Р Е Ш Е Н И Е
№ 837/9.11.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД-ПАЗАРДЖИК, IV-ти състав, в открито
заседание на тринадесети октомври две хиляди двадесет и втора година в състав:
СЪДИЯ: ДИЯНА ЗЛАТЕВА – НАЙДЕНОВА
при
участието на секретаря Тодорка Стойнова, като разгледа докладваното от съдията
адм. дело № 1277 по описа за 2021 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по чл. 145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка
с чл. 215, ал. 1 от Закона за устройството на територията (ЗУТ). Образувано е
по жалба на М.В.К., чрез адвокат Ч.,***, срещу Заповед № 21/18.03.2011 г. на
кмета на Община Септември. В първо по делото съдебно заседание е уточнено, че
предмет на жалбата е Заповед № 21/10.03.2011 г. на кмета на Община Септември. В
жалбата е направено искане за прогласяване на нейната нищожност и отмяната
ѝ като незаконосъобразна. По същество се твърди, че по силата на
извършена покупко-продажба на недвижим имот, обективирана в Нотариален акт за
продажба от 29.11.2002г., №180, том II, дело №286/2002г., на нотариус Х.П.,
район РС – Пазарджик, К. е станала собственик на УПИ V-221 в кв.7 по действащия
регулационен план на гр. Септември, ведно с построената в същия едноетажна
масивна жилищна сграда. В качеството си на собственик на това УПИ два дни преди
подаване на жалбата по настоящото дело жалбоподателката поискала от Община
Септември да ѝ бъде издадена скица на имота, при което установила, че по
силата на обжалваната от нея заповед на Кмета на Община Септември собственото
ѝ УПИ V-221 заедно със съседното УПИ VI-221, са обособени в едно общо УПИ
VI-221 , с обща
площ от 800 кв.м, като са
изменени границите на УПИ-то в полза на УПИ IV-220. За процесното изменение
жалбоподателят твърди, че не е подавала заявление за изменение, нито е давала
съгласие, нито била уведомявана за същото. В съдебно заседание жалбоподателят
лично и чрез адв. Ч. поддържа жалбата, като иска отмяната ѝ като
незаконосъобразна, респ. прогласяване на нейната нищожност. Претендира
разноски. Представя писмени бележки по съществото на спора, в които подробно
развива съображения за незаконосъобразност на оспорената заповед.
Ответникът
Кметът на Община Септември, чрез процесуален представител адв. И. оспорва
жалбата като недопустима и неоснователна. Твърди, че заповедта е редовно
връчена на жалбоподателя чрез баща ѝ. Излага съображения за
законосъобразност на заповедта и липса на основания за прогласяване на нейната
нищожност. В съдебно заседание се представлява то адв. И., който оспорва
жалбата. Представя подробни писмени бележки по съществото на спора. Претендира
разноски.
Заинтересованата
страна К.А.Н. чрез процесуален представител адв. З. оспорва жалбата. В съдебно
заседание не се явява, представлява се от адв. З.. Изразява становище за
неоснователност и недоказаност на жалбата. Представя писмени бележки по
съществото на спора, с които поддържа, че заповедта е редовно връчена на
жалбоподателя чрез баща ѝ, както и че липсват основания за прогласяване
нищожността на оспорената заповед. Претендира разноски.
Заинтересованата
страна Б.С.Т. чрез процесуален представител адв. З. оспорва жалбата. В съдебно
заседание не се явява, представлява се от адв. З.. Изразява становище за
неоснователност и недоказаност на жалбата. Представя писмени бележки по
съществото на спора, с които поддържа, че заповедта е редовно връчена на
жалбоподателя чрез баща ѝ, както и че липсват основания за прогласяване
нищожността на оспорената заповед. Претендира разноски.
Заинтересованата
страна Г.С.С. в изрично становище от 26.01.2022 г. оспорва жалбата, като счита
за неоснователно искането за прогласяване нищожността на заповедта поради липса
на конкретни твърдения и доказателства за наличие на порок водещ до
недействителност на оспорения акт. По отношение на искането за отмяна на акта
като незаконосъобразен, счита същото за недопустимо поради просрочие на жалбата.
В съдебно заседание се явява лично и се представлява от адв. З.. Представя
писмени бележки по съществото на спора чрез адв. З., с които поддържа, че
заповедта е редовно връчена на жалбоподателя чрез баща ѝ, както и че
липсват основания за прогласяване нищожността на оспорената заповед. Претендира
разноски.
Заинтересованата
страна С.Д.А. не изразява становище по жалбата, не се явява и не се
представлява съдебно заседание. С молба от 29.03.2022 г. заявява, че няма
интерес от делото и не желае да участва в същото.
Заинтересованата
страна В.В.П. в съдебно заседание се явява лично, не изразява становище по
жалбата и по съществото на спора.
Съдът,
след като обсъди становищата на страните и доказателствата по делото приема за
установено от фактическа страна следното:
С Нотариален
акт за собственост върху недвижим имот придобит по давност № 177 том III, дело 1085/983
от 16.06.1983 на съдия при Пазарджишки районен съд, А.Й.А. е признат за
собственик на недвижим имот - дворно място, находящо се в гр. Септември,
представляващо имот с планoснимачен номер 220 в кв. 7 по кадастралната основа на града, състоящ се от 1310
кв.м., за който е отреден
парцел IV-220.
С
подадено Заявление вх. №94-00-2401/17.11.2010 г. от А.Й.А. *** е направено
искане за частично изменение на дворищно регулационния план на УПИ IV-220, кв.7
по плана на гр. Септември за промяна на вътрешно- регулационните линии със
съседните УПИ III-219 и УПИ V-221
така, че да минат по съществуващите на място имотни граници. След положително
становище на Главния архитект на Община Септември и предписание на Кмета на
Община Септември изх. № 67/26.11.2010 г. е допуснат де се изработи ПУП-ПР за
УПИ IV-220, кв.7 по плана на гр. Септември.
Основание
за промяна на действащия тогава план за УПИ IV-220 е чл.134 ал.2 т.6 и §8 от ЗУТ - урегулиране на УПИ по имотни граници, поради не приложена на място
дворищна регулация. С проекта за изменение на ПР на УПИ IV-220 в кв.7 по плана
на гр. Септември, се предвижда промяна на вътрешно-регулационните му линии със
съседните УПИ Ш-219 и V-221 по имотни граници, съгласно означенията в зелено на
представена скица-проект. С тази промяна на регулацията за имот с пл. № 221 се
проектира един УПИ VI-221, като се заличава предвидения с плана УПИ V-221,
поради обстоятелството, че за него не е приложена дворищната регулация. Изменението
на плана за регулация касае УПИ IV-220, III-219, V-221 и VI-221 в кв. 7 по
плана на гр. Септември.
С
оглед горните, А.Й.А. ***23/15.12.2010 г. за одобрение на ПУП – План за регулация,
ведно с изработен проект. С Решение IX от протокол № 1 от 05.01.2011 г. на
Общински експертен съвет, представения проект за изменение на ПР за УПИ IV-220 от кв. 7 на
гр. Септември, с който се предвижда промяна на вътрешно регулационните линии
със съседните УПИ III-219 и V-221 така че да
минат по имотните сгради е приет. Прието е също, че за ПИ № 221 се предвижда
УПИ VI-221, като се заличава
досегашния УПИ V-221, поради неприложена дворищна регулация.
По
повод представения за одобрение ПУП е подадено възражение вх. № 94-00-76/18.01.2011
г. от М. В.К. (съгласно ръкописно написано възражение на л. 28 от делото
малкото име на жалбоподателя е изписано „М.“, а не както в жалбата „М.“, поради
което в последващите съобщения в преписката е посочено малко име „М.“). Във
възражението се твърди, че лицето е собственик на УПИ V-221, за което представя
Нотариален акт за продажба от 29.11.2002 г., № 180, том II, дело № 286/2002 г.,
на нотариус Х.П., район РС – Пазарджик и поради това възразява срещу съобщеният
ѝ проект за изменение на плана за регулация.
Общинският
експертен съвет е разгледал възражението на К. с вх. .№94-00-76/18.01.2011г. на
свое заседание провело се на 09.02.2011 г., като с Решение № III от същата дата
е решил, че в 14 – дневен срок М. К. следва да представи документ за закупено
(придаващо по регулация) място от съседния ПИ № 220, в противен случай се
приема, че нотариалните актове се отнасят за ПИ № 221, а не за урегулирания УПИ
V-221. В тази връзка до
М. К. е изпратено писмо изх. № 94-00-76-1 от 16.02.2011 г., с което е уведомена
за решението на Общинския експертен съвет. По делото е представена обратна
разписка от 22.02.2011 г., на л. 24, за връчване на съобщението. Липсват данни
или твърдения до Общинския експертен съвет да са изпращани последващи писма или
да са инициирани други действия от страна на г-жа К. по повод дадените указания
с Решение № III от 09.02.2011
г. на Общинския експертен съвет.
Последвало
е издаване на процесната Заповед № 21/10.03.2011 г., с която е одобрен
представеният проект за изменение на плана за регулация на УПИ IV – 220 в кв. 7 на гр.
Септември, с който е предвидено промяна на вътрешнорегулационните линии със
съседните УПИ III-219 и УПИ V-221
така, че да минат по съществуващите на място имотни граници. За поземлен имот
пл. № 221 се предвижда едно УПИ VI-221, като се заличава УПИ V-221, поради
неприложена дворищна регулация.
До
заинтересованите страни са изпратени съобщения както за изготвения проект за
изменение – Протокол на л. 34 от делото за лично съобщаване на заинтересованите
страни, така и на оспорената Заповед № 21/10.03.2011 г., съгласно обратни
разписки на л. 21- 22 от делото. На л. 21 от делото е поместена обратна
разписка с номер № RPS4490000NXZ, оформена
като връчено съобщение на 05.04.2011 г. на М.В.К. с посочен получател „баща“.
От представени по делото справки в НБД „Население“ става видно, че баща на М.К.
е лицето В. С.П..
С
Констативен акт от 21.04.2011 г., съставен от комисия в състав Н.М.– Началник отдел
„ТСУ“ към Община Септември и Л.Д.– главен специалист в отдел „ТСУ“ към Община
Септември е констатирано, че Заповед № 21/10.03.2011 г. на кмета на Община
Септември е връчена на 06.04.2011 г., като в законовия срок не са постъпили
възражения.
С
Писмо вх. № 392/14.01.2022 г. от страна на ответника е посочено, че във връзка
с Определение № 18/05.01.2022г. на Административен съд Пазарджик по
административно дело №1277/2021г., относно пояснение и представяне на писмени
доказателства, защо е посочено лицето В. С.П., починал на 23.05.2021 г., като
заинтересовано лице в процеса, че съгласно разписната книга към действащият
план на гр. Септември поземлен имот 221 е записан на името на В. С.П., съгласно
Нотариален акт - №174, том I, н.д. 543/1980г. и на М.В.К., съгласно Нотариален акт
№180, том II, р. 4510, дело 286/2002г.
За
изясняване на относимите към спора факти и обстоятелства е назначена и съдебно
– техническа експертиза, заключението по която съдът кредитира в пълна степен
като обективно, ясно, мотивирано и изготвено от компетентно лице.
Със
заключението си вещото лице е посочило, че при съпоставяне на скицата-проект,
действащия план на гр. Септември и плана на гр. Септември, одобрен 1980 г. който
се съхранява в СГКК- Пазарджик се установява следното: Югоизточната граница на
имот пл. № 220 в изготвената скица-проект се различава от границата, отразена
по действащия план на гр. Септември в частта, където границата преминава по
контура на жилищната сграда, изградена в имот пл.№ 221. Изградена е пристройка
към жилищната сграда, с което размерите на сградата са променени, като
дължината от 8,70м, измерена графично по плана е станала 13,07 м /измерена на
място/. Получава се площ в размер на около 8 кв.м, която е част от имот пл. № 220.
Вещото
лице посочва също, че от направените справки и проучвания не се откриват данни
за уреждане на регулационните сметки за придаващото се по регулация място -
част от имот пл. №220 към УПИ V-221, кв. 7 по плана на гр. Септември. Дворищно
регулационната линия между УПИ IV-220 и УПИ V-221, кв.7 не е материализирана на
място и придаваемото по регулация място не се ползва от собственика на УПИ
V-221, кв.7.
От
заключението се установява, че в Община Септември няма данни за уреждане на
регулационните сметки за придаващите се по регулация места на УПИ IV-220 и УПИ
V-221, кв.7 по плана на гр. Септември. До влизане в сила на ЗУТ в Община
Септември няма данни за проведена процедура по чл. 111-114 от ЗТСУ /отм./. Няма
данни и за съставени договори за прехвърляне на право на собственост за
придаващи се по регулация площи.
Съгласно
Нотариален акт № 177/16.06.1983 г. А.Й.А. е признат за собственик на целия имот
пл. №220, кв. 7, с площ 1310 кв.м. Част от имот пл. № 220 участва в
образуването на УПИ V-221. За УПИ V-221, кв.7 е съставен констативен нотариален
акт за собственост № 4/29.11.2002 г. като В. В. П.а, Г.С.П. и В. С.П. са
признати за собственици на имот пл. №221, съставляващ УПИ V-221, кв.7 по плана
на гр. Септември, като в нотариалния акт не са описани документи,
удостоверяващи уреждане на регулационните сметки за придаващите се по регулация
места към УПИ V-221, кв.7.
По
отношение на въпроса кои са недвижимите имоти - УПИ, засегнати от измененията,
въведени със Заповед №21/10.03.2011г. на Община Септември и кои са техните
собственици, вещото лице е посочило, че засегнати от процесното изменение са
следните урегулирани поземлени имота:
1.УПИ
III-219- променя се вътрешната регулационна линия между УПИ III-219 и УПИ
IV-220. Собственици на имот пл .№219, съгласно разписната книга към плана са:
- С.Д.А. – Нотариален акт №123, т. III, нотариално дело
1038/1989 г.
- Крум Д.А. – Нотариален акт № 199, т. III, нотариално дело
796/1991 г.
С
уточнение в съдебно заседание от 19.05.2022 г., вещото лице посочва, че по
повод имот с № 219: Планът засяга само УПИ ІІІ - 219 от целия имот 219.
2. УПИ IV-220 - променят се дворищно
регулационните линии, като се обособяват по имотни граници. Собственик на имот
пл. №220, съгласно Нотариален акт №142, т.18, рег. № 4521/17.07.2018 г. е Г.С.С..
3. УПИ V-221 и УПИ VI-221- заличава се
УПИ V-221 и за имот пл. № 221 се образува един УПИ VI-221, като дворищно-
регулационните линии се обособяват по имотни граници.
Собственик
на УПИ V-221, кв. 7 е М.В.К., съгласно Нотариален акт № 68/29.11.2002 г. За
собствеността на УПИ VI-221, кв.7 не са открити данни.
С
допълнително заключение, което съдът кредитира в пълна степен като обективно,
ясно, мотивирано и изготвено от компетентно лице, вещото лице е дало заключение, че Нотариален
акт №174, том I, дело № 543/1980 г. е съставен при действието на регулационния
и идейно застроителен план на гр. Септември, одобрен със Заповед № 4423/01.12.1971
г., който към настоящия момент е обезсилен. Съгласно плана на гр. Септември от
1971 г. УПИ XVII-83, кв.80,
предмет на Нотариален акт № 174, том I, дело № 543/1980 г. е идентичен с УПИ VI-221, кв.7 по действащия
регулационен план на гр. Септември от 1980 г. След направените проучвания вещото лице е установило,
че към настоящия момент собственик на УПИ VI-221, кв.7 по действащия
регулационен план на гр. Септември от 1980 г., както и на жилищната сграда в
имота е В. С.П., съгласно Нотариален акт №174/1980 г. и разрешение за строеж
№11/13.03.1990 г.
Съгласно
назначена по делото съдебно –почеркова експертиза, заключението по която, което
съдът кредитира в пълна степен като обективно, ясно, мотивирано и изготвено от
компетентно лице става ясно, че подписът положен за получател на обратна
разписка (л. 21 от делото) № RPS4490000NXZ е положен и изпълнен от лицето В.
С.П., баща на М.В.К..
Разпитани
са и трима свидетели във връзка с обстоятелствата касаещи отношенията на М.К. с
баща ѝ, с оглед твърденията на жалбоподателя, че писмото, връчено с
обратна разписка № RPS4490000NXZ не било
предадено от В. П. на М.К..
Свидетелят И.И.Г.твърди, че познава М.К. и
нейния баща В. от 2004-2005 г. Посочва, че В. П. бил съдържател на питейно
заведение - кафене в квартала до църквата в гр. Септември. Към 2011 г. свидетелят
по-често посещавал къщата на В. П., защото синът му В. правел кухни, и
свидетелят ходил да му помага почти през ден. Посочва, че М.К. в събота и в
неделя си идвала в гр. Септември, чистела на В. П. защото той бил сам. Виждал
ги е заедно, като не е разбрал да са в лоши отношения. Не ги е виждал да се
карат. Свидетелят посочва, че братът на М.К. бил по-често в къщата на В. П., а М.
идвала в събота и в неделя, като брат ѝ казвал на свидетеля, че К. ще
дойде.
Свидетелят
Г.С.П. посочва, че е първи братовчед на В. П., а М.К. му е племенница. Трети
братовчед е със заинтересованата страна Г.С.. Свидетелят П. посочва, че към
2011 г. с В. П., с М.К. и с всички е бил през цялото в най-добри човешки
взаимоотношения. Посочва, че В. П. винаги си живеел в къщата, която сега се водела
на М.К.. П. прехвърлил собствеността на М.К. и тази къща се водела на нея, а
пък собствеността на другата къща, съседната, била прехвърлена на сина му. Посочва,
че дворът на свдетеля и дворът на В. П. граничат с една ограда. Свидетелят
посочва, че с В. П. били през цялото време на престоя на свидетеля в гр.
Септември заедно, като П. пребивавал през целия ден в двора на свидетеля. Твърди,
че М.К. ***, но тъй като къщата е нейна всеки петък тя идвала, а понякога и
през седмицата, защото трябвало да окосят, да полеят и т.н. Свидетелят посочва,
че били на маса заедно в най-добри отношения, но през повечето време били в неговия
дом. Не му е известно в този период В. П. и М.К. да са били в обтегнати
отношения. Посочва, че такова нещо не е имало никога. Категоричен е, че през
целия период откакто ги помни те не са били в лоши отношения. От 1994 г. работи
в гр. София и на всеки 15 дни като не работи се прибира за 19 дни в гр.
Септември, като твърди, че за целият период К. и В. П. са в прекрасни
взаимоотношения.
Съдът
кредитира показанията на двамата свидетели И.И.Г.и Г.С.П. като пълни, обективни
и ясни и не противоречащи на останалия събран доказателствен материал по делото,
включително и с оглед факта, че лицата не са заинтересовани от изхода на делото.
Свидетелят
С. Д.П. посочва, че с М.К. са първи братовчеди, а В. П. му е чичо. Посочва, че
знае коя е тяхната къща в гр. Септември, като твърди, че М.К. *** от 2000 г. Тя
била във влошени отношения с В. П., като те се карали откакто М. ***. Били в
лоши отношения от около 2004 г. - 2005 г, след 2000 г. до смъртта на В. П. те
не си говорели.
Съдът
не кредитира показания на свидетеля, поради противоречието им останалите събрани по делото гласни
доказателства.
При
така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Процесната
Заповед № 21 на Кмета на община Септември е издадена на 10.03.2011 г. Към този
момент действащи са били както разпоредбата на чл. 149, ал. 1 от АПК, (обн.,
ДВ, бр. 30 от 11.04.2006 г., в сила от 12.07.2006 г. и неизменяна от тогава),
така и чл. 215, ал. 1 от ЗУТ (в относимата по време редакция ДВ доп., бр. 33 от
2008 г.), съгласно които заповедта на кмета е можело да бъде обжалвана в 14
дневен от съобщаването ѝ на страните.
В
настоящия случай безспорно се установи, че Заповед № 21/10.03.2011 г. е
изпратена на М.В.К. с писмо с обратна разписка № RPS4490000NXZ. Писмото е надлежно получено от
бащата на жалбоподателя на 05.04.2011 г. Фактът на получаването на писмото от В.
П. се установи посредством приетото по делото заключението на вещото лице по
назначената съдебно – графологична експертиза, че писмо с обратна разписка № RPS4490000NXZ е получено от В. П. – баща на К..
В тази връзка съдът намира за неоснователни възраженията на процесуалния
представител на жалбоподателя за некоректно оформление на разписката по реда на
Закона за пощенските услуги /ЗПУ/. Видно от самата обратна разписка същата е
оформена чрез полагане на подпис от получателя, дата на получаване и посочване
на качеството на получателя „баща“. От една страна съгласно чл. 36, ал. 2 от
ЗПУ, (в приложимата редакция изм., бр. 87 от 2009 г., в сила от 03.11.2009 г.,
действаща до 2019 г.), условията за доставянето на пощенските пратки и на
пощенските колети се определят с общи правила, изготвени от Комисията за
регулиране на съобщенията. Съгласно чл. 5, ал. 1 и ал. 2 от Общите правила за
условията за доставяне на пощенските пратки и пощенските колети, приети с
Решение № 581 от 27.V.2010 г. на Комисията за регулиране на съобщенията, препоръчаните
пощенски пратки се доставят на адреса на получателя срещу подпис. Препоръчаните
пощенски пратки да се доставят на лице, пълнолетен член на домакинството на
получателя, живеещо на адреса, посочен в пратката, срещу подпис и документ за самоличност,
като в служебните документи се вписват трите имена на лицето, получило пратката.
В случая недвусмислено препоръчаната пратка с писмо с обратна разписка № RPS4490000NXZ е доставено на пълнолетен член
на семейството срещу подпис – бащата на К.. Нещо повече, съгласно чл. 61, ал. 2
от АПК, (в относимата редакция ДВ, бр. 30 от 11.04.2006 г., действаща до
изменението с ДВ бр. 27 от 25.03.2014 г.) съобщаването може да се извърши чрез
устно уведомяване за съдържанието на акта, което се удостоверява с подпис на
извършилото го длъжностно лице, или чрез отправяне на писмено съобщение,
включително чрез електронна поща или факс, ако страната е посочила такива. В
настоящия случай е отправено писмено съобщение изпратено по пощата с
препоръчано писмо с обратна разписка в съответствие с чл. 61, ал. 2 от АПК.
Не
на последно място следва да се отбележи, че от събраните гласни доказателства
от показанията на свидетелите И.И.Г.и Г.С.П., които съдът е кредитирал напълно
по съображения изложени по - горе става ясно, че М.К. е била в добри отношения
с баща си, пребивавала е в къщата му през уикендите, като е полагала грижи за
него. Липсват основания съобразно които да се приеме, че недобросъвестно В. П.
не е предал писмото с обратна разписка №
RPS4490000NXZ на М.К..
С
оглед изложените следва да се приеме, че Заповед № 21/10.03.2011 г. е надлежно
връчена на М. В.К. на 05.04.2011 г., така както е отбелязано с писмо с обратна
разписка № RPS4490000NXZ.
По
аргумент от чл. 215, ал. 1 от ЗУТ във вр. с чл. 149, ал. 1 от АПК срокът за
обжалване на Заповед № 21/10.03.2011 г. от страна на М.К. е изтекъл на
19.04.2011 г. Жалба е подадена пред съда едва на 17.11.2021 г., т.е. повече от
десет години по- късно.
С
оглед горните жалбата по отношение на законосъобразността на процесната заповед
е просрочена и не подлежи на разглеждане от съда.
По силата
на чл. 149, ал. 5 от АПК обаче административните актове могат да се оспорят с
искане за обявяване на нищожността им без ограничение във времето. В жалбата
срещу Заповед № 21/10.03.2011 г. на Кмета на Община Септември е направено
искане за прогласяване на нейната нищожност. Предвид това жалбата е процесуално
допустима в тази ѝ част.
По отношение твърдяната нищожност, съдът намира следното:
Нищожността е форма на незаконосъобразност на административния акт. В
зависимост от степента на допуснатия от административния орган порок, актът се
преценява или като нищожен, или като незаконосъобразен и в първия случай се
обявява неговата нищожност, а в другия - административният акт се отменя като
незаконосъобразен, на някое от основанията, посочени в чл. 146 от АПК.
Доколкото в АПК не съществуват изрично формулирани основания за нищожност на
административните актове, теорията и съдебната практика са възприели критерия,
че такива са петте основания за незаконосъобразност по чл. 146 АПК, но тогава,
когато нарушенията им са особено съществени - т.е. порокът трябва да е толкова
тежък, че да прави невъзможно и недопустимо оставането на административния акт
в правната действителност. Нищожен е само този акт, който е засегнат от толкова
съществен порок, че актът изначално, от момента на издаването му не поражда
правните последици, към които е насочен и за да не създава правна привидност,
че съществува, при констатиране на основание за нищожност, съдът следва да го
отстранява от правния мир чрез прогласяване на неговата нищожност. Съобразно
това и с оглед на всеки един от възможните пороци на административните актове,
теорията е изградила следните критерии, кога един порок води до нищожност и
кога същият води до унищожаемост:
1). Всяка некомпетентност винаги е основание за нищожност на акта
В
настоящия случай предмет на оспорване е заповед за изменение на План за
регулация, който съставлява подровен устройствен план по аргумент от чл. 110,
ал. 1, т. 2 от ЗУТ в действащата редакция. Разпоредбата на чл. 110, ал. 1 от ЗУТ (Редакция към ДВ, бр. 65 от 22.07.2003 г., действащ до изменението с ДВ,
бр. 82 от 26.10.2012 г.) гласи, че: Подробните устройствени планове могат да
бъдат:… 2. план за регулация - ПР (план за регулация на улици и поземлени имоти
без режим на застрояване); планът за регулация може да бъде план за улична
регулация - ПУР (план за регулация само на улици и на поземлени имоти за обекти
на публичната собственост).
Съгласно
чл. 129, ал. 2 от ЗУТ, (редакция към ДВ,
бр. 17 от 06.03.2009 г., действаща до изменението ѝ с ДВ, бр. 82 от
26.10.2012 г.) подробният устройствен план в обхват до един квартал, а в
Столичната община и в градовете с районно деление-в обхват до три квартала се
одобрява със заповед на кмета на общината в 14-дневен срок след приемането на
проекта за подробен устройствен план от общинския експертен съвет.
В
настоящия случай процесната заповед № 21/10.03.2011 г. е издадена именно от
кмета на Община Септември, като по аргумент от чл. 129, ал. 2 от ЗУТ той е
компетентния орган за издаването ѝ. Предвид това, настоящия състав
намира, че липсва основание за прогласяване нищожност на заповедта на основание
липса на компетентност.
2).
Порокът във формата е основание за нищожност, само когато е толкова сериозен,
че практически се приравнява на липса на форма и оттам - на липса на
волеизявление. Формата е начин за външно изразяване на волеизявлението и за да
бъде налице необходимо и да е предписана от закона. Волеизявлението може да
бъде изразено писмено, устно или чрез конклудентни действия. Формата е самостоятелно
основание за валидно действие на административния акт и неспазването ѝ
води до недействителност на акта, чиято проявна форма (нищожност или
унищожаемост) се определя от степента на порока.
В
настоящия случай оспорената заповед е издадена в писмена форма, с означение на
вида на акта, правни основания за издаването, кратко посочване на фактическите
предпоставки за издаването ѝ, съдържа разпоредителна част, име и подпис
на издателя ѝ, дата на издаване. С оглед този факт липсва основание за прогласяване
нищожността на заповедта на това основание.
3) Съществените
нарушения на административнопроизводствените правила са основания за нищожност
също само, ако са толкова сериозни, че нарушението е довело до липса на
волеизявление (например - поради липсва на кворум). Според правната теория
нарушението на административнопроизводствените правила е съществено, когато е
повлияло или е могло да повлияе върху съдържанието на акта; когато, ако не беше
допуснато, би могло да се стигне и до друго решение на поставения пред
административния орган въпрос.
По
отношение на основанията за нищожност на акта с оглед съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, настоящият състав намира, че не са
налице такива съществени административнопроизводствени нарушения които да са
довели до липса на волеизявление или друг толкова съществен порок, който да
води до нищожност на акта. В случая е приложена процедура уредена в ЗУТ при
субсидиарното приложение на АПК.
4)
Нарушенията на материалния закон касаят правилността на административния акт, а
не неговата валидност, поради което нищожен би бил на посоченото основание само
този акт, който изцяло е лишен от законова опора - т.е. не е издаден на
основание нито една правна норма и същевременно засяга по отрицателен начин
своя адресат. Само пълната липса на условията или предпоставките, предвидени в
приложимата материалноправна норма и липсата на каквото и да е основание и
изобщо на възможност за който и да е орган да издаде акт с това съдържание би
довело до нищожност на посоченото основание. Т.е. - нищожност на
административния акт при наличие на материална незаконосъобразност е налице,
когато напълно липсват материалноправните предпоставки, визирани в хипотезата
на приложимата материалноправна норма; когато актът е лишен изцяло от законово
основание; когато акт със същото съдържание не може да бъде издаден въз основа
на никакъв закон, от нито един орган. Иначе казано - административния акт е
нищожен поради противоречие с материалния закон тогава, когато разпоредените
правни последици са противоположни или съществено различаващи се от
предвидените в правната норма така, че се явяват нетърпими от гледна точка на
правния ред. В този смисъл и Решение № 9734 от 25.06.2019 по адм. дело №
13418/2018 на ВАС - Седмо отделение. Само при описаните случаи порокът
материална незаконосъобразност води до нищожност на административния акт, а във
всички останали до неговата унищожаемост.
В
настоящия случай се установява че актът е издаден съобразно проведена процедура
уредена в ЗУТ и при приложението на чл. 129 от ЗУТ, поради което липсват
визираните основания за прогласяване на нищожност в контекста на нарушения на
материалния закон.
5)
Превратното упражняване на власт също е порок, водещ само до
незаконосъобразност като правило и само, ако преследваната цел не може да се
постигне с никакъв акт, посоченият порок води до нищожност, като настоящият
случай не е такъв.
В
конкретния случай наведените основания в жалбата за отмяна на акта не са такива
за нищожност, а евентуално представляват основания за отмяна на акта като незаконосъобразен
- унищожаем. За съдът, обаче тази възможност за отмяна е недопустима поради
просрочие на жалбата.
С
оглед горните жалбата на М.В.К. срещу Заповед № 21/10.03.2011 г. на кмета на
Община Септември следва да бъде оставена без уважение.
С
оглед изхода на спора и при приложение на чл. 143, ал. 3 и ал. 4 от АПК и с
оглед своевременно направените възражения за прекомерност съдът намира, че
жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответника разноски в размер
на 1300 лева, от които 900 лева съгласно чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в
относимата редакция преди измененията от 04.11.2022 г. и 400 лева внесен
депозит за изготвяне на съдебно – технически експертизи. Жалбоподателя следва
да бъде осъден да заплати на заинтересованите страни К.А.Н., Б.С.Т. и Г.С.С.
обща сума в размер на 2620 лева, от които 2400 лева адвокатско възнаграждение
за тримата, 200 лева внесен депозит за съдебно – графологична експертиза и 20
лева такса за призоваване на свидетел.
Водим
от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предложение последно от АПК, съдът
РЕШИ
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на М.В.К., чрез адвокат Ч.,*** против Заповед № 21/10.03.2011 г. на
кмета на Община Септември, с която е одобрен представеният проект за изменение
на плана за регулация на УПИ IV – 220 в кв. 7 по плана на гр. Септември, с
който е предвидено промяна на вътрешнорегулационните линии със съседните УПИ
III-219 и УПИ V-221 така, че да минат по съществуващите на място имотни граници,
като за поземлен имот пл. № 221 е предвидено едно УПИ VI-221, като е заличен
УПИ V-221, поради неприложена дворищна регулация.
ОСЪЖДА
М.В.К. *** разноски в размер на общо1300 лева, от които 900 лева адвокатско
възнаграждение съгласно чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения в относимата редакция преди
измененията от 04.11.2022 г. и 400 лева внесен депозит за изготвяне на съдебно
– технически експертизи.
ОСЪЖДА
М.В.К. да заплати на заинтересованите страни К.А.Н., Б.С.Т. и Г.С.С. обща сума
в размер на 2620 лева, от които 2400 лева адвокатско възнаграждение за тримата,
200 лева внесен депозит за съдебно – графологична експертиза и 20 лева такса за
призоваване на свидетел.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: