РЕШЕНИЕ
№ 3099
гр. София, 10.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 129-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Г Ш. К
при участието на секретаря И О. И
като разгледа докладваното от Г Ш. К Административно наказателно дело №
20221110207658 по описа за 2022 година
За да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „седалище и адрес на управление гр. , ж.к. „”,
бл. , ет. , ап. , чрез управителя Б К Б, против наказателно постановление № .,
издадено от Заместник-директора на ТД на НАП София, за извършено
нарушение на разпоредбата на чл. 124, ал. 2 ЗДДС, за което на основание чл.
182, ал. 1 ЗДДС му е наложена имуществена санкция в размер 1032.06 лева.
В първоначално депозираната пред РС гр. жалба, озаглавена
„възражение“, като причини за извършване на процесното нарушение, се
посочват лични такива на управителя и счетоводителката на дружеството, и
допълнителното усложняване на ситуацията, предвид пандемията от Ковид-
19. В допълнение към жалбата, депозирано пред РС гр. в съответствие с
дадени указания, са изложени конкретни съображения в насока
незаконосъобразността на атакуваното НП и се иска отмяната му.
Жалбоподателят се позоваване на възможността, предвидена в чл. 126 ЗДДС,
за корекции след декларирането, от която твърди, че се е възползвал. Обръща
се внимание, че АУАН е съставен в отсъствието на представител на
1
дружеството, с което се застъпва, че правото му на защита е нарушено.
Твърди се, че при издаване на НП наказващият орган не е установил
твърдяното нарушение и вината относно извършването му. Изложени са и
доводи в насока маловажност на случая по смисъла на чл. 28 ЗАНН. В случай,
че последните не бъдат възприети, се оспорва приложената санкционна
норма, като се твърди, че наказанието е следвало да бъде наложено на
основание чл. 179, ал. 1 ЗДДС в минимално предвидения размер от 500 лв.,
предвид липсата на вредоносен резултат.
За проведеното на 11.07.2022 г. открито съдебно заседание страните са
редовно призовани. не изпраща свой представител, а ТД на НАП София се
представлява от юрк. К, която оспорва жалбата и моли същата да бъде
оставена без уважение, като неоснователна, а обжалваното НП да бъде
потвърдено, като законосъобразно и правилно. Моли за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение в полза на АНО, с оглед изхода на делото.
Като съобрази събраните по делото доказателства и становищата на
страните и провери законността и обосноваността на атакуваното наказателно
постановление, съдът прие за установено от фактическа и правна страна
следното:
Жалбата е депозирана в законоустановения срок, от надлежно
легитимирано лице, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, и е
процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
От фактическа страна се установи следното:
При извършване на насрещна проверка на „ във връзка с извършена на „
проверка, свид. Д М, инспектор по приходите в ТД на установила, че „
осъществило облагаема доставка на хранителни стоки на 30.01.2020 г., за
която издало фактура № **********/30.01.2020 г. Свидетелката констатирала
също, че на 14.02.2020 г. подало справка-декларация №
22191392038/14.02.2020 г. за периода месец януари 2020 г. с деклариран
резултат за възстановяване в размер на 1006,26 лв., посочен в кл.60. Заедно
със справката-декларация били подадени и отчетни регистри по чл. 124
ЗДДС, но в дневника за продажбите за данъчния период месец 01.2020 г.
издаденият данъчен документ - фактура№ **********/30.01.2020 г., чиято
данъчна основа била в размер на 5160,28 лв. и ДДС в размер на 1032.06 лв.,
2
не бил отразен в дневника за продажби на дружеството. Неотразяването на
издадената фактура в дневника за продажби за данъчен период м.01.2020 г. е
довело до определянето на данък в по-малък размер.
Предвид това свид. М изготвила покана изх. № за съставяне на АУАН и
предприела действия за връчването й на дружеството по електронен път.
Връчена била на 08.06.2020 г., чрез активиране на електронна препратка от
електронен адрес В рамките на указания в поканата срок законният
представител или пълномощник на „ не се явили в офиса на ТД на НАП ,
ИРМ , при което на 19.06.2020 г. свид. М съставила срещу дружеството
АУАН № F554921/19.06.2020 г. за нарушение по чл. 124, ал. 2 ЗДДС.
Отбелязала, че АУАН се съставя в отсъствието на представляващия
дружеството, както и че към момента на съставянето му процесната фактура
№ **********/30.01.2020 г. все още не била включена в дневника за
продажби. На 22.06.2020 г. АУАН бил връчен на пълномощник на който го
подписал без възражения. Такива не постъпили и в законоустановения срок
по чл.44, ал.1 АНН. Въз основа съставения АУАН и материалите по
преписката, при идентично фактическо описание на извършеното нарушение
и цитиране разпоредбата на чл. 124, ал. 2 ЗДДС, на 19.10.2020 г. било
издадено атакуваното наказателно постановление, с което на основание чл.
182, ал. 1 ЗДДС на дружеството-жалбоподател била наложена имуществена
санкция в размер на 1032.06 лева.
По доказателствата:
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена
въз основа събраните по делото гласни и писмени доказателства и
доказателствени средства, както следва: гласни - показанията на свидетелката
Д М, и писмени - копие от фактура №**********/30.01.2020 г.; пълномощно;
извлечение от дневник продажби на „за период м.01.2020 г.; покана изх. №
53-06-428/28.05.2020 г. за съставяне на АУАН; удостоверение за извършено
връчване на покана по електронен път; заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020 г.;
заповед № 88.14/30.12.2009 г.; заповед № 4663/29.10.2019 г. Обстоятелствата
по извършената проверка и установеното в хода същата, че „не е отразило
издадената фактура № **********/30.01.2020 г. в дневника за продажби за
данъчен период м.01.2020 г., нито в дневника за следващия данъчен период,
се изясняват посредством депозираните от свид. М показания. Съответният
3
факт не се оспорва и от жалбоподателя, предвид което съдът го прие за
безспорно доказан. Материалната компетентност на актосъставителя по
съставяне на АУАН и компетентността на наказващия орган по издаване на
атакуваното наказателно постановление, следват по силата на заеманите
длъжностни качества /изводими от заповед № 88.14/30.12.2009 г. и заповед №
4663/29.10.2019 г./, и правомощията, делегирани им със заповед № ЗЦУ-
1149/25.08.2020 г.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна
страна следното:
Процесните АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в
сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН и са връчени надлежно на
санкционираното лице. И двата акта съдържат всички изискуеми съобразно
разпоредбите на чл. 42 и чл. 57, ал. 1 ЗАНН реквизити, в това число описание
на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено. Налице е
съответствие между фактическото му описание и посочената като нарушена
правна норма, като НП е издадено при съблюдаване изискването на чл. 52,
ал. 4 ЗАНН.
Възраженията за допуснато при издаването на АУАН нарушение, а
именно, че поканата за съставянето му не била надлежно връчена, са
неоснователни, доколкото разпоредбата на чл. 40, ал. 2, предл. 2 ЗАНН не
въвежда изисквания относно формата и начина на връчване на показана за
съставяне на АУАН. Освен това, макар законният представител на
дружеството или негов пълномощник да не са присъствали при съставянето
на АУАН, същият впоследствие е бил връчен на надлежно упълномощено
лице /видно от приложеното към преписката пълномощно/, при което
дружеството е имало възможност да се запознае със съдържанието му и да
направи съответните възражения. С това правото му на защита в началния
етап на производството е било в пълна степен гарантирано.
Предвид горното настоящият съдебен състав прецени, че в хода на
административнонаказателното производство не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили правото на
защита на санкционираното лице и да представляват формални основания за
отмяната на НП.
Материалният закон също е приложен правилно. Съгласно разпоредбата
4
на чл. 124, ал. 2 ЗДДС, регистрираното лице е длъжно да отрази издадените
от него или от негово име данъчни документи, както и отчетите за
извършените продажби по чл. 119 ЗДДС, в дневника за продажбите за
данъчния период, през който са издадени. има качеството на регистрирано по
ЗДДС лице. Същото е осъществило облагаема доставка на хранителни стоки
на 30.01.2020 г., с което е настъпило данъчно събитие по смисъла на чл. 25
ЗДДС. За тази доставка от страна на е издаден данъчен документ по чл. 112
ЗДДС - фактура №**********/30.01.2020 г. с данъчна основа в размер на
5160,28 лв. и ДДС в размер на 1032,06 лв., който обаче не е бил отразен в
дневника за продажбите за данъчния период 01-31.01.2020 г. Неотразяването
на издадената фактура е довело до определянето на данъка в по-малък размер.
Нарушението е извършено в гр. , където се намира седалището и адрес
на управление на дружеството, респективно където съответното действие е
било дължимо. Що се отнася до времето на извършването му, следва да се
отчете, че в случая нарушението е реализирано чрез бездействие -
неотразяване на фактурата в дневника за продажби за данъчния период 01-31
януари 2020 г. В този смисъл, бездействието на задълженото по ЗДДС лице
представлява трайно състояние, което е било налично от деня, в който е
изтекъл срокът по чл. 125, ал. 5 ЗДДС, на всяка следваща дата, до момента, в
който лицето е извършило дължимото по закон отразяване на фактурите - в
случая това е станало едва след съставянето на АУАН. В този смисъл, се
касае за „продължено“ нарушение, което е било осъществявано от субекта
непрекъснато, до осъществяване на дължимото действие. Предвид това и
липсата на посочване в АУАН и НП на конкретна дата на извършването му,
не представлява процесуално нарушение, което да рефлектира върху
законосъобразността им и да препятства ангажирането на
административнонаказателната отговорност на лицето /в аналогична насока
Решение № 684/08.02.2016 г. на Административен съд - София град, ХІV
касационен състав; Решение № 8019/19.12.2014 г. на Административен съд -
София град, VIII касационен състав; Решение № 6518/28.10.2016 г. на
Административен съд - София град, VIII касационен състав; Решение №
880/15.02.2016 г. на Административен съд - София град, IV касационен
състав; Решение № 7237/23.11.2015 г. на Административен съд - София град,
VI касационен състав, Решение № 3951/13.06.2022 г. на Административен съд
- София град, XIV касационен състав/. С оглед обстоятелството, че
5
императивното изискване на чл. 124, ал. 2 ЗДДС не е било изпълнено, следва
недвусмисленият извод, че е осъществило от обективна страна състава на
вмененото административно нарушение. Отговорността му e правилно и
обосновано ангажирана.
Субективната съставомерност на нарушението не подлежи на
изследване, предвид обективния характер на отговорността на юридическите
лица. С оглед на това и наведените в жалбата доводи за лични причини и
затруднения, свързани с пандемията от Ковид-19, не следва да бъдат
обсъждани.
В случая разпоредбата на чл. 126 ЗДДС не е приложима, доколкото не е
изпълнена нито една от хипотезите на чл. 126, ал. 3, т. 1 и т. 2 ЗДДС: т. 1 -
лицето да е извършило необходимите корекции в данъчния период, през
който грешката е установена, и да е включило неотразения документ в
съответния отчетен регистър за същия данъчен период - при неотразени в
отчетните регистри по чл. 124 ЗДДС документи; 2 - лицето писмено да е
уведомило компетентния орган по приходите, който предприема действия за
промяна на задължението на лицето за съответния данъчен период - при
неправилно отразени в отчетните регистри документи.
Реализираното нарушение не представлява маловажен случай по смисъла
на чл. 28 ЗАНН, тъй като по обективните си характеристики не разкрива по-
занижена степен на обществена опасност в сравнение с аналогични
нарушения от същия вид. Напротив, стойността на данъчната основа,
респективно размерът на ДДС, са значителни, като следва да се подчертае, че
в случая се касае за засягане на обществените отношения, свързани с
фискалната сигурност и отчитането на приходи, довело до определяне на
дължимия данък в по-малък от действителния размер, при което случаят не е
маловажен, поради което възраженията в тази насока са неоснователни.
Разпоредбата на чл. 182, ал. 1 ЗДДС предвижда регистрирано лице,
което не издаде данъчен документ или не отрази издадения или получения
данъчен документ в отчетните регистри за съответния данъчен период, което
води до определяне на данъка в по-малък размер, да се наказва с глоба - за
физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция - за
юридическите лица и едноличните търговци, в размер на определения в по-
малък размер данък, но не по-малко от 1 000 лв. В случая определеният в по-
6
малък размер данък възлиза на 1032.06 лева, с оглед на което на дружеството
е наложена имуществена санкция в този размер. Предвид това съдът прецени,
че същата е законосъобразно определена и не подлежи на намаляване,
съгласно разпоредбата на чл.27, ал.5 ЗАНН.
Неоснователно е възражението, че наказанието е следвало да бъде
наложено на основание чл. 179, ал. 1 ЗДДС, доколкото последната
санкционна разпоредба е неприложима към процесното нарушение.
По изложените съображения съдът прие, че атакуваното наказателно
постановление е правилно - законосъобразно и обосновано, издадено в
съответствие с изискванията на материалния закон и при съобразяване с
процесуалните правила. Основания за отмяната или изменението му не се
констатираха. Поради това следва да бъде потвърдено, а жалбата - оставена
без уважение.
При този изход на делото e основателна претенцията на процесуалния
представител на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в полза на НАП, съгласно изричното право на такова,
регламентирано в разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН. Същата следва да бъде
уважена в минималния размер, определен съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл.
37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредбата за заплащането
на правната помощ, а именно в размер на 80 /осемдесет/ лв. за
представителството пред всяка една съдебна инстанция, като жалбоподателят
следва да бъде осъден да заплати на НАП разноски в общ размер на 240.00
лева /80.00 х 3/.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН, Софийски
районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № г., издадено от
Заместник-директора на ТД на НАП София срещу за извършено нарушение
на разпоредбата на чл. 124, ал. 2 ЗДДС, за което на основание чл. 182, ал. 1
ЗДДС му е наложена имуществена санкция в размер на 1032,06 /хиляда
тридесет и два лева и 06 стотинки/ лева.
ОСЪЖДА седалище и адрес на управление гр. , ж.к. „ бл. , ет. , ап. ,
7
чрез управителя Б К Б, ДА ЗАПЛАТИ в полза на Националната агенция по
приходите сума в размер на 240.00 /двеста и четиридесет/ лв., представляваща
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд - гр.
София в 14- дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8