Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 22.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-5 състав, в открито съдебно заседание на осемнадесети
февруари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТАНКА БЕНИНА
като разгледа докладваното от
съдията т. д. № 39 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
В
исковата молба ищецът-
НАП твърди, че с решение от 17.12.2018 г. постановено по т.д. № 2360/2018 г. по
описа на САС е открито производство по несъстоятелност спрямо ответното „Л.Г.Р.“АД.
В ТРРЮЛНЦ по партидата на дружеството е обявен списък на приети вземания,
предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, в който са включени и предявените
публични такива от НАП с молба с изх. № 24-28-2227/11#61/25.01.2019г. Сочи, че по постъпило
възражение от длъжника били изключени с Определение от 23.12.2019г.,
постановено по т.д.№1708/2011г. по описа на СГС, част от вземанията на ищеца в
общ размер на 2100 лв. – главници с основание за възникването им: Наказателно
постановление № F092668/06.02.2014г.,
издадено от Комисията за регулиране на съобщенията, с което е установено вземане
за имуществена санкция в размер на 500 лв.; Наказателно постановление №
0080/14.07.2014г., издадено от Комисията за регулиране на съобщенията, с което
е установено вземане за имуществена санкция в размер на 1 500 лв.; Електронен
фиш за налагане на глоба серия К № 0096648/22.09.2011г., издаден от ОДВР –
Добрич, с който е установено вземане за глоба в размер на 100 лв. Ищецът излага
твърдения, че съгласно разпоредбата на чл. 164, ал. 4 ДОПК, при установено
публично вземане с влязъл в сила акт за установяването му издаден от съответния компетентен орган, синдикът
следва да го включи незабавно в списъка на приетите от него вземания като
изключение от общия ред за приемане на
вземания по чл. 687, ал. 2 ТЗ. В този смисъл не е предвиден срок за предявяване
и приемане на публичните вземания, като без значение е моментът на възникването
им – преди или след датата на съдебното решение за откриване на производство по
несъстоятелност. Ищецът сочи, че постановленията за налагане на обезпечителни
мерки по реда на ДОПК са вписани по партидата на длъжника в ЦРОЗ под №
2019011400030 и № 2019011400061, поради което се ползват с предпочтително
удовлетворяване, в приложение разпоредбата на чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ. Оспорва
доводите на синдика за неприемане на обезпечителните мерки като такива даващи
право на предпочтително удовлетворяване, като в тази връзка ищецът твърди, че
обезпечителната мярка е била вписана преди постановяване на решението за
откриване на производство по несъстоятелност, като вписването й в ЦРОЗ в момент
след това счита, че не опорочава привилегията, доколкото същото не се явява
част от фактическия състав на учредяване на обезпечението.
Претендира да бъде признато за установено
съществуването и дължимостта на неприети в
производството по несъстоятелност срещу „Л.Г.Р.“АД публични вземания за
имуществени санкции и глоба в общ размер на 2100 лв.
Претендира да бъде признато за установено
съществуването в производството по несъстоятелност срещу длъжника на
обезпечителни мерки, даващи право на предпочтително удовлетворяване за
обезпечаване на публичните вземания – чиято дължимост
е предмет на разглеждане в настоящото производство. Претендира разноски.
По делото са постъпили писмени отговори на исковата молба в установения за това срок и от
двамата ответници.
В отговора си ответникът „Л.Г.Р.“АД оспорва
предявените искове по основание. Излага възражение за изтекла погасителна
давност по отношение на вземанията, чието включване в списъка на приетите
такива в производството по несъстоятелност срещу дружеството се претендира.
В отговора си синдикът в производството по
несъстоятелност – А.Г.М., оспорва изложените от ищеца доводи относно възникване
на правните последици на обезпечаването със самото му на налагане, като твърди,
че недопустимо е вписване на обезпечителните мерки след откриване
производството по несъстоятелност, без значение на кредитора в чиято полза се
налагат, както и на размера на обезпеченото вземане. Излага доводи, че за да
възникне привилегията на кредитора, е необходимо обезпечителната мярка да е
била вписана. Относно запора върху 4 броя автомобила сочи, че спрямо същите вече е било проведено
принудително изпълнение в производството пред публичния изпълнител, като счита
предявения иск за реда на привилегията за недопустим. Счита за основателни
доводите в определението на съда по възраженията срещу списъка на приети
вземания, а именно за недължимост на процесните такива поради погасяването им по давност.
По делото е постъпила допълнителна искова молба в установения за това срок, в която
ищецът оспорва доводите на ответниците относно
погасяване на вземанията по давност, като сочи, че са били предприети действия
по спиране течението й. В този смисъл ищецът твърди, че такива действия са
налагането на обезпечителните мерки и предприетите такива по принудителното
събиране на вземанията. Такова е действието по предявяване на вземането пред
съда по несъстоятелността.
Постъпили са отговори на допълнителната искова молба от двамата ответници в установения за това срок, в които поддържат
изложеното в депозираните такива в срока по чл. 367 ГПК.
Предявени са от
Национална агенция за приходите против „Л.Г.Р.“АД и Р.П.Т. – синдик на „Л.Г.Р.“АД
при условията на обективно и субективно кумулативно съединяване установителни искове с правно основание чл. 694, ал. 2, т. 2 ТЗ, във вр. чл.
722, ал. 1, т. 1 ТЗ.
Съдът, като разгледа представените по делото
релевантни за правния спор доказателства, намира за установено следното от
фактическа страна:
С
молба с изходящ номер от 25.01.2019г. от Национална агенция за приходите /НАП/
са били предявени публични вземания в производството по несъстоятелност срещу „Л.Г.Р.“АД
по т.д. № 1708/2011 г. по описа на СГС, ТО, VІ-21 състав, на основание чл. 685,
ал. 1 и чл. 687, ал. 2 ТЗ, като в т. 3 и процесните
вземания в общ размер на главниците от 2 100 лв. и начислени върху нея лихви
за забава в размер на 712.51 лв. с основание за възникването им – влезли в сила
Наказателно постановление № F092668/06.02.2014г.,
издадено от ТД на НАП София, Наказателно постановление № 0080/14.07.2009 г.,
издадено от Комисия за регулиране на съобщенията и Електронен фиш за налагане
на глоба серия К № 0096648/22.09.2011 г., издаден от ОДМВР Добрич, като са
изложени твърдения, че вземанията за главниците и за част от лихвите са
възникнали до датата на съдебното решение за откриване производство по
несъстоятелност, като вземането за лихвите в размер на 12.50 лв. за периода от
18.12.2018г. – 16.01.2019г. е възникнало след това. В молбата е заявено искане
описаните в молбата за предявяване публични вземания да бъдат включен и в
списък на приетите вземания, като обезпечени с поредност
на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т.
1 ТЗ.
По
делото са представени и посочените като основания за възникване на публичните
вземания: Наказателно постановление № F092668/06.02.2014г.,
издадено от ТД на НАП София, издадено за нарушение свързано с неподаване в срок
на декларация по образец с данни за осигурените от работодателя лица, както и
за самоосигуряващите се лица и в тази връзка и общия
размер на дължимите осигурителни вноски и дължимия ДОД върху трудовите
възнаграждения, с което е била нарушена разпоредбата на чл. 3, ал. 3, т. 1 от
Наредба № Н-8/29.12.2005 г., във вр. чл. 5, ал. 4, т.
2 КСО, като е наложена имуществена административна санкция – глоба в размер на
500 лв.; Наказателно постановление № 0080/14.07.2009 г., издадено от Комисия за
регулиране на съобщенията, поради непредоставена в срок изискана информация по
„Въпросник за отчет на дейността на предприятията, предоставящи широколентов
достъп до интернет към 01.01.2009г.“, съставляващо
нарушение на чл. 331, ал. 1 от Закона за електронните съобщения и за което е
била наложена административна имуществена санкция в размер на 1 500 лв. и
Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 0096648/22.09.2011 г., издаден от
ОДМВР Добрич, при извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, изразяващо се в
управление на МПС със скорост над разрешената, за което е била наложена глоба в
размер на 70 лв.
Представени са постановления за налагане на обезпечителни
мерки от публичния изпълнител, а именно Постановление с изх. №
4054-000041/05.11.2014 г. за обезпечаване изпълнението по отношение на публично
вземане за главници и лихви в общ размер на 1 931 965.78 лв. чрез
налагане на обезпечителна мярка „запор“ върху наличностите на „Л.Х.Г.Р.“ в
конкретно изброени търговски банки на територията на страната; Постановление за
налагане на обезпечителни мерки с изх. № 4054/2014/000081/05.03.2015г. на вземанията предмет изпълнителното дело при
публичния изпълнител чрез налагане на обезпечителна мярка „запор“ върху
конкретно изброени движими вещи собственост на дружеството длъжник. По друго
образувано срещу същия длъжник изпълнително производство пред публичния
изпълнител е издадено Постановление с изх. № 6899/14.12.2015г. за налагане на
предварителни обезпечителни мерки на основание чл. 121, ал. 1 ДОПК чрез
налагането на „запор“ върху наличностите в банковите сметки на длъжника в
посочени търговски банки, като впоследствие е било издадено друго такова с изх.
№ 6899/24.03.2016г. за продължаване действието на наложените предварителни
обезпечителни мерки. С последващо издадено по изп.д. № 22140004054/2014 г. Постановление от 13.06.2017г.
е бил наложен запор върху наличностите на длъжника в посочена банкова сметка ***,
а с Постановление от 16.07.2018г. е бил наложен запор върху притежавани от
длъжника 4 броя МПС, надлежно индивидуализирани.
Представено е Потвърждение за вписване в Централния
регистър на особените залози към 08.03.2016 г., както и Удостоверение от
14.01.2019г. относно вписванията по партидата на „Л.Х.Г.Р.“АД в Централния
регистър на особените залози въз основа на разпореждания за служебно вписване
на запор на имущество на длъжника по реда на чл. 4 ЗОЗ, като вписванията са
били извършени съответно на дати: 12.01.2015г., 06.04.2015г., 08.03.2016г.,
16.06.2016г., 14.01.2019г.
По възражения срещу списъка с приети вземания, предявени
в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, депозирани - от длъжника с вх. №
67485/22.05.2019г. и от кредитора НАП с вх. № 67557/23.05.2019г., е постановено
Определение № 6913/23.12.2019г. по т.д.№ 1708/2011 г. по описа на СГС, ТО,
VІ-21 състав, с което по първото от тях
е постановено изменение на списъка с приети вземания и изключване от същия на
публичните такива за сумата от 2100 лв. – главница за имуществени санкции и
глоба, поради погасяването им по давност, както и за лихви върху тях в общ
размер от 712.51 лв., като са изложени мотиви, че недопустимо е начисляването
им върху главница, представляваща имуществена санкция.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Установителният иск по чл. 694 ТЗ е предвиден, за да гарантирана установяване в отделно съдебно производство
съществуването, респ. несъществуване на вземане, което е било включено в
изготвения от синдика в производството по несъстоятелност списък на приети,
респ. неприети вземания. За да възникне правният интерес за ищеца да предяви
иска, е необходимо да е била проведена процедура по разглеждане на депозирано
възражение срещу списъка по чл. 688, ал. 1 ТЗ. В този смисъл предпоставките за
основателност на иска са : вземането предмет на установяване в производството
да е било предявено в производството по несъстоятелност; включването на
вземането в списъка на приети, респ. неприети вземания; постъпило възражение
срещу включването на вземането в списъка изготвен от синдика и произнасяне на
съда по несъстоятелността по възражението, с което възражението да е било
прието за неоснователно.
В случая, предмет на предявените установителни
искове са включени в списъка на неприети вземания, представляващи публични
такива за наложени административни санкции въз основа на наказателни
постановления и електронен фиш.
