Определение по дело №1486/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр. чл.11, ал.4 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност.

Пред съда е подадена жалба от А.К.М. ИНТЕРНАШЪНЪЛ ЕООД, гр.Бургас против отказ, обективиран в писмо № РКЗ-10-00-2436#2/ 24.07.2023г. на Изпълнителния директор на Агенцията по заетостта, за регистрация на краткосрочна заетост на двама чужденци, граждани на трети държави, по подадена от дружеството декларация с рег.№ РКЗ-10-00-2436/07.07.2023г.

Жалбоподателят А.К.М. ИНТЕРНАШЪНЪЛ ЕООД счита отказа за постановен в противоречие с материалния закон, при допуснати груби нарушения на административнопроизводствените правила, при неспазване на законоустановената форма, както и в несъответствие с целта на закона. Страната излага доводи за неправилно приложение на нормата на чл.11, ал.1, т.2 от ЗТМТМ, на която органът се е позовал, както и оспорва извода му относно недоказан български произход на едно от лицата. Оспорва също мотивите на органа, че подадените пред Агенцията по заетостта декларации по приложение № 5 към ППЗТМТМ са били некоректно попълнени. Възражението за неспазена форма на постановения отказ се обосновава с аргумента, че документът не носи наименование, както и с това, че електронен документ не може да съществува в хартиен вариант. Иска се отмяна на отказа и връщане преписката на административния орган за преразглеждане на искането за регистрация на заетостта по чл.8, ал.3 от ЗТМТМ, както и присъждане на разноските по делото.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от управителя на дружеството, както и от пълномощник, който поддържа жалбата на сочените в нея основания. Подробно аргументите са развити в представена писмена защита.

Ответникът – Изпълнителен директор на Агенция по заетостта, чрез представляващия юрисконсулт, оспорва жалбата като неоснователна, поддържайки становището, че дружеството не е представило всички изискани необходими документи за извършване на исканата регистрация, претендира възнаграждение.

Жалбата е процесуално недопустима за разглеждане поради липса на правен интерес у жалбоподателя.

Данните от административната преписка сочат, че между жалбоподателя А.К.М. ИНТЕРНАШЪНЪЛ ЕООД, гр.Бургас и лицето О.В.Ш., гражданка на Република Украйно, на основание чл.68, ал.1 и чл.107б и сл. от КТ, е сключен трудов договор № 006/27.06.2023г. за изпълнение на длъжността „Служител, запитвания“, с посочено място на извършване на дейността – надомна работа, извършвана на работно място по постоянен адрес на местопребиваване ва РБългария, с посочен срок – 3 години, считано от дата на влизане в сила на договора, посочена в чл.2 – 27.06.2023г., с уговорено непълно работно време от 2 часа, при възнаграждение в размер на 195лв., като договорът е сключен в условията на изпитателен срок от 6 месеца в полза на работодателя. Жалбоподателят А.К.М. ИНТЕРНАШЪНЪЛ ЕООД е сключил и с лицето Олег Валентинович Данилов, гражданин на Руската федерация, трудов договор № 007/29.06.2023г., аналогичен като правно основание, длъжност, място на извършване на работа, срок, работно време, възнаграждение и клауза за изпитателен срок.

На основание нормата на чл.30, ал.1, т.1 от ППЗТМТМ жалбоподателят подал пред Агенцията по заетостта, съобразно приложение № 5 към правната норма, декларация с рег.№ РКЗ-10-00-2436/07.07.2023г. за осъществяване на краткосрочна заетост без разрешение за работа чрез регистрация на лица от български произход по чл.8, ал.3 от ЗТМТМ, за лицата, с които сключил горните трудови договори - О.Д. и О.Ш., със съответните приложения към декларациите - декларация по чл.7, ал.1, т.2 от ЗТМТМ, копия на трудовите договори, копия на документи, удостоверяващи български произход на работника - гражданин на трета държава при условията и по реда на Закона за българите, живеещи извън РБългария – 4 бр. актове за раждане, по два за всяко лице, архивни справки и документи за сключен граждански брак, представени в официален превод.

По делото е представено придружаващо писмо, подадено от жалбоподателя А.К.М. ИНТЕРНАШЪНЪЛ ЕООД с рег. номер в Агенцията по заетостта РКЗ-10-00-2436#1/17.07.2023г., от съдържанието на което става ясно, че по повод на подадената декларация, дружеството е получило телефонно обаждане от служител на Агенцията по заетостта за констатирани пропуски в попълването на декларациите и необходимостта да бъдат изпратени нови. Едно от указанията е било свързано с липса на доказателства за наличие на български произход за лицето О.Д.. Видно от писмото, жалбоподателят е посочил, че за лицето е инициирана процедура пред ИАБЧ с № 2023070700721/07.07.2023г. за снабдяване с удостоверение за български произход, за което им е било съобщено, че ще се изпрати служебно до Дирекция „Миграция“ към МВР, дубликат не се издава, поради което дружеството е уведомило Агенцията по заетостта, че следва служебно да се снабди с исканото удостоверение. По повод указанието да се посочи конкретен адрес на месторабота на служителите, жалбоподателят е посочил, че в трудовите договори мястото на работа е определено като „надомна работа, извършвана на работно място по постоянен адрес на местопребиваване в РБългария“, поради което адресът на месторабота на всеки служител е различен и той е посочен в трудовия му договор. Относно указанието да се представят трудови договори с вписан размер на минималната работна заплата, дружеството е посочило, че посоченото в договорите възнаграждение съответства на договорения 2-часов работен ден. Във връзка с отбелязване продължителността на заетостта жалбоподателят е отбелязал, че договорите влизат в сила от датата на сключването им, но за първи работен ден следва да се счита денят, следващ получаването на удостоверението за регистрация, а що се отнася за датата на край на заетостта е обяснено, че тъй като договорите са сключени с изпитателна клауза, то предварително не се знае кога ще приключи трудовото правоотношение, поради което е изразено съмнение за възможно деклариране на неверни данни.

С изпращането на това писмо е представен нов екземпляр на декларацията, видно от която в графата „Място на работа“ не са нанесени корекции с посочване на адреси, а в графата „Продължителност на заетостта от ….. до…..“ вече е попълнен текст със съдържание „от 29.06.2023г. до края на тр. договор“ и „от 27.06.2023г. до края на тр. договор“.

Декларацията е разгледана и по нея е постановен процесният отказ, обективиран в писмо № РКЗ-10-00-2436#2/24.07.2023г. на изпълнителния директор на Агенцията по заетостта за регистриране на краткосрочна заетост на чуждите граждани, като са изложени мотиви, че не е спазена процедурата и изискванията на чл.11, ал.1, т.2 от ЗТМТМ относно изпълнението на §1, т.6 от ДР на Закона за чужденците в РБългария, установени от съответните нормативни актове за упражняване на съответната професия от чужденец в страната. Неспазените изисквания са разграничени в три точки – в т.1 са изложени мотиви, че по отношение на наетото лице О.Д. не се представят документи, установяващи български произход, в т.2 е посочено, че в представената декларация за краткосрочна заетост не е посочен конкретен срок на трудовата заетост на двете лица и в т.3 е изложен мотив, че в трудовите договори на лицата не е посочен конкретен адрес на месторабота. С тези доводи е обоснован извод, че представените от жалбоподателя документи не аргументират регистриране на краткосрочна заетост на чуждите граждани на основание чл.8, ал.3 от ЗТМТМ.

Независимо че административното производство пред Агенцията по заетостта е било инициирано от жалбоподателя, в качеството му на работодател на чуждите граждани, той не е адресат на постановения отказ, респ. правните последици не настъпват в неговата правна сфера, поради които за него не се констатира наличие на пряк и непосредствен интерес от воденото оспорване.

Постановеният отказ по същество засяга правната сфера на чуждите граждани, чиято регистрация на краткосрочна заетост е отказана, тъй като им е отказан достъп до пазара на труда по смисъла на чл.5, ал.1 от ЗТМТМ и в този контекст те са субектите, неблагоприятно засегнати от правните последици на отказа, понеже по отношение на тях настъпва ефектът на прекратяване или ограничаване на субективни права, създаване на нови или разширяване на съществуващи правни задължения, както и хипотезите на невъзможност за упражняване на субективни права, за които законът предвижда издаване на административния акт, съответно – те са носителите на правото на оспорване по смисъла на чл.147, ал.1 от АПК. Правният интерес на дружеството не може да бъде обоснован вкл. с нормата на чл.120, ал.2 от Конституцията, тъй като не е налице нормативното засягане като процесуална предпоставка.

Дружеството-жалбоподател, бидейки техен работодател, не е носител на засегнатото материално право на достъп до пазара на труда, а по аргумент от нормата на чл.26, ал.2 от ГПК не може да предявява от свое име чужди права пред съд, освен в законово предвидени случаи, какъвто настоящият не е. Вярно е, че законовата уредба – чл.8, ал.3 от ЗТМТМ, предвижда регистрацията пред Агенцията по заетостта да се извършва от работодателя, но по същество, в това производство, той не упражнява свое законово признато материално право, поддаващо се на правна защита, нито защитим законов интерес, обезпечаващи активната процесуална легитимация. Изводите си съдът съобразява и с разбирането на Върховния административен съд видно от мотивите на постановено от него Определение № 9646/13.10.2023г. по адм. дело № 8629/2023г.

На основание изложените мотиви жалбата следва да се остави без разглеждане, а производството по делото – да се прекрати, като в полза на ответната страна следва да се присъдят разноски в минимален размер от 100лв., поради което и на основание чл.159, т.4 от АПК, Административен съд Бургас, 9-и състав,

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ без разглеждане подадената от А.К.М. ИНТЕРНАШЪНЪЛ ЕООД, гр.Бургас, ул.“Александър Велики“ № 58, жалба против отказ, обективиран в писмо № РКЗ-10-00-2436#2/24.07.2023г. на изпълнителния директор на Агенцията по заетостта, за регистрация на краткосрочна заетост на двама чужденци, граждани на трети държави, по подадена от дружеството декларация с рег.№ РКЗ-10-00-2436/07.07.2023г.

ОСЪЖДА А.К.М. ИНТЕРНАШЪНЪЛ ЕООД, гр.Бургас, ул.“Александър Велики“ № 58 да заплати на Агенция по заетостта, гр.София, бул.“Княз Ал.Дондуков“ № 3, сумата от 100лв. разноски по делото.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм.дело № 1486/2023г. по описа на Административен съд Бургас.

Определението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.

	Съдия: