№ 780
гр. Варна, 02.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 23 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Даниела Михайлова
при участието на секретаря Пламен Б. Пламенов
като разгледа докладваното от Даниела Михайлова Административно
наказателно дело № 20213110203280 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на
Р.Б.К. в качеството му на управител и представляващ „ Касабов“ ЕООД, против
Наказателно постановление № 03-013777 / 31.03.2021г. на Директора на Дирекция "
Инспекция по труда" - Варна, с което на „ Касабов“ ЕООД е наложено
административно наказание „Имуществена санкция" в размер на 3 000 лева, на
основание чл. 416 ал.5 вр. чл. 414 ал.3 от КТ.
В жалбата се навеждат доводи за допуснати нарушения на процесуалните
правила, а именно че липсва описание на нарушението и обстоятелствата, при които е
извършено.Твърди се, че установения работник е имал сключен трудов договор, който
му е бил връчен, както и че са били представени съответните уведомления до НАП в
законоустановения срок.Поради това и се твърди, че нарушението, описано в
наказателното постановление не е доказано .Наведени са доводи и за това , че
наказващият орган е наложил санкция в завишен размер без да са били изложени
мотиви за това.В заключение се иска отмяна на постановлението, а в условията на
евентуалност- прилагане на разпоредбата на чл.415 „в” от КТ.
В съдебно заседание , въззивната страна, редовно призована, представлява се
от надлежон упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата на
посочените в нея основания.По същество адв.И. отново пледира за отмяна на
постановлението, а в условията на евентуалност за намаляване на размера на
наложената санкция.Прави искане и за присъждане на направените по делото разноски.
1
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание се явява
упълномощен представител, оспорва жалбата и моли съда да потвърди атакуваното
наказателно постановление.Прави се искане да бъде присъдено и юристконсултско
възнаграждение.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 19.03.2021 г. служители на ДИТ – Варна, една от които св.М.Д., извършили
проверка по спазване на трудовото законодателство на строителен обект – жилищна
сграда, „Брилянт” намираща се в гр. Варна, УПИ $ ПИ10135.2558.143, кв. 640 6-ти
микрорайон, район „Приморски”. На обекта имало работници, една от които била С.Р.,
която към момента н а проверката изхвърляла боклук от шестия етаж.Служителите на
Д „ИТ”-Варна предоставили на установените работници декларици за
попълване.Такава била дадена и на С.Р., която посочила,че полага труд за „Касабов”
ЕООД от 19.03.2021г., като общ работник, с уговорено седмично възнаграждение от
30лв. и при уговорено работно време и почивки. В хода на извършената документална
проверка представител на въззивното дружество представил на контролните органи
трудов договор № 023/19.03.2021г. След справка в ТД на НАП се установило, че той
бил регистриран в 13 : 57ч. Всичко установено при проверката св.Д. описала в
Протокол № ПР 2109454 / 25.03.2021г., с който дал и съответните предписания.
На 25.03.2021г. св. Д. съставила против „ Касабов“ ЕООД акт за установяване на
нарушение за това, че дружеството в качеството на работодател е допуснало до
работа С.Р. на длъжност „ общ работник поддържане на сгради”, преди да й е
предоставил копие от уведомлението за регистрацията на трудовия договор в ТД на
НАП-Варна. Било прието, че нарушението е извършено на 19.03.2021г. и
квалифицирано като такова по чл.63 ал.2 от КТ.Актът бил предявен на управителя на
дружеството, като тогава, както и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН възражения не били
направени и депозирани.
Въз основа на акта за установяване на административно нарушение,
административно – наказващият орган издал наказателно постановление № 03 –
013777 / 31.03.2021г. , с което изцяло възприел фактическите констатации и правната
квалификация на нарушението по чл.63 ал.2 от и наложил на „ Касабов” ЕООД
наказание “Имуществена санкция” в размер на 3 000 лв. на основание чл.416 ал.5 вр.
чл.414 ал.3 от КТ.
В хода на съдебното следствие като свидетел бе разпитана св. М.Д. ,
актосъставител, чиито показания съдът кредитира като логични, последователни и
непротиворечиви.От тях стана ясно, че към момента на проверката лицето е
изхвърляло боклук , попълнило е съответната декларация, а трудовият договор е бил
регистриран в НАП след това.
2
Горната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на
гласните доказателства и писмените доказателства по административно-
наказателната преписка , които са последователни, взаимно обвързани и
безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка
на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му,
обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание
прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена от надлежна страна, в
предвидения от закона срок и приета от съда за разглеждане.
Наказателното постановление № 03-013777 / 31.03.2021г. е издадено от
компетентен орган- от Директора на Дирекция " Инспекция по труда" гр.Варна и в
шестмесечния преклузивен срок.То съдържа всички минимално изискуеми от закона
реквизити. Нарушението е описано с необходимата конкретика, като са посочени
датата , мястото и обстоятелствата по неговото извършване.Наказанието за него е
индивидуализирано. Актът също отговаря на изискванията на чл.42 от ЗАНН. При
неговото предявяване, както и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН не са били направени
или депозирани възражения, в които да са били наведени спорни обстоятелства,
нуждаещи се от разследване.По никакъв начин не е нарушено правото на защита на
наказаното лице, като същото е реализирано в цялост с подаването на жалба до
въззивната инстанция. Поради изложеното до тук съдът намира, че в хода на
производството не са допуснати нарушения на процесуалните правила, които да са от
категорията на съществените и които да са ограничили правото на защита на
наказаното лице.
От събраните по делото гласни и писмени доказателства съдът намира, че
правилно наказващият орган е приложил материалния закон и е съотнесъл
установените фактически констатации към хипотезата на правната норма. Безспорен
факт е, че между „ Касабов” ЕООД и С.Р. на 19.03.2021г. е бил сключен трудов
договор № 023, който е бил регистриран в ТД на НАП в 13,57 часа , като в по- рано
същия ден тя се е намирала на строителния обект и е изпълнявала трудови функции
като общ работник , поддържане на сгради. .Тези обстоятелства не се и оспорват.С
оглед на това съдът намира, че правилно наказващият орган е приел, че е налице
нарушение на чл.63 ал.2 от КТ.Именно тази норма забранява на работодателя да
допуска до работа работник преди да му е връчил съответните документи, един от
които е копие от уведомлението. Действително , в чл.62 ал.3 от КТ законодателят е
предвидил като задължение в тридневен срок от сключването или изменението на
трудовия договор и в седемдневен срок от неговото прекратяване работодателят или
упълномощено от него лице да изпрати уведомление за това до съответната
3
териториална дирекция на Националната агенция за приходите, но работникът не
следва да бъде допускан до работа преди да му се връчат документите по чл.63 ал.1 от
КТ.
Правилно наказващият орган е приел, че в случая отношенията между
работника и „ Касабов” ЕООД са между „ работник” и „работодател” , като
дружеството безспорно има качеството „работодател”, тъй като се явява лице което
самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение.
Правилно е била ангажирана отговорността на „ Касабов” ЕООД в качеството му
на работодател. чрез налагане на "имуществена санкция".Това по своята правна
същност е безвиновна отговорност и представлява обективната отговорност на правния
субект за неизпълнение на задължения към държавата, каквото имаме в конкретния
случай и се реализира независимо от конкретния извършител, формата на вина,
степента на обществена опасност на дееца и т. н.
Съдът намира, че в случая не би могла да се приложи разпоредбата на чл.415
„в” от КТ, доколкото нарушенията на чл.63 ал.2 от КТ независимо от тяхното
отстраняване , не са маловажни съгласно чл.415 „в” ал.2 от КТ. С оглед обективните
характеристики на самото нарушение пък съдът счита, че не е налице хипотезата на
чл.28 от ЗАНН, доколкото неговата обществена опасност не е по-ниска от останалите
нарушения от този вид.
Правилно е била определена и санкционната норма, тъй като именно в чл.414
ал.3 от КТ е предвидено наказание за работодател, който наруши разпоредбите на чл.
63 ал. 2, каквото имаме в настоящият случай. Наказващият орган е наложил на „
Касабов” ЕООД „ имуществена санкция” в размер на 3 000лв.Съдът обаче намира, че
това наказание е завишено като размер, доколкото липсват доказателства дружеството
да е допускало и други нарушения на КТ, за които да са му били налагани
санкции.Поради това следва да се приеме, че нарушението е извършено за първи път
и от него не са настъпили вредни последици. С оглед на тези съображения съдът
намира, че следва да намали размера на наложената санкция от 3 000лв. на 1 500лв.,
като счита че това наказание е съответно на извършеното нарушение.
С оглед изхода на делото и съобразно направените искания, на основание чл.63
ал.3 от ЗАНН и чл.143 ал.1 от АПК, съдът намира, че следва на Дирекция „Инспекция
по труда“-Варна да се присъди юрисконсултско възнаграждение.При определяне на
неговия размер съдът съобрази разпоредбата на чл.37 ал.1 от ЗПП , в която е
предвидено, че заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на
извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет на НБПП.На
следващо място съдът взе предвид, че за защита по дела по ЗАНН, чл.27 „е“ от
Наредбата за заплащане на правната помощ, предвижда възнаграждение от 80 лв. до
120лв. Поради това и като прецени продължителността на делото и неговата сложност,
4
съдът прецени, че следва да определи на Дирекция „Инспекция по труда“-Варна
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80лв. , а в съответствие с правилото на
чл. 78 ал.3 вр. ал.1 от ГПК и да присъди на Дирекция „Инспекция по труда“-Варна
юрисконсултско възнаграждение в размер на 40лв. , пропорционално с изменения
размер на административната санкция.
С оглед направеното искане и изхода на делото, разноски следва да се присъдят и
на „Касабов „ЕООД.По делото е приложен договор за правна защита и съдействие, от
които е видно, че е била заплатена в брой сумата от 440лв. за процесуално
представителство по настоящото производство.Тази сума като размер е съответна на
посочената в чл.18 ал.2 вр. чл.7 ал.2 т.2 от Наредба № 1 за минималните адвокатски
възнаграждения.Поради това съдът намира, че на „Касабов „ЕООД следва да се
присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 220лв., пропорционално
с изменения размер на административната санкция
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 03-013777 / 31.03.2021г. на Директора
на Дирекция " Инспекция по труда" - Варна, с което на „ Касабов“ ЕООД е наложено
административно наказание „Имуществена санкция" в размер на 3 000 лева, на
основание чл. 416 ал.5 вр. чл. 414 ал.3 от КТ, като НАМАЛЯВА размера на
наложената „Имуществена санкция” от 3 000лв. на 1 500лв.
ОСЪЖДА „ Касабов “ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на Дирекция
„Инспекция по труда“ Варна , юрисконсултско възнаграждение в размер на 40 /
четиридесет / лв.
ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда“ Варна да заплати на „ Касабов “
ЕООД, ЕИК ********* , разноски в размер на 220 лева . за адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд-Варна по реда на АПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5