 лв. не е достигнат.
По изложените съображения предявеният от ВиК ООД против ЗАД „Армеец“
обратен иск е основателен. Като е достигнал до същия правен извод,
първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде
потвърдено.
По разноските: С оглед изхода на спора следва да бъдат присъдени разноски на
ответната страна за заплатено за въззивното производство адвокатско възнаграждение.
Същото е в размер на 1200 лв. и е заплатено на упълномощения процесуален
представител, видно от представените договор за правна защита и съдействие и
фактура.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 223/ 29.06.2020 г. по Гр.д. № 485/ 2019 г. по описа
на ОС – Русе.
ОСЪЖДА ЗАД „Армеец“ АД с ЕИК *********, да заплати на „В.“ ООД Русе,
ЕИК *********, сумата 1200 /хиляда и двеста/ лв. – направени за въззивното
производство разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
6
2._______________________
7