Решение по дело №54/2024 на Административен съд - Ямбол

Номер на акта: 887
Дата: 16 юли 2024 г.
Съдия: Димитринка Стаматова
Дело: 20247280700054
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 2 февруари 2024 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

№ 887

Ямбол, 16.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Ямбол - I състав, в съдебно заседание на двадесет и четвърти юни две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Съдия: ДИМИТРИНКА СТАМАТОВА
   

При секретар КРАСИМИРА ЮРУКОВА като разгледа докладваното от съдия ДИМИТРИНКА СТАМАТОВА административно дело № 20247280700054 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от АПК, вр. чл. 19ж от АПК и чл. 27, ал. 1 от ЗУСЕФСУ.

Образувано е по жалба на С. И. Й. от [населено място] против Уведомително писмо рег. № л..**....***-*.***-****-.**-.*** на Директора на ОД – Ямбол на ДФ „Земеделие“ за отказ за изменение на административен договор.

В жалбата се излагат подробни съображения досежно незаконосъобразността на оспорения отказ. Сочи се, че той е нищожен незаконосъобразен поради съществено нарушение на административнопроизводствените правила, поради противоречие с материалноправните норми и поради несъответствието му с целта на закона. Нарушението на процесуалния закон се обосновава с твърдението, че е допуснато нарушение на чл. 6, ал. 1, чл. 7, ал. 1 и чл. 9, ал. 2 и ал. 4 от АПК. Твърди се, че е налице произнасяне от страна на административния орган извън регламентирания в чл. 14, ал. 4 от административния договор срок от 30 дни, което късно произнасяне (1 година и 9 месеца след заявяването на промяната) от една страна изцяло противоречи на целта на програмата по мярка 6.1 и не е съобразено с обстоятелствата, че дори и по време на съдебното производство бенефициентът трябва да изпълнява договорните си отношения, заложени в административният договор, а от друга - необработката на новия имот автоматично поставя земеделския производител в пълно неизпълнение на административния договор и в невъзможност за финансиране по мярка 6.1.; произнасянето на ДФЗ след установения срок е в пълно нарушение на установените правила в АПК и сроковете за обработка на земята. Излага се и твърдение, че декларирането на имота в анкетната карта по Наредба № 3 от 29.01.1999 г. на 10.05.2022 г. не означава, че е започната обработката му на терен - то има само декларативен характер за намерение за обработка; до подаване на искането за промяна 19.05.2022 г. са изминали само 9 календарни дни, а с финансовото заявление за подпомагане за директни плащания на площ от 17.05.2022 г. също се декларира намерение за обработка на площите. Оспорват се и констатациите на административния орган, че заменяните и заменящата едногодишни култури не са с един и същи размер стандартен производствен обем (СПО) на единица площ и не се поддържа увеличения икономически размер на стопанството в размер на 40 221,97 лева (20 565.17) евро СПО, постигнат към годината на проверката на изпълнение на бизнес плана. Сочи се, че именно в изпълнение на указанията на органа и дадената му възможност да изпълни задълженията си по договора, бенефициентът е инициирал производство по изменение на договора чрез подаване на нарочно искане, в което е посочен нов парцел, който да бъде ползван за целите на проекта. В тази връзка се твърди, че в мотивите на оспореното уведомително писмо са посочени разпоредби от договора и от Условията за кандидатстване, но не е изяснено какво е тяхното отношение към принципите по чл. 29, ал. 1 от ЗУСЕФСУ, респ. забраните за изменение по чл. 14, ал. 3 от сключения договор. В този смисъл се сочи липса на мотиви. Прави се искане за отмяна на оспорения акт.

В съдебно заседание жалбоподателят С. И. Й., редовно призован, се явява лично и с адвокат Х. К., редовно упълномощена. Жалбата се поддържа на посочените в нея основания, като в допълнение се сочи, че административният орган се е произнесъл 1 г. и 9 месеца след направеното искане, което е не само извън законоустановените срокове, но и препятства извършването на агротехническите мероприятия, а това поставя бенефициента в невъзможност да изпълни поетите с договора ангажименти. Не е законосъобразно органът да черпи права от собственото си бездействие, изразяващо се в непроизнасяне в определения едномесечен срок по заявлението, съответно късното произнасяне. Счита, че срокът от 30 дни е съобразен с агротехническите мероприятия, които трябва да се извършват на полето и в този смисъл той е задължителен. Излага се и довод, че съобразно експертното заключение с исканата промяна би се достигнал заложеното в бизнес-плана увеличение на СПО, което опровергава изводът на органа, че с поисканата промяна ще е налице неизпълнение на договора. Иска се отмяната на обжалвания акт с присъждане на разноските по делото.

За ответната страна - Директор на Областна дирекция–Ямбол на Държавен фонд „Земеделие“, редовно призована, се явява юрисконсулт Д. Б., редовно упълномощена, която оспорва жалбата като неоснователна. Намира, че посочения в договора срок е инструктивен, а не задължителен. Сочи, че в случая късното произнасяне е в резултат на това, че то е направено в процеса на текущо и незавършено административно производство, в което са открити нарушения и са предприети действия за установяване на публични държавни вземания. По тези съображения се иска отхвърлянето на жалбата с присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като в условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.

По делото са събрани писмени доказателства, приложена е административната преписка по издаване на оспорения акт, приобщено е в цялост адм. д. № 95 от 2022 г. по описа на Административен съд – Ямбол. По искане на оспорващия е назначена и изготвена съдебно–техническа експертиза, при която вещото лице - специалист по Европейски фондове, след като запознаване с материалите по делото и извършване на необходимите справки дава заключение по поставените в нарочна молба от процесуалния представител на жалбоподателя въпроси, относими към повдигнатия спор. Изготвеното заключение по експертизата е изслушано в проведеното на 24.06.2024 г. по делото открито съдебно заседание. Същото се поддържа от експерта в неговата цялост, не е оспорено от страните и е приобщено към доказателствения материал по делото.

Съдът, като прецени, доказателствата по делото, възраженията на страните и относимата към казуса нормативна уредба, приема за установено от фактическа страна следното:

На 22.10.2019 г. оспорващият С. И. Й. сключил Административен договор за подпомагане по Подмярка 6.1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани“ от ПРСР 2014-2020 г. В бизнес-плана, предмет на договора, са заложени за отглеждане 10,63 дка домати на открито, 12,999 дка моркови и 2,169 дка угари за първата и втората стопански години. Изчисленият стандартен производствен обем (СПО) при кандидатстване е 15 996,65 евро. Заложено е увеличение на СПО на стопанството с 4 568,52 евро. Увеличението е планирано за трета стопанска година с 2,169 дка домати открито производство и 5 дка моркови.

На 19.05.2022 г. С. Й. подава към ОД на ДФЗ [населено място] искане за промяна на сключения административен договор. Искането включва замяна на три парцела с обща площ 1,8624 ха в землищата на [населено място] и [населено място] с един парцел с обща площ 2,0000 ха в землището на [населено място]. Като причина за поиканата промяна е изтъкнато, че парцелите са неподходящи за отглеждането на съответните култури, има високо ниво на подпочвени води и се наводняват. В искането за промяна е заложена още и промяна на отглежданите култури (домати на открито и моркови) с краставици открито производство, а като причина за това е посочено, че от отглежданите досега култури добивите и съответно приходите са ниски.

По подаденото заявление е налице произнасяне на административния орган с Уведомително писмо Уведомително писмо рег. № л..**....***-*.***-****-.**-.***, с което е отказана промяна в административния договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ с № ..**....***-*.***-**** по проектно предложение № ..**....***-*.***-**** в ИСУН 2020. В писмото са изложени конкретни фактически и правни основания за постановения отказ, а именно: с позоваване на разписаното в т. 3.1 от раздел I. „Техническо изпълнение на проектите“ от Условията за изпълнение на одобрени проекти по процедура чрез подбор № ..**....***-*.*** по подмярка 6.1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. органът е извел извод, че исканите от бенефициента промени са осъществени преди писменото одобрение на РА, тъй като към искането за промяна са приложени Договор за аренда на земеделски [имот номер] в [населено място], сключен между Х. К. и С. Й. на 28.02.2022 г., в сила от същата дата, който имот е поискано да бъде добавен към стопанството; Анекс от 17.05.2022 г., (неразделна част от Договор № ****/01.02.2020 г. за контрол и сертификация), сключен с „А.о.к.“ ЕООД на 17.05.2022 г., в т. 2, б. Б. и В от който е договорено, че към датата на подписването му стопанството на С. И. Й. се намалява с имоти с №№ *****.***.**, *****.**.*** и *****.***.** и се увеличава с [имот номер] в землището на [населено място]. В тази връзка е посочено в УП, че е извършена справка в Регистър на земеделските произоводители, от която е установено, че за стопанската 2021/2022 година С. Й. е регистриран като ЗП с дата 10.05.2022 г. въз основа на анкетна карта с анкетни формуляри (на основание чл. 3, ал. 4 от Наредба № 3 от 29.01.1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани), с които е предоставена актуална информация за дейността МУ, а именно, че обработваемата площ в стопанството е [имот номер], култура краставици и [имот номер], култура краставици. Също така след извършени административни проверки е установено, че посочените с анкетния формуляр обработваеми площи и култури са декларирани по надлежния ред и за тях се претендира подпомагане за кампания 2022 с подаденото заявление за финансово подпомагане по директни плащания на площ от 17.05.2022 г. Досежно исканата промяна на досегашните едногодишни култури (домати открито производство и моркови) с нова такава – краставици е посочено, че при изчисление на заявените с промяната площи от 32 дка и стойност на показател за СПО на заявената за отглеждане на тях култура краставици - 1 223 лева/дка, за четвърта - 2021/2022, и пета - 2022/2023 стопански години (съгласно Таблица 2 от искането за промяна), СПО на цялото стопанството възлиза на 39 136 лева, равняващи се на 20 009,92 евро СПО на цялото стопанство, в сравнение с годината на проверка на изпълнение на бизнес плана - трета година стопанска 2020/2021, когато е достигнато увеличение на икономическия размер на стопанството в размер на 40 221,97 лева, или 20 565,17 евро СПО на цялото стопанство. В този смисъл е възприето становище, че заменяните и заменящата едногодишни култури не са с един и същ размер стандартен производствен обем (СПО) на единица площ, което от своя страна води до промяна в размера на икономическия размер на стопанството. Посочено е, че с направеното изчисление след промяната се установява, че бенефициентът не поддържа увеличеният икономически размер на стопанството към годината на проверка на изпълнение на бизнес плана. Описаното квалифицирано като неизпълнение на вменено в тежест на бенефициера договорно задължение, уредено в чл. 6, ал. 1, т. 9, вр. т. 2 от сключения административен договор и в т. 5.10 от „Техническо изпълнение на проектите“ от Условията за изпълнение на одобрени проекти по процедура чрез подбор № ..**....***-*.*** по подмярка 6.1, да се поддържа икономически размер на стопанството, измерен в СПО, за който проектът е бил одобрен, както и увеличението на икономическия размер на стопанството към датата на подаване на искането за второ плащане, измерен в СПО, считано от периода на подаване на искането на второ плащане до изтичане на пет години от датата на сключване на административния договор. При така посочените фактически констатации и правни изводи в обобщение е изразено становище от органа, че: 1. планираните промени са извършени още преди подаване на искането за одобрение на промяната, както и преди наличието на писмено одобрение от страна на РА в разрез с нормативноустановеното - административният орган е сезиран с исканата промяна на 19.05.2022 г., а действията, произтичащи от промените, са извършени още в предходните месеци; 2. заменяните и заменящата едногодишни култури не са с един и същ размер стандартен производствен обем на единица площ - домати открито производство 1 614 лева/дка и моркови 1 087 лева/дка, култура краставици – 1 223лева/дка; 3. не се поддържа увеличеният икономическия размер на стопанството в размер на 40 221,97 лева, равняващи се на 20 565,17 евро СПО, постигнат към годината на проверка на изпълнение на бизнес-плана. По посочените съображения е отказано поисканото със заявлението изменение на административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ с № ..**....***-*.***-****-C02 по проектно предложение с ИД ..**....***-*.***-**** в ИСУН 2020. В уведомителното писмо е посочен начинът и срокът за обжалването му по съдебен ред.

Уведомително писмо рег. № л..**....***-*.***-****-.**-.*** на ДФЗ е получено чрез системата ИСУН на 19.01.2024 г., а жалбата против него е депозирана директно в съда на 01.02.2024 г., въз основа на която е образувано и настоящото съдебно производство.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна, че оспорването е направено от надлежна страна, чиито права и законни интереси са засегнати от издадения индивидуален административен акт, който подлежи на оспорване. Обжалването е извършено и в законоустановения срок, а разгледано по същество е и ОСНОВАТЕЛНО по следните съображения:

Предмет на оспорване е Уведомително писмо peг. № **-***-****/** от 19.01.2024 г. в ИСУН ..**....***-****, с което е отказана промяна в административния договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ с № ..**....***-*.***-**** по проектно предложение № ..**....***-*.***-**** в ИСУН 2020.

На първо място, съдът следва да се произнесе дали оспореното писмо представлява административен акт, за да бъде предмет на съдебен контрол. Съгласно легалната дефиниция, дадена в чл. 21, ал. 1 от АПК индивидуален административен акт е изричното волеизявление или изразеното с действие или бездействие волеизявление на административен орган или на друг овластен със закон за това орган или организация, с което се създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на отделни граждани или организации. Оспореното писмо притежава всички характеристики на индивидуален административен акт. То съдържа волеизявление, засягащо непосредствено правата и законните интереси на жалбоподателя, тъй като с него не се дават указания за представяне на допълнителни документи или информация с цел продължаване на процедурата за исканото изменение на сключения договор, а по същество е краен акт по направеното искане за изменение. В него изрично се посочва, че се отказва исканото изменение на договора с изложени мотиви в няколко точки, което дава възможност да се направи преценка как е формирана волята на издателя му. В този смисъл административният договор по ЗУСЕСИФ, представляващ изрично волеизявление (решение) на административен орган – ръководител на УО на програма, което замества издаването на административен акт съобразно разписаното в чл. 19а от АПК, § 1, т. 1 от ДР на ЗУСЕСИФ, чл. 24, ал. 1, чл. 27, ал. 1 и ал. 2 от ЗУСЕСИФ, сам по себе си има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, според чиято разпоредба отказът за издаване на такъв също представлява индивидуален административен акт. Оспорването на отказа се извършва по реда на обжалване на индивидуалните административни актове съгласно чл. 27, ал. 1 от ЗУСЕСИФ, вр. чл. 19ж, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс.

Съобразно изискванията на чл. 168, ал. 1 и 2 от АПК съдът е длъжен да извърши цялостна проверка на оспорения акт на основанията, посочени в чл. 146 от АПК, независимо от доводите на страните по делото. В този смисъл, на първо място съдът следва да се произнесе по въпроса за евентуална нищожност на процесното уведомително писмо.

По силата на чл. 1, ал. 2 от ЗУСЕСИФ, определящ националната институционална рамка за управлението на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ) и регулиращ други отношения, изрично посочени в т. 2 - т. 4 от нормата, (понастоящем ЗУСЕФСУ), средствата от ЕСИФ по смисъла на този закон са средства от Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство, предоставени по програми на Република България; за средства от ЕСИФ се счита и предвиденото в програмите национално съфинансиране. Съгласно § 4, ал. 1 от ДР на ЗУСЕСИФ в относимата към казуса редакция за Програмата за развитие на селските райони функциите на органи за управление, контрол и администриране по този закон се изпълняват от Министерството на земеделието, храните и горите и от Държавен фонд „Земеделие“ – Разплащателна агенция, както това е предвидено в Закона за подпомагане на земеделските производители и в актовете по неговото прилагане. Според регламентацията на § 4, ал. 3 от ДР на ЗУСЕСИФ пък предоставянето на безвъзмездна финансова помощ, както и плащанията, верифицирането или сертифицирането на разходите по програмата по ал. 1 се извършват при условията и по реда на този закон, доколкото друго не е предвидено в Регламент (ЕС) № 1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета (ОВ, L 347/487 от 20 декември 2013 г.) и Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 352/78, (ЕО) № 165/94, (ЕО) № 2799/98, (ЕО) № 814/2000, (ЕО) № 1290/2005 и (ЕО) № 485/2008 на Съвета (ОВ, L 347/549 от 20 декември 2013 г.), в Закона за подпомагане на земеделските производители или в акт по неговото прилагане, като за програмния период 2014 – 2020 г. подходът ВОМР не се прилага за населени места, подпомагани по линия на устойчивото градско развитие (§ 4, ал. 4 от ДР на ЗУСЕСИФ).

В случая сключеният между страните договор е на основание чл. 24, ал. 1 и чл. 45, ал. 2 от ЗУСЕСИФ (понастоящем ЗУСЕФСУ) и във връзка с оценителен доклад от 09.08.2019 г. по Процедура № ..**....***-*.***, одобрен на същата дата от ИД на ДФЗ. Съгласно разписаното в чл. 24, ал. 1 от ЗУСЕСИФ към момента на подписване на договора безвъзмездната финансова помощ се предоставя от ръководителя на управляващия орган с административен договор или със заповед, когато управляващият орган и бенефициентът са в една административна структура или организация, въз основа на одобрени проектно предложение, проектно предложение за системен проект, финансов план за бюджетна линия; при интегрирано проектно предложение помощта се предоставя съвместно от ръководителите на управляващите органи на съответните програми. По силата на посочения чл. 45, ал. 2 от ЗУСЕСИФ в съответната редакция Решението на ръководителя на управляващия орган да предостави безвъзмездна финансова помощ по ал. 1, т. 1 (предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за одобреното проектно предложение) и т. 2 (предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за системен проект) се обективира в административен договор с бенефициента, съответно в заповед, които съдържат реквизитите по чл. 37, ал. 3. Одобреният проект и документите по чл. 26, ал. 1 в частта, определяща условията за изпълнение, са неразделна част от договора, съответно от заповедта. В чл. 19д от АПК са посочени основанията за изменение на административния договор, като същите са сведени само до значителни изменения на обстоятелствата. С оглед обаче разпоредбата на чл. 19а от АПК, който предвижда, че административният договор следва да е предвиден в специален закон, какъвто определено е ЗУСЕСИФ, то следва да се приложат особените правила на ЗУСЕСИФ, конкретно разписани с оглед спецификата на казуса в чл. 39 от посочения нормативен акт. Така, по силата на чл. 39, ал. 1 от ЗУСЕСИФ административният договор, включително одобреният с него проект, може да бъде изменян и/или допълван по инициатива на управляващия орган или по искане на бенефициента, когато това се основава на свързани с процедурата промени в правото на Европейския съюз и/или българското законодателство, в политиката на европейско и/или национално ниво, произтичаща от стратегически документ, или в съответната програма, а съобразно регламентацията на ал. 2 одобреният с административния договор проект може да бъде изменян и/или допълван по мотивирано искане на бенефициента и извън случаите по ал. 1, като промяната не може да води до нарушаване на принципите по чл. 29, ал. 1, а именно на свободна и лоялна конкуренция; равнопоставеност и недопускане на дискриминация; публичност и прозрачност.

Съдът намира, че оспореният отказ е издаден в производството по чл. 19д от АПК, вр. чл. 39 от ЗУСЕСИФ, в изискуемата писмена форма, съдържа необходимите реквизити, мотивиран е и от него нееднозначно може да се изведе волята на административния орган. Същият е издаден от компетентен орган, тъй като по искането за изменение на договора следва да се произнесе ръководителят на УО на ОПОС – Изпълнителният директор на ДФЗ, който е страна по договора. В случая с т. I.1 от Заповед № **-РД/**** от 21.06.2021 г. на Изпълнителния директор на ДФЗ са делегирани на издателя на спорния акт – Директора на ОД на ДФЗ - Ямбол, правомощия по издаване на актове от вида на оспорения в настоящото производство. Горното сочи на извод за произнесен от компетентен орган административен акт и в този смисъл твърденията в жалбата за неговата нищожност са неоснователни.

ЯАС в настоящия си състав обаче счита, че оспореният акт е издаден в нарушение на заложеното в чл. 14, ал. 4 и в т. 1.2.6 от Условията за изпълнението на одобрени проекти по процедури чрез подбор № ..**....***-*.*** по подмярка 6.1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ от ПРСР 2014-2020 г. изискване за произнасяне по подадено искане за промяна в сключения административен договор в посочените срокове. Според т. 1.2.1 от Условията административният договор, включително одобреният с него проект, може да бъде изменян и допълван при условията на чл. 39, ал. 1, 2 и 3 от ЗУСЕСИФ и изрично предвидените в самия договор и насоките основания. Видно от съдържанието на чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от административния договор, същите са аналогични на разписаното в чл. 39, ал. 1 и ал. 2 от ЗУСЕСИФ, предвиждащ възможностите за изменение на договора и одобрения проект по инициатива на административния орган, като допълват съдържанието му. В случая е реализирано правото по хипотезата, визирана в ал. 2 – по искане на бенефициента извън случаите по ал. 1, като искането следва да е прието за основателно и допустимо от ДФЗ въз основа на представени към него доказателства за преценка на основателността му в съответствие с Условията за изпълнение (включително Приложение А), при съблюдаване на изискването промяната да не води до нарушаване на принципите по чл. 29, ал. 1 от ЗУСЕСИФ. Аналогични са и текстовете от Условията за изпълнение досежно изменението на администратвиния договор. В т. I.2.6 от условията изрично е разписано, че в срок до един месец от подаването на искането за промяна, (какъвто е и настоящият случай), а когато са изискани документи и/или информация по т. 2.4. - в срок до 14 дни от изтичане на срока за представянето им, РА одобрява или отказва исканата промяна. Бенефициентът се уведомява за мотивите за отхвърляне на искането, а при одобрение - в срок до 10 календарни дни от получаването на уведомлението трябва да се яви в РА за сключване на допълнително споразумение към административния договор; в случай че бенефициентът не се яви лично в посочения срок, правото на бенефициента за подписване на допълнителното споразумение към административния договор се погасява. По подобен начин са формулирани и текстовете на чл. 14, ал. 4 и ал. 5 от административния договор. В тази връзка не се споделя становището на процесуалния представител на административния орган, че указаният в цитираните норми на договора и условията 30-дневен срок, (приложими по силата на разписаното в действащата нормативна уредба, посочена по-горе), е инструктивен, а не задължителен. В случая, както се посочи по-горе, процесното искане е извън случаите по ал. 1 от чл. 39 от ЗУСЕСИФ, респ. по чл. 14, ал. 1 от договора, и попада в хипотезата на чл. 39, ал. 2 от ЗУСЕСИФ, съответно – на чл. 14, ал. 2 от договора. С оглед предмета на процесното искане и в съответствие с чл. 39, ал. 2 от ЗУСЕСИФ административният орган е бил длъжен да се произнесе по искането за изменение в самостоятелно производство, което същият е сторил, но не своевременно съобразно разписания в договора и условията 30-дневен срок от датата на подаване на искането за промяна, тъй като в случая не са изисквани допълнителни документи и/или информация, за да бъде приложен договорения 14-дневен срок от изтичане на предоставения срок за представянето им. В тази връзка напълно се споделят аргументите на оспорващия, че срокът от 30 дни е съобразен с агротехническите мероприятия, които трябва да се извършват на полето, и в този смисъл той е задължителен. В случая административният орган се е произнесъл 1 г. и 9 м. след направеното искане, което не само е извън законоустановените срокове, но и препятства извършването на агротехническите мероприятия, а това поставя бенефициента в невъзможност да изпълни поетите с договора ангажименти. Недопустимо е органът да черпи права от собственото си бездействие, изразяващо се в непроизнасяне в определения едномесечен срок по заявлението, както и от късното произнасяне по искането с аргумент, че е следвало да се изчака приключването на друго административно производство, различно от инициираното от жалбоподателя за промяна в договора, а именно – издаване и оспорване на АУПДВ. Действително, както сочи оспорващият, късното произнасяне не е съобразено с факта, че независимо от наличието на съдебното оспорване на АУПДВ, той е длъжен да изпълнява договорните си отношения, като при невъзможността да обработва новия имот, в която е поставен от самия административен орган поради непроизнасянето в срок, автоматично го поставя в пълно неизпълнение на административния договор и в невъзможност за финансиране по мярката. В този смисъл произнасянето на ДФЗ след установения срок е в пълно нарушение на установените в АПК правила и принципи и сроковете за обработка на земята. Налице е основание за отмяна на отказа по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК.

При преценката на акта от материалноправна страна съдът намира същия за материално незаконосъобразен по следните съображения:

Както се посочи по-горе, един от мотивите, въз основа на който е отказано поисканото от бенефициента изменение на договора е, че планираните промени са осъществени преди писменото одобрение на РА. Според застъпеното и в проведеното по делото открито съдебно заседание становище от процесуалния представител на ответника, няма как земеделският стопанин едностранно да приема такива промени, т.е. да проявява самоволно инициатива за промяна на парцели и култури, още повече, че в условията за кандидатстване и изпълнение е посочено, че промените са допустими само когато са вече извършени към момента на подаване на искането за промяната.

Видно от съдържанието на т. 1.3.1 от Условията за изпълнение, на която се е позовал и административният орган в своя акт, след сключване на административен договор не се допуска промяна в бизнес плана, свързана със замяна на заложените за отглеждане животни (с изключение на подмяна/замяна на един вид дребен рогат добитък с друг вид такъв) и/или основни земеделски култури, с изключение на преминаване от един вид едногодишни култури в друг вид едногодишни/много годишни култури, и/или от един вид трайни насаждения в друг вид трайни насаждения със същия размер стандартен производствен обем (СПО) на единица площ. Не се допуска замяна, свързана с преминаване от сектор „Животновъдство“ в сектор „Растениевъдство“ и обратно. Промените са допустими само когато те не са вече извършени към момента на подаване на искането за одобрение на промяната. Включването в стопанството на допълнителни и непосочени в бизнес плана видове култури и/или животни е допустимо само след изричното писмено одобрение на РА.

В случая доказателствата сочат, че за стопанската 2021/2022 г. С. Й. е регистриран като земеделски производител с дата 10.05.2022 г. въз основа на попълнени от лицето анкетни карти/формуляри по чл. 3, ал. 4 от Наредба № 3/19.01.1999 г., съобразно вписаното в които е предоставена актуална информация за дейността на земеделския производител чрез посочване, че обработваемата площ в стопанството са имоти с номера 015054 [рег. номер] със заявена култура „краставици“. Установява се още от доказателствата, че на 17.05.2022 г. оспорващият е подал заявление за подпомагане по директни плащания на площ за кампания 2022 г., като е декларирал посочените с анкетния формуляр обработваеми площи и култури и за тях се претендира подпомагане за кампания 2022 г. Искането за промяната е направено с Уведомление № ..**....***-*.***-****-.**-.** от 19.05.2022 г. Именно въз основа на тези обстоятелства органът е заключил, че искането за промяна е извършено преди одобрението на РА, което според съда е погрешно. В тази връзка следва да бъде споделено становището в жалбата, че декларирането на имотите в анкетната карта по Наредба № 3/1999 г. не е равнозначно на започване на обработката на парцелите в какъвто смисъл е разписаното в т. 1.3.1 от Условията за изпълнение. Съдът намира, че с това деклариране, както и с подаването на заявление за финансово подпомагане по директни плащания на площ за кампания 2022 г., бенефициентът единствено е декларирал своето намерение за обработка на площите и по тази причина два дни по-късно е подал и самото искане за изменение на договора, което впоследствие е отказано на един много по-късен етап след установения в договора и в условията 30-дневен срок.

Органът е мотивирал процесния отказ и с обстоятелството, че заменяните и заменящата едногодишни култури не са с един и същи размер стандартен производствен обем на единица площ и в този смисъл не се поддържа увеличения икономически размер на стопанството в размер на 40 221,97 лева (20 565.17) евро СПО, постигнат към годината на проверката на изпълнение на бизнес плана. Този извод обаче категорично се опровергава от експертното заключение, което съдът кредитира изцяло като компетентно изготвено и отговарящо на поставените въпроси, относим към конкретния казус, като съответстващо на останалите доказателства по делото и като неоспорено от страните. Според заключението на вещото лице съобразно Условията за изпълнение на одобрени проекти по процедура чрез подбор № ..**....***-*.*** по подмярка 6.1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. е допустимо извършването на промяна в отглежданите едногодишни култури, както и увеличаването/промяна на земеделските площи при предоставяне на договор за наем, и/или копие от вписан в службата по вписване към съответния районен съд и регистриран в съответната общинска служба на МЗХГ договор за аренда със срок на действие не по-малък от изтичане на пет години от сключването на административния договор, ведно с копие от скица на имота, които изисквания, видно от доказателствата по делото, са изпълнени. Според експерта, в случая изчисленото при кандидатстване СПО е 15 996,65 евро, а изчисленото СПО с новите площи и култури се равнява на 20 009,92 евро; разликата е 4 013,27 евро, като според изискването на програмата надхвърля минимума от 4 000 евро. Минималният размер на увеличението в СПО, което трябва да достигне бенефициентът, за да получи пълния размер (12 500 евро) на второто плащане, е 4 000 евро; със заложените земеделски култури и обработваеми площи в искането за промяна се достига увеличение на СПО спрямо първоначалното с 4 013,27 евро. При това положение необосновани остават изводите на административния орган, че заменяните и заменящата едногодишни култури не са с един и същ размер стандартен производствен обем на единица площ и че с исканата промяна не се поддържа увеличеният икономическия размер на стопанството в размер на 40 221,97 лева (20 565,17 евро) СПО, постигнат към годината на проверка на изпълнение на бизнес плана. В този смисъл незаконосъобразно е отказано одобрението на исканата промяна на Административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ с № ..**....***-*.***-****-C02 по проектно предложение с ИД ..**....***-*.***- 1281 в ИСУН 2020.

С оглед изложеното жалбата е основателна и оспореното уведомително писмо следва да бъде отменено.

При този изход на спора на оспорващия следва да бъдат присъдени направените в производството разноски, възлизащи в общ размер на 1 210 лева, от които 10 лева, представляващи държавна такса за образуване на делото, 400 лева - за изготвяне на експертиза 800 лева, съставляващи договорно и заплатено адвокатско възнаграждение. Направеното от процесуалния представител на ответната страна възражение за прекомерност съдът счита за неоснователно, доколкото заплатеното възнаграждение на адвоката е под определения с чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/2004 г. минимум от 1 000 лева.

 

Водим от горното, ЯАС, първи административен състав

 

 

Р Е Ш И :

 

 

ОТМЕНЯ Уведомително писмо рег. № л..**....***-*.***-****-.**-.*** на Директора на ОД – Ямбол на ДФ „Земеделие“ за отказ за изменение на административен договор.

ВРЪЩА делото като преписка на Директора на ОД - Ямбол на ДФ „Земеделие“ за ново произнасяне в законоустановения срок по направеното искане с регистрационен номер BG**RDNP***-*-***-****-C** – M** от 19.05.2022 г. за промяна на административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ с № BG**RDNP***-*-***-****-C**.

ОСЪЖДА ДФ „ЗЕМЕДЕЛИЕ“, ГР. СОФИЯ да заплати на С. И. Й. от [населено място], [жк], [адрес], ап. ***, със съдебен адрес: [населено място], [улица], кантора № **, адвокат Х. К. от АК - Ямбол, разноски в размер на 1 210 (хиляда двеста и десет) лева.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

 

Съдия: /п/ не се чете