Р Е Ш Е Н И Е
№ 143
гр.
Велико Търново, 17.05.2023 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Велико Търново, IV-ти състав, в публично заседание на десети май две хиляди
двадесет и трета година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ЙОРДАНКА
МАТЕВА
При секретаря Д. С. разгледа докладваното от
съдия Матева адм. дело № 228/2023 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 145 и сл.
от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 40, ал. 2 от
Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ).
Образувано
е по жалба на П.Й.П. *** против Решение № 302-РД-01-03/05.04.2023 г. за достъп
до обществена информация на кмета на Община Свищов.
Решението
се оспорва като незаконосъобразно с твърдението, че противоречи на материалния
закон и на целта на ЗДОИ. В основата на оспорвания отговор всъщност стои
твърдението, че предоставена информация е невярна, защото реално са извършени строителни
работи (асфалтиране) пред дома на И.И.на ул. Ропотамо през 2022 г., но на
заявителя – жалбоподател по делото не му се предоставят договорите за възлагането
на тези работи, сключени с кметството на с. Ореш, КСС към този договор и Протоколи
акт 19, от които да е видно колко квадрата са асфалтирани и каква е дебелината
на положения асфалт, с което реално му се отказва търсената информация по
въпроса. Ето защо моли решението да се отмени и кметът на Община Свищов да бъде
задължен да му предостави заверени копия от исканите документи на електронната
поща, посочена в заявлението.
Ответната
страна – кметът на Община Свищов, не се явява и не се представлява в съдебно
заседание. В представено по делото писмено становище от упълномощен адвокат от
Адвокатско дружество „Шопов и Янков“ се поддържа, че жалбата е недопустима,
поради липса на правен интерес, тъй като с оспореното решение е отговорено
коректно, точно и ясно на поставените въпроси от заявителя. Алтернативно са
развити доводи за неоснователност на оспорването. Моли жалбата да бъде
отхвърлена и претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение.
Съдът,
като взе предвид становищата на страните и след преценка на събраните по делото
доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:
Със
Заявление вх. № АД 04-09-102/16.03.2023 г., изпратено по електронна поща от П.Й.П.
*** на основание чл. 4, ал. 1 от ЗДОИ, от Кметството на с. Ореш, са изискани
официално заверени копия на следните документи:
1. Договори
за възлагане на строителни работи (асфалтиране) пред дома на И.И.на ул.
Ропотамо в с. Ореш през 2022 г., сключени между кметство Ореш и фирмата –
изпълнител;
2. КСС
към този договор и
3.
Протоколи – акт обр. 19 за извършените строителни работи през 2022 г. пред дома
на И.И.на ул. Ропотамо в с. Ореш през 2022 г., от които да е видно колко кв. м.
са асфалтирани и дебелината на положения асфалт.
В
заявлението П. е посочил, че желае да получи исканата информация по електронна си
поща.
На
основание чл. 32, ал. 1 от ЗДОИ кметът на с. Ореш е препратил това Заявление на
Община Свищов по компетентност.
От кмета
на община Свищов, в отговор на същото, е постановено процесното Решение № 302-РД-01-03/05.04.2023
г. за достъп до обществена информация, с т. II от което е посочено, че нито Община Свищов,
нито кметството на с. Ореш са сключвали договори за строителни работи –
асфалтиране, в село Ореш през 2022 г., и поради тази причина не съществуват
такива, нито КСС, а и протоколи обр. 19, както платежни нареждания и фактури
към тях, които да се изпратят на заявителя.
Няма
данни по делото за това кога и как е връчено това решение на П., но същият безспорно
го е узнал и е останал недоволен от него, поради което е сезирал Административен
съд – Велико Търново с жалба, подадена директно до АСВТ по електронен път на
10.04.2023 г., видно от дадения от деловодството на АСВТ входящ номер. Въз
основа на тази жалба е образувано настоящото дело.
С
Определение от 11.04.2023 г. съдът е разпределил доказателствената тежест по
делото с указание към ответника, че е в негова тежест да докаже
обстоятелствата, от които черпи основания за издаване на оспорваното решение за
достъп до обществена информация. Съответно на жалбоподателя е указано, че
следва да конкретизира фактическите основания, на които базира жалбата си и
правните изводи в нея за незаконосъобразност на оспорваното решение и
доказателствата за тях.
Като
писмени доказателства по делото са приети документите от състава на административната
преписка. Жалбоподателят е представил документи и CD, след приключване на делото и обявяването
му за решаване.
Настоящият
съдебен състав, въз основа на приетите за установени факти и след като прецени
доводите и възраженията на страните от една страна, а от друга извърши служебна
проверка на оспорения акт съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК на всички основания по чл. 146 от същия кодекс, счита следното:
Жалбата
е допустима, но неоснователна по следните мотиви:
ЗДОИ урежда
един от правните способи за упражняване на конституционното право на гражданите
за достъп до информация. В чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ законодателят е дал легална
дефиниция на понятието обществена информация, достъпът до която законът
регламентира. Именно за тази информация законодателят е създал и изричното
задължение за субектите по чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ.
Жалбоподателят
по настоящето дело по същество е поискал не информация, а конкретни документи -
Договори за възлагане на строителни работи (асфалтиране) пред дома на И.И.на
ул. Ропотамо в с. Ореш през 2022 г., сключени между кметство Ореш и фирмата –
изпълнител, КСС към този договор и Протоколи – акт обр. 19 за извършените
строителни работи, всички които очевидно по определение твърди, че съществуват
като книжа.
Ответникът
реално е отговорил, че от своя страна не може да представи такива договори, КСС
и Протоколи, а дори и платежни документи (въпреки че такива не са искани),
защото те не съществуват. В този смисъл изрично е уточнено, че кметството на с.
Ореш и община Свищов не са сключвали договори за СМР през 2022 г. и за това не
може да се предоставят такива на заявителя. Този отрицателен факт, твърдян от
ответника – че договор няма, и в рамките на съдебното производство не се опровергава
от жалбоподателя, който не ангажира никакви доказателства за обратния
положителен такъв – за това,
че съществуват подобни договори за СМР и книжа към тях (а не, че реално е
извършвано асфалтиране). Всъщност трябва да се отбележи, че ако жалбоподателят
не е разполагал изобщо с информация за това, по силата на какво (правно основание)
са изпълнявани фактически строителни работи на посочения в заявлението му адрес
през 2022 г. е следвало да потърси информация именно за това, като едва след
това да иска и достъп до информацията в съответното правно основание, възлагащо
ремонта, вкл. за дължимото и евентуално изпълненото/платеното. Това е така,
защото строителни работи, дори и да са изпълнявани фактически (което не се
спори реално по делото) е напълно възможно да се извършват не по силата на
договор за възлагане на асфалтиране (какъвто обаче иска заявителят конкретно),
а например като ремонт, вкл. гаранционен на СМР, възложени преди това. На настоящия
съдебен състав например е известно служебно адм. д. - № 714/2022 г., водено между
същите страни, в рамките на което жалбоподателят търси информация за това кой е
положил асфалта на ул. „Янтра“ в с. Ореш, но през 2018 г. Това решение е
приключило с осъдително решение в полза на жалбоподателя по настоящето, като няма
данни да не е изпълнено от община Свищов. В този смисъл не е изключено асфалтирането
през 2022 г. да се основава на гаранционни клаузи в стар договор за асфалтиране
на цялото село, като никакъв нов такъв да не съществува, ведно с КСС към него. Ето
защо съдът счита, че жалбоподателят е следвало да се потърси информация за това кой и на какво
основание е извършил асфалтирането отново през 2022 г., но само ако не е ясно,
че се касае за гаранционни работи по силата на предходен договор, с който
лицето разполага (защото в този случай жалбоподателя не би могъл да иска отново
същата информация, в договорите и документите към тях, поне не и в рамките на
следващите 6 месеца - защото такава е разпоредбата на чл. 37, ал. 1, т. 3 от ЗДОИ).
В тази
връзка, ответникът следва да държи сметка, че принципно, ако не разполага с исканата
информация (което винаги е така, ако твърди, че не разполага с документите за
нея) и едновременно с това няма данни за нейното местонахождение, в 14-дневен срок
дължи уведомяване на заявителя на
основание чл. 33 от ЗДОИ, като това уведомление само по себе си не е решение –
отказ за предоставяне на информация (още по-малко може да обоснове положително
решение, каквото ответникът е постановил от външна страна в т. I от процесното). От друга
страна, жалбоподателят следва да има предвид, че решението по чл. 33 от ЗДОИ
принципно не подлежи на съдебен контрол
– в този смисъл е постоянната практика на ВАС (вж. напр. Определение № 13
от 2.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13769/2017 г., V о., Определение № 836 от 27.01.2016 г. на ВАС по адм. д.
№ 641/2016 г., V о, Определение № 5195 от
8.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2228/2019 г., V о., Определение №
11806 от 6.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10136/2017 г., V о. и
много други).
В
случая, обаче съдът счита за правилно да отхвърли жалбата против процесното решение
(и реши въпроса по същество), защото самото оспорвано решение им претенцията да
е такова по същество, с което реално се отказва предоставянето на конкретно
посочени и твърдени като съществуващи от заявителя документи - договори, КСС и Протоколи
обр. 19, вкл. и на съдържащата се в тях информация за основание за възлагане, изпълнение,
отчитане и плащане на ремонтни работи на пътя в с. Ореш през 2022 г. Както се
каза, след като не се доказа, че такива договори и съпътстващи ги книжа
съществуват, няма как да се предостави информацията, съдържаща се в тях чрез
заверени копия от несъществуващи документи. Ето защо оплакването, така както е
формулирано в жалбата, е неоснователно.
По тези
мотиви съдът намира, че подадената жалба е неоснователна и следва да се
отхвърли със съответните последици от това. Предвид своевременно направено
искане за присъждане на разноски от ответника (с писменото му становище по
делото от 28.04.2023 г.) и представените доказателства за платен хонорар за един
адвокат от АД, осъществило процесуалното представителство на НЧ по делото в
писмена форма (банково платено нареждане на л. 29 от делото), то е основателно
искането на страната за присъждане на сторените разноски за адвокатско възнаграждение,
което възлиза на нормативно определения минимален размер от 1 000 лева без ДДС
(съответно 1 200 лева с ДДС) за дела от вида на процесното, съгласно чл. 8,
ал. 3 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения.
Предвид
изложеното и на основание чл. 173, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.Й.П. ***
против Решение № 302-РД-01-03/05.04.2023 г. за достъп до обществена информация
на кмета на Община Свищов.
ОСЪЖДА П.Й.П. *** да плати на Община
Свищов, с ЕИК ********* направените по делото разноски в размер на 1 200
(хиляда и двеста) лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и на основание
чл. 40, ал. 3 от ЗДОИ не подлежи на касационно обжалване.
Решението
да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: