№ 430
гр. Сливен, 17.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, XI СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Ива Ил. Стойчева Коджабашева
при участието на секретаря Андреана Ст. Станчева
като разгледа докладваното от Ива Ил. Стойчева Коджабашева Гражданско
дело № 20242230101478 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 7 и сл. ЗЗДН.
Образувано е по молба на С. Д. Т. против нейния съпруг - С. С. Т., с
която се иска издаване на заповед за защита и заповед за незабавна защита от
домашно насилие за твърдян акт на домашно насилие, извършен на
19.03.2024 г., около 23:00 ч., от ответника спрямо молителката, в присъствие
на детето на молителката А.А.Б. - на 11 год. и роденото от брака дете на
страните - С. - на 2 месеца, изразил се в упражняване на физическо,
емоционално и психическо насилие спрямо молителката чрез нанасяне на
удари с шамари по лицето, блъскане, както и чрез обиди и заплахи с думите: „
Мързелива курва”, „Ти не ставаш за нищо“, „ и ти, и детето ти сте курви”, „ще
ви изгоня и двете“ и др. През цялото това време детето А. плачело и молело
ответника да спре да удря майка й. Молителката успяла да издърпа телефона
си от ръцете на ответника, позвънила на телефон 112 и докато ответникът
блъскал молителката навън от къщата, дошли полицейските служители.
Молителката успяла да вземе единствено личната си карта, като ответникът
не й разрешил да вземе малкото дете.
По делото е издадена Заповед за незабавна защита № 14 от 25.03.2024
г., с която съдът е задължил извършителя да се въздържа от извършване на
1
домашно насилие спрямо молителката и малолетното й дете А. Б., забранил е
на извършителя да приближава молителката и детето й А. на разстояние по-
малко от 50 м., както и жилището им на адрес гр. ............................
В съдебно заседание молителката, редовно призована, не се явява
лично. Представлява се от назначения си с Решение на НБПП процесуален
представител - адвокат, който поддържа депозираната молба и моли да бъде
уважена.
Ответникът, редовно призован, не се явява лично и не изпраща
представител.
Съдът, след като изслуша становищата на страните и след
преценка на събраните в хода на производството доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Предявена е претенция с правна квалификация чл. 4, ал. 1 ЗЗДН.
Молбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в
законоустановения преклузивен срок, от легитимирано лице, визирано в чл. 8,
т. 1 ЗЗДН - пострадало от домашно насилие лице, извършено от съпруг и от
когото има дете - чл. 3, т. 1 и т. 3 ЗЗДН. Към молбата е приложена и
декларация от молителката по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН.
Разгледана по същество молбата се явява и основателна.
Чл. 2 ЗЗДН дефинира, че домашно насилие е всеки акт на физическо,
сексуално, психическо или икономическо насилие, както и опитът за такова
насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и
личните права, извършени от и спрямо определена категория лица, в която
попадат ответникът и молителката. Чл. 2, ал. 2 от закона постановява, че за
психическо насилие върху дете се смята и всяко домашно насилие,
извършено в негово присъствие.
От изисканите от съда и приети като писмени доказателства по делото
справки от НБД „Население“ се установява, че молителката и ответникът са
съпрузи, като от брака си имат родено едно малолетно дете - С. С.ова Т., ЕГН:
**********. Молителката има родено и по-голямо дете - А.А.Б., ЕГН:
**********.
От приложената по делото декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, се
2
установява, че на 19.03.2024 г., около 23:00 ч., ответникът е осъществил акт
на домашно насилие спрямо молителката, в присъствие на детето на
молителката А.А.Б. - на 11 год. и роденото от брака дете на страните - С. - на
2 месеца, изразил се в упражняване на физическо, емоционално и психическо
насилие спрямо молителката чрез нанасяне на удари с шамари по лицето,
блъскане, както и чрез обиди и заплахи с думите: „ Мързелива курва”, „Ти не
ставаш за нищо“, „ и ти, и детето ти сте курви”, „ще ви изгоня и двете“ и др.
През цялото това време детето А. плачело и молело ответника да спре да удря
майка й. Молителката успяла да издърпа телефона си от ръцете на ответника,
позвънила на телефон 112 и докато ответникът блъскал молителката навън от
къщата, дошли полицейските служители. Молителката успяла да вземе
единствено личната си карта, като ответникът не й разрешил да вземе малкото
дете.
Съдът намира, че твърденият акт на домашно насилие спрямо
молителката, в присъствие на децата, е доказан посредством подадената от
молителката декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН.
Съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 2, т. 3 ЗЗДН като доказателствено
средство в процеса е предвидена декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН. С оглед
специфичния характер на отношенията, чиято защита се търси по ЗЗДН, е
предоставен улеснен за молителя ред да представи декларация по чл. 9, ал. 3
ЗЗДН, на която е придадено доказателствено значение и в случай на липса на
други доказателства съдът да издаде заповед за защита от домашно насилие
само на основание приложената декларация, доколкото в нея се съдържа
конкретно и ясно описание относно датата, мястото, времето и конкретните
действия, с които е извършено насилието по смисъла на чл. 2 ЗЗДН.
В този случай, в доказателствена тежест на ответника, при
направеното оспорване, че е извършил твърдените актове на домашно
насилие, е да проведе успешно насрещно доказване, което да обори
изложените в декларацията твърдения и да разколебае придадената й от
закона доказателствена сила.
Съдът намира, че подобно успешно насрещно доказване не бе
проведено от ответника.
В процесния случай, освен декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, която
може да служи като единствено основание за издаване на заповед за защита,
3
твърденията на молителката за осъществения акт на домашно насилие от
ответника спрямо нея на 19.03.2024 г. се подкрепят в пълна степен и от
събраните по делото писмени доказателства.
От представената от РУ МВР - Сливен преписка се установява, че на
19.03.2024 г. в 23:00 ч. е получен сигнал от ОДЧ за семеен скандал. Посетена
е къща зад XII ОУ в гр. Сливен, установена е самоличността на лицата, а
именно молителката и ответникът по делото, като в доклада е описано, че
лицата са познати на полицията и са се скарали за това кой ще направи храна
на детето. Съставени са протоколи за предупреждение на лицата в 23:20 ч. на
19.03.2024 г. Със Заповед на полицейския орган от 20.03.2024 г. ответникът е
задържан за срок до 24 часа за това, че на 19.03.2024 г. около 23:00 ч. в гр.
Сливен, м. „..................... има данни да е нанесъл лека телесна повреда в
условията на домашно насилие на съпругата си, за което е образувано ДП-
424/2024 г. по описа на РУ Сливен. От приложената докладна записка относно
извършена проверка по преписка от 22.08.2022 г. се установява, че на
17.08.2022 г. около 04:00 ч. между страните отново е възникнал скандал, като
молителката е повикала полицейските служители заради нанесен й от
ответника удар с шамар. В допълнително снетите сведения молителката
твърди, че между съпрузите възникват ежедневно скандали, при които
ответникът упражнява тормоз над нея чрез нанасяне на шамари и обиди,
съответно съпругът й е отрекъл да упражнява каквото и да е физическо
насилие спрямо молителката.
Съгласно разпоредбата на чл. 15, ал. 2 ЗЗДН при разглеждане на
делото и постановяване на решението съдът взема предвид и актовете на
насилие, извършени преди срока по чл. 10, ал. 1 от закона, ако има
доказателства за тях, с цел индивидуализация на мерките за защита по чл. 5,
ал. 1.
В случая от приетите писмени доказателства по делото се установи, че
такъв преден акт е налице, а именно на 17.08.2022 г.
Предвид установеността на извършеното домашно насилие спрямо
молителката в присъствие на двете малолетни деца следва да бъде преценено
какви мерки съдът следва да наложи, за да гарантира тяхната защита.
Съдът намира, че следва да наложи на ответника мярката по чл. 5, ал.
1, т. 1 ЗЗДН, с която да бъде задължен да се въздържа от извършване на
4
домашно насилие спрямо молителката и детето А..
След постъпилото Писмо от ДСП - Сливен, видно от което
молителката доброволно живее с ответника и е заявила пред социалния
работник, че отношенията им са се подобрили, съдът намира, че вече не е
необходимо налагането на мярката по чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН, а именно да се
забрани на ответника да доближава молителката и детето й А. на разстояние
по-малко от 50 м., както и жилището им.
Съдът не следва да налага и мярката по чл. 5, ал. 3, вр. ал. 1, т. 5 ЗЗДН,
тъй като на този етап без изготвен социален доклад по делото, съдът не може
да прецени дали определянето на местоживеенето на малолетното дете С. при
майката е в най - добър интерес на детето.
На основание чл. 15, ал. 2 ЗЗДН, с оглед уважаване на молбата, следва
да бъде издадена Заповед за защита, в която извършителят да се предупреди
за последиците от неизпълнението й по чл. 21, ал. 4 ЗЗДН.
На основание чл. 16, ал. 3 ЗЗДН, преписи от решението и от заповедта
следва да се връчат на страните, както и на РУ МВР – Сливен и ДСП - Сливен
за сведение.
На основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН, във връзка с чл. 16 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, ответникът
следва да бъде осъден да заплати държавна такса за производството по делото
в размер на 25,00 лева по сметка на РС - Сливен /т. 22 ТР № 6/2012 г. от
06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС на РБ/.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че С. С. Т., ЕГН: **********, с
адрес гр. ....................., е осъществил спрямо С. Д. Т., ЕГН: **********, в
присъствие на детето на молителката А.А.Б., ЕГН: ********** и роденото от
брака дете на страните С. С.ова Т., ЕГН: **********, на 19.03.2024 г., около
23:00 ч., акт на домашно насилие, изразил се в упражняване на физическо,
емоционално и психическо насилие спрямо молителката чрез нанасяне на
удари с шамари по лицето, блъскане, както и чрез обиди и заплахи с думите: „
Мързелива курва”, „Ти не ставаш за нищо“, „ и ти, и детето ти сте курви”, „ще
5
ви изгоня и двете“.
НАЛАГА на С. С. Т., ЕГН: **********, с адрес гр. .....................
следните мерки за защита от домашното насилие:
ЗАДЪЛЖАВА извършителя С. С. Т., ЕГН: ********** да се въздържа
от извършване на домашно насилие спрямо С. Д. Т., ЕГН: ********** и
детето А.А.Б., ЕГН: **********.
ДА СЕ ИЗДАДЕ Заповед за защита на С. Д. Т., ЕГН: ********** с
цитираната мярка, която подлежи на незабавно изпълнение.
ПРЕДУПРЕЖДАВА, на основание чл. 21, ал. 4 ЗЗДН извършителя С.
С. Т. , ЕГН: **********, с адрес гр. ....................., че при неизпълнение на
съдебната заповед, полицейският орган, констатирал нарушението, задържа
нарушителя и незабавно уведомява органите на прокуратурата.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН С. С. Т., ЕГН: **********,
с адрес гр. ..................... да заплати по сметка на Районен съд - Сливен сумата
от 25,00 лв. /двадесет и пет лева/ - държавна такса за производството по
делото.
ПРЕПИС от решението и от заповедта за защита да се връчат на
страните и на РУ МВР - Сливен, а също и на Директора на ДСП - Сливен за
сведение и преценка за предприемане на спешни мерки за закрила на двете
деца. При необходимост връчването на заповедта на причинителя на
домашното насилие да стане със съдействието на полицейските органи или
кмета.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Сливенски окръжен съд, в
7-дневен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
6