Видно от изложеното относно послужилите като основание за
налагане на имуществените санкции нарушения с издадените с тази цел наказателни
постановления, същите съставляват неизпълнение на задължения към държавата и
във връзка с осъществяваната от юридическото лице дейност, а именно – непредоставяне
на информация в декларация по образец относно осигуряване на заетите при търговеца
в качеството им на работници и служители лица и необходимо за определяне на
дължимите осигурителни вноски и дължимия ДОД върху трудовото възнаграждение на
заетите по трудов договор /Наказателно постановление от 06.02.2014г./, както и
непредоставяне на информация в отчет относно дейността на предприятията,
предоставящи широколентов достъп до интернет. За налагане на санкцията е
приложена нормата на чл. 83, ал. 1 ЗАНН и съобразно предвидената в приложимия
специален закон случаи. В чл. 53 ЗАНН е предвидено правомощието на наказващия
орган да издаде наказателно постановление, с което налага съответно
административно наказание при установено нарушение с нарочен акт за това,
съставен от съответно компетентния да го констатира орган. За маловажните
случаи на нарушения, установени при извършването им, е предвидено издаването на
фиш от овластените за това контролни органи за
налагането на глоба на местонарушението в размер от
10 лв. до 50 лв. – чл. 39 ЗАНН. В ал. 4 на чл. 39 ЗАНН е предвидено за
установените с технически средства нарушения, без присъствието на съответния
контролен орган на местоизвършването им, да бъде издаван
електронен фиш, какъвто е и настоящият случай за една от наложените глоби. За
осигуряване правото на защита на нарушителя е предвидена възможност да депозира
възражение срещу отразеното във фиша, при което нарушението следва да бъде обективирано в акт за установяване на административно
нарушение. Видовете административни наказания са установени в раздел ІІ ЗАНН,
като в чл. 15 е предвидено, че наказанието изразяващо се в заплащане на определена
парична сума представлява глоба. С оглед вида на наложените наказания с
наказателните постановления и електронен фиш на административни такива,
приложима е нормата на чл. 82, ал. 1, б. „а“ ЗАНН, според която в случай, че
наказанието е глоба, същото не се изпълнява, ако са изтекли две години, като
този период следва да бъде отчетен от влизането в сила на съответния акт на
административния орган. С оглед предвидената специална норма относно давностния срок за този вид публични вземания, неприложими
са общите правила по ДОПК /в нормата на чл. 171/ и установения в същите
петгодишен давностен срок, в какъвто смисъл са
изложени доводите от ищеца, които настоящият съдебен състав счита за
неоснователни.
Видно
от писмените доказателства по делото, Наказателното постановление от
06.02.2014г. е било връчено на 05.11.2014 г., като съдът приема, че е влязло в
сила след изтичане срока за обжалването му – 7-дневен такъв, на 13.11.2014г. Законоустановеният двугодишен
давностен срок е бил изтекъл към момента на
предявяване на вземането в срока след публикуване на решението за откриване
производството по несъстоятелност срещу длъжника /през м. 12.2018г./. Тези
изводи касаят и наложената административна санкция в Наказателно постановление
от 14.07.2009 г., влязло в сила на 14.08.2009 г., както и глобата въз основа на
Електронен фиш от 22.09.2011г., с отбелязване върху документа за влизането му в
сила на 29.10.2012г.
При
преценката си относно включване на предявените вземания в списъка на приетите
такива, синдикът не разполага с компетентността за служебно прилагане на
института на погасителната давност и на това основание да откаже да ги включи в
списъка на приетите вземания, като погасяването на правото на принудителното им
събиране в хода на универсалното принудително изпълнение е било установено с
определението на съда по изрично заявеното възражение в този смисъл от
длъжника.
В
разпоредбата на чл. 722, ал. 1 ТЗ е предвиден редът за удовлетворяване на
приетите вземания в производството по несъстоятелността, като в отделните точки
във възходяща степен са посочени вземанията в реда на предпочтителното им
удовлетворяване. Съгласно чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ, първи по ред на погасяване
са тези, обезпечени със съответната обезпечителна мярка и с получената сума при
реализацията на обезпечението. Нормата предвижда редът на привилегията само по
отношение на вземанията, вписани в ЦРОЗ и то преди датата на постановяване на
решението за откриване на производството по несъстоятелност. Тълкуването на
разпоредбата в този смисъл е съобразно установената в чл. 638, ал. 4 ТЗ забрана
за налагането на обезпечителни мерки по реда на ГПК и ДОПК върху имущество на
длъжника и след откриване производството по несъстоятелността.
По
делото е безспорно, че издадените в
производството пред публичния изпълнител по изп.д. №
22140004054/2014 г. Постановление от 13.06.2017г. за налагане на запор върху
наличностите на длъжника в посочена банкова сметка ***овление
от 16.07.2018г. за налагане на запор върху притежавани от длъжника 4 броя МПС,
са били вписани след постановяване на решението за откриване на производството
по несъстоятелност от 17.12.2018г. При тези съображения, така извършеното
вписване не създава привилегия за удовлетворяване в проведеното универсално
принудително изпълнение в производството срещу несъстоятелния длъжник, като касае
единствено правото при реализиране на имуществото по наложената обезпечителна
мярка да бъде удовлетворено обезпеченото с него вземане на държавата при
открито производство по несъстоятелност и при реализиране процедурата по реда
на ДОПК. В този смисъл вписването на обезпечителната мярка дава право на
участие на кредитора в разпределението по реда на ЗОЗ и в приложение
разпоредбите на чл. 40 и чл. 41 ЗОЗ.
С оглед гореизложеното предявените искове за установяване
поредност на удовлетворяване се явяват неоснователни.
Безпредметно се явява излагането на допълнителни мотиви във връзка с
представените писмени доказателства, установяващи реализиране на
обезпечителната мярка чрез продажбата на МПС, върху които е бил наложен запор
от публичния изпълнител, както и погасяването на част от вземанията предмет на
исковата претенция по чл. 694, ал. 2, т. 1, във вр
чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ, доколкото се установи, че изначално такава привилегия
не съществува.
Предявените установителни
искове по чл. 694 ТЗ се явяват неоснователни и като такива следва да бъдат
изцяло отхвърлени.
Относно
разноските: В приложение
нормата на чл. 694, ал. 2 ТЗ държавна такса за производството предварително не
се внася, като ищецът не дължи такава на основание чл. 84, т. 1 ГПК, въпреки
изхода на спора.
Така
мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от Национална
агенция за приходите, с адрес – гр. София, бул. „****, против „Л.Г.Р.“АД
/н./, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:*** 3Б, и синдика в
производството по несъстоятелност на „Л.Г.Р.“АД
/н./, ЕИК **** - А.Г.М., искове с правно основание чл. 694 ТЗ, за
признаване за установено по отношение на несъстоятелното дружество и синдика,
съществуването и дължимостта на неприети в
производството по несъстоятелност на „Л.Г.Р.“АД /н./ публични държавни
вземания в общ размер на главниците от 2 100 лв. с основание за
възникването им – влезли в сила Наказателно постановление № F092668/06.02.2014г., издадено от ТД на НАП София, Наказателно постановление
№ 0080/14.07.2009 г., издадено от Комисия за регулиране на съобщенията и
Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 0096648/22.09.2011 г., издаден от
ОДМВР Добрич, както и за признаване за установено привилегията по чл. 722, ал.
1, т. 1 ТЗ по отношение на вземанията, обезпечени с издадени от публичния
изпълнител при ТД на НАП – гр. София Постановление за налагане на обезпечителни
мерки с изх.№ С170022-022-0034034 от 13.06.2017г., и Постановление за налагане
на обезпечителни мерки с изх. № С 180022-022-0050753 от 16.07.2018г., вписани в
ЦРОЗ под № 2019011400030 и № 2019011400061.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен
съд в 2- седмичен срок от връчване на съобщението за изготвянето му на
страните.
СЪДИЯ
: