№ 98
гр. Търговище, 09.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на втори
октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА
Членове:МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ
БИСЕРА Б. МАКСИМОВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА С. ТОТЕВА
като разгледа докладваното от МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ Въззивно гражданско
дело № 20233500500173 по описа за 2023 година
Производството по в.гр.д.№173/2023г. по описа на Окръжен съд-
Търговище е образувано по въззивна жалба на ответника „Профи Кредит
България”ЕООД-гр.София, ЕИК ********* против решение
№277/01.06.2023г., постановено по гр.д.№206/2023г. на Районен съд-
Търговище, с което на осн.чл.422 от ГПК е установено съществуването на
вземането на ищцата Д. Г. Р., действаща чрез процесуалния си представител
и съдебен адресат адв.М. Л. Л. от АК-София против ответното дружество, за
сумата 2 000 лв., претендирана като част от платената без правно основание
сума в общ размер на 5 052.48 лв., поради недействителност на договор за
потребителски кредит „Профи Кредит Стандарт“ №*********/19.06.2017г.,
ведно със споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги от
19.06.2017г. и Общите условия към ДПК, за което е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №28488/07.10.2022г. по
ч.гр.д. № 52174/2022г. по описа на Районен съд-Търговище, като на ищцата са
присъдени направените в заповедното производство разноски в размер на 40
лв. и исковото производство в размер на 40 лв., а в полза на процесуалните
представители адв.К.И. Б.-адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗАдв
в размер на 360 лв. за заповедното производство, както и на адв.М. Л. Л.-
адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗАдв в размер на 805.25 лв. за
исковото производство. С доводи за нарушения на закона и необоснованост,
въззивникът моли за отмяна на решението и за отхвърляне на предявения
установителния иск.
С писмен отговор по реда и в срока по 263, ал.1 от ГПК въззиваемата
1
страна оспорва основателността на въззивната жалба и моли за
потвърждаване на обжалваното решение.
След проверка по реда на чл.269-271 от ГПК, въззивният съд
констатира следното:
Решението е валидно и допустимо.
Въззивната жалба е допустима, но неоснователна.
Предявеният частичен иск чл.422, ал.1 от ГПК във вр.с чл.55, ал.1 от
ЗЗД за присъждане на сумата 2 000 лв. от сума в общ размер на 5 052.48 лв., е
обоснован с обстоятелствата, че сумата е платена на ответника на
несъществуващо основание-нищожен договор за потребителски кредит
„Профи Кредит Стандарт“ №*********/19.06.2017г., ведно със споразумение
за предоставяне на пакет от допълнителни услуги от 19.06.2017г., поради
противоречието му с императивни разпоредби на закона, евентуално-поради
накърняване на добрите нрави, в резултат на което потребителят дължи само
връщане на чистата стойност по кредита от 3 000 лв., а не общата стойност по
същия в размер на 8 052.48 лв., предмет на неоснователно обогатяване на
ответника за нейна сметка.
Ответникът оспорва претенцията с възражения за липсата на
неоснователно обогатяване от негова страна за сметка на ищцата, тъй
посоченият договор за потребителски кредит е валидно сключен в
съответствие с всички изисквания на нормативните разпоредби и добрите
нрави, като изпълнението по същия не е без основание.
След преценка на събраните по делото доказателства, въззивният съд
прие за установено следното:
Съгласно представения писмен договор за потребителски кредит
„Профи Кредит Стандарт“ №*********/19.06.2017г., споразумение за
предоставяне на пакет от допълнителни услуги от същата дата и погасителен
план, ответникът предоставил заем на ищцата в размер на 3 000 лв. за 24
месеца, при ГПР 49.89 %, ГЛП 41.17 %, договорна лихва в размер на 0.11% на
ден и допълнителен пакет услуги в размер на 3 601.44 лв. или общо
задължение към кредитодателя в размер на 8 052.48 лв., от което ищцата е
погасила сумата 5 574.66 лв
Съгласно разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, годишният процент на
2
разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва,
като в противен случай клаузата относно ГПР е нищожна-чл.19, ал.5 от ЗПК.
В конкретния случай, при предоставени 3 000 лв. заемателят дължи
връщане на сумата 8 052.48 лв., цената услугата разкрива значителна
нееквивалентност на насрещните престации и води до несправедливо
облагодетелстване на този, който я предоставя.Още повече, стойността на
допълнителния пакет услуги в размер на 3 601.44 лв., надхвърляща размера
дори на основното задължение от 3 000 лв., не е включена в годишния
процент на разходите, тъй като това е възнаграждение по самия договор за
потребителски кредит по смисъла на чл.19, ал.1 от ЗПК, при което ГПР не е
соченият от 49.89%, а надхвърля петкратния размер на законната лихва.С
оглед на това, налице е нарушение на чл.19, ал.4 от ЗПК, поради което
посочената клауза относно ГПР е нищожна-чл.19, ал.5 от ЗПК. След като
липсва валидна уговорка за ГПР, то липсва и задължителен реквизит от
съдържанието на договора, съгласно изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК
и последният е недействителен-чл.22 от ЗПК, поради което на осн.чл.23 от
ЗПК, ищцата следва да върне само получената главница от 3 000 лв.
Същата е платила на ответника сумата 5 574.66 лв., поради което
същият се е обогатил за нейна сметка без валидно основание със сумата
2 574.66 лв., поради което предявеният частичен иск по чл.422 от ГПК във
вр.с чл.55, ал.1 от ЗЗД за сумата 2 000 лв. е основателен, предвид и
неизтеклия 5-годишен срок на погасителната давност по чл.110 от ЗЗД, с
начало от 11.05.2018г., когато кредитът е погасен предсрочно, обуславящо
потвърждаване на обжалваното осъдително решение, на осн.чл. 271, ал.1 от
ГПК, като на процесуалния представител на въззиваемата страна следва да се
присъди адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗАдв в размер на 805.25
лв. за въззивната инстанция.
Въз основа на изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №277/01.07.2023г., постановено по гр.д.
№206/2023г. по описа на Районен съд-Търговище, на осн.чл.271, ал.1 от
ГПК.
3
ОСЪЖДА „Профи Кредит България”ЕООД-гр.София, ЕИК *********
да заплати на процесуалния представител на въззиваемата страна адв.Н. И. И.
от САК, ЕГН:********** адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗАдв в
размер на 805.25 лв. за въззивната инстанция
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване-чл.280, ал.3, т.1
от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4