Р Е Ш Е Н И Е
№ …………/……….….……..2020 год.,
гр. Варна
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание на първи юли
две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ТЕРЗИЙСКА
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛИНА КАРАГЬОЗОВА мл.
с. ФИЛИП РАДИНОВ
като разгледа докладваното от младши
съдия Филип Радинов
въззивно
търговско дело № 624 по описа на
съда за 2020 год.,
за
да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на Глава
двадесета от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх.
№ 15993/24.09.2020 г. (рег. Районен съд - Варна) от Т.Д.З., чрез особен
представител адв. И.Д., срещу Решение № 595/10.02.2020 г. по гражданско дело №
142/2019 г. на РС Варна, в частта с
която е прието за установено в отношенията между ищеца „Агенция за контрол на
просрочени задължения" ЕООД и ответника Т.Д.З., че последният дължи на
ищеца сумата от 800,00 лева -
главница по Договор за предоставяне на паричен заем № 2998050/20.07.2017 г.,
сключен между Т.З. и „Изи Асет Мениджмънт" АД, ведно със законната лихва
върху главницата от датата на подаване на заявлението - 17.04.2018 г. до
окончателното ѝ изплащане, както и сумата от 69,40 лева - договорна лихва върху главницата за периода 28.07.2017
г. до 15.12.2017 г., за които суми са издадени Заповед № 2584/18.04.2018 г.,
допълнена със Заповед № 5451/18.07.2018 г. за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 5445/2018 г. на РС Варна.
Навеждат се оплаквания за
неправилност на решението в обжалваната част, поради нарушение на материалния
закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост. Поддържа се, че
първоинстанционният съд неправилно е приел, че е налице валидно облигационно
правоотношение по договор за заем между „Изи Асет Мениджмънт." АД и Т.З.,
както и че вземането по този договор е цедирано на „Агенция за контрол на
просрочени задължения" ООД, включително че цесията е съобщена на длъжника,
поради което въззивникът счита, че не е обвързан от нея. Твърди се, че
връчването на исковата молба, ведно с уведомление за цесия по реда на чл. 47
ал. 5 от ГПК не може да се счита за съобщаване на длъжника за договора за
цесия. Изтъква се, че твърденият договор за цесия не е валидно съобщен на
длъжника и чрез връчване на препис от исковата молба на особения представител
назначен да защитава интересите на длъжника в гражданския процес относно
процесните вземания, тъй като особеният представител не разполага с
представителна власт да приема подобен вид волеизявления. Излага се, че по
делото не е било установено заемодателят да е изпълнил своите задължения по
договора за заем, тъй като този договор може евентуално да се счита за разписка
единствено за разликата от договорената сума и евентуално погасената чрез
рефинансиране сума по другия договор за заем, по който се твърди, че длъжникът
също се е задължил. Сочи се, че назначената по делото ССчЕ не може да установи
категорично реалното предаване на заемната сума.
Направено е искане за отмяна на решението в
обжалваната част и постановяване на ново, с което исковете да бъдат отхвърлени.
В законоустановения срок е постъпил
отговор от „Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД чрез адв. А.Б.
– Д., в който се застъпва становище за правилност на решението в обжалваната
част. Твърди се, че от самия договор за заем и направената по делото експертиза
категорично е установено реалното предаване на сумата на кредитополучателя,
както и нейният размер. Застъпва се становище, че съобщаването на цесията на
длъжника чрез връчване на исковата молба по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК и на
особения представител е валидно.
Направено е искане за потвърждаване
на решението в обжалваните части.
Претендират се съдебно-деловодни
разноски.
В съдебното заседание въззивникът,
чрез особен представител, поддържа жалбата.
В съдебното заседание въззиваемият
не се явява и не се представлява.
За да се произнесе по спора, Варненски окръжен съд
съобрази следното:
Производството
е образувано по предявени от „Агенция за контрол на просрочени задължения"
ЕООД против Т.Д.З. искове по чл. 422 от ГПК, вр. чл. 240 ал. 1 и 2 от ЗЗД за
сумата от 800 лева – главница и 69,40 лева – договорна лихва за периода от
28.07.2017 г. до 15.12.2017 г., претендирани на основание Договор за паричен
заем № 2998050/20.07.2017 г.
В
исковата молба се твърди, че на 20.07.2017 г., след запознаване с всички
условия, между заемодателя „Изи Асет Мениджмънт" АД и ответника е сключен
Договор за паричен заем № 2998050 от 20 юли 2017 г. , по силата на който
заемодателят е отпуснал на ответника паричен заем в общ размер на 800 лева.
Сочи се, че с подписания договор страните са се съгласили, с част от
отпуснатата сума да се погасят напълно задълженията по друг Договор за паричен заем № 2829899, а
остатъкът от отпуснатата сума да бъде предаден на ответника. Твърди се, че този
остатък е усвоен на датата на сключването на договора за заем, с уговорка че
последният ще служи за разписка. Изтъква се, че ответникът се е задължил да
върне сумата от общо 869.40 лв. (800 лева – главница и 69,40 лева – договорна
лихва) на 21 седмични погасителни вноски, всяка в размер на 41,40 лв.
(включваща първоначална главница и договорна лихва) с краен срок 15.12.2017 г. Твърди
се, че по сключения договор за заем ответникът не е извършвал плащания, като
към момента на подаване на заявлението дължимата главница е в размер на 800
лева, а договорната лихва върху тази главница е в общ размер на 69.40 лева за
периода 29.07.2017 г. до 15.12.2017 г. Сочи се, че чрез сключен Рамков договор
за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 30.01.2017 г. на основание чл.
99 от ЗЗД и Приложение № 1 към него от 01.02.2018 г. заемодателят е прехвърлил
вземанията си по договора на дружеството ищец. Изтъква се, че на ответника е
изпратено Уведомление за извършената цесия с изх. № 2998050/06.02.2018 г. на
посочения от същия постоянен адрес, ведно с обратна разписка, която към
настоящия момент не се е върнала. Твърди се, че относно вземанията произтичащи
от Договор за паричен заем № 2998050 от 20 юли 2017 г., в полза на ищеца е
издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, връчена на длъжника при
условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК.
В
законоустановения срок ответникът чрез назначения му особен представител е
депозирал отговор на исковата молба, в който е застъпено становище за
неоснователност на исковата претенция. Оспорват се твърденията за възникнали
облигационни отношения между заемодателя и ответника. В условията на
евентуалност се твърди, че заемодателят не е изпълнил задълженията си по
процесния договор за заем. Оспорва се редовността на уведомяването на ответника
за извършената цесия.
Като
разгледа доказателствата по делото и съобрази становищата на страните, съдът
приема за установено следното от фактическа
страна:
Видно от приложеното по делото
заверено от страната копие на договор за предоставяне на паричен заем № 2998050/20.07.2017
г. е, че на ответника е предоставен от страна на „Изи Асет Мениджмънт” АД
кредит в размер на 800 лева. От своя страна ответникът се е задължил да върне
заетата му сума на 21 седмични погасителни вноски, всяка в размер от 41.40 лева
с последна падежна дата 15.12.2017 г., като общата дължима стойност на
плащанията са в размер на 869,40 лева, включващ и годишен фиксиран лихвен
процент от 40 %. Уговореният годишен процент на разходите е в размер на 48.32 %.
Договорът е двустранно подписан, като в текста на чл. 3 е удостоверено, че
страните се съгласяват да се рефинансира текущ заем на заемателя в размер на 482,32
лева, като правят изявление за прихващане, а остатъкът от заема е изплатена от
заемодателя на заемателя, като страните са придали на договора сила на
разписка.
Видно от представения рамков договор
за прехвърляне на вземания от 30.01.2017 г. е, че „Изи Асет Мениджмънт” АД
прехвърля на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД (сега ЕООД)
вземанията, произтичащи от договори за заем, индивидуализирани в Приложение № 1
срещу определена покупна цена. Представено е и Приложение № 1/01.02.2018 г., в
което под № 213 са посочени трите имена на ответника, дата на сключване на
договора, отпусната главница и остатъка от дълга към 01.02.2018 г., възлизащ в
размер 800 лева – главница и 69,40 лева – договорна лихва.
Представено по делото е уведомление
за извършеното прехвърляне, представляващо приложение към исковата молба.
От извършената в първоинстанционното
производство ССчЕ се установява, че длъжникът не е извършил плащания по
договора, като към датата на експертизата задължението за главница е в размер
от 800 лева, а за договорна лихва в размер от 69,40 лева.
При така установената фактическа
обстановка се налагат следните изводи от правна страна:
Според разпоредбата на чл. 269 изр.
първо от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението,
а по допустимостта - в обжалваната му част. От материалите по приобщеното
ч.гр.д. №16767/2018г. на ВРС, се установява, че в полза на ищеца срещу
ответника е издадена заповед за изпълнение за претендираните суми, връчена на
длъжника по реда на чл. 46 от ГПК. Искът е предявен в хипотезата на чл. 415 ал.
1 т. 2, вр. чл. 422 от ГПК, вр. чл. 240 ал. 1 и 2 от ЗЗД, в предвидения в
закона преклузивен едномесечен срок, което обуславя допустимост на
производството и правен интерес от воденето му за ищеца.
Според изречение второ на
посочената разпоредба, по въпросите относно правилността на решението,
въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата. Естеството на оплакванията
за неправилност на първоинстанционното решение изискват самостоятелна преценка,
от въззивна инстанция, на събраните пред първа инстанция доказателствени
материали.
За успешното провеждане на предявените
искове, ищецът, въззиваем в настоящото производство следва да установи в
процеса в условията на пълно и главно доказване възникването в негова полза на
изискуеми вземания, за които е издадена заповедта, т. е. да докаже, че между
страните е налице валидна облигационна връзка по посочения в исковата молба
договор, включително прехвърляне на вземането в полза на ищеца от заемодателя,
включващ твърдяните клаузи за дължимост на главница и договорна лихва, по силата
на който сумата по заема е усвоена от ответника и за него е възникнало
задължение да заплати сумите, предмет на исковете в претендирания размер.
В тежест на ответника, въззивник в
настоящото произвоство е да докаже точно изпълнение на задълженията си да
заплати процесната сума, или направените правоизключващи и правонамаляващи
възражения.
От обсъдените
по - горе писмени доказателства, се установява, че между ищеца в качеството му
на цесионер и „Изи Асет Мениджмънт” АД в качеството му на цедент, е сключен
валиден рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от
30.01.2017г., Приложение № 1/01.02.2018 г., с който вземането по договор за
заем № 2998050/20.07.2017 г. е прехвърлено на цесионера.
Съобразно
разпоредбата на чл. 99 ал. 3 от ЗЗД цедентът е длъжен да съобщи на длъжника за
станалото прехвърляне на вземането. Смисълът на това установено от закона
изискване е да гарантира правата на новия приобретател на вземането. В негов
интерес, а и в интерес на третите лица, това действие на цесията е ограничено
от разпоредбите на чл. 99 ал. 3 и ал. 4, които задължават стария кредитор да
уведоми длъжника за станалото прехвърляне, за да може същият да знае на кого
следва да изпълни. Преди да е направено такова уведомление, длъжникът може валидно
да погаси задължението си и чрез плащане на стария кредитор, да новира същото,
то да му бъде опростено и т. н. Липсата на уведомление не прави цесията
недействителна, нито освобождава длъжника от задължението да плати на новия
кредитор. Длъжникът може да възразява успешно за липсата на уведомяване само
ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или на
овластено от този кредитор лице до момента на уведомлението, каквото твърдение
не е направено в настоящото производство. След като бъде известен за цесията,
дори и чрез връчване на исковата молба, длъжникът не може да възразява на
претенцията на цесионера за реално изпълнение на основание липсата на
уведомяване /Решение № 40/13.05.2010 г. по т. д. № 566/2009 г. на ВКС, Решение
№ 123/24.06.2009 г., по т. д. № 12/2009 г. на ВКС, II т. о., Определение №
987/18.07.2011 г. по гр. д. № 867/2011 г. на ВКС/. В настоящия случай, макар и
по делото да не са налице данни ответникът да е уведомен за цесията преди
образуване на настоящото производство, доколкото ищецът не е представил
доказателства отправеното уведомление да е достигнало до ответника, съдът
намира, че ответника е надлежно уведомен за извършеното прехвърляне с
получаване на препис от исковата молба, по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК, което
съгласно чл. 235 ал. 3 от ГПК следва да бъде съобразено от съда.
Установи
се, че цедираното вземане, произтича от сключен между ответника и „Изи Асет
Мениджмънт” АД договор за предоставяне на паричен заем № 2998050/20.07.2017 г.,
по силата на който за заемодателя е възникнало задължението да предостави на
заемополучателя кредит в размер на 800 лева. Съобразно изричното
удостоверяване, извършено от ответника с подписване на договора, съдът намира
за установено изпълнението на задължението на ищеца да предостави на заемателя
заетата сума – чл. 3 от Договора.
С
оглед така формирания извод и при установеност на предоставения кредитен
ресурс, за ответника е възникнало задължение да погаси усвоената заемна сума и
уговорената договорна лихва на падежните дати по чл. 2 т. 5 от Договора.
Установи се безспорно от заключението на вещото лице, което съдът изцяло
кредитира като обективно и компетентно дадено, липсата на извършено от
ответника преди завеждане на делото погасяване по кредита, поради което същият
дължи пълния размер на непогасената главница и договорна лихва, който според
Договора и ССчЕ са в размер общо от 869,40 лева, от които сумата от 800 лева,
представлява главница, а сумата от 69,40 лева, представлява договорна лихва
върху тази главница за периода от 28.07.2017 г. до 15.12.2017 г.
Предвид
изложеното съдът приема, че предявените искове за главница и лихва са
основателни и следва да бъдат уважени.
Поради
съвпадение на изводите на двете инстанции, решението в обжалваната част следва
да бъде потвърдено.
На основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, в полза на въззиваемия се полагат
сторените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски в размер от 370
лева, от които 210 лева – адвокатско възнаграждение и 160 лева – възнаграждение
за особен представител.
С оглед изложените съображения,
настоящият състав
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 595/10.02.2020 г. по гражданско дело № 142/2019 г. на РС Варна, с което, на
основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 240 ал. 1 и 2 от ЗЗД,
е прието за установено в отношенията между страните, че Т.Д.З., ЕГН **********,
адрес *** дължи на „Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Панайот Волов“ № 29,
ет. 3, сумата от 800,00 лева - главница по Договор за предоставяне на паричен
заем № 2998050/20.07.2017 г., сключен между Т.З. и „Изи Асет Мениджмънт"
АД, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението - 17.04.2018 г. до окончателното ѝ изплащане, както и сумата
от 69.40 лева - договорна лихва върху главницата за периода 28.07.2017 г. до
15.12.2017 г., за които суми е издадена Заповед № 2584/18.04.2018 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 5445/2018 г.
на РС Варна.
ОСЪЖДА,
на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, Т.Д.З., ЕГН **********, адрес *** да заплати
на „Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Панайот Волов“ № 29, ет. 3
сумата от 370 лева – съдебно-деловодни разноски за въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1 .
2 .