Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр.Радомир,
10.11.2017 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Районен съд- Радомир, гражданска колегия, ІІ състав, в публичното заседание
на 12 октомври две хиляди и седемнадесета година,
в състав:
Районен съдия: Антон Игнатов
с участието на секретаря
Веска Китанова, като разгледа гражданско дело № 694 по
описа за 2016
година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявените обекстивно съединени искове са с правна квалификация чл. 415, ал.1, вр. чл.422, ал.1 ГПК и чл.86 от ЗЗД.
По изложените в исковата
молба от ищеца „А.“ ООД, с адрес ***, ЕИК
., чрез М. К. С.- Управител, чрез адв.М.В.,***, със
съдебен адрес:***, офис . и доразвити в съдебно заседание от неговия
процесуален представител обстоятелства и съображения, е предявен иск срещу
ответника „Д.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление:***, и адрес по ТР:
гр.П.хотел „С.“, № .., ЕИК., представлявано от П.М.Т.- Управител, с който моли
съда да постанови решение, с което да бъде признато за установено по отношение
на ответника, че същият дължи на ищеца сумата от 8 923.15 лв., дължаща се
въз основа на фактури № № ., ., . и ., от които 8 102.40 лв.- главница,
820.75 лв.- лихва за периода от
На ответника е
връчен препис от исковата молба с доказателствата, като същият, чрез своя
процесуален представител- адв.П.В. *** в подадения
писмен отговор в установения едномесечен срок по чл.131, ал.1 от ГПК е оспорила
иска по основание и размер, като моли съда същият да бъде отхвърлен и да му
бъдат присъдени направените по делото разноски.
Съдът, след като
обсъди събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235 ГПК , намира
за установено от фактическа и правна страна следното:
Твърденията на ищеца в исковата молба са свързани с това, че същият е депозирал заявление за издаване заповед за изпълнение против
длъжника /ответник по настоящото дело/, който от своя страна е депозирал
възражение против издадената заповед по реда на чл.414 от ГПК. По делото е
приложено ч. гр. д. № ./2016 г., по описа на РС- Р., от което се установяват
горните обстоятелства, които са предпоставка за предявяване на настоящия иск.
По тези обстоятелства не се спори от ответната страна. Като основание за
депозиране за заявлението, респ.- за предявяване на настоящия иск, в исковата
молба се твърди, че ищецът е продал на
ответника „Д.“ ЕООД гуми
и наливно масло ЕР 90, за което са издадени и съответно необходимите счетоводни
документи- фактури, а именно:
На 14.04.2015 г., фактура № ., на стойност- 1460.00
лв. с ДДС, за продажба на- 2 бр. гуми С. ./22,5 М 350 ПРЕДНА, на стойност
1216,67 лв. без ДДС;
На 17.04.2015 г., фактура № ., на стойност- 2208.00
лв. с ДДС, за продажба на 4 бр. гуми SUNOTE./22.5 SN
169, кариерна, на стойност 1820,00
лв. без ДДС и С/К, на стойност 20 лв. без ДДС.
На 17.04.2015г., фактура № . на стойност - 18.40 с ДДС,
за продажба на 4,600 л. масло /наливно/ ЕР 90.
На 01.05.2015г., фактура №. на стойност- 4416.00лв с
ДДС, за продажба на 2бр. гуми ../22.5 SN
169 кариерна на стойност 910,00 лв.
без ДДС; 2 бр. гуми SUNOTE . 169 на стойност 950,00 лв. без ДДС и 4бр.
гуми/китайски/ ..5 . DSR158 на стойност 1820,00 лв. без ДДС.
Според ищеца общата стойност на задължението по
фактури е 8102.40 лв. с ДДС.
В исковата молба се твърди, че въпреки многократно
проведени разговори и обещания от страна на ответника за заплащане на сумата,
същият не го е сторил поради което е предявен настоящия иск.
Ответникът не е оспорил твърдението, че ищцовото дружество- "А." ООД му е доставяло гуми
и наливно масло, за което от ищеца са издавани на ответника и данъчни фактури
за всяка отделна доставка.
Оспорва се твърдението, че от страна на „Д." ЕООД
не е заплащана цената за доставените стоки по фактура № . от 14.ф.2015 г.,
фактура № . от 17.04.2015 г., фактура № . от 17.04.2015 г. и фактура № .от
17.04.2015 г. Според ответника, от представените като доказателство по делото
документи- Квитанция към приходен касов ордер, от страна на „Д." ЕООД, са
заплатени на "А." ООД следните суми по следните фактури за които ищцовото дружество твърди че не са му е заплатена цената за
доставените стоки, а именно:
- По фактура №********** от 14.04.2015год. на обща
стойност 1460 лв. с вкл.ДДС, от страна на „Д." ЕООД е заплатена на "А."
ООД сумата в размер на 1460 лв., от която, на дата 14.04.2015год. е заплатена
сумата в размер на 1000 лв. и на 30.04.2015 г. е заплатена сумата в размер на
460 лв., за което и от страна на "А." ООД в полза на „Д." ЕООД
са издадени квитанции за платени суми от съответните дати;
- По фактура №********** от 17.04.2015 г. на обща
стойност 2208 лв. с вкл.ДДС, от страна на „Д." ЕООД е заплатена на "А."
ООД сумата в размер на 2208 лв., която сума е заплатена от „Д." ЕООД на
"А." ООД на 30.04.2015 г., за което и от страна на "А." ООД
в полза на „Д." ЕООД е издадена квитанция за платена сума от съответната
дата;
- По фактура № . от 17.04.2015 г. на обща стойност
18,40 лв. с вкл.ДДС, от страна на „Д." ЕООД е заплатена на "А."
ООД сумата в размер на 18,40 лв., която сума е заплатена от „Д." ЕООД на
"А." ООД на 30.04.2015 г., за което и от страна на "А." ООД
в полза на „Д." ЕООД е издадена квитанция за платена сума от съответната
дата.
По делото е прието без възражения от страните заключение на вещото лице Б.П.
по изготвената съдебно- счетоводна експертиза. Вещото лице е формирало констатациите си, след като се е запознало с всички
документи, приложени по делото и след посещение в счетоводството на ищеца А."
ООД *** и извършване на проверка по счетоводните книги. На постановените
въпроси от ищеца вещото лице е дало следните отговори:
1. В счетоводството на ищеца ..А.“ ООД се води задължение
на ..Д." ЕООД, в размер на 4 416.00 лева, по фактура № ..34/01.05.2015 г.
за закупени гуми.
2. Задължението на „Д.'" ЕООД, ***, към ..А."
ООД, е в размер на 4 416.00 лева, за неплатени суми по фактура № ..334/01.05.2015
г.
Законната лихва за периода от 04.05.2015 г. до
29.07.2016 г.- датата на завеждане на исковата молба, върху сумата от 4 416.00
лева е в размер на 547.96 лева.
По задачите, поставени от ответното дружество вещото
лице е дало следните отговори:
1. В счетоводството на ответното дружество „Д." ЕООД
фактура № . от 17.04.2015 г., фактура № . от 17.04.2015 г. на стойност 3 686.40
лева са осчетоводени в дружеството. По трите фактури са извършени плащания в
размер на 3 686.40 лева с приходни касови ордери. За всеки приходен касов ордер
е издадена квитанция от ПКО и фискален бон от ЕКАФГ. за платената касово сума.
2. Не са отразени плащания по банков път по процесиите
фактури от ..Д." ЕООД по банковата сметка на ..А."' ООД по процесиите
фактури.
3. Процесиите фактури цитирани в исковата молба са
осчетоводени в дневника за продажбите в иццовото
дружество, отразени са в сметка 4532. Суми за внасяне на ДДС за данъчен период
м април и м май 2015 г.
4. В дневника за покупките процесиите фактури са
осчетоводени в дневника за покупките и сметка 4532 Суми за възстановяване в
счетоводството на ответното дружество за данъчен период м април 2015 г и м май
2015 г и са включени в справка декларация по ЗДДС.
За да бъде уважен искът по чл.415, ал.1 от ГПК е необходимо
при условията на пълно и главно доказване
ищецът да установи, че между
него и ответника са налице облигационни отношения,
че той е изпълнил своето задължение, както и какви са видът и размерът на
задължението на ответника. В настоящия казус ищецът е доказал наличие на задължение
от страна на ответника по посочените фактури, като не е оспорено твърдението,
че въпросните стоки са доставени и осчетоводени. Вещото лице е установило
направени плащания от страна на ответното дружество, които са в размер на 3 686.40 лева по задълженията за главници. В този
смисъл искът следва да бъде уважен за останалата неизплатена част от 4 416 лева,
като до пълния претендиран размер за главницата от 8 102.40 лв. искът
следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
С оглед изхода на делото по основния иск следва да
бъде уважен и иска за изтекла лихва върху дължащата се сума. Видно от
заключението на вещото лице законната лихва за периода от 04.05.2015 г. до
29.07.2016 г.- датата на завеждане на исковата молба, върху сумата от 4 416.00
лева е в размер на 547.96 лв. Към датата на депозиране на заявлението за
издаване заповед за изпълнение- 28.04.2016 г. лихвата възлиза на 443.64 лв.
Искът за лихва следва да бъде уважен в този размер, като до пълния претендиран
такъв от 820.75 лв. искът следва да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан.
Следва да бъде присъдена и законната лихва върху главницата, от
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, с оглед изхода на делото, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по настоящото и
заповедното производство разноски съразмерно с уважената част на иска. По
исковото производство същите възлизат общо на 195.64 лв.- внесена държавна
такса, а по заповедното производство- 558.46 лв., от които 380 лв.- изплатено
адвокатско възнаграждение и 178.46 лв.- внесена държавна такса. По двете
производства ищецът е направил разноски в размер на 754.10 лв. Общата искова претенция е в размер на 8 923.15
лв., а уважената част възлиза на 4 859.64 лв., което е 54.46 %. Този
процент от направените разноски от ищеца възлиза на 410.68 лв., която сума
следва да бъде присъдена като разноски на ищеца.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да
бъде осъден да заплати на ответника направените разноски по делото съразмерно с
отхвърлената част на иска. Същият е направил разноски в размер на 850 лв., от
които 150 лв.- изплатен хонорар на вещо лице и 700 лв.- изплатено адвокатско
възнаграждение. Отхвърлената част на исковата претенция възлиза на 45.54 %,
като съответния процент от направените от ответника разноски възлиза на 387.09
лв., която сума ищецът следва да заплати на ответника.
Водим от
гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на ответника Д.“ ЕООД, със седалище и адрес на
управление:***, и адрес по ТР: гр.П.хотел „С.“, № ., ЕИК., представлявано от П.М.Т.-
Управител, че същият дължи на ищеца „А.“ ООД, с адрес ***, ЕИК ., чрез М. К. С.-
Управител, чрез адв.М.В.,***, със съдебен адрес:***,
офис 7, сумата от, дължаща се въз основа на фактури № № ., .,. и., от които 4 416
лв. /четири хиляди четиристотин и шестнадесет лева/- главница и 443.64 лв. /четиристотин дечиридесет и три лева и
шестдесет и четири стотинки/- лихва за периода от
ОТХВЪРЛЯ исковите претенции в останалата им
част, до 8 923.15 лв. /осем хиляди деветстотин двадесет и три лева и
петнадесет стотинки/- за главницата и до 820.75 лв. /осемстотин и двадесет лева и
седемдесет и пет стотинки/- за лихвата.
ОСЪЖДА Д.“ ЕООД, със седалище и адрес на
управление:***, и адрес по ТР: гр.Перник, хотел „С.“, № ., ЕИК .,
представлявано от П.М.Т.- Управител, да заплати на „А.“ ООД, с адрес ***, ЕИК .,
чрез М. К. С.- Управител, чрез адв.М.В.,***, със
съдебен адрес:***, офис., сумата от 410.68 лв. /четиристотин и десет лева и
шестдесет и осем стотинки/-направени разноски по исковото и заповедното
производство съразмерно с уважената част на иска.
ОСЪЖДА А.“ ООД, с адрес ***, ЕИК ., чрез М. К.
С.- Управител, чрез адв.М.В.,***, със съдебен адрес:***,
офис ., да заплати на „Д.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление:***, и
адрес по ТР: гр.П., хотел „С.“, № ., ЕИК ., представлявано от П.М.Т.-
Управител, сумата от 387.09 лв. /триста осемдесет и седем лева и девет
стотинки/- направени разноски по исковото производство съразмерно с отхвърлената
част на иска.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд-
Перник в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА.
/В.К/