ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
гр.Русе, 04.05.2020 г.
Административен
съд-Русе, I-ви
състав, в закрито
заседание на четвърти май през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: Ивайло Йосифов
като разгледа докладваното от съдията
адм. д. № 233 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.159, т.1 от АПК.
Образувано е по жалба на Н.С. ***
против разпореждане от 28.04.2020 г. на полицейски орган – мл.инспектор Я.С.И. при
Второ РУ – Русе. В жалбата бланкетно се излагат съображения за
незаконосъобразност на оспорения административен акт.
На 04.05.2020 г., с вх. № 1354 от същата дата, е постъпила жалба от
жалбоподателя, която по своето естество представлява искане за спиране на
предварителното изпълнение на оспореното разпореждане.
На последната дата, с вх. № 1357, е постъпило и искане по чл.167, ал.1 от АПК от
административния орган за допускане на предварителното изпълнение на обжалвания
акт. Искането е мотивирано с основанията по чл.60, ал.1 от АПК и по-конкретно с
необходимостта да се осигури животът и здравето на гражданите, доколкото с
нарушаването и неизпълнението от страна на жалбоподателя на противоепидемичните
мерки по чл.63, ал.1 от ЗЗ, въведени със заповеди на министъра на
здравеопазването, се създавали предпоставки за извършване освен от него, но и
от други лица, на нарушения по чл.209а от ЗЗ, с което би била допълнително усложнена
епидемичната обстановка, свързана с разпространението на COVID-19
на територията на област
Русе и на територията на страната.
Съдът, като съобрази изложените доводи в жалбата и в исканията
на страните съответно за спиране и за допускане предварителното изпълнение на
оспорения акт и представените с тях писмени доказателства, намира следното:
В съдебната практика и доктрината
няма спор, че правното естество на оспорения акт се определя не от неговото
наименование и правно основание, посочено в него, а от съдържанието му, от
същностната характеристика на разпоредените с него правни последици.
Разпоредбата на чл.64, ал.1,
изр.първо от ЗМВР предвижда, че полицейските органи могат да издават
разпореждания до държавни органи, организации, юридически лица и граждани, когато това е необходимо за изпълнение на
възложените им функции. Отличителна черта на полицейското разпореждане е,
че то има властнически характер – с неговата разпоредителна част се определят
правата или задълженията на неговите адресати, както и начинът и срокът за
изпълнението му – чл.64, ал.5, т.4 от ЗМВР (вж. в този смисъл определение №
7389 от 17.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3464/2019 г., V о. и мн.др.). В този
смисъл разпореждането на полицейския орган съставлява конститутивен
административен акт.
И обратно, ако оспореният акт не
поражда такива права или задължения, а например само констатира факти и
обстоятелства от правно значение, то същият няма да представлява полицейско
разпореждане.
Така е и в разглеждания случай.
С обжалвания административен акт на
жалбоподателя е разпоредено да не управлява атракционно влакче в „Младежки
парк“ гр.Русе, с което създава предпоставки за нарушения по т.1, б.“б“, б.“г“ и
б.“е“ от заповед № РД-01-143/20.03.2020 г., допълнена със заповед №
РД-01-239/26.04.2020 г. на министъра на здравеопазването, както и да не
посещава „Младежки парк“ гр.Русе, освен в случаите на т.1а от заповед №
РД-01-239/26.04.2020 г.
Според цитираната в разпореждането т.I,1 от заповед № РД-01-143/20.03.2020
г., изменена с т.1, б.“б“, б.“г“ и б.“е“
от заповед № РД-01-239/26.04.2020 г. на министъра на здравеопазването,
посещенията на градски паркове и градини се допуска при стриктното спазване на
следните противоепидемични мерки: спазването на дистанция от 2,5 м. спрямо
други семейства, използване на обозначените маршрути за разходка и избягване
докосването на повърхности, в т.ч. сядане на пейки и тревни площи. С т.1а от
последната заповед посещението на градски паркове и градини е разрешено само за
деца до 12 г., задължително с техните родители или членове на техните
семейства, но не повече от двама възрастни, във времето от 09:30 часа до 18:30
часа всеки ден, както и на собственици на кучета, но не повече от един, във
времето до 09:30 часа и след 18:30 часа всеки ден.
Така описаната разпоредителна част на
оспорения акт всъщност представлява едно писмено предупреждение към
жалбоподателя да не извършва административни нарушения по чл.209а, ал.1 от ЗЗ,
т.е. по правното си естество представлява писмено предупреждение по чл.65, ал.1
от ЗМВР, а не разпореждане по чл.64, ал.1 от ЗМВР. И това е така, защото
полицейският орган, който безспорно е бил наясно с това обстоятелство, няма
компетентност да забранява посещението на градските паркове и градини, тъй като
компетентността да налага подобни забрани е предоставена на министъра на
здравеопазването – чл.63, ал.1 и ал.7 от ЗЗ и чл.2 от ЗМДВИП. Предупреждението
по чл.65, ал.1 от ЗМВР в случая съставлява и допустимия способ за индивидуална
превенция по отношение на бъдещи правонарушения от страна на жалбоподателя
съгласно чл.61, ал.2 от ЗМВР. Неизпълнението
на разпореждането е скрепено със санкция по чл.257, ал.1 и ал.2 от ЗМВР, докато
несъобразяването на адресата с отправеното предупреждение не е скрепено със
самостоятелна санкция, различна от тази, предвидена за съответното
правонарушение. За разлика от полицейското разпореждане, за чието издаване не е
необходимо условие адресатът да е потенциален правонарушител, адресат на
протокола за предупреждение е лицето, за което има достатъчно данни и се
предполага, че ще извърши престъпление или нарушение на обществения ред, както е
в случая.
Следва обаче изрично да се посочи, че
липсва възможност върху веднъж установената забрана с акт на орган на
централната изпълнителна власт да се наслагва втори конститутивен
административен акт – този на полицейския орган, с който по същество се налага
същата по съдържание забрана, под претекст, че така се осигурява изпълнението
на заповедите на министъра на здравеопазването. Това следва и от чл.64, ал.1 от ЗМВР, според който компетентността на полицейския орган да издава разпореждания
е ограничена в рамките на възложените му функции. Тези функции са изброени в
чл.6, ал.1 от ЗМВР. Във връзка с въведените на територията на страната противоепидемични
мерки обаче дейността на полицейските органи е ограничена до установяването на
извършените административни нарушения и налагането на административни наказания
за тях съгласно чл.209, ал.3 и ал.4 от ЗЗ, т.е. предоставените на полицейските
органи функции тук се свеждат до контролна и административнонаказателна – чл.6,
ал.1, т.7 и т.9, пр.първо от ЗМВР.
Както беше вече посочено,
предупреждението по чл.65, ал.1 от ЗМВР е акт, който е насочен към
предотвратяване на престъпление или нарушение на обществения ред, но не създава
права и задължения за адресата си, нито засяга негови права, свободи или
интереси. С акта се цели превенция на бъдещи правонарушения, като се
предупреждава лицето да има дължимото поведение и за негативните правни
последици от евентуални неправомерни деяния. Поради това предупреждението няма
характер на индивидуален административен акт по чл.21 от АПК и не подлежи на
обжалване.
По изложените съображения, доколкото
оспореното разпореждане по правното си естество съставлява предупреждение по
чл.65, ал.1 от ЗМВР, то подадената срещу него жалба се явява недопустима и
следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото следва да
бъде прекратено съгласно чл.159, т.1 от АПК.
Щом оспореният акт не разкрива
белезите на административен такъв и не поражда права и задължения за своя
адресат, то недопустимо се явява и искането на административния орган за
допускането на предварителното му изпълнение на основание чл.167, ал.1 от АПК,
поради което и това искане следва да бъде оставено без разглеждане.
Недопустимо по същите съображения,
както на собствено основание - поради липса на предмет, се явява и искането по
чл.166, ал.2, респ.ал.4 от АПК на жалбоподателя за спиране на предварителното
изпълнение на обжалвания акт. В ЗМВР не е предвидено предварителното изпълнение
на разпорежданията на полицейския орган като в оспореният акт също не е
включено разпореждане за предварителното му изпълнение.
Така мотивиран и на основание чл.159,
т.1 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Н.С.С., с ЕГН **********,***,
против разпореждане от 28.04.2020 г. на полицейски орган – мл.инспектор Я.С.И.
при Второ РУ – Русе, с което на жалбоподателя е разпоредено да не управлява
атракционно влакче в „Младежки парк“ гр.Русе, с което да създава предпоставки
за нарушения на т.1, б.“б“, б.“г“ и б.“е“ от заповед № РД-01-143/20.03.2020 г.,
допълнена със заповед № РД-01-239/26.04.2020 г. на министъра на
здравеопазването, както и да не посещава „Младежки парк“ гр.Русе, освен в случаите
на т.1а от заповед № РД-01-239/26.04.2020 г.
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ
искането на Н.С.С., с ЕГН **********, за спиране на предварителното изпълнение
на горепосоченото разпореждане от 28.04.2020 г. на полицейски орган –
мл.инспектор Я.С.И. при Второ РУ – Русе.
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ
искането на полицейския орган - мл.инспектор Я.С.И. при Второ РУ – Русе за
допускане на предварителното изпълнение на горепосоченото разпореждане от
28.04.2020 г. на същия орган.
ПРЕКРАТЯВА
производството по адм. дело № 233/2020 г. по описа на Административен
съд – Русе.
Определението може да се обжалва с частна
жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му
на страните.
СЪДИЯ: