Определение по дело №489/2020 на Окръжен съд - Плевен

о п р е д е л е н и е

№

гр. Плевен, 02.07.2020 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Плевенски  окръжен съд, ІІІ - ти  състав, гражданска колегия в закритото заседание на втори юли през две хиляди и двадесета година, в състав:

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА ПАНОВА   

                                                  ЧЛЕНОВЕ: МЕТОДИ ЗДРАВКОВ

                                                                         ЖАНЕТА ДИМИТРОВА

при секретаря

в присъствието на Прокурора

като разгледа докладваното от съдията Ж. Димитрова в.ч.гр.д. N 489 по описа за 2020 г., на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид:

 

Производство по чл. 274 ал. 1 и сл. от ГПК.

          С  определение № 920 на  Плевенски  районен съд постановено  в  закрито  съдебно заседание на 04.03.2020 г. по гр. д. № 505/2020 г. по описа на същия съд производството по делото е прекратено на основание чл. 129 ал. 3 от ГПК и исковата молба е върната на ищеца поради неостраняване на нередовностите по движение на исковата молба.

Недоволен  от така постановеното  определение  е останал жалбоподателят  В. А. М., ищец в производството пред ПРС, който го обжалва и иска от ПОС да го отмени поради нарушаване на законните му права. В сигнала, представляващ уточнение на жалбата, адресиран до СГС жалбоподателят уточнява, че е завел дело срещу НОИ за дължимо и неизплатено обезщетение за безработица и за надвзети суми. Посочва се, че срещу него самия има заведено дело и изпълнителен лист за сумите от 205 лв. за 1 ден и лихви в размер на 173 лв. от бившият му работодател С. В. – „Кимтекс ЛС“ООД. Излагат се доводи, за на ограничаване на правото му да  се защитава сам от районният съд поради това, че няма юридическо образование. Жалбоподателят счита също, че разглеждането на делото в закрито заседание без да му предостави възможност да присъства лично или чрез представител съставлява нарушение на закона.

          Окръжният  съд, като прецени доводите в частната  жалба и представените по делото доказателства, приема за  установено следното:

          Частната  жалба е подадена  в срока по чл. 275 ал. 1 ГПК, поради което  е  допустима. Определението на съда е съобщено на частния жалбоподател на 14.05.2020 г., а жалбата е депозирана в ПРС на 28.05.2020 г., при съобразяване, че съгласно § 13 от ПЗР към ЗИД на Закона за здравето процесуалните срокове се считат възобновени на 21.05.2020 г., т.е. срокът за обжалване на определението следва да се счита, че тече през периода 21 -  28.06.2020 г..

Разгледана по същество  е  НЕОСНОВАТЕЛНА.

          От приложеното гр.д. № 505/2020 г. по описа  на ПРС е  видно, че жалбоподателят В.М. е депозирал пред ПРС писмена молба, ръкописно изписана и наименована сигнал относно отказ на Инспекцията по труда да изпрати на съда друг негов сигнал за забавяне на изплащането на негово възнаграждение и неизползван платен годишен отпуск от страна на бившият му работодател „Кимтекс LS“ООД. В исковата молба се описва също отказ на Директора на НОИ да осигури достъп на ищеца до него, както и неясни твърдения за прихванати суми за обезщетение за безработица. Иска се от съда да му бъде посочен законът, в който пише, че няма право да полага труд и да получава осигуровки.

          С разпореждане № 1327/31.01.2020 г. по гр.д. № 505/2020 г. по описа  на ПРС е оставил исковата молба без движение и е посочил конкретните нередовности на същата, както и разпоредбите на ГПК относно предоставяне на безплатна правна помощ, като е указал на ищеца последиците от неизпълнение на указанията на съда, както и възможността да заяви желание да ползва безплатна правна помощ по делото като представи доказателства относно наличие на представките за това.

          Разпореждането на съда е връчено на ищеца лично на 17.02.2020 г..

          В сигнала, депозиран на 27.02.2020 г., т.е. след изтичане на срока за отстраняване на нередовностите по движение на исковата молба, ищецът излага различни твърдения за отговорност на Държавата, осъждането му по бързата процедура от Плевенския районен съд по искане на Прокуратурата, за дело във връзка с делба на наследство в гр. Белене, възлагане на имот и заплащане на разноски на адвокат П. Н., заплахи от кварталния Ц. за вкарване в лудница, убийство с автомат и др. в тази насока. 

          За да прекрати производството по делото, ПРС е приел, че исковата молба остава нередовна въпреки дадените указания и следва да бъде върната на ищеца на основание чл. 129 ал. 3 от ГПК.

          Доводите на първоинстанционния съд се споделят изцяло от окръжния съд. Проверката за надлежно сезиране на съда с искова молба съдържаща реквизитите по чл. 127 от ГПК, с ясно формулиран петитум и обстоятелства въз основа на които ищецът черпи правата си, както и относно реквизитите на исковата молба е вменена служебно на съда по смисъла на чл. 129 от ГПК. За изправяне на нередовностите й той дължи на ищеца ясни и конкретни указания. В конкретния случай исковата молба не отговаря на изискванията на чл. 127 ал. 1 т. 2 – 5 вкл. от ГПК, тъй като липсва надлежно посочен ответник, липсва посочване на цена на иск, липсва ясно, хронологично и логично изложение на обстоятелствата, на които се основава иска, липсва яснота в какво се състои искането към съда и посочените нередовности са констатирани своевременно от съда, като на ищеца са дадени конкретни указания за отстраняване на нередовностите по движение на исковата молба и са указани последиците от неотстраняване на нередовностите. Наред с това на ищеца са дадени указания по чл. 129 ал. 2 изр. 2 от ГПК за възможността да ползва правна помощ по делото, ако има необходимост и право на това. Определението на съда е съобщено на ищеца на 17.02.2020 г. и в определения от съда въз основа на закона 1 - седмичен срок, изтекъл на 24.02.2020 г. жалбоподателят не е отстранил констатираните от съда нередовности по движение на исковата молба. Депозираният след изтичане на срока писмен сигнал не следва да бъде съобразяван, но следва да се посочи, че със същият не се отстраняват нередовностите по движение на исковата молба. При тези данни правилно ПРС е приел, че са налице основанията на чл. 129 ал. 3 от ГПК и исковата молба следва да бъде върната на ищеца, а производството по делото прекратено.

          Неоснователни са възраженията в частната жалба относно ограничаване на правата на жалбоподателя поради произнасянето на съда  в закрито съдебно заседание без да му се предостави възможност да се яви лично или чрез представител по делото, тъй като разпоредбата на чл. 129 от ГПК не съдържа изискване към съда за произнасяне в открито съдебно заседание по нередовна искова молба и заседанието е проведено от съда при спазване на изискванията на чл. 134 от ГПК. Неоснователни са възраженията на жалбоподателя и за ограничаване на правото му да се защитава сам, тъй като указанията на съда за възможността да ползва правна помощ произтичат от задълженията му, установени в разпоредбата на чл. 129 ал. 2 изр. 2 от ГПК.

          След като е стигнал до същите правни изводи, ПРС е постановил правилно и законосъобразно определение, което на основание чл. 278 ал. 4 във връзка с чл. 271 ал.1 ГПК следва да бъде потвърдено.

          Водим от горното,  Окръжният съд

 

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 920/04.03.2020 г. на  Плевенския  Районен съд, постановено по гр. д. № 505/2020 г. по описа на същия съд, с което е върната исковата молба на ищеца и е прекратено производството по делото.

Определението може да се обжалва с частна касационна жалба пред ВКС на РБ при условията на чл. 274 ал. 3 т. 1 от ГПК в едноседмичен  срок от връчването му на жалбоподателя.

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                               ЧЛЕНОВЕ: