№ 52
гр. Севлиево, 11.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на тринадесети
февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ДИАНА Р. ХУБЕНОВА
при участието на секретаря Виктория М. Стойчева
като разгледа докладваното от ДИАНА Р. ХУБЕНОВА Гражданско дело №
20234230100889 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производството е образувано по предявен от И. А. Д. срещу Я. Е. Г.
иск, с правно основани чл. 49, ал. 1, вр. ал. 3 от Семейния кодекс СК),
обективно съединен с небрачни искове по чл. 59, ал. 2 от СК.
Изложено е в исковата молба, че ищцата и ответника са съпрузи от
**** г. и имат родено едно *** дете - Г.Я.Г., родено в гр. **** на 0***** г.,
където е местожителството му към момента на подаване на иска по делото.
Ищцата твърди, че от седем години живеела и работела в гр. *** където се
запознала с ответника. Страните сключили брак в гр. Севлиево и заминали за
****. Страните живели общо заедно само месец и половина, а през
останалото време ответникът бил по строителни обекти в други градове.
Ищцата забременяла, а ответникът я изоставил и се прибрал в Република
България в средата на месец декември 2022 г. Оттогава ищцата търсела
ответника по телефона, молела му се да отиде при нея, за да си спасят
семейството, а ответникът невинаги вдигал телефона.
През месец март ответникът започнал да пише на ищцата и да се
интересува как е тя и кога ще ражда. Впоследствие ищцата го уведомила, че
била родила, но ответникът така и не отишъл да види детето. Оттогава не се
интересувал от детето, не се обаждал, нито давал някакви средства за
издръжката му, а страните били окончателно разделени и не се били чували и
виждали въобще.
Твърди се в исковата молба, че бракът, сключен между страните бил
дълбоко и непоправимо разстроен и поначало същите действали прибързано и
не трябвало да го сключват. Твърди се, че вина за разстройство на брака имал
1
изключително ответникът, който безпричинно напуснал семейството си.
Претендира се в исковата молба да се постанови решение, с което: да
се прекрати бракът между страните, по вина на съпруга; да се предостави на
ищцата ползването на семейното жилище, да се предостави упражняването на
родителските права по отношение на детето на ***та и при нея да се определи
местоживеенето му; да се осъди бащата да заплаща месечна за детето в
размер на 300 лева, начиная от деня на раждането на детето, ведно със
законната лихва при просрочие, до настъпването на основания за нейното
изменение или прекратяване. Претендира се присъждане на направените по
делото разноски.
В съдебното заседание ищцата, чрез процесуалния си представител
поддържа подадената искова молба, че бракът е дълбоко и непоправимо
разстроен по вина на ответника.
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор, с който се
оспорват всички твърдени в исковата молба обстоятелства, с които ищцата
твърди, че ответникът е лош съпруг и родител, както и че се е
дезирентерисирал от брака и детето си и че само той има вина за развода.
Твърди се, че до момента на фактическата раздяла между страните,
ответникът се е грижил за семейството си.
В отговора се излагат доводи, че отношенията между съпрузите са
дълбоко и непоправимо разстроени и към настоящия момент няма изгледи да
бъдат поправени, поради което са налице основанията бракът между страните
да бъде прекратен, но по вина и на двамата съпрузи. Ответникът е съгласен
детето да се отглежда от ***та, като моли съдът да определи по-широк кръг
на лични отношения между ответника и детето, доколкото ответникът не
живее във ****, където е местожителството на детето, както и да се определи
издръжка в размер на 200 лева, начиная датата на влизане на съдебното
решение в сила, до настъпване на законовите основания за изменение или
прекратяване на същата, ведно със законна лихва при просрочие на
плащането. Претендират се разноски.
В съдебното заседание ответникът, чрез процесуалния си
представител счита, че бракът е дълбоко и непоправимо разстроен по вина и
на двамата съпрузи.
С влязло в сила Определение № 911 от 30.11.2023 г. постановено по
делото, съдът е прекратил производството по небрачните искове, касаещи
детето, поради липса на международна комептентност.
Съдът прецени събраните по делото доказателства и прие за
установено следното:
Ищцата И. А. Д. и ответникът Я. Е. Г. са сключили граждански брак
на **** г., видно от удостоверение за сключен граждански брак, издадено на
**** г. от Община Севлиево, което удостоверение е издадено въз основа на
акт за сключен граждански брак № *** от **** г., съставен в гр. Севлиево.
От брака си съпрузите имат родено едно н*** дете - Г.Я.Г., родено в гр. ****
2
на 0***** г., видно от извлечение на акт за раждане, издаден от службата по
гражданско състояние на *** ****.
По делото са събрани и гласни доказателства, чрез изслушването на
свидетелите – С.Ю.М. (*** на ищцата), С.Е.М. (*** на ищцата) и Ю.И.У. (***
на ответника).
При оценка и анализ на гласните доказателства съдът намира, че не
следва да бъдат кредитирани показанията на разпитаните по делото
свидетели, в частта, в която показанията им не почиват на техни лични преки
възприятия, което ги дискредитира изцяло и ги прави негодни като
доказателства за установяване на релевантни за делото факти. Съдът не
кредитира показанията на последните и в съответните части, в които правят
свои предположения или изводи, въз основа на споделеното им от страна по
делото или от трети лица.
От доказателства по делото, включително показанията на
свидетелите, се установява, че отношенията между страните са влошени.
След сватбата страните са живели за кратко заедно в гр. ***, ****, след което
ищцата е отишла да живее при родителите си в гр. ****, а в края на 2022
г.ответникът се е върнал в Република България, като съпругата му е останала
във **** – страните са съжителствали няколко месеца заедно.
Съгласно чл. 49, ал. 1 СК бракът се прекратява по исков ред, когато е
дълбоко и непоправимо разстроен – вече не изпълнява обичайната си
социална функция, а е само формална връзка. Дълбоко е това разстройство,
при което между съпрузите липсва взаимност, уважение, доверие и
отношения на подкрепа. В тези случаи брачната връзка съществува само
формално и в нея няма такова съдържание, каквото се изисква, съобразно
закона и морала. Непоправимо е разстройството, което не може да се
преодолее и да се възстановят нормални отношения между съпрузите. То ще
бъде налице, когато отношенията между съпрузите са достигнали такова
лошо състояние, което изключва възможността да се преодолее (в този
смисъл Постановление на Пленума на Върховния съд (ППВС) № 1/1957 г.).
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че
предявеният иск за развод с правно основание чл. 49, ал. 1 СК е основателен.
Брачната връзка е невъзвратимо изпразнена от предписваното й от закона и
добрите нрави съдържание, поради което, като формална и ненужна, следва
да се прекрати. С установеното по-горе поведение съпрузите са нарушили
задължението си по чл. 14 от СК. Налице са обстоятелства, които в своята
съвкупност са разрушили трайно и необратимо семейната общност.
Мотивиран от горното, съдът прави извод, че вина за разстройството на брака
имат и двамата съпрузи. Поведението и на двамата съпрузи не може да се
определи, като отговарящо на изискванията на посочената разпоредба, тъй
като задължението по чл. 14 СК обвързва съпрузите докато съществува
бракът им, т. е. до формалното му прекратяване. Докато бракът не бъде
прекратен съпрузите са длъжни да изпълняват произтичащите от него
3
задължения. До влизане в сила на бракоразводното решение, съпрузите не се
освобождават от брачните си задължения /ППВС № 10/1971 г., Р 792-1976 на
ІІ г. о. /.
Съгласно чл. 49, ал. 3 от СК с решението за допускане на развода
съдът се произнася и относно вината за разстройството на брака, ако някой от
съпрузите е поискал това. По делото такова искане е направено от ищцата,
като ответникът твърди, че вина за разстройството на брака имат и двамата
съпрузи. Съгласно събраните доказателства, съдът намира, че поведението и
на двамата съпрузи е довело до разкъсването на семейната общност, като
нито един от двамата съпрузи не е положил достатъчно усилия за запазването
й. Предвид изложеното следва да се приеме, че в случая са налице
обстоятелства, обуславящи взаимна вина за дълбокото и непоправимо
разстройство, тъй като по делото не се събраха достатъчно доказателства
страните да са положили необходимите усилия за запазване на семейната
връзка, нито за възстановяването й след раздялата. Липсата на взаимност,
уважение, доверие и другарски отношения между тях, са направили брачната
връзка само формална и несъответстваща на закона и морала, което
разстройство не може да се преодолее, за да се възстановят нормалните
съпружески отношения. Отношенията между съпрузите не съответстват на
правните принципи, установени в Семейния кодекс, а последвалото
фактически разделно живеене е последица от това. Или, и двете страни с
поведението си са допринесли за разстройството на брачната връзка, ето
защо, съдебният състав приема, че вината за настъпилото дълбоко и
непоправимо разстройство на брака е взаимна.
Според чл. 322, ал.2, изр. 2 ГПК с иска за развод задължително се
предявяват и разглеждат исковете за упражняване на родителските права,
личните отношения и издръжката на децата, ползването на семейното
жилище, издръжката между съпрузите и фамилното име. Поради липсата на
международна компетентност, съдът е прекратил производството в тази му
част, определението за прекратяване е влязло в сила, поради което не дължи
произнасяне по тези въпроси.
Съгласно разпоредбата на чл. 326 от ГПК в решението, с което се
допуска разводът, съдът разрешава и въпроса за фамилното име, което
съпрузите ще могат да носят в бъдеще. След прекратяване на брака съпругата
следва да носи фамилно име – Д., което фамилно име е носила преди и след
сключване на гражданския брак.
По разноските:
С оглед изхода на делото относно вината на основание чл. 329, ал.1,
изр. ІІ ГПК разноските по делото следва да останат в тежест на страните така,
както ги е направила всяка от тях, поради което и искането на ищцата за
присъждането на разноски, следва да бъде оставено без уважение.
Държавната такса при решаване на делото по иска за развод – 50 лева следва
да се възложи на двете страни поравно. Доколкото при завеждане на делото
4
от ищцата са заплатени 25 лева държавна такса, то следва остатъкът да бъде
заплатен от ответника.
По изложените мотиви съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА БРАКА , сключен на **** г., за което е съставен акт
за сключен граждански брак № *** от **** г. в гр. Севлиево, между И. А. Д.,
с ЕГН **********, с адрес: ***, и Я. Е. Г., с ЕГН **********, с адрес: ***
поради ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЙСТВО на основание
чл. 49, ал. 1 от СК.
ВИНА за дълбокото и непоправимо разстройство на брака имат и
ДВАМАТА СЪПРУЗИ.
Занапред жената ще продължи да носи фамилното име Д..
ОСЪЖДА Я. Е. Г., с ЕГН **********, да заплати по сметката на
Районен съд - Севлиево държавна такса, в размер на 25 /двадесет и пет/ лева.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд - Габрово в
двуседмичен срок от съобщението до страните за постановяването му.
Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________
5