Р Е Ш Е Н И Е
Номер 488 Година 13.04.2022 Град Бургас
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – БУРГАС, III състав, на двадесет и девети март две хиляди двадесет
и втора година в публично заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Чавдар Димитров
Секретар И.Л.
Прокурор
като разгледа докладваното от
съдия Димитров, административен характер дело номер 2466 по описа за 2021
година и за да се произнесе взе в предвид следното:
Производството е по реда на чл.215 от Закона за
устройство на територията (ЗУТ) и чл.145 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.219, ал.3 от ЗУТ.
Образувано е по жалба на Р.И.Р.
***, против заповед № ДК-02-03/24.09.2021г. на заместник-кмета на Община Камено.
Със заповедта е наредено да бъде премахнат незаконен строеж - „стопанска
постройка“, в ПИ с идентификатор 52279.10.424 по КК на с.Константиново, община
Камено.
Жалбоподателят излага
твърдение, че заповедта е незаконосъобразна, издадена при съществено нарушение
на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон
и в несъответствие с целта на закона. На първо място се оспорва направения
от органа извод за незаконния характер на постройката, а на следващо се изразява
мнение за търпимост на строежа - предмет на спора. Моли съда да отмени
оспорения административен акт и да присъди направените съдебно-деловодни
разноски.
В съдебно заседание, жалбоподателят
поддържа жалбата на сочените в нея основания, ангажира доказателства,
включително и гласни такива и моли да бъде постановено решение, с което да се отмени оспорената
заповед.
Ответникът – Зам. кмет на Община Камено,
редовно уведомен, се представлява от адв. Б., който оспорва жалбата и излага
аргументи в подкрепа на оспорената Заповед.
Заинтересованата страна Н.Н., надлежно
конституиран, не взема становище по предмета на спора.
Административен съд Бургас
намира, че жалбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл.215,
ал.4 от ЗУТ от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана
по същество жалбата е основателна.
От събраните по делото
доказателства съдът възприема следните факти:
Производството по делото е
открито след писмо до кмета на Община Камено от ОД на МВР – Бургас, с което е
уведомен за извършвана проверка в отдел „Икономическа полиция“ при ОД на МВР –
Бургас, включваща установяване законосъобразността на изградени жилищни и
стопански постройки, разположени в ПИ с идентификатор 52279.501.343 и ПИ с
идентификатор 52279.10.424 по КККР на
с.Константиново, община Камено. В тази връзка
е поискано от кмета на Община Камено да осигури присъствие на служители
от отдел „Контрол на строителството“ по време на извършване на проверката (л.37
от делото).
Проверка била извършена на място на 20.07.2021г. съвместно
от служители на ОД на МВР – Бургас и специалисти
от Община Камено. Извършените констатации на място били отразени по-късно в
Констативен протокол (л.38 от делото). В ПИ с идентификатор 52279.501.343 били
констатирани две масивни жилищни сгради, дървен навес и бунгало. По отношение
на сградите е посочено, че са представени одобрени проекти - Разрешение за
строеж №42/2019г., издадено от Главния архитект на Община Камено за едноетажна
жилищна сграда със застроена площ 80кв.м и двуетажна жилищна сграда със
застроена площ 90кв.м и разгъната застроена площ 180кв.м., като при извършената
съпоставка с измерванията на място и одобрения проект, било установено, че
сградите са изградени без отклонения от одобрените проекти, същите се ползват
по предназначение за жилищни нужди, без да са въведени в експлоатация по реда
на чл.177, ал.3 от ЗУТ. Установени били и два броя дървени навеси – единият, свободно разположен в имота, представляващ
дървена конструкция без оградни стени забетониран в земята върху бетонова
площадка с приблизителни размери 6,50м/3.50м. и покрит с двускатен дървен
покрив и керемиди, а другият е долепен към едноетажната жилищна сграда и
представлява дървена конструкция без оградни стени с приблизителни размери
8,00м/2,00м., покрит с едноскатен покрив. Посочено е, че за дървените навеси не
са представени строителни книжа. Съгласно констативния протокол, едноетажната жилищна сграда е
собственост на Р.И.Р., а двуетажната жилищна сграда е собственост на Н.С.Н..
В ПИ 52279.10.424 по КККР на с. Константиново, Община
Камено била констатирана постройка с приблизителни размери в план 6.80/7.50м,
която по данни на един от собствениците е закупена заедно с имота. До
постройката е установен долепен контейнер, като същата била установена да се ползва
като дърводелска работилница за направа на кошери, тъй като в имота били констатирани
като разположени кошери.
С писмо рег.№ 24-00-209/30.07.2021г. (л.36) на
заместник-кмета на Община Камено, на основание чл.26 от АПК, били информирани
собствениците Р.Р. и Н.Н., за извършената проверка, като им бил предоставен срок
за представяне на становище.
Обстоятелствата,
констатирани в съставения протокол били отразени в нарочен констативен акт № 4
от 13.09.2021г. (л.18-20 от делото). Посочено било, че процесната постройка е разположена
в южната част на имота, като същата е изградена върху бетонова площадка с
приблизителни размери 6.80м/7,50м. от метални колони с ограждащи стени от
бетонови блокчета и покрита с едноскатен дървен покрив. Като собственик на
строежа били посочени Р.Р. и Н.Н. съгласно нотариален акт № 100, том I, peг. №
1276, дело №48/2015г. Отразено било и обстоятелството, че строителството на проверения обект е
извършено без разрешение за строеж, като за същото няма одобрен проект,
протокол за откриване на строителна площадка и заповедна книга. Като нарушени
били посочени разпоредбите на чл.147, ал.1, т.1 и ал.2 и чл.148 от ЗУТ.
Преценено било, че констатациите сочат на достатъчно основание за започване на
административно производство по реда на чл.225а, ал.1 ЗУТ за издаване на
заповед за премахване на строежа.
Констативният акт бил получен лично от собствениците
Р.Р. и Н.Н. на 15.09.2021г. Същият е бил обявен и по реда на §4 от ДР на ЗУТ
чрез залепване на информационното табло в административната сграда на Община
Камено, както и на входната врата на имота видно от служебна бележка от
14.09.2021г. (л.16 от делото).
Въз основа на така издадения констативен акт и
след преценка на всички факти и обстоятелства по делото, със заповед №
ДК-02-03/24.09.2021г. на заместник-кмета на Община Камено (л.13-14 от делото),
на основание чл.225а, ал.1 от ЗУТ, вр. чл. 225, ал.2, т.1 и т.2 било наредено
да се премахне незаконен строеж „стопанска постройка“, в ПИ с идентификатор
52279.10.424 по КК на с.Константиново, община Камено. В мотивите на заповедта било възпроизведено съдържанието на съставения констативен
акт, като било прието, че строежът е незаконен по смисъла на чл.225, ал.2, т.1
и 2 от ЗУТ, тъй като е изпълнен без необходимите строителни книжа – разрешение
за строеж и одобрени проекти.
Заповедта била изпратена на собствениците Р.Р. и Н.Н. с писмо рег.№
24-00-209/28.09.2021г. (л.12 от делото). Същата била обявена и по реда на §4 от
ДР на ЗУТ чрез залепване на информационното табло в административната сграда на
Община Камено, както и на входната врата на имота, видно от служебна бележка от
29.09.2021г. (л.10 от делото).
С жалба вх.№ 94-00-2820/12.10.2021г. (л.6-7 от
делото), в срока по чл.215, ал.4 от ЗУТ, заповедта била обжалвана по съдебен
ред от Р.Р..
При така изложените фактически данни, които се
подкрепят от събраните по делото писмени
доказателства, съдът достига до следните правни изводи:
Заповед № ДК-02-03/24.09.2021г. на
заместник-кмета на Община Камено е издадена от компетентен орган, с оглед
разпоредбата на чл.225а, ал.1 от ЗУТ и представената заповед №РД-09-871/02.10.2020г. и при спазване на
установената писмена форма, поради което се явява валидна.
При провеждане на
производството не са допуснати съществени процесуални нарушения, тъй като
органът е уведомил жалбоподателите и заинтересованите страни за откриването му
и го е провел с активно участие на същите. При изпълнение на процедурата,
предвидена в чл.225а, ал.2 от ЗУТ е съставен констативен акт № 4/13.09.2021г. за проверка извършена в отсъствието
на заинтересованите лица, но е бил връчен на същите съответно на 11.09.2021г. -
Н. и 15.09.2021г. Р... Наред с това, доколкото спорът пред АС – Бургас следва
да бъде решен по същество, то възражения против констатациите на протокола са
допустими и пред настоящата съдебна инстанция, като видно от
обстоятелствената част на оспорения адм. акт въпросът за момента на
реализирането на строежа и по-натам за търпимостта му изобщо не е бил
изследван. Т.е. в крайна сметка възможността
на жалбоподателите да обжалват крайния акт, от която възможност те са се
възползвали санира всички допуснати евентуални процесуални нарушения в хода на
административното производство, тъй като не възпрепятства правото на защита на
жалбоподателите пред съдебните инстанции.
