Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер                                                 Година 27.12.2016                           Град Стара Загора  

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Старозагорски районен съд                                               Петнадесети  граждански състав

На шестнадесети декември                                            Година две хиляди и шестнадесета

В публичното заседание в следния състав

                                                                                                        Председател: Олга Златева

                                                                                              

Секретар Н.К.

Прокурор

като разгледа докладваното от съдия Олга Златева

гражданско дело номер 3935 по описа за 2016 година.

 

            Предявен е иск по чл. 224 от КТ от Т.И.Г. от гр. Стара Загора против „НАФИ” ЕООД.

            Ищцата твърди, че сключила с ответното дружество трудов договор № 10037 от 21.07.2015г. по чл. 67 ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 70 от КТ, съгласно който започнала да изпълнява длъжността "продавач-консултант", с място на изпълнението на работата - магазин на „НАФИ” ЕООД, находящ се в гр. Стара Загора, ул. „Пазарска” № 35. На 06.06.2016г. със Заповед № 10037/06.06.2016г. било прекратено трудовото правоотношение с ответното дружество по реда на чл. 325 ал. 1, т. 1 от КТ - по взаимно съгласие на страните, изразено писмено. Твърди се, че ищцата подала молба до работодателя си, тъй като установила, че не й били заплащани осигуровките за почти целия срок на изпълнение на договора от страна на работодателя, при когото имала прослужени общо 10 месеца и 14 дни. В трудовия договор било вписано, че същата ще ползва основен годишен отпуск по чл. 155 от КТ - общо 20 работни дни. Със Заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение работодателят не бил начислил никакво обезщетение, като било вписано, че на лицето не се дължат обезщетения съгласно КТ, независимо че през цялото времетраене на трудовото правоотношение, полагащия се годишен отпуск не бил ползван от ищцата. Съгласно разпоредбата на чл. 224 ал. 1 от КТ, при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят имал право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск, пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж, като ал. 2 на чл. 224 предвиждала, че обезщетението се изчислява по реда на чл. 177 към деня на прекратяване на трудовото правоотношение. Според чл. 177 от КТ, за времето на платения годишен отпуск работодателят заплащал на работника или служителя възнаграждение, което се изчислява от полученото среднодневно брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ ползването на отпуска, през който работникът или служителят отработил най-малко 10 работни дни. Сочи се, че на ищцата се дължало от страна на работодателя обезщетението по чл. 224 ал. 1, във вр. с чл. 177 от КТ, което дори не било начислено и вписано от работодателя в Заповедта за прекратяване на правоотношението между страните. Размерът на неизползвания платен годишен отпуск бил изчислен в общ размер на 17 дни, както следва: от общо 20 работни дни за година, при общо изработените при този работодател 10 мес. и 14 дни, се получавало 20 : 12 = 1,666 дни на месец. След като се умножи 10 мес. и 14 дни по 1,666, се получавало, че следва да се начисли отпуск в размер на 16,89 дни или закръглено 17 дни. Ответникът гарантирал заплащане поне на МРЗ /стр. 10 на тр. книжка/, като начислявал месечен облагаем доход в размер на 420 лв., независимо че в сключения на 21.07.2015 г. трудов договор било записано месечно трудово възнаграждение от 380 лв. Начислените и внесени на 21.07.2016 г. по електронен път с електронен носител осигуровки, след прекратяване на трудовия договор, за месеците от януари до май 2016г. включително /без април/, били върху посочения от работодателя осигурителен доход в размер на 538,43 лв., за месец май 2016г. Съгласно чл. 228 ал. 1 от КТ, брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетението по чл. 224 ал. 1 от КТ било полученото от работника брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за обезщетението или последното получено от работника брутно трудово възнаграждение. В конкретния случай, основанието за обезщетението възникнало през месец май 2016г., поради което база за изчисляване на обезщетението била трудовото възнаграждение за месец май 2016г. За този месец на ищеца било начислено брутно трудово възнаграждение в размер на 538,43 лв., при което среднодневното брутно трудово възнаграждение било равно на 25,64 лв. Обезщетението за 17 дни неизползван платен годишен отпуск възлизало на сумата в общ размер от 435,88 лв. Към датата на завеждане на делото в съда в полза на ищцата не били изплащани никакви обезщетения.

            Моли се съдът да постанови решение, с което на основание чл. 224, във вр. с чл. 177 от КТ да осъди ответника да заплати на ищцата сумата в общ размер на 435,88 лв., представляващи неизплатено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за периода 21.07.2015 г. - 06.06.2016 г., т.е. за 17 работни дни, ведно със законната лихва от завеждане на делото до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски. 

            В срока по чл.131 ГПК не е постъпил отговор от ответника.

В съдебно заседание пълномощникът на ищцата заявява, че исканото обезщетение е заплатено след завеждане на делото. Претендира разноски, тъй като ответникът е станал причина за завеждане на делото.

В съдебно заседание ответното дружество не изпраща представител.

Съдът, като взе предвид становищата и доводите на страните и събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

Не е спорно по делото, а и от приетите писмени доказателства се установява, че ищцата е сключила с ответното дружество трудов договор № 10037 от 21.07.2015г. по чл. 67 ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 70 от КТ, съгласно който започнала да изпълнява длъжността "продавач-консултант". На 06.06.2016г., със Заповед № 10037/06.06.2016г., трудовото правоотношение е прекратено. Видно от заключението на съдебноикономическата експертиза, по време на трудовото правоотношение ищцата не е ползвала платен годишен отпуск, като при прекратяването на правоотношението, не й е било изплатено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск. Обезщетението е изплатено изцяло от ответника на ищцата, ведно с лихви, на 23.11.2016г., видно от приетото извлечение от ЦКБ АД, в този смисъл е и изявлението на пълномощника на ищцата в съдебно заседание. Предвид извършеното в хода на делото плащане, искът следва да бъде отхвърлен.

С оглед на това, че ответникът е заплатил претендираното обезщетение в хода на делото /два месеца след получаването на препис от исковата молба/, то в негова тежест следва да се възложат направените от ищцата разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв., заплатеното от бюджета на съда възнаграждение за вещо лице в размер на 100 лв., както и 50 лв. държавна такса.  

 

           

            Воден от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от Т.И.Г., с ЕГН **********, със съдебен адрес ***, сутерен – адв. Д.Д., иск за осъждане на „НАФИ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Видин, ж.к. „Съединение” бл. 7, вх. А, ет. 1, ап. 3, да й заплати сумата от 435,88 лв., представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за периода 21.07.2015 г. - 06.06.2016 г., ведно със законната лихва от 17.08.2016г. до окончателното изплащане на сумата, като неоснователен, поради извършено в хода на делото плащане.

            ОСЪЖДА „НАФИ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Видин, ж.к. „Съединение” бл. 7, вх. А, ет. 1, ап. 3, да заплати на Т.И.Г., с ЕГН **********, със съдебен адрес ***, сутерен – адв. Д.Д., сумата от 300 лв., направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА „НАФИ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Видин, ж.к. „Съединение” бл. 7, вх. А, ет. 1, ап. 3, да заплати по сметка на Старозагорския районен съд сумата от 100 лв. – възнаграждение на вещото лице.

            ОСЪЖДА „НАФИ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Видин, ж.к. „Съединение” бл. 7, вх. А, ет. 1, ап. 3, да заплати в полза на държавата по бюджета на съдебната власт сумата от 50 лв. – държавна такса.

 

     Решението може да се обжалва от страните пред Старозагорския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.

 

                                                                             Районен съдия: