№ 189665
гр. София, 23.12.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Частно гражданско
дело № 20241110159612 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК.
Подадено е заявление от заявителя „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника Н.
Ц. Б. за следните суми: 409,03 евро – главница, ведно със законната лихва от
08.10.2024 г. до изплащане на вземането; 45,47 евро – възнаградителна лихва
за периода от 14.03.2023 г. до 29.08.2023 г., и 80,14 евро – обезщетение за
забава в размер на законната лихва за периода от 15.03.2023 г. до 07.10.2024 г.
– задължения по Индивидуален договор за заем № 10175384/24.02.2023 г.,
сключен между длъжника и „Мъни плюс мениджмънт“ ООД, като вземането е
прехвърлено на дружеството – заявител с договор за цесия от 20.12.2023 г.,
като се твърди, че прехвърлянето е съобщено на длъжника.
При преценка на действителността на договора, настоящият съдебен
състав е длъжен да направи първо проверка на клаузите относно годишния
процент на разходите (ГПР), като намира, че следва да се занимае първо с
въпроса дали липсата на правилно посочване на ГПР в договора за кредит е
основание за нищожността му. ГПР не е величина, която страните са напълно
свободни да определят, а същият е императивно установен в приложение към
ЗПКр, който в тази си част транспонира Директива 2008/48/ЕО за
потребителските кредити, като начинът на определянето му е изцяло
определен в Директивата и не се допуска никакво отклонение от
хармонизираните правила в нея – вж. така и практиката на Съда на
Европейския съюз – напр. т. 55 – 56 от Решение от 09.11.2016 г. по дело C-
42/15 Home Credit Slovakia a.s.
Съгласно принципните положения в практиката на СЕС за изчисляване
на ГПР – т. 84 – 88 от Решение от 21.04.2016 г. по дело C-377/14 Radlinger и
Radlingerová, същият отразява разпределеното по години глобално
съотношение между две величини – „общият размер на кредита“, дефиниран в
българското право от § 1, т. 3 ЗПКр като предоставената на потребителя
(т.е. изхарчена в негова полза и по негово желание) парична сума, и „общия
1
разход по кредита за потребителя“, който съгласно § 1, т. 1 ЗПКр представлява
сбор от всичко онова, което потребителят следва да плати, за да получи
финансирането по кредита и изправно да го върне. Указано е в посоченото
решение на СЕС, че посочването на един разход по кредита (нещо, което
потребителят не получава, а плаща) като част от общия размер винаги води до
изкривяване на ГПР, тъй като общият размер е стойност в знаменателя на
формулата, по която се определя ГПР, а общите разходи са част от числителя.
От друга страна СЕС последователно поддържа в практиката си – вж. т.
90 от цитираното решение по дело C-377/14 Radlinger и Radlingerová, както и
т. 51 от Решение от 21.03.2024 г. по дело C-714/22 Профи кредит България и
цитираните там други решения, че правилното посочване на ГПР в договора за
кредит е от съществено значение за сравняването на пазарните оферти и за
възможността на потребителите да вземат информирано решение относно
различните оферти за кредитиране на пазара. Поради това в т. 55 от решението
по дело C-714/22 Профи кредит България изрично е посочено, че
неправилното посочване на ГПР в договора задължително трябва да се
приравнява на липса на посочване на такъв със съответните последици, които
националното право предвижда, които могат да бъдат и отпадане на правата
на кредитора да поиска по договора нещо друго, освен това, което
потребителят е получил по него („общият размер“ на кредита според
понятието по-горе).
С оглед на изложеното неправилното изключване от разходите по
кредита на елементи, които съгласно § 1, т. 1 ЗПКр представляват такива,
винаги и всякога води до определяне на неправилен размер на ГПР, а оттам –
и до нищожност на договора съгласно чл. 22 ЗПКр във връзка с чл. 11, ал. 1, т.
10 ЗПКр, при която потребителят е длъжен да върне на търговеца само онова,
което е получил по договора съгласно чл. 23 ЗПКр.
Приложени към съдържанието на кредита по делото, горепосочените
принципи имат следното изражение:
В договора между страните е уговорено, че сумата от 409,03 евро се
отпуска за 26 седмици (малко над 6 месеца), като е посочен ГПР от 39,58 %
(чл. 3, ал. 8 от договора, на лист 8 от делото). Същевременно в чл. 12 от
договора е уговорено, че ако в 7-дневен срок от сключването му длъжникът по
делото не осигури обезпечение, същият е длъжен да заплати неустойка в
размер на 329,81 евро, като в чл. 12, ал. 6 от договора е представен
погасителният план в този случай, който предвижда плащане на общо 1534
лева (равностойност по официалния курс на БНБ – 784,32 евро).
Неустойката, уговорена в чл. 12 от договора, следва да се включи в
размера на общия разход по кредита, тъй като същата представлява условие за
отпускането му по начина уговорен в договора – длъжникът е сключил
договор, при който има два варианта на изплащане на кредита – ако си намери
поръчител, той би изплатил само главницата и лихвата (първи вариант на
договор), а ако не намери такъв, той ще следва да изплати и 329,81 евро
неустойка, т.е. търговската оферта за отпускане на кредита е различна. Такива
разходи, които водят до отпускане на кредита с различни параметри на
2
връщане са обозначени в § 1, т. 1 ЗПКр като „търговски условия“ и се
включват в „общия разход по кредита“.
Така ако е вярно посоченото в договора, че ГПР е 39,58 % годишно, то
ако кредитът се връщаше една година изцяло в края на годината (с един падеж,
а не на вноски), то задължението би следвало да е 139,58 % от 409,03 евро, или
570,92 евро. Договорът е подписан за по-кратък срок, но в случая това няма
значение, защото ако общата сума за връщане по кредита е над 570,92 евро, то
ГПР е по-висок от посочените в договора 39,58 % (като за целите на
установяване на действителността на договора не е важно точно колко е
действителната стойност на ГПР, важното е дали се разминава драстично с
изчислената сума за връщане при посочения в договора ГПР). В случая
длъжникът следва да върне не 570,92 евро, а 784,32 евро – сума, която
значително се различава от тази, която следва да се върне при посочения в
договор размер на кредита и ГПР.
Следователно съобразно гореизложените правила договорът за кредит е
вероятно нищожен и по правилото на чл. 23 ЗПКр съдът може да издаде
заповед за изпълнение само за платеното на потребителя-дължник по него,
като иначе би нарушил чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК. Следователно заявлението
следва да се уважи само за 409,03 евро – сумата, която длъжникът е получил,
и да се отхвърли по всички останали претенции.
Претенцията за законна лихва за забава, както за времето от падежа на
задълженията, така и след датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед следва да се отхвърли, тъй като при нищожен договор забавата
настъпва от поканата за длъжника, и ако такава се присъди няма да последват
санкционните последици от нищожността на кредита – вж. в този смисъл е и
практиката на Върховния касационен съд – Решение № 129/30.07.2024 г. по
търг. дело № 630/2023 г., I ТО, а в случая се установява сериозно съмнение за
нищожност.
Пропорционално на основание чл. 78, ал. 3 ГПК следва да се присъдят и
разноските със заповедта, като искането е уважено за 409,03 евро от общо
534,64 евро, или за 76,51 % от предявения си размер, като следователно
пропорционално на заплатената държавна такса от 25 лева и 50 лева
юрисконсултско възнаграждение, следва да се присъдят само 19,13 лева
държавна такса и 38,26 лева юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК заявление за издаване
на заповед за изпълнение с вх. № 73625/06.03.2024 г. В ЧАСТТА, с която
„Агенция за събиране на вземания“ АД, с ЕИК: *********, с адрес на
управление: София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“, № 25, ет. 2, офис 4, иска
издаване на заповед за изпълнение срещу Н. Ц. Б., с ЕГН: **********, с
адрес: С., ж.к. „С. р.“, бл. **, вх. *, ет. *, ап. ***, да плати на заявителя суми в
размер на 45,47 евро (четиридесет и пет евро и 47 евроцента) –
3
възнаградителна лихва за периода от 14.03.2023 г. до 29.08.2023 г., и 80,14
евро (осемдесет евро и 14 евроцента) – обезщетение за забава в размер на
законната лихва за периода от 15.03.2023 г. до 07.10.2024 г., както и цялата
законна лихва след датата на подаване на заявлението – Индивидуален
договор за заем № 10175384/24.02.2023 г., сключен между длъжника и „Мъни
плюс мениджмънт“ ООД, като вземането е прехвърлено на дружеството –
заявител с договор за цесия от 20.12.2023 г., като се твърди, че прехвърлянето
е съобщено на длъжника.
УКАЗВА на основание чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК на заявителя „Агенция за
събиране на вземания“ АД, че може да предяви гореописаните си претенции
с осъдителен иск в едномесечен срок от влизане на определението в сила,
като ползва платената държавна такса за вземанията, за които заявлението е
отхвърлено в размер на 4,91 лева (да заплати 45,09 лева такса по иска за тези
вземания).
Разпореждането може да се обжалва с частна жалба пред Софийския
градски съд в едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя
„Агенция за събиране на вземания“ АД. Препис да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4