МОТИВИ по НОХД № 2040/ 2020г.
по поиса на ПлРС:
Подсъдимият Т.С.Н.
с ЕГН:********** е предаден на съд за това, че на 22.04.2020г. в гр.***, област ***, по време на извънредно положение, свързано със смъртни случаи, във
връзка с разрастваща се пандемия от COVID19, обявено с Решение на ***събрание на Република България върху
територията на цялата страна за периода 13.03.2020г. до 13.05.2020г., нарушил правила и мерки, издадени против
разпространението на заразна болест по хората – Заповед РД-01-183/06.04.2020г. на ***на
здравеопазването – ал.2, т.8, вр. с т.1, като лице
поставено под карантина с предписание №10363/12.04.2020г. на ***, не
изпълнил задължението си да не напуска дома си в гр.***, *** където посочил, че
ще пребивава в определения от предписанието 14-дневен срок, престъпление по чл.
355, ал.2 вр. чл. ал.1 от НК.
В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура поддържа обвинението.
Предлага на съда да признае подсъдимия за виновен в извършване на
престъплението, за което е предаден на съд, и му наложи наказание “лишаване от
свобода” за срок от една година, което да изтърпи реално, като бъде наложено и
кумулативно предвиденото наказание глоба.
Подсъдимият, редовно и своевременно призован, не се явява лично в
съдебно заседание. Делото е разгледано по реда на задочното производство.
Защитникът му адв.К.В. от ПлАК,
редовно упълномощен, моли съда да признае подзащитния
му за невиновен в извършване на престъплението, за което е предаден на съд.Мотивира
се с обстоятелството, че липсват доказателства, които даобосноват
извършването на деянието от обективна и субективна страна.
Съдът, след като анализира събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, прие за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият Т.С.Н.
е роден на *** ***, ***, български гражданин, с основно образование, неженен,
безработен, осъждан, ЕГН **********.
Във връзка с
усложняващата се епидемична обстановка, свързана с разпространението на
новооткрито инфекциозно заболяване, причинено от новооткрит коронавирус,
неизвестен преди м. декември 2019 г. – COVID-19 и неговото разпространение на
територията на страната, с Решение на ***събрание, обнародвано в Държавен
вестник, бр. 22 /извънреден/ от 13.03.2020 г., било обявено извънредно
положение в страната, считано от 13.03.2020 г. до 13.04.2020 г..
С Решение на ***събрание от
03.04.2020г. бил удължен срокът на обявеното извънредно положение до 13.05.2020г.
На това основание, била издадена Заповед №РД-01-183/06.04.2020г. на ***на здравеопазването, свързана с предотвратяването и разпространението
на вируса COVID-19 на територията на страната. В нея било посочено, че всички
български граждани, пристигащи от определени държави /подробно изброени в
заповедта/ следвало да се поставят под карантина за срок от 14 дни в дома или
на друго място за настаняване, в което лицето е посочило, че ще пребивава със
съответно предписание.
Подсъдимият
Н. пристигнал в страната от ***на 12.04.2020г.. Съгласно цитираната по-горе
заповед на ***на Здравеопазването, му било издадено
Предписание №10363/12.04.2020г. от ***– старши инспектор в ***„***“ ***.
Съгласно същото, той бил поставен под карантина за срок от 14 дни до
26.04.2020г., като предписанието било връчено на 12.04.2020г. лично на подсъдимия.
В него бил посочен адрес за изпълнение на мярката - гр.***, обл.***,
ул*** На 22.04.2020г. в гр.*** около 16,30ч. по ***се
движели полицейските служители св.Я.Л. и св.Й.К..***, те забелязали подс.Н.. Същите знаели, че той следва да е в дома си, тъй
като е поставен под карантина, поради което се приближили до него и го попитали
защо е излязъл и защо не спазва карантината. Подсъдимият Н., който бил без
предпазна маска, заявил пред тях, че е отишъл до магазина, за да си купи
цигари. За констатираното нарушение, длъжностните лица уведомили дежурния в
управлението и на място бил изпратен друг полицейски служител- св.М.Д., която
му съставила акт за установяване на административно нарушение по Закона за
здравето, след което било образувано настоящото наказателно производство.
По повод горното
било образувано ДП № 1027/2020г. по описа на РП-***.
Така
установената фактическа обстановка се потвърждава от показанията на свидетелите
Д. (л.6), св.К. (л.7) и св.Л. (л.8); приложените към делото писмени
доказателства и доказателствени средства: Заповед РД-01-183/06.04.2020г.
(л.10-14), предписание за поставяне под карантина (л.16-17), свидетелство за
съдимост на подс.Н. (л.20).
При така
установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Съдът намира за безспорно
установено, че с действията си на 22.04.2020 година, а именно напускането на дома
си и отиването до магазина да си закупи цигари, подс.Н.
е нарушил мерките, издадени против
разпространението на заразна болест по хората – Заповед РД-01-183/06.04.2020г. на ***на
здравеопазването – ал.2, т.8, вр. с т.1, като лице
поставено под карантина с предписание №10363/12.04.2020г. на ***. В
края на януари 2020 година, в съответствие с разпоредбите на Международните
здравни правила, Световната здравна организация, заболяването е обявено за
опасно за общественото здраве от международно значение, като в последствие
предвид повсеместното му разпространение в световен мащаб и засягането на голям
брой хора COVID-19 е обявена за пандемия.
С посочените заповеди на ***на здравеопазването на Р. България са въведени неотложни
противоепидемични мерки с цел осигуряване на живота и здравето на гражданите, в
условията на извънредно положение, свързано със смъртни случаи, обявено с
Решение от 13.03.2020 г. на 44-то ***на Република България, обн.
ДВ, бр. 22/13.03.2020 г. Мерките по тези заповеди и разпореденото в тази връзка
предварителното им изпълнение, се предприемат с цел ограничаване на епидемията
от COVID -19, която представлява тежка извънредна ситуация, свързана с
общественото здраве в национален и световен мащаб. Това именно обосновава
характера им на мерки от изключително висок обществен интерес. Затова всяко
тяхно нарушаване се явява неприемливо, тъй като последиците от неприлагането,
респ. нарушаването на мерките, биха причинили значителни или трудно поправими,
включително и непоправими вреди за живота и здравето на хората.
От събраните по делото
доказателства безспорно се установява, че подсъдимият е бил предупреден за
спазването на посочените мерки с издаденото му предписание за поставяне под
карантина изх. №10363/12.04.2020г. на ***, като му е бил връчен и екземпляр
от същото. Предписанието е издадено по утвърден образец, от надлежен
компетентен орган и съдържа всички изискуеми реквизити. В тази връзка следва да
се отбележи, че възражението на процесуалния представител на подсъдимия, че свидетелите
не си спомняли датата, съдът намира за неприемливо, доколкото би означавало
признание за многократно нарушение на мерките, а от друга страна свидетелите
описват напълно идентична с ОА фактология, като
единствено не посочват датата, като това съдът намира за нормално предвид
изтеклия период от време и увеличената им трудова заетост. От издаденото
предписание става ясно за всеки един
гражданин по недвусмислен начин, че лицето, на което е издадено предписанието,
се поставя под карантина за 14 дни на посочения в него адрес /който между
другото е посочен от самия подсъдим/, като карантината започва да тече от 12.04.2020
година. Екземпляр от предписанието е връчен на подс.
на 12.04.2020 година, при влизането му в страната от рискова държава, с
разрастваща се епидемия от COVID – 19, а именно Германия.
От субективна страна деянието
е осъществено при пряк умисъл, като подсъдимият е съзнавал общественоопасния
характер на деянието, искал е и се е съгласил с настъпилите общественоопасни
последици. Подс. Н. е знаел, че е поставен под
карантина и че за срок от 14 дни не следва да напуска дома си, но въпреки това
е извършил процесното деяние.
След преценка на изтъкнатите
по – горе фактически обстоятелства и безспорните доказателствата в полза на
обвинението съдът намира за установено по безспорен начин, че подс.Т.С.Н. с ЕГН:********** е осъществил от обективна и
субективна страна престъпление по чл.
355, ал.2 вр. чл. ал.1 от НК, като на 22.04.2020г.
в гр.***, област ***, по време на извънредно положение, свързано
със смъртни случаи, във връзка с разрастваща се пандемия от COVID19, обявено с Решение
на ***събрание на Република България върху територията на цялата страна за
периода 13.03.2020г. до 13.05.2020г., нарушил правила и мерки, издадени против разпространението на заразна
болест по хората – Заповед
РД-01-183/06.04.2020г. на ***на здравеопазването –
ал.2, т.8, вр. с т.1, като лице поставено под
карантина с предписание №10363/12.04.2020г. на ***, не изпълнил задължението
си да не напуска дома си в гр.***, *** където посочил, че ще пребивава в
определения от предписанието 14-дневен срок.
Водим от горното и при
условията на чл. 55, ал.
1, т. 2, б. "Б" от НК, като съобрази обществената опасност
на подсъдимия Н., която е сравнително ниска, и извършеното от него, подбудите
за извършване на престъплението и другите обстоятелства от значение за
индивидуализиране на наказателната му отговорност, както и липсата на такива,
които да препятстват реализирането на тази отговорност, но имайки в предвид
многобройните смекчаващи вината обстоятелства - сътрудничеството на подсъдимия
във фазата на досъдебното производство и обстоятелството, че Н. не е личност с
висока степен на обществена опасност предвид нелошите му характеристични данни,
както и изтеклия значителен период от време от влизане в сила на последната му
присъда, и като взе в предвид липсата на отегчаващи вината обстоятелства, и
имайки в предвид обществената опасност на деянието, извършено от подс. Н., съдът определи наказание „Пробация”,
изразяваща се в следните пробационни мерки по чл. 42а ал.
2, т. 1 и т. 2 от НК,
както следва: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от една година
с периодичност на явяването и подписването пред пробационния
служител два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една година.
Предвид изложеното по – горе
относно наличието на многобройни смекчаващи вината обстоятелства съдът намира,
че не следва да налага кумулативно предвиденото в текста на обвинението
наказание "глоба", тъй като видно от приложените по делото писмени
доказателства подсъдимият не притежава недвижими имоти и МПС-та, няма налични
средства по банкови сметки и няма данни упражняваната от него трудова дейност,
въз основа на която получава доходи, да е постоянна. Предвид изложените доводи
и на основание чл. 55, ал. 3
от НК, съдът не наложи кумулативно предвиденото наказание
"глоба" спрямо подс. Н..
Съдът счита така определеното
наказание за справедливо и за отговарящо в максимална степен на обществената
опасност на деянието и дееца.
Разноски по делото не са
правени.
В този смисъл съдът произнесе
присъдата.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: