№ 592
гр. Сливен, 20.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Петя Хр. Манова
при участието на секретаря МИРЕЛА ИВ. КАРЕВА-СТЕФАНОВА
като разгледа докладваното от Петя Хр. Манова Гражданско дело №
20212230104372 по описа за 2021 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.432, вр.чл.498, ал.3 КЗ.
В исковата молба ищцата твърди, че на 18.10.2020 г., около 04:10 ч. в гр.Сливен,
пътувала с таксиметров лек автомобил марка „Дачия“ модел „Сандеро", с per. № СН ..... АХ
с водач Т.К.А.. Движейки се по бул. „Цар Симеон“ в посока хипермаркет „БИЛЛА“, на
кръстовището с бул. „Братя Миладинови“ таксито било ударено в предния ляв калник от
идващ от лявата му страна лек автомобил „Пежо 206“ ЦЦ, с рег.№ СН ...... АТ, с водач Ж. Д.
Ж., който нарушил правилата за движение, като не спазил предимство и не пропуснал
движещото се в права посока такси. За случая било образувано досъдебно производство №
1161/2020 г. по описа на РУ-Сливен, по което Ж. бил привлечен като обвиняем и
впоследствие осъден на три месеца лишаване от свобода по НОХД № 224 по описа на СлРС
с влязла в сила на 28.04.2021 г. присъда за извършеното от него престъпление по 343б ал.1
НК.
От момента на удара ищцата твърди, че не си спомня как и какво се е случило с нея в
таксито. По сведения на майка й, които получила от водача на таксито, след удара паднала
на пода на автомобила между предни и задни седалки в безсъзнание, не можела да се движи
и да говори. На място дошъл екип на ЦСМП и била отведена в спешно отделение при
МБАЛ „Д-р Иван Селимински“ АД - гр. Сливен.
Установените вреди на ищцата, закрепени в медицинско удостоверение, били
умерено изразен болезнен травматичен оток на тъканите в лявата слепоочна област,
охлузване на скалпа под формата на нишковидно одраскване с дължина около 2 см., като
болките се засилвали при опипване с ръка и раздвижване на главата. В областта на ръба на
1
лявата половина на горната устна наличие на повърхностна рана с неравни ръбове и
охлузени повърхности с размери около 0,5-1 см. Тъканите били оточни и болезнени.
Установени били и синкаво морави кръвонасядания на двете подбедрици и охлузвания с
размери около 2-3 см. Болките се засилвали при опипване с ръка и раздвижване на долните
крайници.
При повторен преглед в МБАЛ „Хаджи Димитър“ -Сливен на 21.10.2020 г., се
потвърдили констатираните при първия преглед телесни наранявания.
Ищцата твърди, че освен болките и страданията от телесните увреждания, преживяла
силен стрес, помислила си, че умира. Нощният й сън се нарушил, като и към момента
сънувала кошмари, стряскала се както насън, така и през деня от всеки по-силен шум и
изпитвала панически страх да се вози в автомобил.
За управляваното от виновния водач МПС с per. с рег. № СН ...... АТ, била сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното дружество с полица №
BG/23/120001077379 и срок на действие от 22.04.2020 г. до 21 04.2021 г.
В отговор на подадена от ищцата застрахователна претенция, с писмо изх.№ ЦУ-99-
10471/04.03.2021 г., ответникът я уведомил, че отказва да изплати застрахователно
обезщетение, а впоследствие с друго писмо я уведомил, че е съгласен да заплати сума в
размер на 1500 лв., което тя счита за крайно недостатъчно.
Предвид изложеното иска моли съда да постанови решение, по силата на което да
осъди ответното дружество да й заплати сумата от 5 000 лв., частичен иск от 12 000 лв.,
представляваща обезщетение за причинените й нимуществени вреди, ведно със законната
лихва считано от датата на уведомяване на застрахователя - 03.12.2020 г. до окончателното
й изплащане.
Претендира присъждане на разноските по делото.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба, с която
оспорва претенцията до размера на 1500 лв., за който размер признава иска.
Въвежда възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалата, тъй като ищцата нарушила разпоредбата на чл. 137в, ал. 1 от ЗДвП и се
возила без поставен обезопасителен колан.
Оспорва, че в резултат на ПТП за ищцата са възникнали всички описани по вид и
характер телесни увреждания, както и тяхната продължителност.
Оспорва наличие на пряка причинно-следствена връзка между претърпените вреди от
ищцата и процесното ПТП.
Оспорва исковете и по размер, като го намира за прекалено завишени, още повече и
поради наличието на съпричиняване.
Оспорва и акцесорния иск за лихва и началния момент. Застрахователят дължал
лихва след изтичане на срока за произнасяне по предявената претенция. За времето от
уведомяване на ответното дружество до изтичане на срока за произнасяне по претенцията на
2
застрахователя, отговорност за законна лихва за забава се дължала единствено и само от
деликвента, който причинил непозволеното увреждане. Отговорността на застрахователя
била договорна, а не на основание деликт, макар и функционално свързана с деликтната
отговорност и не би следвало спрямо застрахователя да се прилагат разпоредби от ЗЗД,
отнасящи се до отговорността от непозволено увреждане.
Предвид изложеното се моли исковете да бъдат отхвърлени.
Претендират се разноските по делото.
В срока за отговор на исковата молба, ответника по първоначалния иск –
застраховател, депозира обратен иск срещу третото лице помагач Ж. Д. Ж. от гр.Сливен за
осъждането му за сумата, за която евентуално бъде осъден застрахователя да заплати на
увреденото лице – правно основание чл.500, ал.1, т.1 КЗ.
Твърди се, че на 18.10.2020 г. ответникът Ж.Ж., при управление в пияно състояние на
лек автомобил „Пежо 206СС”, с peг. № СН ...... АТ в гр. Сливен, нарушил правилата на
ЗДвП и предизвикал ПТП с друг лек автомобил. Във връзка с извършеното престъпление
било образувано НОХД № 224/2021 г. на СлРС и ответникът бил признат за виновен за това,
че на 18.10.2020 г., в гр. Сливен, по бул. „Цар Симеон”, управлявал лек автомобил „Пежо
206СС“ с peг. № СН ...... АТ с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а
именно 1,27 на хиляда, установено по надлежния ред с техническо средство дрегер
„Алкотест дрегер“ 7510 с фабричен № ARDM0203 - престъпление по чл. 343Б, ал.1 НК, за
което бил осъден на три месеца лишаване от свобода, чието изпълнение било отложено за
изпитателен срок от три години и лишаване от управление на МПС за срок от шест месеца.
Сочи се, че съгласно чл. 300 от ГПК, влязлата в сила присъда се ползва с обвързваща
съда материална доказателствена сила и задължителна за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието по отношение на това дали е извършено деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца. Елементите на отговорността по чл. 500
от КЗ - наличието на алкохол над допустимите от закона нива, се доказвали от влязлата в
сила присъда и при осъждане на застрахователя да заплати на увреденото лице, предявеният
обратен иск се явявал основателен.
Иска се, в случай, че се уважи предявения пряк иск на увреденото лице срещу
застрахователя, да бъде осъден ответника по обратния иск Ж. да заплати на застрахователя
сумите, за които бъде осъден.
Претендират се разноските по делото, вкл. и юриск. възнаграждение.
В срока за отговор, ответникът по обратния иск не е депозирал такъв и не е взел
становище.
В с.з. ищецът, редовно призован се явява лично и с адв. С.П. от АК - Сливен като
поддържа предявеният иск.
Ответникът, редовно призован се явява лично и с адв. Б.С. от АК –Сливен, който от
името на доверителя си оспорва иска по размер.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
3
следното от фактическа страна:
На 18.10.2020 г., около 04:10 ч. в гр.Сливен, ищцата пътувала с таксиметров лек
автомобил марка „Дачия“ модел „Сандеро", с per. № СН ..... АХ с водач Т.К.А.. Движейки се
по бул. „Цар Симеон“ в посока хипермаркет „БИЛЛА“, на кръстовището с бул. „Братя
Миладинови“ таксито било ударено в предния ляв калник от идващ от лявата му страна лек
автомобил „Пежо 206“ ЦЦ, с рег.№ СН ...... АТ, с водач Ж. Д. Ж., който нарушил правилата
за движение, като не спазил предимство и не пропуснал движещото се в права посока такси.
В резултат на ПТП ищцата паднала на пода на автомобила между предни и задни
седалки в безсъзнание, не можела да се движи и да говори. На място дошъл екип на ЦСМП
и била отведена в спешно отделение при МБАЛ „Д-р Иван Селимински“ АД - гр. Сливен.
Установените вреди на ищцата, закрепени в медицинско удостоверение, били
умерено изразен болезнен травматичен оток на тъканите в лявата слепоочна област,
охлузване на скалпа под формата на нишковидно одраскване с дължина около 2 см., като
болките се засилвали при опипване с ръка и раздвижване на главата. В областта на ръба на
лявата половина на горната устна наличие на повърхностна рана с неравни ръбове и
охлузени повърхности с размери около 0,5-1 см. Тъканите били оточни и болезнени.
Установени били и синкаво морави кръвонасядания на двете подбедрици и охлузвания с
размери около 2-3 см. Болките се засилвали при опипване с ръка и раздвижване на долните
крайници.
При повторен преглед в МБАЛ „Хаджи Димитър“ -Сливен на 21.10.2020 г., се
потвърдили констатираните при първия преглед телесни наранявания.
По случая било образувано досъдебно производство № 1161/2020 г. по описа на РУ-
Сливен, по което Ж. бил привлечен като обвиняем. Впоследствие по НОХД № 224 по описа
на СлРС, с влязла в сила на 28.04.2021 г. присъда същият бил признат за виновен в това, че
на 18.10.2020 г., в гр. Сливен, по бул. „Цар Симеон”, управлявал лек автомобил „Пежо
206СС“ с peг. № СН ...... АТ с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а
именно 1,27 на хиляда, установено по надлежния ред с техническо средство дрегер
„Алкотест дрегер“ 7510 с фабричен № ARDM0203 - престъпление по чл. 343Б, ал.1 НК, за
което бил осъден на три месеца лишаване от свобода, чието изпълнение било отложено за
изпитателен срок от три години и лишаване от управление на МПС за срок от шест месеца.
За управляваното от виновния водач МПС с per. с рег. № СН ...... АТ, била сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното дружество с полица №
BG/23/120001077379 и срок на действие от 22.04.2020 г. до 21 04.2021 г.
В отговор на подадена от ищцата застрахователна претенция, с писмо изх.№ ЦУ-99-
10471/04.03.2021 г., ответникът я уведомил, че отказва да изплати застрахователно
обезщетение, а впоследствие с друго писмо я уведомил, че е съгласен да заплати сума в
размер на 1500 лв., което тя счита за крайно недостатъчно.
По делото са събрани гласни доказателства.
В показанията си свид. Т.А. заявява, че с Д.-С. се е запознал след катастрофата.
4
Помни, че тя станала на 18.10.2020 г. Бил таксиметров шофьор и бил на работа. Към 04:00
часа сутринта отишъл на поръчка в дискотека Премиум. При него в автомобила се качило
момиче, с което после се запознал - Д.-С.. Тръгнали в посока кв. „Даме Груев“ по бул. „Цар
Симеон“. След бензиностанция Лукойл, която била на пазара, автомобилът бил ударен от
друг автомобил, който дошъл отляво, от локалното платно и трябвало да завие надясно, тъй
като там било задължително надясно. Автомобилът се движел много бързо, не могъл да
вземе завоя надясно и го блъснал странично от вратата на водача. Д.-С. била седнала на
задна седалка в дясно. При удара свидетелят изхвърчал на другата предна седалка в дясно,
но не загубил съзнание. Счупил страничното стъкло с главата си и имал различни
наранявания. Слязъл веднага от колата, отворил дясната задна врата и видял, че Д.-С. била
паднала между двете седалки - задни и предни. Не била в съзнание, била неадекватна може
би над 20 минути. Опитал се да я изкара от колата. Дошли други хора и му помогнали да я
извади. Сложили я на тротоара, но тя била в безсъзнание. Притеснили се да не си глътне
езика. Не помни кой се е обадил на тел. 112. Първо дошли полицаите и след това линейката.
Момичето имало много видими наранявания – имала кръв около устата, била ударена и по
слепоочието, тъй като видял, че е надуто, имала ударено и по главата. След това разбрал от
нея, че е имала много наранявания и по тялото, бедрата, гръдния кош. Линейката я откарала
към болницата. Свидетелят отишъл след това в болницата, разбрал, че са я приели, но тогава
не я видял. Като дошла в съзнание, не знаела къде се намира изобщо, не помнела какво е
станало, говорела несвързано. Него също го приели в болница. С Д.-С. се видял след два
дни. Отишъл до тях. Разбрал къде живее, защото нейният дядо карал такси и той го
познавал. Когато я видял, тя му показала всичките си синини по тялото и наранявания по
главата. Не изглеждала добре, била в тежко състояние, не искала да излиза да се вижда с
никой, била стресирана. След една седмица двамата решили да потърсят адвокат, за да
защитят правата си. Д.-С. му разказала, че сънувала кошмари, не можела да спи, не искала
да се качва повече в автомобил. Той искал да я вземе с неговия автомобил, за да я заведе при
адвоката, но тя отказала да се качи. Поддържали са контакти досега, като си пишели по
месенджър. Виждали се също няколко пъти и му казала, че около два месеца е имала страх
да се качи в автомобил. Видял я преди 4 месеца, сторила му се по-добре, но не били
говорили за ПТП-то. Когато се видели след ПТП-то и му показала всичките си синини,
тогава му казала, че я боли главата. Тогава му показала, че ребрата й били сини, двата й
крака под бедрата и около колената били сини.
В показанията си Т.С. заявява, че работи като офис-помощник в Адвокатската
кантора на адв. М.Д. и от там познава Д.-С.. Първия път когато я видяла, тя дошла с майка
си и със свид. Алдимиров. Били претърпели катастрофа и търсили адвокатска помощ.
Според нея катастрофата била реализирана скоро, тъй като Д.-С. била с видими
наранявания. По главата й имало синина, устната й била разцепена. Мисли, че имала и
синини по краката. Тя показала всичките тези наранявания. Била мълчалива, по-затворена,
повече говорили с майка й. Тя казала, че Деси не се чувствала добре, че е претърпяла
катастрофа, повръщала, не говорела, била изплашена. Вторият път, когато я видяла, било
доста по-късно и тези белези от нараняванията вече ги нямало. Поговорили си с нея и тя й
5
казала, че все още се страхувала да се качва на кола. Говорили за лечение, за успокоителни
медикаменти. Когато дошли в офиса с майка си, разказали, че Деси не можела да спи,
сънувала кошмари.
По делото е изготвена съдебно-медицинска експертиза, от заключението на която е
видно, че в резултат на настъпилото на 18.10.2020 г. ПТП, ищцата Д. Г. Г. е получила
автомобилна травма (травма в салона на лек автомобил като пътник на задна дясна седалка,
в резултат на удар отпред и отстрани отляво от друг лек автомобил), изразяваща се в
следните телесни увреждания:
-Черепно-мозъчна травма, изразяваща се в сътресение на мозъка, протекло с
общомозъчна и вегетативна неврологична симптоматика (главоболие, световъртеж, гадене,
повръщане, неясен и непълен спомен, отпадналост), линейна охлузна рана в лявата
слепоочно-теменна област, над лявото ухо, с дължина 0,7-0,8 см. с болезнен травматичен
оток на меките тъкани в областта, оток и кръвонасядане в областта на долния клепач на
дясното око, контузия в областта на устата с наличие на разкъсно-контузна рана по
лигавичната повърхност на горната устна, в нейната лява половина;
- Контузия на двете ръце, изразяваща се във функционална болезненост в областта на
предмишниците им, съобщена от пострадалата по време на прегледа за издаването на
Съдебно-медицинско удостоверение № 53/21.10.2020 г., без наличие на видими травматични
изменения;
- Контузия на левия крак с наличие по предно-страничната повърхност на бедрото, в
неговата горна трета, на масивно дифузно кръвонасядане върху площ с размери 10/20 см. и
травматичен оток на меките тъкани в областта с изразена функционална (при движение) и
палпаторна (при опипване и натиск с пръстите на ръка) болезненост;
- Контузия на десния крак с наличие по предната повърхност на бедрото му, в
неговата горна и средна трета на масивно кръвонасядане върху площ с размери 20/15 см., с
неясни граници, мораво-синкав цвят и изразен травматичен оток на меките тъкани с
функционална (при движение) и палпаторна (при опипване и натиск с пръстите на ръка)
болезненост;
- Контузия на левия крак, в областта на неговата подбедрицата, с наличие на две
дълбоки охлузни рани с размери 1,5-2 см. с елипсовидна форма, разположени по предната й
повърхност, в нейната горна трета, с кръвонасядане с размери 7-8/15 см. и болезнен
травматичен оток на меките тъкани в областта;
- Повърхностно охлузване на кожата по предно-страничната повърхност на коляното
на левия крак с дължина около 2 см. и болезнен травматичен оток на меките тъкани в
областта;
- Масивно кръвонасядане с размери 8/10 см. по страничната повърхност на
подбедрицата на левия крак, на границата между нейната средна и долна трета, с болезнен
травматичен оток на меките тъкани в областта.
Вещото лице сочи, че описаните телесни увреждания имат травматична генеза,
6
дължат се на механичното действие (удар с или върху, притискане, протриване, сътресение)
на твърди тъпи и/или тъпоръбести предмети и добре отговарят да са получени по време на
процесното пътно-транспортно произшествие. При този вид автомобилни травми, през
различните фази на произшествието върху телата на пътниците в автомобилния салон,
действат различни по своите посока и величина травмиращи сили. В резултат на резките
промени в скоростта и посоката на движение на автомобила, тялото на пътника на задната
дясна седалка бива подложено на действието на различни преносни инерционни сили. Под
тяхното действие то като цяло или отделни негови части се придвижват в пространството на
автомобилния салон, влизат в контакт с различни елементи от вътрешното му оборудване,
удрят се, притискат се и се травмират. Именно по този механизъм са настъпили
уврежданията на ищцата Д. Г. Г.. Локализацията и характеристиките на повечето
увреждания свидетелстват за това, че посоката на основната травмираща сила, която ги е
причинила е била отпред назад и отстрани отляво на ищцата. Описаните в медицинските
документи по делото телесни увреждания добре отговарят да са получени по този
механизъм.
В резултат на удар в лявата слепоочно-теменна област на главата ищцата Д. Г. Г. е
получила сътресение на мозъка. В материалите по делото (медицински документи и
свидетелски показания) не се откриват убедителни обективни данни за това, сътресението да
е протекло с пълна загуба на съзнание до степен на комоционна кома. За пълната загуба на
съзнание до степен на комоционна кома е характерно внезапното начало в момента на
травмата, при което пострадалият се откъсва напълно от окръжаващата го среда. За това
време той не е в състояние да се движи и говори, както и да възприема движения и звуци.
Това състояние продължава сравнително дълго, а не секунди или минута-две и се последва
от продължителен период на възстановяване на съзнанието, с преминаване през различни
негови степенни разстройства. В конкретния случай видно от материалите по делото, не са
били налице симптомите на пълната загуба на съзнанието до степен на кома. Липсата на
спомен за определен кратък период от време не е критерий за загуба на съзнанието до
степен на кома и се наблюдава често както при по-лекостепенни сътресения на мозъка, така
и при силен стрес и уплаха. Полученото от ищцата Г. сътресение на мозъка е било
лекостепенно и е протекло с лекостепенно помрачаване на съзнанието, дезориентация и
леко до умерено изразени общомозъчна и вегетативна неврологична симптоматика като
замаяност, гадене, световъртеж, повръщане. По този начин полученото от ищцата Д. Г. Г.
лекостепенно сътресение на мозъка е осъществило медико-биологичния характеризиращ
признак Временно разстройство на здравето, неопасно за живота (разстройство на здравето
извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК). Вещото лице сочи, че последиците от такъв тип
лекостепенни сътресения на мозъка отзвучават напълно в рамките 2-3 до 4 седмици при
нормален ход на оздравителните процеси и стриктно спазване предимно на предписания
хигиенно-диетичен режим.
Разкъсно-контузната рана в областта на горната устна на устата по своя характер
представлява нарушаване на анатомичната цялост на меките тъкани в областта й както
7
самостоятелно, така и в съвкупност с останалите телесни увреждания, описани в отговора на
първи въпрос, получени от ищцата Д.Г. резултат на настъпилото на 18.10.2020 г. ПТП, са й
причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота живота (разстройство на
здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК). Увреждания от такъв характер
отзвучават напълно в рамките на 7-10-15 дни при нормален ход на оздравителните процеси.
На поставения въпрос Преживяла ли е стрес или други психични и нервни
разстройства, вследствие на инцидента и преодоляла ли е същите, настоящата експертиза не
може да отговори, поради това, че не притежава необходимата компетентност. Отговорът на
този въпрос и от компетентността на специалистите по психиатрия.
Вещото лице сочи, че функцията на триточковия предпазен колан, с който са
оборудвани всички места в съвременните автомобили е да задържи максимално неподвижно
тялото на пътника към седалката на автомобила в случай на резки промени в скоростта и
посоката на движение. Тази негова функция е особено ефективна при челни удари и при
преобръщане на автомобила. В конкретния случай факта, че ищцата след произшествието се
е намирала на пода на лекия автомобил, между предните и задните седалки свидетелства за
това, че към момента на настъпване на произшествието тя е била без правилно поставен и
изправен предпазен колан. Предпазният колан фиксира тялото и таза на пътника в
равновесно положение към седалката и облегалката на автомобила. Ръцете и краката под
коленете остават свободно подвижни и е възможно да се травмират дори и при поставен
предпазен колан.
В материалите по делото и най-вече в медицинските документи не са описани следи
и наранявания в гръдната и коремна области, характерни за възпиращото действие на
триточковия предпазен колан при пътнотранспортно произшествие.
Нараняванията на ищцата са констатирани и подробно описани в Съдебномедицинско
удостоверение № 53 от 21.10.2020 г., издадено в 11,55 часа от д-р С.В.С.. В същия този
документ е цитиран и издадения от д-р Й., специалист Неврохирург Амбулаторен лист №
497, където е поставена от него основна диагноза Мозъчно сътресение.
В случай, че ищцата е пътувала на задна дясна седалка в лек автомобил, с правилно
поставен и изправен триточков предпазен колан, имайки предвид механизма на процесното
пътно-транспортно произшествие, тя не би получила голяма част от уврежданията описани в
медицинските документи по делото, а именно не би получила уврежданията в областта на
главата, бедрата и коленете на двата крака. Уврежданията на ръцете и подбедриците е
възможно да се получат и при поставен колан.
В материалите по делото не се откриват писмени данни за проведени от страна на
ищцата консултативни прегледи след процесното пътно-транспортно произшествие.
При поставен предпазен колан главата, ръцете и долната половина на краката –
подбедриците, остават свободно подвижни в рамките на физиологично възможното. При
произшествие с този механизъм и при тази позиция на ищцата в автомобилния салон е
възможно да се травмират подбедриците на двата крака и ръцете и при поставен предпазен
8
колан.
В материалите по делото не се откриват данни за това ищцата да е загубила съзнание
до степен на комоционна кома в резултат на процесното пътно-транспортно произшествие.
Сътресението на мозъка не е морфологично увреждане, смущения и подтискане на
мозъчната функция с различни клинични прояви. Бидейки такова, то не се установява чрез
специфични инструментални изследвания и не може да бъде обективизирано чрез такива
изследвания. Тази диагноза се поставя по различните клинични прояви на мозъчното
сътресение.
По време на извършения на 09.06.2022 г. личен преглед на ищцата Д. Г. Г. се
установява пълно възстановяване от получените в резултат на процесното пътно-
транспортно произшествие телесни увреждания, без наличие на белези по тялото й.
В материалите по делото не се откриват предписания за провеждане на
консултативни прегледи от ищцата Д. Г. Г., както и за проведени такива от нейна страна.
В материалите по делото, на стр. 21 се открива ТАЛОН ЗА ИЗСЛЕДВАНЕ №
0043805, издаден на 18.10.2020 г. в 06:20 часа от младши авто-контрольор В.Г.В. при ГПК
СПП при ОД на МВР - Сливен на името на Ж. Д. Ж.. В него е отразено, че на Ж. е
извършена предварителна качествена проба в 04:40 часа на 18.10.2020 г. с техническо
средство Дрегер Алкотест 7510 № AROM0203, която е показала положителен резултат за
наличие на етилов алкохол в издишания въздух 1,27%о. В талона Ж.Д. Ж. собственоръчно е
написал, че приема показанията на Дрегера, за което се е подписал.
Установената чрез проба с техническо средство Дрегер Алкотест концентрация на
етилов алкохол в издишания от Ж.Ж. въздух е 1,27%о, което съответства на лека степен на
алкохолно опиване.
Установената чрез техническо средство Дрегер Алкотест концентрация на алкохол в
издишания от Ж. въздух 1,27%о, съответства на лека степен на алкохолно опиване.
Установеното от фактическа страна, мотивира следните правни изводи :
Безспорно се установи в производството, че с влязла в сила на 28.04.2021 г. присъда
по НОХД № 224 по описа на СлРС, Ж. Д. Ж. е бил признат за виновен в това, че на
18.10.2020 г., в гр. Сливен, по бул. „Цар Симеон”, управлявал лек автомобил „Пежо 206СС“
с peг. № СН ...... АТ с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 1,27
на хиляда, установено по надлежния ред с техническо средство дрегер „Алкотест дрегер“
7510 с фабричен № ARDM0203 - престъпление по чл. 343Б, ал.1 НК, за което бил осъден на
три месеца лишаване от свобода, чието изпълнение било отложено за изпитателен срок от
три години и лишаване от управление на МПС за срок от шест месеца.
За управляваното от виновния водач МПС с per. с рег. № СН ...... АТ е сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното дружество с полица №
BG/23/120001077379 и срок на действие от 22.04.2020 г. до 21 04.2021 г.
Предявеният иск за неимуществени вреди е с правно основание чл. 432 ал.1 КЗ.
Искът е допустим, а преценен по същество основателен и доказан, но предявен в завишен
9
размер.
Отговорността на застрахователя се претендира на основание договор за застраховка
„ГО“ на автомобилистите, сключен през 2020 г. г, , т.е. при действието на новия КЗ, в сила
от 01.01.2016г.
Разпоредбата на чл. 498, ал.3 от КЗ във вр. чл. 496 и чл. 380 от КЗ, предвижда като
специална предпоставка за допустимост на прекия иск на пострадалия срещу застрахователя
на „ГО“ на виновния водач на МПС, изтичането на тримесечен рекламационен срок от
сезиране на застрахователя по реда на чл. 380 от КЗ за доброволно уреждане на
отношенията между пострадалия и застрахователя по повод плащане на застрахователно
обезщетение.
Съгласно чл.498, ал.3, увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане
пред съда само ако застрахователят не е платил в срока по чл. 496, откаже да плати
обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или
изплатеното обезщетение.
В случая застрахователят е сезиран от ищеца по реда на чл. 380 от КЗ , но е отказано
изплащане на застрахователно обезщетение.
Наличието на доказателства за изтичане на срока по чл. 498, ал.3 от КЗ и
приключване на процедурата за доброволно уреждане на спора, води до извод за
допустимост на предявеният пряк иск по чл. 432 от КЗ.
Съгласно разпоредбата на чл.432 КЗ, увреденото лице, спрямо който застрахователят
е отговорен, има право да иска обезщетение пряко от него по застраховка „ГО“, при
спазване изискванията на чл.380 КЗ. Ищецът в случая е увредено лице по смисъла на чл.478
КЗ.
Съгласно разпоредбата на чл.493 КЗ, застраховката покрива отговорността на
застрахования за причинени на трети лица /и други участници в движението по пътищата/,
вреди – вкл. неимуществените и имуществените вреди вследствие на телесни увреждания
или смърт; вредите причинени на чуждо имущество, пропуснати ползи – пряк и
непосредствен резултат от увреждането; разумно направени разноски, включително съдебни
разноски както и лихвите по чл.429, ал.2 т.2 КЗ.
Съгласно последната разпоредба, се дължат лихвите за забава, когато застрахованият
отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице по ал.3 – заплащат се в рамките на
застрахователната сума, считано от датата на уведомяване от застрахования за настъпване
на застрахователното събитие или по-ранната от двете дати на уведомяване или предявяване
на претенциите от увредените лица.
За да бъде уважен предявеният пряк осъдителен иск на увреденото лице спрямо
застрахователя по застраховка „ГО“, по делото следва да са установени предпоставките на
чл.45 ЗЗД, наличието на валиден договор за застраховка с ответното дружество, ведно с
изпълнение на особените изисквания по чл.380 КЗ и всички обстоятелства от значение за
определяне размера на обезщетението съгласно чл.52 ЗЗД. Установи се от приложения по
10
делото протокол за ПТП,че вина за настъпване на ПТП, при което е пострадал ищцатаима
водача на лек автомобил „Пежо 206СС“ с peг. № СН ...... АТ - Ж. Д. Ж..
От заключението на приетата по делото съдебно-медицинска експертиза се
установява че в резултат на настъпилото на 18.10.2020 г. ПТП, ищцата Д. Г. Г. е получила
автомобилна травма (травма в салона на лек автомобил като пътник на задна дясна седалка,
в резултат на удар отпред и отстрани отляво от друг лек автомобил), а именно черепно-
мозъчна травма, изразяваща се в сътресение на мозъка, протекло с общомозъчна и
вегетативна неврологична симптоматика , охлузна рана в лявата слепоочно-теменна област,
над лявото ухо, с болезнен травматичен оток на меките тъкани в областта, оток и
кръвонасядане в областта на долния клепач на дясното око, контузия в областта на устата с
наличие на разкъсно-контузна рана по лигавичната повърхност на горната устна, в нейната
лява половина; Контузия на двете ръце, изразяваща се във функционална болезненост в
областта на предмишниците им, съобщена от пострадалата по време на прегледа за
издаването на Съдебно-медицинско удостоверение № 53/21.10.2020 г., без наличие на
видими травматични изменения; Контузия на левия крак с наличие по предно-страничната
повърхност на бедрото, в неговата горна трета, на масивно дифузно кръвонасядане върху
площ с размери 10/20 см. и травматичен оток на меките тъкани в областта с изразена
функционална (при движение) и палпаторна (при опипване и натиск с пръстите на ръка)
болезненост; Контузия на десния крак с наличие по предната повърхност на бедрото му, в
неговата горна и средна трета на масивно кръвонасядане върху площ с размери 20/15 см., с
неясни граници, мораво-синкав цвят и изразен травматичен оток на меките тъкани с
функционална (при движение) и палпаторна (при опипване и натиск с пръстите на ръка)
болезненост; Контузия на левия крак, в областта на неговата подбедрицата, с наличие на две
дълбоки охлузни рани с размери 1,5-2 см. с елипсовидна форма, разположени по предната й
повърхност, в нейната горна трета, с кръвонасядане с размери 7-8/15 см. и болезнен
травматичен оток на меките тъкани в областта;
Вещото лице сочи, че описаните телесни увреждания имат травматична генеза,
дължат се на механичното действие (удар с или върху, притискане, протриване, сътресение)
на твърди тъпи и/или тъпоръбести предмети и добре отговарят да са получени по време на
процесното пътно-транспортно произшествие.
В резултат на удар в лявата слепоочно-теменна област на главата ищцата Д. Г. Г. е
получила сътресение на мозъка. В материалите по делото (медицински документи и
свидетелски показания) не се откриват убедителни обективни данни за това, сътресението да
е протекло с пълна загуба на съзнание до степен на комоционна кома Липсата на спомен за
определен кратък период от време не е критерий за загуба на съзнанието до степен на кома
и се наблюдава често както при по-лекостепенни сътресения на мозъка, така и при силен
стрес и уплаха. Полученото от ищцата Г. сътресение на мозъка е било лекостепенно и е
протекло с лекостепенно помрачаване на съзнанието, дезориентация. Временно
разстройство на здравето, неопасно за живота . Вещото лице сочи, че последиците от такъв
тип лекостепенни сътресения на мозъка отзвучават напълно в рамките 2-3 до 4 седмици при
11
нормален ход на оздравителните процеси и стриктно спазване предимно на предписания
хигиенно-диетичен режим.
Увреждания на горната устна и устата отзвучават напълно в рамките на 7-10-15 дни
при нормален ход на оздравителните процеси.
Вещото лице сочи, че функцията на триточковия предпазен колан, с който са
оборудвани всички места в съвременните автомобили е да задържи максимално неподвижно
тялото на пътника към седалката на автомобила в случай на резки промени в скоростта и
посоката на движение. В конкретния случай факта, че ищцата след произшествието се е
намирала на пода на лекия автомобил, между предните и задните седалки свидетелства за
това, че към момента на настъпване на произшествието тя е била без правилно поставен и
изправен предпазен колан. Предпазният колан фиксира тялото и таза на пътника в
равновесно положение към седалката и облегалката на автомобила. Ръцете и краката под
коленете остават свободно подвижни и е възможно да се травмират дори и при поставен
предпазен колан.
В материалите по делото и най-вече в медицинските документи не са описани следи
и наранявания в гръдната и коремна области, характерни за възпиращото действие на
триточковия предпазен колан при пътнотранспортно произшествие.
В случай, че ищцата е пътувала на задна дясна седалка в лек автомобил, с правилно
поставен и изправен триточков предпазен колан, имайки предвид механизма на процесното
пътно-транспортно произшествие, тя не би получила голяма част от уврежданията описани в
медицинските документи по делото, а именно не би получила уврежданията в областта на
главата, бедрата и коленете на двата крака. Уврежданията на ръцете и подбедриците е
възможно да се получат и при поставен колан.
В материалите по делото не се откриват писмени данни за проведени от страна на
ищцата консултативни прегледи след процесното пътно-транспортно произшествие.
По време на извършения на 09.06.2022 г. личен преглед на ищцата Д. Г. Г. се
установява пълно възстановяване от получените в резултат на процесното пътно-
транспортно произшествие телесни увреждания, без наличие на белези по тялото й.
В материалите по делото не се откриват предписания за провеждане на
консултативни прегледи от ищцата Д. Г. Г., както и за проведени такива от нейна страна.
От показанията на разпитания свид. Т.А. – водач на МПС , в което е пътувала
ищцата се установи, че след бензиностанция Лукойл, която била на пазара, автомобилът бил
ударен от друг автомобил, който дошъл отляво, от локалното платно и трябвало да завие
надясно, тъй като там било задължително надясно. Автомобилът се движел много бързо, не
могъл да вземе завоя надясно и го блъснал странично от вратата на водача. Д.-С. била
седнала на задна седалка в дясно. При удара свидетелят изхвърчал на другата предна
седалка в дясно, но не загубил съзнание. Слязъл веднага от колата, отворил дясната задна
врата и видял, че Д.-С. била паднала между двете седалки - задни и предни. Не била в
съзнание, била неадекватна може би над 20 минути. Дошли други хора и му помогнали да я
12
извади. Сложили я на тротоара, но тя била в безсъзнание. Момичето имало много видими
наранявания – имала кръв около устата, била ударена и по слепоочието, тъй като видял, че е
надуто, имала ударено и по главата. След това разбрал от нея, че е имала много наранявания
и по тялото, бедрата, гръдния кош. Линейката я откарала към болницата. Като дошла в
съзнание, не знаела къде се намира изобщо, не помнела какво е станало, говорела
несвързано. Когато я видял след няколко дни, тя му показала всичките си синини по тялото
и наранявания по главата. Не изглеждала добре, била в тежко състояние, не искала да излиза
да се вижда с никой, била стресирана.. Д.-С. му разказала, че сънувала кошмари, не можела
да спи, не искала да се качва повече в автомобил.
В показанията си Т.С. заявява, че работи като офис-помощник в Адвокатската
кантора на адв. М.Д. и от там познава Д.-С.. Първия път когато я видяла, тя дошла с майка
си и със свид. Алдимиров. Били претърпели катастрофа и търсили адвокатска помощ.
Според нея катастрофата била реализирана скоро, тъй като Д.-С. била с видими
наранявания. По главата й имало синина, устната й била разцепена. Мисли, че имала и
синини по краката. Тя показала всичките тези наранявания. Била мълчалива, по-затворена,
повече говорили с майка й. Тя казала, че Деси не се чувствала добре, че е претърпяла
катастрофа, повръщала, не говорела, била изплашена. Вторият път, когато я видяла, било
доста по-късно и тези белези от нараняванията вече ги нямало. Поговорили си с нея и тя й
казала, че все още се страхувала да се качва на кола. Говорили за лечение, за успокоителни
медикаменти. Когато дошли в офиса с майка си, разказали, че Деси не можела да спи,
сънувала кошмари.
Справедливостта по смисъла на чл. 52 ЗЗД се извежда от преценката на конкретни
обстоятелства, като: вид, характер, степен на увреждане, възраст на увредения, начин и
обстоятелства при които е получено увреждането, продължителност на претърпените болки
и страдания и техния интензитет и пр. Като съобрази интензитета и продължителността на
преживяните болки и страдания и техния характер, съдът намира за справедливо
обезщетение за неимуществени вреди- претърпени болки и страдания в резултат на
настъпилото ПТП сумата 5000 лева. Касае се няколко леки телесни повреди, като се
установи, че е налице пълно възстановяване на ищцата към момента.
Ответното застрахователно дружество с отговора на исковата молба е направило
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца.
Намаляването на обезщетението за вреди от деликт на основание чл. 51 , ал.2 от ЗЗД
е обусловено от наличие на причинна връзка между поведението на пострадалия и
произлезлите вреди. За да е налице съпричиняване по смисъла на посочената норма,
пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки
условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване, независимо дали е
действал или бездействал виновно. Релевантен за съпричиняването и за прилагането на чл.
51, ал.2 от ЗЗД е само онзи конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се
стигнало /наред с неправомерното поведение на деликвента/ до увреждането като
неблагоприятен резултат. В конкретния случай част от уврежданията на ищеца са се
13
получили в резултат на падане тялото на ищцата между предните и задни седалки. Тя не би
получила уврежданията в областта на главата, бедрата и коленете на двата крака. Вещото
лице е категорично, че получените увреждания не могат да бъдат получени при поставен
правилно обезопасителен колан.
Поради това, имайки предвид заключението на вещото лице, съдът приема, че
ищцата към момента на ПТП не е била с поставен предпазен колан, поради което е получила
и въпросните контузии в този си вид. По този начин тя не е изпълнила нормативно
вмененото задължение по чл. 137а от ЗДвП за използване при движение на обезопасителния
колан в МПС. Поради това съдът приема, че ищцата със своето поведение - неизползване на
обезопасителния колан е допринесла за част от уврежданията и приема, че е налице
съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал.2 от ЗЗД.
По отношение на процента съпричиняване и именно с оглед посоченото, че ако
ищцата е била с обезопасителен колан то уврежданията биха били значително по-леки и
някои от тях нямаше да се получат, то намира, че съпричиняването на ищцата за
уврежданията е 30%.
Съдът приема този процент на съпричиняване на вредоносния резултата, тъй като в
случая следва да се направи и съпоставка между между поведението на виновния водач и
това на ищеца. В случая от страна на виновиня водач на МПС са допуснати груби
нарушения на правилата за движение, същият е шофирал и след употреба на алкохол..
Предвид това абсолютно неоснователно би било каузалният принос на пострадалия
пътник да се цени като равностоен с този на прекия деликвент, в чиито възможности е било
да предотврати изобщо настъпването на ПТП.
От това ще следва, че приноса на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат
следва да се определи в изражение на 30% спрямо основния такъв на деликвента 70%.
С оглед на възприетия процент съпричиняване в стойностно изражение на 30%
обезщетението от 5000 ще следва да се намали с 1500 лв. или до размер от 3500лв. за
претърпени неимуществени вреди.
В останалата си част до пълния размер на сумата 5000 лева, предявен като частичен
от 12000 лева искът ще се отхвърли като неоснователен и недоказан.
Обезщетението се дължи ведно с законната лихва за забава, която съдът следва да
присъди, но не от датата на увреждането а от датата на предявяване на застрахователната
претенция пред застрахователя.
При сега действащия КЗ отговорността на застрахователя за лихви, дължими от
застрахования на увреденото лице е ограничена и това задължение е за периода след датата,
на която застрахователя е бил уведомен за настъпване на застрахователното събитие от
увреденото лице. Застрахователят е уведомен от ищеца за настъпилото застрахователно
събитие на 03.12.2020 г. и от тази дата следва да бъде начислена законна лихва съгл. чл.
429, ал.3 от КЗ
По предявеният обратен иск от ОЗК- Застраховане АД София против третото
14
лице- помагач Ж. Д. Ж. с пр. осн. чл. 500, ал.1, т.1 от КЗ.
Ищецът по този иск моли съдът да постанови решение с което да осъди ответника да
заплати сумата 5000 лева, предявен като частичен от 12 000 лева.
Обратният иск, предявен по реда на чл. 219, ал.3 от ГПК е по характера си
евентуален иск, чиято съдба е свързана със съдбата на първоначалния иск, т. е. между
правопораждащите факти на първоначалния иск и тези на обратния иск има причинна
връзка.
Безспорно се установи в производството, че конституираното в производството
трето лице- помагач на страната на ответното дружество Ж. Д. Ж. като водач на лек
автомобил Пежо 206 ЦЦ с рег. № СН......АТ е предизвикал ПТП, в резултат на което ищцата
е претърпяла неимуществени вреди. Ответникът е управлявал МПС с концентрация на
алкохол в кръвта 1.27 на хиляда, установено по надлежния ред, за което с присъда №
260044/21.04.2021 г. е признат за виновен за престъпление по чл. 343Б, ал.1 от НК.
Не е спорно обстоятелството, , че към момента на настъпването на застрахователното
събитие страните по настоящия иск са били в договорни отношения по повод сключен
договор за застраховка, покриващ риска "ГО". По делото е установено, че процесното
застрахователно събитие попада в приложното поле на този договор.
Настоящият съдебен състав, като взе предвид, че по делото се установяват
обстоятелствата относно противоправното и виновно поведение на делинквента – ответник
по обратния иск, причинените от деянието на последния неимуществени вреди,
управлението на моторното превозно средство от ответника по обратния иск след употреба
на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма, към
момента на настъпване на застрахователното събитие, поради което обратния иск също
следва да бъде уважен за сумата от 3500 лв, представляваща неимуществени вреди. Правото
на ищеца по обратния иск е обусловено от изпълнението на задължението му спрямо
увреденото лице - ищец по първоначалния иск, тъй като ответникът по обратния иск следва
да бъде осъден да плати процесната сума, след като ищецът по обратния иск изпълни
постановеното срещу него решение по първоначалния иск. Началният момент на
претендираната законна лихва следва да бъде присъдена не от датата на деликта, а от датата
на плащането на присъденото по първоначалния иск обезщетение.
По разноските:
При този изход на спора на основание осн. чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата в
полза на адв. М.Д. следва да бъдат присъдени разноски съразмерно с уважената част от иска
в размер на 475 лева.
Ответникът по първоначалния иск е поискал присъждане на разноски, които съдът
определя в размер на 120 лева за вещо лице и 105 лева юриск. възнаграждение, съразмерно с
отхвърлената част от иска.
Съдът намира, че следва да присъди в тежест на ответника по обратния иск на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски съразмерно с уважената част от иска, в размер на 140
15
лева д.т. адв. възнаграждение в размер на 475 лева и възнаграждение за вещо лице в размер
на 280 лева.
Ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати и д.т. върху уважената част
по първоначалния иск по сметка на СлРС в размер на 140 лева.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ОЗК „ЗАСТРАХОВАНЕ” АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Света София” № 7, ет.5, ДА ЗАПЛАТИ на Д. Г. Г. с ЕГН
********** и постоянен адрес гр. Сливен, кв. „................ сумата 3500 /три хиляди и
петстотин лева/ лева, представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди,
вследствие настъпило на 18.10.2020 г., в гр. Сливен, по бул. „Цар Симеон” пътно-
транспортно произшествие, ведно със законната лихва считано от датата на уведомяване на
застрахователя - 03.12.2020 г. до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск до пълния му размер на сумата 5000 лева, предявен
като частичен от сумата 12 000 лева като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА ОЗК „ЗАСТРАХОВАНЕ” АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Света София” № 7, ет.5, да заплати на адв. М.Л. Д. – АК-
Сливен, с кантора в гр. Сливен, ул. Г.С.Раковски № 1, офис 6 адв. възнаграждение в размер
на 475 лева.
ОСЪЖДА Д. Г. Г. с ЕГН ********** и постоянен адрес гр. Сливен, кв. „................ да
заплати на ОЗК „ЗАСТРАХОВАНЕ” АД с ЕИК ********* и седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Света София” № 7, ет.5 разноски в размер на 225 лева.
ОСЪЖДА Ж. Д. Ж. с ЕГН ********** и адрес гр. Сливен, ж.к. „Младост” бл.19
ап.3, да заплати на ОЗК „ЗАСТРАХОВАНЕ” АД с ЕИК ********* и седалище и адрес
на управление гр. София, ул. „Света София” № 7, ет.5 по предявен по реда на чл. 219, ал.
3 ГПК обратен иск с правно основание чл. 500, ал.1, т.1 от КЗ сумата 3 500 /три хиляди и
петстотин лева/ лева, представляващи причинени на Д.-С. Г. Г. неимуществени вреди в
резултат на настъпило на 18.10.2020 г., в гр. Сливен, по бул. „Цар Симеон” пътно-
транспортно произшествие по вина на ответника, ведно със законната лихва считано от
датата на плащането на присъденото по първоначалния иск обезщетение ПРИ УСЛОВИЕ,
че тези суми бъдат заплатени от ОЗК „ЗАСТРАХОВАНЕ” АД с ЕИК ********* и седалище
и адрес на управление гр. София, ул. „Света София” № 7, ет.5.
ОСЪЖДА Ж. Д. Ж. с ЕГН ********** и адрес гр. Сливен, ж.к. „Младост” бл.19
ап.3, да заплати на ОЗК „ЗАСТРАХОВАНЕ” АД с ЕИК ********* и седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Света София” № 7, ет.5 разноски в размер на 140 лева д.т. и
възнаграждение за вещо лице в размер на 280 лева.
16
ОСЪЖДА ОЗК „ЗАСТРАХОВАНЕ” АД с ЕИК ********* и седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Света София” № 7, ет.5 да заплати по сметка на СлРС д.т. по
първоначалния иск в размер на 140 лева.
ОСЪЖДА Ж. Д. Ж. с ЕГН ********** и адрес гр. Сливен, ж.к. „Младост” бл.19
ап.3, да заплати на ОЗК „ЗАСТРАХОВАНЕ” АД с ЕИК ********* и седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Света София” № 7, ет.5 адв. възнаграждение в размер на 475
лева и д.т. в размер на 140 лева по първоначалния иск ПРИ УСЛОВИЕ, че тези суми бъдат
заплатени от ОЗК „ЗАСТРАХОВАНЕ” АД с ЕИК ********* и седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Света София” № 7, ет.5.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на
ответника- Ж. Д. Ж...
Решението подлежи на обжалване пред СлОС в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
17