Съгласно разпоредбата на чл.225а, ал.1 от ЗУТ, кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава
заповед за премахване на строежи или на части от тях, от четвърта до шеста
категория, които са незаконни по смисъла на чл.225 от ЗУТ.
За преценка валидността и законосъобразността на тази заповед релевантна е
правната квалификация на обекта, като е необходимо да бъде установено и
доказано по делото, че същият е строеж от четвърта до шеста категория, за
изграждането на който липсват одобрени инвестиционни проекти и/или издадено
разрешение за строеж. От описателната част на констативния акт, необорена по
делото, се установява, че се касае за строеж, който представлява стопанска
постройка, доколкото липсват данни същата да обслужва производствени нужди и в
този смисъл да попада в хипотезата на § 1 от НАРЕДБА № 1 ОТ 30 ЮЛИ 2003 Г. ЗА
НОМЕНКЛАТУРАТА НА ВИДОВЕТЕ СТРОЕЖИ, тъй като
производствените сгради от този вид са описани в същата наредба и
класирани по категории според капацитета на работните места в тях, каквито
характеристики посочената сграда не притежава. Следователно се касае за сграда
по чл.44, ал.1 ЗУТ. Според последната разпоредба „В селата могат да се изграждат постройки на допълващо застрояване със
селскостопанско предназначение от всякакъв вид.“
Според разпоредбата на чл.20, ал.1 ЗУТ Застрояването в урегулираните поземлени
имоти е основно и допълващо. Според ал.2 на същата разпоредба Основното застрояване съответства на
конкретното предназначение на имотите съгласно чл.8, определено с подробния
устройствен план. Според ал.3 на същата норма Застрояването със спомагателни, стопански, обслужващи и второстепенни
постройки допълва основното застрояване в урегулираните поземлени имоти.
Съгласно разпоредбата на чл. 41, ал.2 и ал.3 ЗУТ „Когато допълващо застрояване не е
предвидено с действащия подробен устройствен план, то се допуска от главния
архитект на общината с виза за проучване и проектиране по чл. 140, ако
постройките се застрояват свободно или допрени до сгради на основното
застрояване в урегулирания поземлен имот или свързано с постройки на допълващо
застрояване само между два урегулирани поземлени имота. Допуснатото застрояване
се отразява служебно в действащия подробен устройствен план.
По
реда на ал. 2 не се допуска застрояване, с което се превишават зададените с
подробния устройствен план устройствени показатели за съответния урегулиран
поземлен имот.
В конкретния случай строежът е с ограждащи
стени. Липсва Ел. и ВиК инсталация, ползва се за съхранение на земеделски
материали и др. предмети, свързани с производство и ремонт на пчелни кошери,
разположени в същия поземлен имот, за който липсва разрешение за изграждането
му, а съгласно разпоредбата на чл.147, ал.1 ЗУТ липсва необходимост от одобрен
инвестиционен проект..
Така описаната постройка по естеството си
съответства изцяло на § 5, т.38 от ДР на ЗУТ, съгласно който „Строежи“ са надземни, полуподземни, подземни и
подводни сгради, постройки, пристройки, надстройки, укрепителни,
възстановителни работи, консервация, реставрация, реконструкция по автентични
данни по смисъла на чл.74, ал.1 от Закона за културното наследство и адаптация
на недвижими културни ценности, огради, мрежи и съоръжения на техническата
инфраструктура, благоустройствени и спортни съоръжения, както и техните основни
ремонти, реконструкции и преустройства със и без промяна на предназначението. Освен
това липсват възражения от страна на жалбоподателите, че обектът не е строеж. Съгласно
чл.137, ал.1, т.5, б.“в“ от ЗУТ, пета категория са строежи от допълващото
застрояване, извън тези по шеста категория, където попадат леките стопански
постройки, каквато настоящата безспорно не е.
Съгласно чл.147, ал.1, т.1 от ЗУТ, не се
изисква одобряване на инвестиционни проекти за издаване на разрешение за строеж
за стопански постройки със
селскостопанско предназначение и строежите от допълващото застрояване по
чл.44 и по чл.46, ал.1, освен ако с решение на общинския съвет е предвидено
друго.
Процесният строеж с оглед начина му на изпълнение
и неговото предназначение органът е възприел като постройка, представляваща стопанска
такава с ниско застрояване по смисъла на чл.137, ал.1, т.5 ЗУТ, което
обстоятелство е потвърдено и от констатациите на вещото лице, че сградата се
използва за направа и ремонт на пчелни кошери и за почивка. Разминаването в словесно описаното в оспорената заповед
предназначение и правната квалификация на същото не представлява съществено
нарушение на съдопроизводсвените правила или материалния закон, тъй като не
засяга и ограничава пряко интересите и правото на защита на жалбоподателя, нито
променя компетентността на административния орган да издаде оспорения
административен акт.
Съгласно чл.148, ал.1 от ЗУТ, строежи могат да
се извършват само ако са разрешени съгласно този закон, като изключенията от
това общо правило са предвидени в нормата на чл.151, ал.1 от ЗУТ, в която са
посочени строежите за които не се изисква разрешение за строеж. Процесният
строеж не попада сред така предвидените изключения, поради което за неговото
извършване е необходимо разрешение за строеж. Видно от представените графически
материали тази постройка не е и предвидена съгласно действащия регулационен
план, видно от представените извадки на л.88-89 от делото. В случая, не се
твърди и по делото не се установява да е одобряван инвестиционен проект и да е
издавано разрешение за строеж, поради което правилно е прието от административния
орган, че строежът е незаконен по смисъла на чл.225, ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ. С
оглед на изложеното, след като по делото не е спорно, че за процесния строеж
няма издадено разрешение за строеж и същият не е предвиден в действащия ПУП,
правилно административният орган е приел, че същият е незаконен по смисъла на
чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ.
Относно
търпимостта на строежа.
С оглед на изложеното, след като се установи,
че изграденият строеж е незаконен,
административният орган е бил длъжен служебно да изследва въпроса за
търпимостта на процесната постройка, в случай че тя попада в хипотезите на §16
или §127 ПР на ЗУТ, което същият не е сторил.
За яснота следва да се посочи, че съгласно
трайно формираната практика на съдилищата разпоредбата на § 127 ал.1 от ПЗР на
ЗИД на ЗУТ, Обн. ДВ бр.82 от 26.10.2012г., в сила от 26.11.2012г. е материално
правна разпоредба, която не изключва приложението на §16 и в трите й хипотези
от ПР за ЗУТ, като се явява нейно допълнение, като въвежда четвърти период за
обявяване на строежите за "търпими". Разпоредбата е относима към
строежи, извършени в периода 02.01.2001 г. / датата на обнародване на ЗУТ/ до
31.03.2001 г. /влизането му в сила/.
С оглед разпределената доказателствена тежест
жалбоподателят е този, който следва да посочи и докаже конкретен момент на
осъществяване на постройката единствено към който съдебният състав е длъжен да
провери предпоставките на §16 , респ. §127 ПЗР на ЗУТ за търпимост на спорната
постройка.
От събраните по делото доказателства се
установява обстоятелството, че ответният орган не е изследвал годината на
изграждане на селскостопанската постройка.
Пред административния съд бе разпитан
свидетеля В., съсед на жалбоподателя, който еднозначно и категорично сочи, че
постройката е била построена преди 2001г., тъй като към м. февруари 2001г.,
когато си спомня, че е било първото му посещение, свързвано от свидетеля с
неговата сватба, постройката вече е била довършена.
Такадепозираните свидетелски показания съдът
намира, че обосновават наличието на хипотезата на §127 ПЗР на ЗУТ поради наличието на
първата предпоставка, според същите, изискваща построяване на обекта най-късно
до 31.03.2001г.
Според чл.2, ал.1, т.1 от Наредба № 2 от
10.04.1998 г. за застрояване в земеделските земи /обн., ДВ, бр. 48 от 28.04.1998
г., в сила от 28.04.1998 г., отм., бр. 85 от 6.11.2012 г./: „Без да се изисква промяна на
предназначението на земеделските земи, в тях се разрешава застрояване, свързано
с ползването им, както следва: 1. при имоти с площ до 10 дка - на едноетажни
стопански постройки със застроена площ до 35 кв. м за съхранение на
селскостопанска продукция и инвентар, в това число и помещение за обитаване,
които нямат траен статут и не се заплащат при отчуждаване и комасация на
земята”. 2. при имоти с площ над 10 дка: а) на стопански сгради, постройки и
съоръжения за съхранение на растителна и животинска продукция и отглеждане на
животни съгласно списъка (приложението), включително инженерни мрежи и
съоръжения за благоустрояване на имотите; б) на жилищни сгради за обитаване от
домакинствата на собствениците на земята и/или на лицата, които произвеждат
селскостопанска продукция от съответните земеделски земи. Според нормата на чл.8
от същата наредба „В земеделски земи с площ над 10
дка сградите се проектират с височина съобразно функционално-технологичните
изисквания и етажност не повече от два етажа, а в земеделски земи с площ до 10
дка едноетажните постройки се проектират с височина до 3 м от средното
прилежащо ниво до стрехата.
Съгласно разпоредбата на чл.9, ал.1 Разстоянието
на сградите, постройките и съоръженията от границите между два съседни имота
при свободно застрояване не може да бъде по-малко от 3 м.“
Съгласно
разпоредбата на чл.3, ал.1, т.1 на същата наредба „Разпоредбите на наредбата не
се прилагат ……… за земеделски земи, които попадат в строителните граници на
населените места, промишлените, курортните и вилните зони, определени със
застроителен и регулационен план или околовръстен полигон;
Причината за изключението е ясна, доколкото в
строителните граници на населениете места важат общите разпоредби на ЗУТ.
Видно от събраните доказателства имотът, в
който е реализирана процесната сграда попада в регулационните граници на
населеното място, т.е. в строителните граници на населеното място, поради което
за него за разлика от земеделските земи извън строителните граници на
населените места е приложим института на търпимостта.
За да е търпим един строеж по смисъла на §127
и да не подлежи на премахване, същият следва освен да е бил построен в
посочения по-горе период, също и да отговаря на следните условия в хипотезата
на кумулативното им наличие - да е бил допустим по действащите подробни
градоустройствени планове и правилата и нормите по устройство на територията,
действали по време на извършването им или по сега действащите такива.
От установените по делото факти и
обстоятелства се установява по безспорен начин наличие на първата предпоставка
- относно момента на извършване на строежа. Макар по делото да са налични
противоречиви данни за точната година на довършване на строежа, според данните
на разпитания свидетел, според който към м. февруари 2001г. строежът е
съществувал, при всички случаи се касае за момент, попадащ в обхвата на §127
ЗУТ, поради което следва да се приеме, че е налице първата предпоставка за
търпимост на строежа.
По-натам, що се касае за изискването
незаконният строеж да е бил допустим или по действащите подробни
градоустройствени планове и разпоредбите за устройство на територията,
действали към момента на довършването му, или по действащите към момента
планове и такива норми, съдът намира за необходимо да уточни, че се касае за
преките норми на техническите изисквания към строежите, а не за изискванията
относно предпоставките за издаване на разрешение за строеж. Последните
безспорно не са налични и именно затова съответните строежи, изследвани по реда
на §127 са незаконни. Съществено в случая за преценка на фактическата им
търпимост е дали отговарят на техническите изисквания за съответния вид строеж,
които са действали към момента на построяването им или към момента на
постановяване на спорната заповед, както и на предвижданията на подробните
градоустройствени планове към момента на довършването им или към този на
постановяване на спорната заповед, към който момент тази преценка за търпимост
е дължима.
В конкретния случай става въпрос за строеж -
стопанска постройка, построен както към момента на довършването му, така и към
настоящия момент в строителните граници на населеното място. В този случай по
аргумент от разпоредбата на §53, ал.2 ПЗР на ЗИД на ЗУТ не е задължително
условие търпимият строеж да притежава траен градоустройствен статут, т.е. да е
предвиден и отразен в съответния устройствен план. А според разпоредбата на
чл.41, ал.2 и ал.3 ЗУТ, предвиждане в устройствените планове на стопански
постройки дори не е необходимо, като строителството се допуска от главния
архитект на общината с виза за проучване и проектиране по чл. 140 ЗУТ. Поради
това, макар представената виза за проектиране да касае друг имот в друг
квартал, липсата на подобна за процесния строеж не влияе на преценката за
търпимостта й, а единствено за нейната законност.
Доколкото постройката е съществувала към месец
февруари 2001г., следва, че тя е била реализирана при действието на ЗТСУ и
ППЗТСУ. В този случай приложение намира НАРЕДБА № 2 ОТ 10 АПРИЛ 1998 Г. ЗА
ЗАСТРОЯВАНЕ В ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ЗЕМИ, според чл.3 на която. „Разпоредбите на наредбата не се прилагат в следните случаи: 1. за
земеделски земи, които попадат в строителните
граници на населените места, промишлените, курортните и вилните зони, определени със застроителен и регулационен
план или околовръстен полигон;“
Предвид наличието именно на такава хипотеза,
приложими в конкретния случай са общите изисквания за строежите по ЗТСУ, ППЗТСУ
и др. подзаконови нормативни актове по приложението му. Според разпоредбите на Наредба № 5 За правила и норми
по териториално и селишно устройство от 1995г., Издадена от Министерството на
териториалното развитие и строителството, действала към момента на изграждането
на незаконния строеж и по-конкретно
според чл. 125, ал.1, ал.2, ал.3 и ал.4,
уреждащи изискванията към стопанските постройки „Стопанските постройки със селскостопанско, производствено и обслужващо
предназначение се изграждат въз основа на застроителен и регулационен план,
кварталнозастроителен и силуетен план или кварталнозастроителна разработка в
обща група с такива в съседни парцели съобразно изискванията на Наредба № 6 на
МНЗСГ за хигиенните изисквания за производствените и обслужващите дейности и
минималните хигиенно-защитни зони и на Противопожарните норми. Когато се разполагат свободно, постройките
са на разстояния от регулационните линии към съседите съгласно изискванията на
чл. 10 и чл. 13 . Стопанските постройки могат да имат височина до 8,50 м от
съответното ниво на прилежащия терен до най-високата част на покрива
Стопанските постройки могат да се разполагат на регулационната граница на
парцела с извънселищна територия.
От цитираните норми е видно, че липсва
ограничение за площтта на стопанските постройки, вкл. за селскостопанско
предназначение, а височината е значителна - до 8,5 метра. Съгласно изискванията
за отстояния установени с визираните чл.10 и чл.13 на същата наредба, „При свободно застрояване сградата трябва да
бъде на разстояние от страничните регулационни линии, при височина на сградата
до 8,5 м (до 2 етажа) - най-малко 3 м;“ Видно от схемата, изготвена от
вещото лице по назначената експертиза това изискване е спазено изцяло. Според
изискванията на чл.13, ал.3 на Наредбата „Ъгловите
парцели (какъвто е настоящия) имат
две дълбочини на застрояването. Едната от тях е най-много 16 м, а другата може
да бъде и повече - съобразно размера на по-дългата страна на парцела при
спазване изискванията на чл. 10 , 11 и 12(от наредбата) . Поради липсата на
дъно на парцела, липсват изисквания за отстояние на сградата от дъното на
парцела най малко 8 метра. За пълнота следва да се посочи, че хипотезите на чл.11 и чл.12 от
Наредбата не касаят конкретната хипотеза. Предвид изложеното съдебният състав
достига до извод, че процесната стопанска постройка отговаря на техническите
изисквания за съответния вид строеж, които са действали към момента на
построяването и съобразно общата допустимост в строителните граници на селата
да се строят селскостопански постройки, обсъдена по-горе. С оглед на
установеното строежът се явява търпим, който факт е основание за отмяна на оспорената
заповед.
Предвид изложеното по-горе, обжалваната заповед,
като издадена в нарушение на материалноправните предпоставки на чл.225, ал.2,
т.1 и т.2 от ЗУТ за премахване на строежа се явява незаконосъобразна и следва
да бъде отменена.
При този изход на спора присъдени в полза на
жалбоподателя следва да бъдат и сторените по делото разноски в размер на
1210,00 лева, 900,00 от които, представляващи адвокатско възнаграждение, 300,00
лева заплатени за изготвяне на СТЕ и 10,00 лева за държавна такса.
Мотивиран от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК,
Административен съд гр.Бургас, трети състав
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ по жалбата на Р.И.Р. ***,
Заповед № ДК-02-03/24.09.2021г. на заместник-кмета на Община Камено, с която е
наредено да бъде премахнат незаконен строеж - „стопанска постройка“, в ПИ с
идентификатор 52279.10.424 по КК на с.Константиново, община Камено.
ОСЪЖДА Община Камено да заплати на Р.И.Р. ***
сторените по делото съдебноделоводни разноски в общ размер на 1210,00 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с
касационна жалба в 14 -дневен срок, от съобщаването на страните пред Върховен
административен съд.
СЪДИЯ: