№ 1244
гр. Пловдив, 16.05.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Елена З. Калпачка
като разгледа докладваното от Елена З. Калпачка Въззивно частно
гражданско дело № 20225300501084 по описа за 2022 година
Производство по чл. 274, ал. 1 т. 2 от ГПК, във вр. чл. 413 ал. 2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Панайот Волов“ № 29, ет. 3, представлявано от Я.Б.Я., чрез процесуален представител юрк.
Й.М., срещу разпореждане № 5828 от 12.03.2022 г., постановено по ч. гр. д. № 2920/2022 г.
по описа на РС Пловдив, с което е отхвърлено изцяло заявление по чл. 410 ГПК вх. №
16541/01.03.2022 г., подадено от „АКПЗ“ ЕООД, ЕИК ********* против Т. И.М.., ЕГН
**********, гр. Пловдив.
В жалбата се твърди, че разпореждането е постановено при съществено нарушение
на съдопроизводствените правила и необоснованост. Излагат се съображения за неправилно
тълкуване на разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 и 3 от ГПК, като счита, че съдът има
правомощие да откаже издаване на заповед за изпълнение само доколкото искането се
основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, а доколкото клаузите за
главница, договорна лихва и законна лихва за забава категорично не произтичат от клаузи с
неравноправен характер, то е следвало да бъде издадена заповед за изпълнение за тези суми.
Изразява се несъгласие с извода на съда за неравноправност на клаузите, на които се
основават претендираните вземания и относно обявяване за недействителен поради това, че
сключеният договор отговаря на императивните изисквания на чл. 11, т. 10 от ЗПК, тъй като
законът не предвижда в договора да се изброяват всички разходи, включени в ГПР, а само
допусканията, които, съгласно смисъла на закона, са предвиждания за бъдещето. Излага
твърдения за характера на уговорената възнаградителна лихва, като счита, че същата е
свободно уговорена, в рамките на добрите нрави. Твърди, че обезщетението за забава е
начислено на осн. чл. 86 от ЗЗД, в размер на законната лихва. Моли да бъде отменено
разпореждането на първоинстанционния съд, правопрегражда развитието на
производството, като въззивния съд се произнесе по същество да бъде издадена Заповед за
1
изпълнение за сумите, претендирани в заявлението по чл. 410 от ГПК.
На основание чл. 413, ал. 2 от ГПК препис от частната жалба не е връчван на
ответната страна.
Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна, и
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима и
подлежи на разглеждане.
Районен съд Пловдив е отказал да издаде заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по подадено заявление от „Агенция за контрол на просрочени
задължения” ООД против Т. И.М.., като кредитополучател по договор за кредит № 5571400,
с което се иска издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за сумата от 1209,21
лв. главница, сумата от 237,72 лв. договорна лихва за периода от 25.12.2019 г. до 03.02.2021
г., сумата от 120,84 лв. законна лихва за периода от 04.02.2021 г. до 22.02.2022 г. и законната
лихва от завеждане на заявлението до изплащане на вземането. Съдът е приел, че договорът
е недействителен, поради нерушения на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 11 от ЗПК –
липса на яснота как е формиран ГПР, какви компоненти са включени при формирането му,
при наличие на клауза за експресно разглеждане на документи и неустойка за
непредоставено обезпечение, които са неравноправни и водят до скрито оскъпяване на
кредита, общата сума на плащанията не съответства на действителните, а договорната лихва
е уговорена три пъти над законната, което я прави недействителна. Поради липса на яснота
какъв точно кредит и кои суми по него са рефинансирани, съдът е счел, че преценката за
дължимост следва да се извърши в състезателен исков процес, поради което е отказал
издаване на заповед за изпълнение изцяло за претендираните суми със заявлението, на осн.
чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК.
Настоящият състав на съда, след като се запозна с материалите по приложеното
заповедно производство, съобрази доводите на жалбоподателя и прецени правилността на
обжалваното разпореждане, намира частната жалба за частично основателна по следните
съображения:
Правата на заявителя се претендират на основание Договор за паричен заем №
5571400/10.12.2019 г., сключен между „Вива кредит“ ООД и длъжника Т. И.М... Правата си
заявителят твърди да е придобил с подписване на приложение № 1 от 02.04.2021 г. към
договор за цесия от 01.12.2016 г., което прехвърляне на вземането е било съобщено на
длъжника с уведомително писмо с обратна разписка. С договора е предоставена сума в
размер на 1500 лв., която да бъде върната, ведно с уговорена лихва от 40,32%, на 30
двуседмични вноски, при ГПР 49,37%. Уговорено в договора е заплащане на такса
експресно разглеждане на заявка за паричен заем в размер на 943,50 лв., както и неустойка в
размер на 628,80 лв., при непредставяне на обезпечение на кредита - поръчител или
банковата гаранция, като с така уговорените допълнителни разходи общата сума на кредита
е посочена в размер на 3459,60 лв.
С оглед изложеното длъжникът в заповедното производство е потребител по см. на
§ 13, т. 1 от ДР на ЗЗП и съдът е задължен, преди да издаде заповедта, служебно да извърши
2
проверка на основание чл. 411, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК, както за съответствие на искането
със закона и добрите нрави, така и относно наличието на неравноправни клаузи в договора,
по смисъла на ЗЗП. В конкретния случай следва да бъде проверено от заповедния съд
съответствието на договора за паричен заем с повелителни норми на ЗЗП и приложимия, с
оглед предмета на договора, ЗПК. Съгласно чл. 143, ал. 1 от ЗЗП неравноправна клауза в
договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, а законът задължава заповедния
съд да откаже издаване на заповед за изпълнение и при наличие на обоснована вероятност
искането да се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител.
Съгласно договора за паричен заем Viva Standard 14 № 5571400 - 10.12.2019 г. от
11.12.2019 г., длъжникът се е задължил да заплати такса за експресно разглеждане на
документи в размер на 943,50 лв., при уговорена възнаградителна лихва в размер на 387,30
лв., както и да заплати неустойка в размер на 628,80 лв., ако не предостави едно от две
възможни обезпечения на кредита – физическо лице поръчител, което да отговаря на
посочени множество завишени изисквания, или банкова гаранция, издадена след усвояване
на заема, в размер на цялото задължение, валидна 30 дни след падежа за плащане по
договора, като възнагражденията са уговорени да са платими разсрочено, на равни части към
всяка от погасителните вноски. При преценка на изложените обстоятелства и съдържанието
на постигнатите договорености, се установява наличието на уговорки за заплащане на такса
за експресно разглеждане на кредита, която противоречи на разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 и
ал. 4 от ЗПК, според които кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони
за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, както и разпоредба в договора, с
която се предвижда, под формата на неустойка за изпълнение на несъществено задължение
по договора (представяне на обезпечение) да бъде заплатено възнаграждение, което има
характера на сигурна печалба за кредитора и то в размер по-висок от уговорената
възнаградителна лихва, с която се заобикаля разпоредбата на чл. 19 от ЗПК, които
разпоредби са неравноправни, по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5 и чл. 143, ал. 2, т. 19 от ЗЗП.
С оглед посочения в договора размер на ГПР и размера на уговореното
възнаграждение по посочените неравноправни клаузи е налице обоснована вероятност
действителният размер на ГПР да превишава и законовия максимум по чл. 19, ал. 4 ЗПК,
което от своя страна води до вероятност с посочване на ГПР, различен от действителния, да
не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, което да води до недействителност
на целия договор и дължимост само на чистата стойност по договора. Наличие на
обоснована вероятност е достатъчно да бъде отказано издаване на заповед за изпълнение за
лихвата и всички други разходи по кредита, извън чистата стойност на кредита, на осн. чл.
23 от ЗПК. Действително, както е посочено в обжалваното разпореждане, преценката за
дължимост на претендираната главница следва да се извърши в състезателен исков процес,
поради което в заповедното производство съдът нито проверява, нито прави предположения
за дължимостта на претендираните суми, като проверката му е в обхвата, посочен в чл. 411,
3
ал. 2 от ГПК. Тъй като при така извършената проверка съдът е установил, че се касае до
наличие на неравноправни клаузи в договор, които водят до неговата недействителност
изцяло, то следва да се издаде заповед за изпълнение единствено за остатъка от
неизплатената чиста стойност на кредита. Чистата стойност на кредита е в размер на 1500
лв., като в чл. 3, ал. 2 от договора е удостоверено, че е получена от заемателя, а извън
предмета на настоящото производство е за каква цел е използвана от длъжника, дали с нея са
били погасени други негови задължения и какви. В заявлението се твърди, че е заплатена от
длъжника по кредита сума в размер на 1022,64 лв., поради което неизплатената част от
чистата стойност на кредита, съобразно твърденията на заявителя, е в размер на 477,36 лв.,
за която сума следва да бъде уважено заявлението, ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението, както и съответната част от направените разноски.
По изложените съображения въззивният съд приема, че в частта, в която е
отхвърлено заявлението за сумата от 477,36 лв., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението, разпореждането е неправилно и следва да бъде отменено, като се
издаде заповед за изпълнение за тази част от главницата, ведно с акцесорните вземания, а
обжалваното разпореждане в останалата част, като правилно, следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ разпореждане № 5828 от 12.03.2022 г., постановено по ч. гр. д. №
2920/2022 г. по описа на РС Пловдив, в частта, с което е отхвърлено заявление по чл. 410
ГПК вх. № 16541/01.03.2022 г., подадено от „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Панайот Волов” № 29, ет. 3 , за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК срещу Т. И.М.., ЕГН **********, с. ........................., за сумата от 477,36 лв.
(четиристотин седемдесет и седем лева и тридесет и шест стотинки) представляваща
главница по договор за паричен заем Viva Standard 14 № 5571400 - 10.12.2019 г. от
11.12.2019 г., ведно със законната лихва от завеждане на заявлението до изплащане на
вземането, като ВРЪЩА делото на РС – Пловдив за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК в посочената част.
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 5828 от 12.03.2022 г., постановено по ч. гр. д. №
2920/2022 г. по описа на РС Пловдив в останалата му част.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
4
2._______________________
5