О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 616
гр.
Пазарджик, 19.11.2019 г.
Пазарджишкият
окръжен съд, гражданска
колегия, в закрито
заседание на деветнадесети ноември……….…..….………………….
през две хиляди и деветнадесета година...........................в състав:
Председател: АЛБЕНА
ПАЛОВА
Членове:
МАРИАНА ДИМИТРОВА
ЕЛИ КАМЕНОВА
като
разгледа докладваното от съдия Албена Палова в.ч.гр. дело № 780 по описа за 2019
г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК. Съдът е сезиран с частна жалба от адв. П. Б. като пълномощник на „Тригруп СДК“ЕООД със седалище и адрес на управление гр.Септември, ул.“Спартак“ № 43 против определение от 19.09.2019 г. по гр.д. № 4686/2018 г. на Пазарджишкия районен съд, с което в о.с.з. съдът е отказал да допусне встъпване на „Тригруп СДК“ЕООД. В частната жалба се твърди, че неправилно районният съд е приел, че за дружеството няма правен интерес от встъпване в чуждия процес, за да помага на страната на ответника. Производството по делото било образувано въз основа на предявен от „Автотранс 2002“АД против Н.К. осъдителен иск с твърдение, че ответницата не била заплатила цената по договор за продажба, който бил развален едностранно от продавача. В отговора на исковата молба Н.К. е заявила, че в качеството си на управител на „Тригруп СДК“ЕООД сключила с „Автотранс 2002“АД неформален договор, по силата на който „Тригруп СДК“ЕООД се задължило да произвежда различни по вид бетонни изделия, които били доставени на „Автотранс 2002“АД, но това дружество не заплатило цената от 3344.50 лв. За „Тригруп СДК“ЕООД бил налице правен интерес от встъпването във видящия процес, тъй като това производство касаело както договорните отношения между двете дружества, така и деликтни отношения, възникнали от срутването на некачествена стена. Целта на искането за встъпване била процесуална икономия, защото се целяло установяването на идентични факти, касаещи двете правоотношения и биха били предвет на две отделни производства.
Искането е обжалваното определение да бъде отменено, вместо което встъпването на „Тригруп СДК“ЕООД да бъде допуснато в производството по гр.д. № 4686/2018 г. по описа на ПРС.
В законния срок е постъпил писмен отговор с искане определението на ПРС да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Изложени са доводи в подкрепа на правилността на определението.
Окръжният съд след като се запозна с твърденията, изложени във частната жалба, като обсъди и анализира събраните по делото доказателства, намира обжалваното определение за валидно и допустимо, тъй като не страда от пороци, обосноваващи неговата нищожност или недопустимост.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните съображения:
Производството по делото било образувано въз основа на предявен от „Автотранс 2002“АД против Н.К. осъдителен иск с твърдение, че по силата на договор за продажба, сключен на 20.11.2013 г. между ищеца и ответницата, последната се задължила да достави на „Автотранс 2002“АД 8000 бр. бетонови тухли на обща стойност 7300 лв. с краен срок 3011.2014 г. При сключването на договора ищецът „Автотранс 2002“АД заплатил изцяло в брой цената на тухлите, но ответникът не изпълнил задължението да достави тухлите и с нотариална покана от 12.05.2014 г. договорът бил развален едностранно от продавача. Искането е ответницата да бъде осъдена да заплати на ищеца 7300 лв., ведно с лихва за забава в общ размер на 2232.98 лв.
В отговора на исковата молба Н.К. е заявила, че на 21.11.2013 г. лично и в качеството на управител на „Тригруп СДК“ ЕООД е подала насрещна искова молба против ищеца „Автотранс 2002“ АД, с която е предявен насрещен иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, причинени от продажбата на вещ с недостатъци – сграда с неукрепени стени, едната от които се срутила и повредила стоки и средства за производство /бетонови изделия и калъпи за отливането им/. Твърди се, че сградата е собственост на ответника Н.К., а стоките и средствата за производство са собственост на трето неучастващо по делото лице – „Тригруп СДК“ ЕООД. Претендира се заплащането на сумата 735 лв. – разходи за поправката на стената, както и заплащане на сумата 2728 лв. – стойност на унищожените бетонни изделия и калъпите. За съда е останал неясен въпросът в чия полза се претендират отделните плащания – в полза на ответника Н.К. или в полза на представляваното от нея дружество „Тригруп СДК“ ЕООД.
Със същата молба е предявен против ищеца „Автотранс 2002“ АД и насрещен иск за заплащане на сумата 3344,50 лв. – цена на бетонни изделия, доставени до различни обекти на акционерното дружество като мостри, като се твърди, че производител и доставчик на изделията е „Тригруп СДК“ ЕООД. За съда отново е останал неясен въпросът в чия полза се претендират отделните плащания – в полза на ответника Н.К. или в полза на представляваното от нея дружество „Тригруп СДК“ ЕООД.
С определение № 227/10.05.2019
г., постановено по ч.гр.д. № 285/2019 г. ПОС е отменил определението на Районен съд Пазарджик в
частта, с която е върната насрещна искова молба против ищеца „Автотранс 2002“
АД на Н.К. за сумата 735 лева – необходима за възстановяване на повреден склад,
закупен от ищеца и в тази част делото е върнато на ПРС за продължаване на
съдопроизводствените действия. В останалата част.
Жалбата е неоснователна. Както в договора
от 20.11.2013 г. за доставката на 8000 бр. бетонови тухли, така и в нот. акт №
60, т.ІІ, рег. № 3487, н.д. № 222/2013 г. страна по сделките е Н.К. в лично
качество, а не в качеството си на управител на „Тригруп СДК“ ЕООД,
поради което, доколкото е поемала задължения по тези договори, тя ги е поемала
лично. „Тригруп СДК“ ЕООД е трето лице и за двете правоотношения и от тях не
произтичат нито права, нито задължения за това трето лице, поради което не е
налице правен интерес от встъпването му в чуждия исков процес на страната на
ответника. За процесуална икономия в случая изобщо не може да се говори, защото
липсват каквито и да било твърдения какви свои права дружеството желае да
защити, встъпвайки във висящия процес на страната на ответника. Единственият
начин частният жалбоподател да вземе участие в процеса е, ако встъпи главно,
предявявайки свои собствени права по отношение на предмета на спора, но данни
за главно встъпване до момента не са налице - предпоставките за главно встъпване се
съдържат в нормата на чл.225 ГПК и ищецът по насрещния иск не е излагал каквито
и да било обстоятелства за това.
Като е достигнал до подобни изводи, районният съд е постановил правилно определение, което следва да бъде потвърдено.
На основание т.9, б.“а“ от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГК на ВКС настоящото определение няма да подлежи на касационно обжалване.
Като взе предвид гореизложеното, Пазарджишкият окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 19.09.2019 г. по гр.д. № 4686/2018 г. на Пазарджишкия районен съд, с което в о.с.з. съдът е отказал да допусне встъпване на „Тригруп СДК“ЕООД.
Определението не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: