№ 105
гр. Враца, 25.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, IV-ТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Росица Ив. Маркова
Членове:Надя Г. Пеловска-Дилкова
Калин Тр. Тодоров
като разгледа докладваното от Калин Тр. Тодоров Въззивно частно
гражданско дело № 20221400500047 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. с чл. 248, ал. 3 от
ГПК.
Образувано е въз основа на постъпила частна жалба от А. П. П., EГН
********** и Н. М. П., ЕГН **********, и двамата от с.***, общ.Криводол,
обл.Враца, чрез упълномощения им адвокат С.Ч. от САК против определение
№ 262790/15.11.2021 г., постановено по гр. дело № 1283/2021 г. на Районен
съд-Враца, с което е отхвърлено искането им за изменение в частта за
разноските на решение № 260437/24.09.2021г. по същото дело.
В частната жалба се поддържа, че атакуваното определение е
необосновано и незаконосъобразно, тъй като при присъждане разноски на
насрещната страна съдът не следва да съобразява глобалния размер на
предявените искове, а само цената на частично заявената парична претенция.
Жалбоподателят счита, че извода на съда в обжалваното определение, че
редуцирането на адвокатското възнаграждение под присъдения с решението
размер би ограничило принципите на справедливост, доколкото реално са
били предявени искови претенции частично от 200 000 лв., противоречи на
посочената от самия съдебен състав практика и е довел до постановяването на
необоснован акт.
Препис от частната жалба е връчен на ответника ЗД “Бул Инс” АД,
1
гр.София, но отговор от него не е постъпил в срок.
Въззивният съдебен състав намира, че частната жалба е подадена от
надлежна страна в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК против подлежащ на
обжалване съдебен акт по чл. 248, ал. 3, изр. 1 от ГПК; същата отговаря на
изискванията на чл. 260 и 261 ГПК, вр. с чл. 275, ал. 2 от ГПК, поради което е
допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е основателна по следните
съображения:
Районен съд-Враца е бил сезиран с предявени от А. П. П. и Н. М. П.
против ЗД “Бул Инс” АД, гр.София субективно съединени искове по чл.432,
ал.1 КЗ и чл.86 ЗЗД за обезщетение за неимуществени вреди в размер на по 1
250 лв., частично от общо дължимото обезщетение в размер на по 200 000 лв.,
на всеки от ищците, претърпени вследствие причиняването на смъртта на П.
А. П. при ПТП от 28.09.2019г., реализирано от застрахован при ответника по
застраховка „ГО“ водач, ведно със законната лихва от датата на настъпване на
ПТП – 28.09.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.
В хода на първоинстанционното производство ответникът ЗД “Бул Инс”
АД, гр.София е бил представляван от адв. А. И. от САК, преупълномощен от
адв. М. Г. от САК, съгласно представени с отговора на исковата молба
пълномощни. Видно от приложения на л.56 по делото договор за правна
защита и съдействие № 63/07.05.2021г. ответникът е заплатил адвокатско
възнаграждение на адв. М. Г. в размер 6 720 лева с ДДС, като е представено и
доказателство за регистрация на адвоката по ЗДДС. Присъждане на
адвокатско възнаграждение в размер 6 720 лева с ДДС ответникът е поискал с
молба от 26.05.2021г., която представлява и списък на разноските по чл. 80 от
ГПК.
С постановеното по делото решение № 260437 от 24.09.2021г.
районният съд е отхвърлил исковете като неоснователни и недоказани поради
липсата на елемент от кумулативния състав на чл. 432, ал. 1 КЗ, и е осъдил ищците
А. П. П. и Н. М. П. да заплатят на ответника ЗД „Бул Инс” АД, ЕИК ***, гр.
София сторените съдебно-деловодни разноски в размер 2550.00 лв.,
представляващи заплатен адвокатски хонорар, възнаграждение за вещо лице
и за свидетел.
В мотивите по отношение на разноските съдът е приел за основателно
2
направеното от процесуалния представител на ищците възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на адвоката на ответника; с
оглед цената на предявените искови претенции е изчислил, съгласно чл.8,
ал.1, т.2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, минималното адвокатско възнаграждение на
345.00 лв.; с оглед правната и фактическа сложност на делото е редуцирал
заплатеното от ответника адвокатското възнаграждение от 6720.00 лв. до
сумата от 2000.00 лв., като се е позовал на определение № 355/10.05.2012 г. по
ч.т.дело № 768/2010 г. на ВКС и константната съдебната практика, според
която при облигационните вземания интересът по делото се определя от
цената на предявения иск, без оглед на това дали с него се претендира цялото
или само част от материалното право.
В срока за обжалване на решението е подадена молба от ищците с искане за
изменение на решението в частта за разноските чрез намаляване присъдените разноски за
адвокатска защита в полза на ответника от 2550 лв. на 486 лв. с ДДС, какъвто е минимума
по Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като са
изложени съображения, че присъдения размер е силно завишен. Развити са съображения, че
делото не се откроява с правна и фактическа сложност и че по същото има подаден отговор
на исковата молба и явяване на процесуалния представител на ответника на едно от общо
две открити съдебни заседания.
В срока по чл.248, ал.2 ГПК насрещната страна по молбата е депозирала писмен
отговор, с който оспорва молбата като неоснователна. Развити са съображения, че доколкото
исковете са отхвърлени изцяло, като частично предявени от по 200 000 лв., отхвърлителния
диспозитив води след себе си неоснователност на цялата искова претенция, дори в
непредявения фактически размер, както и че допълнителна редукция на претендираното
адвокатско възнаграждение би противоречала на принципите на справедливостта.
С обжалваното определение № 262790/15.11.2021 г. РС-Враца е приел молбата на
ищците за изменение на решението в частта за разноските за неоснователна и недоказана и я
е отхвърлил, излагайки доводи, че присъдения размер възнаграждение съдът е съобразил с
фактическата и правна сложност на делото, значително е намалил размера на договореното
и платено възнаграждение на ответника 6 700 лв. и че редуцирането под този размер би
нарушило принципите на справедливост, доколкото реално са били предявени искови
претенции частично от 200 000 лв. и именно с оглед на този размер се е организирала
защитата на ответника.
При така установеното, въззивният съдебен състав намира, че
обжалваното определение следва да бъде отменено, поради неправилно
приложение на закона.
3
Нормата на чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. определя
минималните размери на адвокатските възнаграждения за процесуално
представителство, защита и съдействие по граждански дела с определен
интерес в зависимост от интереса.
Константна е съдебната практика по въпроса, че при облигационните
вземания интересът по делото се определя от цената на предявения иск, без
оглед на това дали с него се претендира цялото или само част от
материалното право. Съгласно мотивите на т. 1 ТР 1/2001 г. на ВКС, ОСГК, в
предмета на делото не се включва тази част от твърдяното вземане, която
надвишава размера, за който се отнася петитумът на иска. Следователно
интересът по делото се определя от цената на частично заявената парична
претенция, а не от целия й размер. Ирелевантни по отношение на интереса, а
оттам и за минималния размер на адвокатското възнаграждение по чл. 7, ал. 2
от Наредба № 1/2004 г. са пределите на силата на пресъдено нещо, които при
отхвърляне на частичния иск се разпростират и върху непредявената част от
вземането. От правно значение е цената на паричното притезание, въведено
като предмет на делото. В този смисъл е Определение № 355 от 10.05.2012 г.
на ВКС по ч. т. д. № 768/2010 г., II т. о., ТК, което е цитирано от
първоинстанционния съд в решението по делото.
С оглед на изложеното в разглеждания случай въззивният съд намира,
че интересът по делото се определя от цената на предявените искове - по 1
250 лв. обезщетение за неимуществени вреди на всеки от ищците /общо 2500
лв./, поради което минималното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 2 във връзка
с § 2а от ДР от Наредба № 1/09.07.2004 г. на адвоката на ответника се
определя върху този интерес и е в размер 405,00 лв., респ. 486,00 лв. с ДДС.
Платеният от ответника адвокатски хонорар е 6 700 лв., който е със 6214 лева
/13,8 пъти/ над горепосочения минимум. С решението по делото съдът е
редуцирал заплатеното от ответника адвокатското възнаграждение от 6720.00
лв. до сумата от 2000.00 лв., която е с 1514,00 лева /4 пъти/ над горепосочения
минимум.
Въззивният състав счита, че присъденият с решението размер на
адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ответника
действително е прекомерен и не съответства на фактическата и правна
сложност на разглеждания казус - по делото са проведени две открити
4
съдебни заседания, назначени са и са изпълнени две експертизи, разпитани са
трима свидетели, като събраните писмени доказателства не са с голям обем и
производството е приключило без каквито и да е процесуални усложнения.
По казуса има непротиворечива практика на съдилищата. Следователно и
делото следва да бъде прието за такова, което не е с голяма фактическа и
правна сложност. Разноските по делата не представляват нито санкция, нито
пък средство за неоснователно обогатяване на едната страна в процеса спрямо
другата, като свободата на договаряне на размера на адвокатския хонорар
следва да бъде ограничена единствено досежно отговорността, която следва
да носи противната страна, защото тя не участва в договаряне на размера на
адвокатското възнаграждение, с оглед евентуалната възможност тя да бъде
натоварена с разноски, които нито отговарят на фактическата и правна
сложност на делото, нито пък на основните начала в процеса.
Предвид изложеното, съдът намира, че присъденото адвокатско
възнаграждение на пълномощника на ответника значително надхвърля
интереса и е справедливо да бъде редуцирано, поради което следва да бъде
намалено до 900 лева.
Поради изложените съображения, частната жалба е основателна, като
обжалваното определение на РС-Враца, с което е отхвърлено искането на
ищците за изменение в частта за разноските на решение №
260437/24.09.2021г. по гр.дело № 1283/2021г. по описа на ВРС, следва да бъде
отменено, тъй като е постановено в нарушение на разпоредбите на закона.
Следва в този смисъл да бъде уважено искането по чл. 248, ал. 1 от ГПК
за изменение на решение № 260437/24.09.2021г. по гр.дело № 1283/2021г. по
описа на ВРС, в частта му за разноските, като присъдените в полза на
ответника ЗД „Бул Инс” АД, гр. София разноски по делото за заплатен
адвокатски хонорар, следва да бъдат намалени от 2000 лв. на 900 лв.
Вместо отмененото определение на районния съд следва да се
постанови определение за изменение на решението в частта му за разноските,
които ищците са осъдени да заплатят на ответното дружество, за заплатен
адвокатски хонорар, възнаграждение за вещо лице и за свидетел, като се
намалят същите от 2550.00 лв. на 1450,00 лева.
Водим от горното, Врачанският окръжен съд
5
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 262790/15.11.2021 г., постановено по гр. дело
№ 1283/2021 г. на Районен съд-Враца и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ решение № 260437 от 24.09.2021г., постановено по гр. дело №
1283/2021 г. на Районен съд-Враца, в частта му за разноските, които А. П. П.,
EГН ********** и Н. М. П., ЕГН **********, и двамата от с.***,
общ.Криводол, обл.Враца, са осъдени да заплатят на ЗД „Бул Инс” АД, ЕИК
***, гр. София, за заплатен адвокатски хонорар, възнаграждение за вещо лице
и за свидетел, като намалява същите от 2550.00 лв. на 1450,00 лева.
Определението е окончателно и на основание чл. 274, ал. 4 от ГПК не
подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6