Р Е
Ш Е Н
И Е
№
…
гр. София, 15.05.2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 3 състав, в
публичното заседание на шестнадесети април две хиляди и осемнадесета година в
състав:
СЪДИЯ: ВЕНЕТА
ЦВЕТКОВА
при секретаря Р.Аврамова, като разгледа т.д. № 3132/2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът, твърди, че с ТМГ Г.ЕООД е сключил договор за консултантски услуги
по чл. 166 ЗУТ за посочените в исковата молба услуги и възнаграждения, като при
спазване изискванията на чл. 166, ал. 4 ЗУТ е възложил оценката на трети лица,
след което е изготвил комплексна оценка и е предал работата на възложителя.
Ищецът твърди, че като професионален консултант гарантира, че изготвените
проекти отговарят на предвижданията на ПУП, визата за проектиране, правилата и
нормативите за устройство на територията, поради което и въз основа на тях е
издадено Разрешение за строеж от 16.11.2015 година, впоследствие отменено със
заповед по чл. 156 ЗУТ на ДНСК, потвърдена с влязло в сила на 31.03.2017 година
съдебно решение. Предвид посоченото, ищецът е заплатил на възложителя на
19.05.2017 година общо сумата от 41070 лева без ДДС, претендирани от същия като
реални вреди /заплатено възнаграждение/ от несъответствие на изготвените
строителни книжа с нормативните изисквания. Ищецът твърди, също така, че в
резултат на незабавно предприети от него мерки за ограничаване размера на
професионалната отговорност по чл. 171 ЗУТ, дължимото застрахователно
обезщетение /при отчитане процент самоучастие/ е в размер на 25 051,50
лева и е дължимо по сключен с ответника застрахователен договор по задължителна
застраховка „Професионална отговорност на участниците в проектирането и
строителството”.
На 11.05.2017 година ищецът твърди, че е уведомил застраховятеля за
настъпилото събитие, но е получил мотивиран отказ за изплащане на обезщетение.
Намира клаузите от Общите условия, ограничаващи отговорността на застрахователя
под установения в нормативните актове минимум обхват за нищожни – т. 2.1 /след изменения
– т. 5/. Претендира и законната лихва от предявяване на иска и разноски.
След допуснато в о.с.з. изменение на иска, същият е намален до размер от 23 733 лева.
Ответникът оспорва иска и го намира за неоснователен.
Счита, че не е налице покрит застрахователен риск. Счита, че извършеното от
ищеца плащане към възложителя няма характер на обезщетяване на вреди и не
обуславя правото на обезщетение по чл. 435 КЗ, както и че сключените от ищеца
договори и условията по тях не обвързват застрахователя. Счита, че изложените в
исковата молба факти попадат в хипотезите на изключен риск по чл. 3.12. и чл.
3.14 от ОУ. Намира възражението за нищожност на ищеца за неоснователно. Счита,
че заплатената по договора за консултантски услуги цена не е имуществена загуба,
покрита от професионалната отговорност, а се касае до уговорено и заплатено
възнаграждение по договор за изработка, а ЗЗД урежда възможностите на
възложителя при лошо изпълнение по такъв договор.
Евентуално счита и че отговорността, поета от ищеца с
последващото споразумение с поръчителя не е обхваната от застрахователния
договор по см. на чл. 3.12 от ОУ.
Оспорва и размера на иска. Твърди и по-голям договорен
процент на самоучастие.
Предявени са искове по чл. 435, вр. чл. 461, т. 3 КЗ, вр. 171 ЗУТ, вр. вр. чл. 2, ал. 1, т. 2 от Наредба за условията и реда за
задължителното застраховане в проектирането и строителството, приета
с ПМС № 38/24.02.2004г.
За основателността на иска в тежест на ищеца е да докаже
възникването между страните на валидно застрахователно правоотношение по
задължителна застраховка с обхват на застрахователно покритие, уреден по
императивен начин в чл. 171 ЗУТ; настъпване в срока на застрахователното
покритие на застрахователно събитие /вреди от неправомерни действия или бездействия при или по повод изпълнение на
задълженията на ищеца като консултант/, за което застрахователят носи
риска, причинна връзка между застрахователното събитие и настъпилите вреди за
третото лице, размер на вредите; предприемане на действия, насочени към
предотвратяване настъпването на събитието и към ограничаване на вредите,
съобщаване на застрахователя за настъпилото събитие; удовлетворяване от ищеца
на увреденото лице.
Ответникът носи тежест да докаже правоизключващите и
правопогасяващите си възражения, уговореният процент на самоучастие.
Страните не спорят по следните обстоятелства, които съдът
приема за доказани в процеса, а именно.
Не е спорно наличието на договор за задължителна
застраховка от 19.12.2016 година, по силата на който е застрахована
професионалната отговорност на ищеца при ответника, действащ към датата на
твърдяното застрахователно събитие / за периода 01.01.2015 година – 31.12.2017
гоина са сключени три застрахователни полици от 18.12.2014 година, от
19.12.2016 година и от 11.12.2015 година, приети като писмени доказателства по
делото/. Застраховетлните договори са сключени при Общи условия на
застрахователя и на основание чл. 171 КЗ, като ищецът е страна по договора в
качеството му на участник в проектирането и строителството за оценка на
съответствието на инвестиционните проекти със съществените изисквания към
строежите за обекти от първа категория и всяка по –ниска – консултант по
смисъла на чл. 166 ЗУТ.
Установява се от представените по делото писмени
доказателства, че на 05.03.2015 година ищецът е сключил договор с ТМГ Г.ЕООД за
консултантски услуги, проектиране и строителен надзор, вкл. с предмет на договора
– изготвяне на комплексен доклад на консултанта за оценяване на съответствието
на инвестиционните проекти към съществените изисквания към строежите, съгласно
ЗУТ във връзка с чл. 142, ал. 6, т. 2 ЗУТ. Няма спор, че в изпълнение на
договора ищецът е изготвил комплексен доклад за оценка за съответствие /с
предвижданията на ПУП и с правилата и нормативите за устройство на
територията/, въз основа на който е одобрен инвестиционният проект и е издадено
разрешение за строеж.
Установява се от представените по делото доказателства и
че по реда на чл. 156 ЗУТ със Заповед от 30.11.2015 година /л. 71 от делото/
издаденото Разрешение за строеж е отменено, като жалбата срещу издадената
заповед е отхвърлена с влязло в села Решение на ВАС, по адм.д. № 3981/31.03.2017
година.
Установява се от договора от 05.03.2015 година и
представените платежни нареждания, че ищецът е получил сумата от общо 41070
лева – възнаграждение, която и сума е върнал чрез извършен на 19.05.2017 година
банков превод в полза на възложителя ТМГ Г.ЕООД.
Установяват се и сключени споразумения между ищеца и
-
ТМГ Г.ЕООД на 19.05.2017 година, с което страните са се
съгласили, че с връщане на сумата от 41070 лева от ищеца, която сума е
претърпяна от възложителя вреда /заплатено възнаграждение/, страните са уредили
отношенията си във връзка със сключения на 05.03.2015 година договор.
-
Кайлас ЕООД на 22.08.2017 година, с което страните
/последното дружество, като проектант, изготвил част Архитектура на процесния
технически проект по договор по реда на чл. 166, ал. 4 ЗУТ/, са се съгласили
изпълнителят да заплати на ищеца – възложител сумата от 14 700 лева –
обезщетение за вреди от неизпълнение на договорно задължение, с което
отношенията във връзка с обективиран във фактури от 12.03.2015 година и 23.10.2015
година договор са уредени.
Видно от Уведомление вх. № 92-4609, застрахователят е
уведомен за настъпило застрахователно събитие на 11.05.2017 година, като на
01.06.2017 година същият е отказал да заплати обезщетение по заявената
претенция. На 21.08.2017 година е отправена повторно претенция за заплащане на
обезщетение в размер на 25 051,50 лева.
Предявеният иск е
неоснователен.
Макар за процесния период гражданската отговорност на ищеца
за вреди, причинени от дейността му като консултант – участник в строителството
при ответника да е била застрахована при ответника, не се установи настъпило
застрахователно събитие – покрит застрахователен риск по задължителната
застраховка по чл. 171 ЗУТ.
Доколкото се касае до задължителна застраховка, обхватът
на същата е уреден по императивен начин в КЗ, НУРЗЗПС /Наредба за условията и
реда за задължително застраховане в проектирането и строителството, приета на
основание чл. 171, ал. 2 ЗУТ/ и разпоредбите на чл. 171 и чл. 172 ЗУТ, според
която уредба застраховките по чл. 171 ЗУТ се сключват за срок една година и
покриват отговорността на застрахования за вреди, причинени на други участници
в строителството и/или на трети лица, вследствие на неправомерни действия или
бездействия при или по повод изпълнение на задълженията им по писмени
претенции, предявени в срока на действие на застрахователния договор, за: 1.
неправомерни действия или бездействия на застрахования при или по повод
изпълнение на неговите задължения, извършени в срока на договора и 2.
неправомерни действия или бездействия на застрахования при или по повод
изпълнение на неговите задължения, извършени в периода от ретроактивната дата
до сключването на договора. Тоест, застрахователят е длъжен да обезщети вреди,
причинени на други участници в строителството и/или на трети лица, настъпили в
пряка причинна връзка от неправомерни действия или бездействия на застрахования
при или по повод изпълнение на неговите
задължения.
В случая, съгласно чл. 2, ал. 1, т. 2 от Наредбата,
ищецът е лице, задължено да има застраховка при условията и по реда на
наредбата като консултант - за извършване на оценка за съответствие на
инвестиционния проект със съществените изисквания към строежите и/или за
упражняване на строителен надзор.
При анализ на цялостната уредба на този вид задължителна
застраховка, може да се направи извод, че същата покрива настъпилите вреди от
деликт – неправомерни действия при или по повод осъществяваната професионална
дейност, но не и вреди от договорно неизпълнение. Застраховката по чл. 171 ЗУТ
е вид застраховка „Гражданска отговорност“ поради което носи и специфичните й
особености и е свързана с основната цел за обезвреда при непозволено увреждане
на трети лица /участници или не строителството/, но при вреди вследствие
фактическо упражняване на професионалната дейност. При договорното неизпълнение
е налице съгласие на страните по всички елементи от сделката и възможност те да
определят съдържанието на договора, върху което, съответно, застрахователят не
може да влияе, вкл. и за дължимостта и границите на обезщетението при
неизпълнение, поради което и не се налага допълнителна защита, каквато
предоставя задължителната застраховка. В този смисъл, неоснователни са и възраженията
на ищеца за нищожност на клаузи на Общите условия /по – специално тази на чл.
7.11. от ОУ/, доколкото същата не противоречи на императивно определения обхват
на застраховката и не представлява уговорено под законоустановения минимум на
покритие. В този смисъл е и О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 865 от 24.11.2015 год. на ВЪРХОВЕН
КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І Т.О.
Няма пречка, при наличие на съгласие за това, страните по
застрахователния договор, изрично да се съгласят покрит застрахователен риск /над
установения в закона минимум/ да представлява и договорно неизпълнение на ищеца
във връзка със сключени от него договори, свързани с упражняваната от него
професионална дейност и упражняваната във връзка с професионалната, търговска
дейност на консултанта. Но, в конкретния случай, такава уговорка между страните
не е налице.
Напротив, страните изрично са изключили от приложното
поле на застраховката /в чл. 7.11. от ОУ, в сила от 01.01.2017 година, които
съдът намира за приложими в случая, предвид твърденията на ищеца за датата на
настъпване на застрахователното събитие – с постановяване на окончателното
решение на ВАС/ вредите вследствие на неизпълнение на договорно задължение
/договорна отговорност на застрахования/. Отделно, отговорността за обезщетението
за вреди от договорното неизпълнение /съизмерими със заплатеното
възнаграждение/, не би възникнала на друго правно основание, а произтича
единствено от уговорките по облигационното отношение по договора от 05.03.2015
година.
Или, предвид изложеното по-горе, обезщетяването на
претендираните от ищеца вреди не е сред покритите рискове по процесния
застрахователен договор, нито е в обхвата на минимално изискуемото от закона покритие по тази задължителна
застраховка.
Следователно, в полза на застрахования не е възникнало
вземане за застрахователно обезщетение по процесната претенция. Щом такова не е
налице, не следва да бъдат обсъждани и възраженията на ответника за уговорен
процент съучастие и размера на претенцията.
Отделно и за пълнота и във връзка с доводите на страните,
следва да се посочи и че действително, предвид нормата на чл. 434 КЗ и доколкото
представените от ищеца две споразумения не се установи да са сключени със
съгласието на застрахователя, същите нямат действие по отношение на него и не
го обвързват по никакъв начин /нито по отношение на това, че са претърпени
вреди, представляващи покрит застрахователен риск, нито по отношение на техния
размер/.
По разноските:
Предвид изхода на производството на
разноски има право само ответникът, но същият не е отправил искане за
присъждане, а съдът не присъжда разноски служебно.
Така
мотивиран, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Б.И.С. – И.” ЕООД, ЕИК ********срещу
ДЗИ О.З.ЕАД, ЕИК ********иск
по чл. 435, вр. чл. 461, т. 3 КЗ, вр. 171 ЗУТ, вр. вр. чл. 2, ал. 1, т. 2 от
Наредба за условията и реда за задължителното застраховане в проектирането и
строителството, приета с ПМС № 38/24.02.2004г. за
сумата от 23 733 лв., претендирана като дължимо застрахователно обезщетение по договор за
застраховка, сключен със застрахователна полица № 212216213000497 от 19.12.2016
година за задължителна застраховка „Професионална отговорност на участниците в
проектирането и строителството” за настъпил застрахователен риск през 2017
година – вреди, причинени на трето лице, изразяващи се в заплатено
възнаграждение по договор за консултантски услуги по чл. 166 ЗУТ от 05.03.2015
година, които вреди са обезщетени от ищеца чрез извършено плащане.
Решението
може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: