РЕШЕНИЕ
№ 12674
гр. София, 26.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Б. В. П.
при участието на секретаря Т. ГР. T.
като разгледа докладваното от Б. В. П. Гражданско дело № 20231110126205
по описа за 2023 година
Предявени са искове с правно основание чл. 411 от КЗ за сумата от 8400 лева,
представляваща главница за неизплатена сума по регресно вземане за изплатено по
застраховка „Каско” обезщетение по щета № .. за вреди на лек автомобил марка „Ш. Р.“ с
peг. № .... от ПТП, настъпило на 17.06.2021 г. в гр. С., на кръстовище образувано от бул. „А.
И. Е. Г.“ и ул. „В.“ по вина на водач на лек автомобил марка „Б.“ с peг. № ... със сключена
при ответника застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва от датата
на завеждане на исковата молба (16.05.2023 г.) до окончателното плащане.
По иска по чл. 411 от КЗ ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие
по договор за застраховка „Каско“ е настъпило събитие - ПТП, в причинна връзка, с което са
причинени щети на застрахованото имущество на стойност 8400 лева. Посочва, че на
17.06.2021 г. в района на гр. С., на кръстовище образувано от бул. „А. И. Е. Г.“ и ул. „В.“,
водачът на лек автомобил марка „Б.“ с peг. № ... и застрахован по застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите при ответника, движейки по пътното платно
самокатастрофирал в предпазна ограда/мантинела/, след което е ударен в задната част от
движещото се след него МПС „Ш. Р.“ с peг. №. Вследствие от произшествието лек
автомобил марка „Ш. Р.“ с peг. № ... претърпял вреди, за обезщетяването, на които била
образувана ликвидационна преписка по щета № ... Ищецът твърди, че в срока на
застрахователното покритие по договор за имуществено застраховане по застраховка „Каско
на МПС” е настъпило събитие - ПТП, в причинна връзка с което са причинени щети на
застрахования автомобил; твърди, че щетите са на стойност 8400 лева, като поддържа да е
изпълнил задължението си за заплащане на застрахователно обезщетение в този размер.
Твърди ответникът да е застраховател на гражданската отговорност на делинквента, спрямо
когото в полза на ищеца възниква регресно вземане за платеното обезщетение и разноски за
определянето му. Твърди, че е упражнил правата си по чл. 411 КЗ, като бил поканил
ответната страна да възстанови посочената по-горе сума, но последният не е осъществил
към настоящия момент плащане.
1
Ответникът, Застрахователна компания „Л. И.” АД в депозирания в срока по чл. 131,
ал. 1 ГПК отговор изцяло оспорва исковата претенция като неоснователна. Оспорва да е
налице валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Каско“ при ищеца за
увредения автомобил. Оспорва да е налице покрит риск. Оспорва механизма на ПТП и
вината на застрахования при ответника водач, настъпването на вреди в причинна връзка с
неговото поведения в посочения в исковата молба размер. Счита, че изключителна вина за
настъпване на ПТП има застрахования при ищеца водач, прави възражение за
съпричиняване. Оспорва размерът на определеното от ищеца застрахователно обезщетение
като завишен и несъответен на действителната стойност на причинените от процесното ПТП
щети, както и че не всички щети са резултат от процесното ПТП. Не оспорва наличие на
застрахователните правоотношения по договора и Гражданска отговорност, както че е
платена в полза на застрахования по КАСКО сумата от 8400 лева за ремонт на автомобила.
Моли съда да отхвърли предявените искове.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите
на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено
следното:
По иска с правно основание чл. 411 от КЗ в тежест на ищеца е да докажер че в срока
на застрахователното покритие на договора за имуществено застраховане и вследствие
виновно и противоправно поведение на водача на застрахованото при ответника по
„Гражданска отговорност на МПС“, е настъпило конкретното събитие, за което
застрахователят носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение
застрахователят е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение в размер на
действителните вреди.
При установяване на горепосочените обстоятелства, в тежест на ответника и при
доказване на горните факти е да обори презумпцията за вина по отношение на
застрахования от него водач и твърденията си за съпричиняване.
Страните не спорят, поради което с доклада по делото са отделени като безспорни и
ненуждаещи се от доказване наличието валидно сключен договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ за лек автомобил марка „...“ с peг. № .... към датата на процесното
ПТП, както и че сумата от 8400 лева е била изплатена от ищеца.
Не е спорно, а и се установява от представените по делото писмени доказателства, че
към датата на ПТП по отношение на лек автомобил „Ш. Р.“ с peг. № .. е налице
застрахователно правоотношение по застраховка „Каско“ по договор с рег. № .... г. между
ЗД „Б. И.“ АД и ДУССД-МВР.
При застрахователя ЗД „Б. И.“ АД е образувана преписка по щета № ....
По делото са представени следните писмени доказателства: Констативен протокол за
ПТП с пострадали лица № ... от 17.06.2021 г., уведомление-декларация за щета по
застраховка “Каско на МПС” от 01.06.2017 г., описи по щета ... от 18.06.2021 г.,
възлагателно писмо изх. № .../18.06.2021 г. за възлагане на лицензиран автосервиз ремонт на
лек автомобил „Ш. Р.“ peг. № .... по щета № ... опис на щети по претенция № ... от 21.06.2021
г., опис на щетите по претенция № ... от 23.06.2021 г., доклад по щета № .... от 07.07.2021 г.,
платежно нареждане от 08.07.2021 г. за изплащане на претенцията по щета .... в размер на
8400 лева.
С писмо с изх. № ..../16.07.21 г. ищецът е уведомил ответника за 43 бр.
ликвидационни преписки по регресни щети, в това число и сумата 8400 лева - процесното
регресно вземане по щета №...., като ответникът е отказал изплащането на същото, с мотиви,
че липсва основание за претендираното застрахователно обезщетение.
Спорни по делото са въпросите относно механизма на ПТП, наличието на
изключителна вина на водача, чиято гражданска отговорност е застрахована при ищцовото
2
дружество, като е наведено възражение за съпричиняване на резултата от ПТП.
По делото е приет като писмено доказателство Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица № ... от 17.06.2021 г., в който е отразено, че на същата дата около 00:40
часа, л.а. „B.“ с peг. № ... с водач А. Г. Г., се движи по бул. „В.“ с посока на движение от бул.
„К. В.“ към бул. „Ц. Б. “ и в района на кръстовището с бул. „А. И. E. Г.“ участва в ПТП като
самокатастрофира в предпазна ограда /мантинела/, след което е ударен в задната част от
движещия се след него л.а. „Ш. Р.“ peг. № ..., с водач Х. С. С., като от удара л.а. „Б." с peг.
№ .... се измества и удря паркирания до нев в дясно л.а. „Ф. П.“, с рег. № ...
В протокола е отразено, че л.а. „Ш. Р.“ peг. № .... има видими увреждания по предна
броня, преден капак, предно панорамно стъкло, преден ляв и десен калник, предна ходова
част, теч на ГСМ, 2 бр. въздушни възглавници и други. Установяват се още следните
видими щети по л.а. „Б...“ с peг. № .... – увредена предна броня, преден капак, предно
панорамно стъкло, преден ляв и десен калник, теч, задна броня, заден капак, заден ляв и
десен калник, заден ляв и десен стоп и др. Установява се, че водачът на л.а. „Б..“ с peг. № .....
е бил неправоспособен – без свидетелство за управление на МПС.
Съдът намира, че приложеният по делото Констативен протокол за ПТП е съставен,
след като е било извършено посещение от органите на полицията на мястото на
произшествието. Доколкото протоколът за ПТП е изготвен от органите на полицията, след
извършен оглед на местопроизшествието, то същият, в качеството си на официален
свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179 ГПК, се ползва с обвързваща материална
доказателствена сила относно удостоверените в него, непосредствено възприети от
длъжностното лице факти, относими към механизма на ПТП - в този смисъл трайната
практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК - решение № 24/10.03.2011 г. по т. д.
№ 444/2010 г. I ТО, решение № 73/22.06.2012 г. по т. д. № 423/2011 г. на ВКС, I ТО и др. В
конкретния случай, удостоверените от длъжностното лице факти, пряко възприети от него,
се отнасят до датата и мястото на инцидента, местоположението на МПС, участници в ПТП,
характера и вида на нанесените щети, пътните знаци и маркировката на мястото на
произшествието и други. При неоспорване на автентичността на протокола и
обстоятелствата, определящи го като официален документ, страната, на която същият се
противопоставя, може да оспори верността на удостоверените в него факти, но следва да
проведе пълно обратно доказване, с оглед обвързващата материална доказателствена сила на
документа (в този смисъл Решение № 15/25.07.2014 по дело № 1506/2013 на ВКС, ТК, I т.о.,
Решение № 85/28.05.2009 г. по т. д. № 768/2008 г. на ВКС, II ТО, Решение № 24/10.03.2011 г.
по т. д. № 444/2010 г. на ВКС, I ТО, Решение № 73/22.06.2012 г. по т. д. № 423/2011 г. на
ВКС, I ТО и Решение № 98/25.06.2012 г. по т. дело № 750/2011 г. на ВКС, II ТО). В
настоящия случай съдът намира, че изложените в протокола констатации не се опровергават,
а се потвърждават от експертното заключение по приетата съдебно-автотехническа
експертиза.
За установяване на механизма на процесното ПТП са събрани гласни доказателствени
средства чрез разпит на двама свидетели, като е изслушана и съдебно-техническа
експертиза.
По делото е разпитан свидетелят Х. С. С., управлявал л.а. „Ш. Р.“ peг. № ... към
момента на настъпване на процесното ПТП. При разпита си свидетелят споделя, че
процесното ПТП е настъпило в късната част на денонощието, при мокро време, на
кръстовището на бул. „В.“ и „Г.". Споделя, че се движел на голямо разстояние от л.а. „Б.“ с
peг. № ...., като при навлизане в кръстовището на бул. „Г.“ водачът на л.а. „Б.“ не успял да
вземе острия завой и се ударил в мантинелата. Предполага, че причината за това била
мократа пътна настилка. Твърди, че той намалил скоростта, за да може да влезе в завоя, но
видял, че има и друго ПТП с пешеходци и автомобил и за да избегне удар с тях, предприел
спасителна маневра като се ударил в задната част на самокатастрофиралия автомобил „Б.“.
3
Споделя, че към момента на предприемане на маневрата се движил със скорост около 40-50
км/час, а другият автомобил „Б.“ се движел по-бързо. Сочи, че към момента в който л.а. „Б.“
се ударил в мантинелата се намирал на около 100 метра зад него, като вече намалявал
скоростта, за да може да влезе в острия завой. Твърди, че процесния автомобил „Ш. Р.“ е
служебен, като процесното ПТП било реализирано при преследване на л.а. „Б.“, тъй като
след получен сигнал за неподчинение на служебно разпореждане от негови колеги, л.а. „Б.“
минал покрай тях и те тръгнали след него. Споделя, че при преследването автомобилът „Ш.
Р.“ бил с включен светлинен и звуков сигнал, като водачът на л.а. „Б.“ не се съобразил със
същия и вместо да намали, ускорил скоростта. Сочи, че вследствие на процесното ПТП той
и колегата му били пострадали и транспортирани до лечебно заведение след като
пристигнали екипи на КАТ. Твърди, че водач на л.а. „Б.“ бил свидетеля по делото А. Г..
По делото е разпитан и свидетелят А. Г. Г. – водачът на лек автомобил от л.а. „Б.“ с
peг. № ... Свидетелят споделя, че е участвал в процесното ПТП, което е настъпило през
нощта, при мокра пътна настилка. Твърди, че не той е шофирал процесния автомобил, a
негов приятел, тъй като към момента на процесното ПТП нямал свидетелство за управление
на МПС. Споделя, че при завой на дясно по бул. „Г.“ не успели да вземат завоя, колата
поднесла и за да избегнат удар с катастрофиралата пред тях кола се ударили в мантинелата.
Сочи, че не са се движили с висока скорост, около 40-50 км/ч непосредствено преди завоя.
Споделя, че видял някакви светлини зад тях, но не е разбрал, че е полицейски автомобил и
че същият ги преследва, като той бил на около 400 метра зад тях. Твърди, че около 2 мин.
след като се ударили в мантинелата, водачът на полицейския автомобил се ударил в тях, тъй
като не успял да вземе завоя и за да избегне удар с колата и пешеходците пред тях ги ударил.
Сочи, че имало щети и по двата автомобила.
От приетото по делото заключение на съдебно-автотехническа експертиза,
неоспорено от страните, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено, се
установява следният механизъм на настъпване на процесното ПТП: на На 17.06.2021 г.
около 00:40 часа, лек автомобил „Б.“, с рег.№ .... се движи по бул. „В.“, с посока от бул. „В.“
към бул. „Ц. Б.“, като на кръстовището с бул. „А. И. Е. Г.“, при извършване на маневра
десен завой, водачът реализира ПТП, като самокатастрофира в предпазна ограда
/мантинела/. В същото време, зад лек автомобил „БМВ“ се движи лек автомобил „Ш. Р.“, с
рег.№ ..., като водачът при навлизане в завоя предприема спасителна маневра за отклонение
наляво, заради друго ПТП и се удря в задната част на лек автомобил „БМВ“. От удара, лек
автомобил „Б.“ се измества напред и удря намиращия се пред него в спряло състояние, лек
автомобил „Ф. П.“, с рег.№ ....
Вещото лице посочва, че от така представения механизъм на ПТП, сравнението на
щетите в описа на застрахователя и отразените в протокола за ПТП видими увреждания, се
налага извода, че щетите по лек автомобил „Ш. Р." рег.№ ... се намират в пряка и причинно -
следствена връзка с настъпилото на 17.06.2021 г. произшествие в гр. С.. Стойността
необходима за възстановяване на лек автомобил „Ш. Р.“, с рег.№ ..., изчислена на база
средни пазарни цени към датата на ПТП вещото лице определя в размер на 21749,14 лева.
Експертът е посочил, че действително от техническа гледна точка и от приложените по
делото доказателства, може да се направи извод, че причината за настъпване на процесното
ПТП е поведението на водача на лек автомобил „Ш. Р.“, с рег.№ ...., който се е движил със
скорост при която не е имал възможност да се впише в кривата на десния завой или да спре
в рамките на опасната зона на превозното средство, при внезапно възникване на опасност и
без да настъпи съприкосновение със самокатастрофиралия пред него, лек автомобил „Б.“, с
рег.№ ... Следва да се отбележи обаче, че причина за настъпване на удара на лек автомобил
„Ш.“ и лек автомобил „Б.“ е спасителна маневра и отклонение наляво на лек автомобил
„Ш.“ заради настъпило друго ПТП. Предвид тези констатации, вещото лице счита, че вина
за настъпване на процесното ПТП имат и двамата водачи.
4
Съдът намира, че от събраните по делото писмени доказателства, заключение на
САТЕ и показанията на свидетелите се установява посочения от ищеца механизъм на ПТП,
като счита, че същото е настъпило по вина и на двамата водачи, доколкото поведението на
всеки един от тях се явява необходимо условие за настъпване на процесния вредоносен
резултат, поради което възражението на ответника за съпричиняване се явява основателно.
Съобразно чл. 51, ал. 2 ЗЗД основание за намаляване размера на отговорността на
делинквента е, ако и пострадалият е допринесъл за настъпването на вредите. В константата
си практика по чл. 51, ал. 2 Върховният касационен съд последователно е застъпвал
становище, че намаляването на обезщетението за вреди от деликт на основание чл. 51, ал. 2
ЗЗД е обусловено от наличие на причинна връзка между поведението на пострадалия и
произлезлите вреди. За да е налице съпричиняване от пострадалия по смисъла на чл. 51, ал. 2
ЗЗД, следва неговото поведение обективно да е в причинна връзка с настъпването на
вредите, т. е. пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат,
създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване, като вина на
пострадалия в тази насока не се изисква. Или от съществено значение е конкретното
проявление на действието или бездействието на пострадалия, което съставлява пряка и
непосредствена причина за причинените вреди. Релевантен за съпричиняването и за
прилагането на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е само онзи конкретно установен принос на пострадалия,
без който не би се стигнало (наред с неправомерното поведение на делинквента) до
увреждането като неблагоприятен резултат. Правните последици от съпричиняването и
значението му за размера на обезщетението, което увреденият има право да получи като
паричен еквивалент на произлезлите от деликта вреди, изключват допустимостта съдът да
обосновава изводите си за съпричиняване с вероятности или с предположения /решение №
159/24.11.2010 г. по т. д. № 1117/2009 г. на ІІ т. о., решение № 206 от 12.03.2010 г. по т.д. №
35/2009 г. на ІІ т. о., решение № 58/29.04.2011 г. по т. д. № 623/2011 г. на ІІ т.о., решение №
59 от 10.06.2011 г. по т. д. № 286/2010 г. на І т. о., решение № 153/31.10.2011 г. по т. д. №
971/2010 г., решение № 169/28.02.2012 г. по т. д. № 762/2010 г. на ІІ т. о., решение № 54 от
22.05.2012 г. по т. д. № 316/2011 г., на ВКС, ТК, ІІ ТО и др./.
Освен това, според цитираната съдебна практика, дори безспорните нарушения на
ЗДвП от страна на пострадалия, имат значение при преценката на приноса му, само ако се
намират в причинна връзка и са допринесли за настъпване на вредоносните последици, тъй
като вината на увреденото лице не е елемент от фактическия състав на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Т. е.
във всички случаи съпричиняването подлежи на доказване от ответника, който с позоваване
на предпоставките по чл. 51, ал. 2 ЗЗД цели намаляване на отговорността си към увреденото
лице.
В Тълкувателно решение № 88 от 12.09.1962 г. на ОСГК на ВС се приема, че за
прилагането на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД не е необходимо увреденият да е допринесъл виновно за
настъпването на вредите, а е достатъчно наличието на причинна връзка между неговото
действие или бездействие и вредоносния резултат. В постановените по реда на чл. 290 и сл.
ГПК решение № 165/26.10.2010 г. по т. д. № 93/2010 г. на ВКС, II т. о. и решение №
44/26.03.2013 г. по т. д. № 1139/2011 г. на ВКС, ІІ ТО също е прието, че вината на
пострадалия не е елемент от фактическия състав на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД и с оглед на това
способността на увредения да действа разумно и да предвижда евентуалните негативни
последици от своите действия и бездействия са правно ирелевантни за института на
съпричиняването. Принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е налице винаги, когато с
поведението си пострадалият е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за
възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този
начин и самите вреди.
От анализа на свидетелските показания несъмнено се установява, че процесното ПТП
е настъпило в условията полицейско преследване, като движещия се след л.а. „Б.“, с рег.№ ..
полицейски автомобил - „Ш. Р.“, с рег.№ ...., е бил при включен специален режим на
5
движение /светлинен и звуков сигнал/. В настоящата хипотеза водачът на лек автомобил
„Б.“, с рег.№ ... не е съобразил скоростта на управляваното от него превозно средство с
конкретната пътна обстановка – чл. 20, ал. 2 ЗДвП. Самият водач – А. Г. в показанията си
пред съда заявява, че процесното ПТП било реализирано през нощта, като пътната настилка
била мокра. Същият твърди, че не е управлявал процесния автомобил, а негов приятел. В
констативния протокол за ПТП обаче, като водач на л.а. „Б.“, с рег.№ .... е отбелязан А. Г.,
като същият е бил неправоспособен – управлява е автомобила без свидетелство за
управление на МПС. Същото се потвърждава и от показанията на свидетеля Х. С., който
твърди, че е А. Х.в в управлявал автомобила. Съдът не кредитира показанията в тази част на
свидетеля Г., че не са видели движещия се за тях полицейски автомобил с включен звуков и
светлинен сигнал, както и че са се движили с ниска скорост, тъй като от съвкупния анализ
на събраните доказателства, счита че л.а. „Б.“ се е движил с несъобразена скорост,
опитвайки се да избегне полицейският автомобил.
От своя страна водачът на л.а. „Ш. Р.“, с рег.№ ... е нарушил правилото на чл. 23, ал.
1 ЗДвП, а именно водачът на пътно превозно средство е длъжен да се движи на такова
разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да може да избегне
удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко. Следва обаче да се вземе предвид
обстоятелството, че процесното ПТП е настъпило в условията на полицейско преследване.
Нормата на чл. 92, ал. 1, т. 2 от ЗДвП предвижда, че водачът на моторно превозно средство
със специален режим на движение може да надвишава разрешената максимална скорост на
движение дотолкова, доколкото няма да застраши нечий живот или имущество, а в ал. 2 от
същия член е посочено, че разпоредбите на ал. 1 не освобождават водачите на моторни
превозни средства със специален режим на движение, както и водачите на съпровожданите
от тях автомобили от задължението да управляват по безопасен начин. Съответно,
регламентираното в коментираната разпоредба предимство на водача на МПС, ползващ
специален режим на движение, не е безусловно, а то е предпоставено от задължението за
управление по безопасен начин. Затова и в настоящият случай водачът на автомобил със
специален режим на движение е следвало съобрази скоростта на движения с оглед избягване
на удар с намиращото се пред него МПС. В конкретния случай, следва да бъде отчетено
обстоятелството, че полицейският автомобил е преследвал движещия се с по-висока скорост
л.а. „ Б., с рег.№ ..., което от своя страна е определящо и за скоростта, с която се е движил
водачът на л.а. „Ш. Р.“. От анализа на свидетелски показания и приетото заключение на
САТЕ, се установява, че водачът на л.а. „Ш. Р.“, с рег. № .... намалил скоростта, като е
опитал да избегне удар с л.а. „Б.“, с рег.№ .., но поради наличие на друг спрял автомобил и
пешеходци, същият е предприел спасителна маневра, в следствие на която е реализирано
процесното ПТП. Предвид това, съдът счита, че от страна на водача на полицейския
автомобил е направен опит за избягване на удар, но наличието на друг автомобил и
пешеходци на пътното платно са попречили на същия да избегне удар с л.а. „Б.“.
По изложените съображения, съдът намира, че всеки един от двамата водачи е
допринесъл за настъпване на вредоносния резултат, като след извършена съпоставка на
поведението на участниците в ПТП с оглед установяване на реалния им конкретен принос
за вредоносния резултат и стигна до извода, че възражението за съпричиняване е
основателно в минимален процент от 20%.
По делото са представени доказателства, че за отстраняване повредите от процесното
ПТП, ищецът е платил застрахователно обезщетение в размер на 8400 лева, която сума е
дори по-ниска от средните пазарните цени за ремонт на автомобила, съгласно заключението
на вещото лице, което е определило същата в размер на 21749,14 лева. Доколкото се
установява, че вина за настъпване на процесното ПТП имат и двамата водачи, респ.
отговорността на ответника следва да се ангажира за 80% от стойността, необходима за
възстановяване на автомобила или за сумата от 6720,00 лева. По тези съображения
предявеният иск за регресно вземане за изплатено по застраховка „Каско” се явява частично
6
основателен и следва да бъде уважен до размера от 6750,00 лева.
По отговорността на страните за разноски:
При този изход на спора, право на разноски има имат и двете страни.
На основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК, ответникът е сторил разноски в общ размер
на 731,00 лева, от които 336,00 лева – държавна такса, 225,00 лева – депозит за вещо лице,
70,00 лева – депозит за свидетел и юрисконсултско възнаграждение, определено от съда в
размер на 100,00 лева съгласно чл. 25, ал. 1 НЗПП. С оглед изхода на делото ответника
следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски в настоящото производство в общ
размер на 584,80 лева.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК ответникът има право на разноски съразмерно на
отхвърлената част от иска. От представените доказателства, същия е сторил разноски в общ
размер на 395,00 лева - 225,00 лева – депозит за вещо лице, 70,00 лева – депозит за свидетел
и юрисконсултско възнаграждение, определено от съда в размер на 100,00 лева съгласно чл.
25, ал. 1 НЗПП, като с оглед изхода на делото следва да му бъдат присъдени разноски в
размер на 79,00 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, ЗК „Л. И.“ АД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление: гр. С., бул.
„С.“ № ДА ЗАПЛАТИ на ЗД „Б. И.“ АД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление: гр.
С., бул. „Д. Б.“ № .., на основание чл. 411 КЗ сумата от 6720,00 лева, представляваща
регресно вземане за изплатено по застраховка „К.” обезщетение по щета № .. за вреди на лек
автомобил марка „Ш. Р.“ с peг. № ... от ПТП, настъпило на 17.06.2021 г. в гр. С., на
кръстовище образувано от бул. „А. И. Е. Г.“ и ул. „В.“ по вина на водач на лек автомобил
марка „Б.“ с peг. № ... със сключена при ответника застраховка „Гражданска отговорност“,
ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба - 16.05.2023 г. до
окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над сумата от 6720,00 лева до
пълния му предявен размер от 8400,00 лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК ЗК „Л. И.“ АД, ЕИК ..., със
седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „С.“ № , да заплати на ЗД „Б. И.“ АД, ЕИК ...,
със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Д. Б.“ № , сумата 584,80 лева – разноски в
настоящото производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ЗД „Б. И.“ АД, ЕИК ..., със седалище и
адрес на управление: гр. С., бул. „Д. Б.“ № 87, да заплати на ЗК „Л. И.“ АД, ЕИК ..., със
седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „С.“ № , сумата 79,00 лева – разноски в
настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7