№ 725
гр. Бургас, 25.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Албена Янч. Зъбова Кочовска
Членове:Таня Д. Евтимова
Радостина П. Иванова
при участието на секретаря Станка Д. Чавдарова
като разгледа докладваното от Таня Д. Евтимова Въззивно гражданско дело
№ 20252100500533 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Предмет на въззивна проверка е решение № 83/14.01.2025г., постановено от Районен
съд – Бургас по гр.д. № 6023/2023г. С това решение, съдът отхвърля исковете на
„Топлофикация – София“ ЕАД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление в
гр.Бургас, ул. „Ястребец“ № 23Б срещу Ф. Е. И., ЕГН: ********** от ***** в качеството му
на наследник на Й. Д. З., бивш жител на гр. София, починала на 02.11.2022г. за заплащане на
следните суми: 277,15 лева, представляващи стойността на доставена и потребена топлинна
енергия в обект за потребление, находящ се в гр. София, ж.к. „Дружба“, бл.47, вх.А, ет.6,
ап.22 с абонатен № 45860 за периода от месец май 2019г. до месец април 2021г., ведно с
мораторна лихва върху тази сума в размер на 57,65 лева за периода от 15.09.2020г. до
15.03.2023г.; 22,70 лева, представляващи цена за дялово разпределение за периода от месец
февруари 2020г. до месец април 2021г., ведно с мораторна лихва върху тази сума в размер на
5,32 лева за периода от 31.03.2020г. до 15.03.2023г., ведно със законна лихва върху
главниците, считано от 21.04.2023г. до окончателното им изплащане. Решението е
постановено при участието на „Техем сървисис“ ЕООД – София като трето лице – помагач
на страната на „Топлофикация – София“ ЕАД.
Подадена е въззивна жалба от „Топлофикация – София“ ЕАД против решение №
83/14.01.2025г. Жалбоподателят твърди, че първоинстанционният съд неправилно е
кредитирал заключението на съдебно-счетоводната експертиза и подчертава, че плащане на
задълженията не е извършено и няма основание да се приеме, че задълженията са погасени
изцяло. Жалбоподателят подчертава, че районният съд не му е указал и не му е предоставил
възможност да изрази становище по твърдението на ответника, че последният е извършил
1
плащане. „Топлофикация – София“ ЕАД иска от въззивната инстанция да отмени решението
на Районен съд – Бургас и да уважи исковете.
„Топлофикация София“ ЕАД не се представлява в съдебно заседание.
Ответната страна Ф. Е. И. се представлява в процеса от особен представител.
Процесуалният представител на ответника представя писмен отговор, в който изразява
становище за неоснователност на жалбата и излага факти, от които следва извода, че
задълженията към дружеството - ищец са погасени изцяло. Ответникът иска от въззивната
инстанция да потвърди решението на районния съд и да му присъди възнаграждение за
особен представител.
Ф. Е. И. не се представлява в съдебно заседание.
„Техем сървисис“ ЕООД също не се представлява в съдебно заседание.
Като взе предвид твърденията на страните и събраните по делото доказателства,
Бургаският окръжен съд намира за установено следното:
По делото не се спори и се установява от представените писмени доказателства, че в
периода от месец май 2019г. до месец април 2021г., Й. Д. З. е била собственик на
топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Дружба“, бл.47, вх.А, ет.6, ап.22, за който
е открита партида с абонатен № 45860.
От представеното по делото удостоверение за наследници № РЛЦ23-ВК08-
733/29.05.2023г. се установява, че З. е починала на 02.11.2022г. и е оставила за наследник
сина си Ф. Е. И..
На 21.04.2023г. „Топлофикация София“ ЕАД предявява иск против И. в качеството
му на наследник на Й. Д. З. за заплащане на сумата от 362,82 лева, представляваща сбор от
следните задължения: 277,15 лева – стойността на използваната топлинна енергия за
периода от месец май 2019г. до месец април 2021г., ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от 21.04.2023г. до окончателното й изплащане; 57,65 лева – мораторна лихва
за забава върху сумата от 277,15 лева за периода от 15.09.2020г. до 15.03.2023г.; 22,70 лева –
сума за дялово разпределение, дължима за периода от месец 02.2020г. до месец 04.2021г.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 21.04.2023г. до окончателното й
изплащане и 5,32 лева – мораторна лихва за забава върху тази сума за периода от
31.03.2020г. до 15.03.2023г. Към исковата молба са приложени писмени доказателства, които
установяват правото на собственост върху топлоснабдения имот и откритата партида, както
и доказателства за дялово разпределение на топлинна енергия и общи условия за
извършване на тази услуга.
Ответната страна, представлявана от особен представител, оспорва иска. Ответникът
твърди, че през месец октомври 2023г. (6 месеца след образуване на съдебното
производство) се е разпоредил с жилището, за което са начислени процесните суми, погасил
е напълно задълженията на наследодателя си към „Топлофикация – София“ ЕАД и е предал
платежните документи на приобретателите на имота. Ответникът заявява, че е извършил
справка в ответното дружество и е установил, че партидата на наследодателя Й. З. с
абонатен № 45860, инсталация № ********** е закрита. Поради това, на основание чл.235,
ал.3 от ГПК – плащане след предявяване на иска – ответникът счита, че не дължи
претендираните суми. При условията на евентуалност, ответникът твърди, че искът е
неоснователен, тъй като по делото не са представени доказателства, които да установят
съществуването на облигационно правоотношение между ищеца и покойния наследодател.
Поради това, ответникът не е придобил качеството на битов клиент или потребител на
енергия или природен газ.
В хода на първоинстанционното производство е извършено и прието заключение на
съдебно-икономическа експертиза, според което „Топлофикация – София“ ЕАД е издало на
Й. З. фактури за използвана топлинна енергия и за дялово разпределение в периода от
01.05.2019г. до 30.04.2020г. на обща стойност 362,82 лева, от които: 277,15 лева – топлинна
2
енергия; 57,65 лева – лихви; 22,70 лева – дялово разпределение и 5,32 лева – лихви. При
проверка в счетоводния софтуер, използван от дружеството – ищец, експертизата
констатира, че на 19.04.2023г. по партидата на З. е отразено плащане в размер на 366,09
лева, с което сумите, претендирани с исковата молба, са погасени изцяло.
Въз основа на събраните по делото доказателства, Районен съд – Бургас постановява
решение, с което отхвърля иска на „Топлофикация – София“ ЕАД като кредитира
заключението на съдебно-икономическата експертиза и приема, че задълженията на
ответната страна са погасени изцяло.
Въз основа на изложените факти, съдът достигна до следните правни изводи:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, за която
решението поражда неблагоприятни правни последици. Поради това, жалбата е
процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
От представените по делото писмени доказателства се установява, че наследодателят
на ищеца е бил собственик на топлоснабден имот в гр. София, за който е открита партида с
абонатен № 45860. От приетите по делото писмени и гласни доказателства се установява, че
в периода от 01.05.2019г. до 30.04.2020г. ищецът е издал фактури на обща стойност 362,82
лева за използваната топлинна енергия, за дяловото разпределение и за начислените лихви.
От заключението на съдебно-икономическата експертиза е видно, че стойността на
фактурите е заплатена изцяло на 19.04.2023г., т.е. 2 дни преди завеждане на иска. При това
положение, изводът на районния съд, че претендираните суми не се дължат поради
погасяването им от ответната страна, е правилен и обоснован.
Възражението на въззивната страна, че районният съд неправилно е кредитирал
заключението на съдебно-икономическата експертиза, е неоснователно. От съдържанието
на заключението е видно, че същото е извършено въз основа на писмени документи и на
проверка в счетоводството на дружеството – ищец, поради което настоящата съдебна
инстанция няма основание да се съмнява в неговата обективност и достоверност. По делото
не са представени доказателства, които да опровергаят фактите, инкорпорирани в
заключението, поради което изводите на районния съд, основани на това заключение, са
правилни.
По изложените съображения, въззивната жалба се явява неоснователна и трябва да се
остави без уважение със следващото от това потвърждаване на първоинстанционното
решение.
По делото е направено искане за присъждане на съдебни разноски от двете страни в
процеса. След като се съобрази с разпоредбата на чл.78, вр- чл.81 от ГПК и с изхода на
спора пред настоящата инстанция, съдът намира, че трябва да присъди на особения
представител на въззиваемата страна възнаграждение в размер на 200 лева, платимо от
внесения депозит.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд, VI въззивен състав:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 83/14.01.2025г., постановено от Районен съд – Бургас
по гр.д. № 6023/2023г.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ възнаграждението на особения представител – адвокат И. Д.
Камбурова – Тунтева със съдебен адрес в гр. Бургас, ул. „Цар Симеон І“ № 70, ет.1 в размер
на 200 лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4