№ 32942
гр. София, 20.09.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ИВЕТА В. И.
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. И. Гражданско дело №
20221110125127 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Постъпила е молба с вх. № 209268/21.07.2023 г., подадена от адв. М. М. – процесуален
представител по пълномощие на ищеца по делото Б. И. Т. с искане за изменение на
основание чл. 248, ал. 1 ГПК на постановеното по делото решение № 11707 от 05.07.2023 г.
в частта за разноските, чрез увеличаване размера на присъденото в полза на адв. М.
адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска защита на ищеца по реда на
чл. 38, ал. 2 ЗАдв и присъждане на пълния претендиран размер от 2 400 лева, евентуално 1
200 лева. В молбата се посочва, че решението по делото е неправилно в частта относно
присъдените в полза на молителя разноски, тъй като в случая се касае за производство по
предявени три обективно съединени искове, при което дължимото адвокатско
възнаграждение следва да бъде определено съгласно чл. 2, ал. 5 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения и за всеки от трите иска да бъде
определено и присъдено отделно възнаграждение. Наред с това се поддържа, че в случая
селдва да бъде съобразена разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата, предвидаща, че
при неоценяеми искове – каквито са процесните минималният размер на възнаграждението е
1 000 лева. Изтъква се, че исковите претенции имат различен фактически състав,
съдържание и предмет на доказване, с искане за прогласяване нищожността на отделни
договорни клаузи, което обуславя присъждане на отделно възнаграждение, като за
неоценяеми искове. С тези съображения се отправя искане за уважаване на молбата.
В депозирания в срока по чл. 248, ал. 2 ГПК писмен отговор насрещната „...............“
АД, чрез пълномощника си ст. юрк. И. Н.а, оспорва молбата за изменение на разноските
като неоснователна, считайки, че с решението правилно и законосъобразно е определено
адвокатското възнаграждение, следващо се на процесуалния представител на ищеца.
Намира, че макар в случая от страна на ищеца да са предявени отделни претенции, то
същите са по същество един иск по чл. 26 ЗЗД. Счита, че чрез последната се цели
прогласяване нищожността на договорни клаузи от един договор, фактическите състави на
исковете са свързани, а предметът на доказване не предполага разнопосочни действия.
Изтъква се, че исковото производство не се отличава с фактическа и правна сложност.
Съдът правилно е приложил разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата и е определил
възнаграждението в размер от 400 лева. С тези доводи ответникът отправя искане за
оставяне без уважение на молбата като неоснователна.
1
Съдът, като съобрази доводите на страните и материалите по делото, намира
следното от фактическа и правна страна:
Процесното искане с правно основание чл. 248 ГПК е редовно и процесуално
допустимо, като релевирано в законоустановения двуседмичен срок по чл. 248, ал. 1 ГПК /с
оглед депозирането му на 21.07.2023 г., при получен препис от акта, чието изменение се
иска от молителя на 17.07.2023 г. – л. 75 от делото/, от легитимирана страна с правен
интерес – пълномощника на ищеца по делото във връзка с присъдени разноски за оказана
безплатна адвокатска защита.
Разгледано по същество същото се явява частично основателно, предвид следните
съображения:
С постановеното по настоящото дело Решение № 11707 от 05.07.2023 г. съдът е уважил
предявените от Б. И. Т., ЕГН: ********** срещу „...............“ АД, ЕИК: .............. (в качеството
му на правоприемник на „...............“ ООД, ЕИК: .................. – заличен търговец) искове по
чл. 26, ал. 4, вр. 1, предл. 1 ЗЗД и е прогласил за нищожни на основание чл. 26, ал. 4, вр. ал.
1, предл. 1 ЗЗД клаузата на чл. 20, предвиждаща заплащането на неустойка при
неизпълнение на задължението по чл. 15, ал. 1 за предоставяне на допълнително
обезпечение при незаплащане в срок на текущото задължение, клаузата на чл. 21, ал. 4,
предвиждаща заплащането на стойността на разходи за действия по събиране на
задълженията при допусната забава за плащане на текущото задължение и клаузата на чл.
21, ал. 5, предвиждаща заплащането на еднократна такса за разходите по извънсъдебно
събиране на задълженията при предсрочна изискуемост, всички установени в договор за
кредит „Бяла карта“ от 11.08.2020 г.
С решението, с оглед изхода на делото, ответната страна „...............“ АД, ЕИК ..............
(в качеството му на правоприемник на „...............“ ООД, ЕИК: .................. – заличен
търговец) е осъден да заплати на адв. М. В. М. от АК – Пловдив, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, вр. чл. 38, ал. 2, вр. 1, т. 3, предл. 2 ЗАдв сумата от 400 лева, представляваща
адвокатско възнаграждение за предоставената безплатна адвокатска защита по делото в
полза на ищеца. В мотивите на съдебния акт съдът е изложил съображения относно
обстоятелствата, взети предвид при определяне на конкретния размер на следващото се на
адв. М. възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска защита в полза на ищеца, при
съобразяване с отразеното в представения по делото договор за правна защита и съдействие
от 29.04.2022 г. представителство на ищеца от пълномощника му безплатно - на основание
чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. 2 ЗАдв и определяйки конкретния размер на последното при
съобразяване с минималния такъв, следващ от разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба №
1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В решението е
отразено, че осъщественото от адв. М. процесуално представителство е в защита на един
интерес, по предявени искове, произтичащи от едно спорно правоотношение и имащи една
цел – да се признае нищожността на съответни договорни клаузи, поради което дължимо е
едно възнаграждение, съобразявайки липсата на фактическа и правна сложност на делото,
липсата на доказателствени искания и приключване на делото в рамките на едно съдебно
заседание – при определяне на размера му.
В производството по настоящото дело ищецът Б. И. Т. е представляван от адв. М. М.
на основание договор за правна защита от 29.04.2022 г. (л. 55 от делото), в който страните
изрично са уговорили, че последната ще бъде предоставена от адвоката на основание чл. 38,
ал. 2, вр. ал. 1, т. 3, предл. 2 ЗАдв.
Съгласно посочените разпоредби адвокатът може да оказва безплатно адвокатска
помощ и съдействие на материално затруднени лица и на роднини, близки или на друг
юрист, в който случай, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за
разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, определено от съда в размер
не по-нисък от предвидения в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
2
адвокатските възнаграждения (Наредбата по чл. 36, ал. 2 от закона), като осъжда другата
страна да го заплати.
В случая, с оглед изхода на делото по същество – уважаване на предявените
установителни искове и с оглед вписаното в представения договор за правна защита
безспорно на основание чл. 78, ал. 1, вр. чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 и т. 3 ЗАдв на
процесуалния представител на ищеца – адв. М. се следват разноски за безплатно оказаните
от нея помощ и съдействие по делото, което обстоятелство не е оспорено от насрещната
страна.
При определяне на размера му на първо място съдът съобрази, че макар предмет на
разглеждане по делото да са отделни главни установителни искови претенции – за
прогласяване нищожността на договорни клаузи, а именно на чл. 20, предвиждаща
заплащането на неустойка при неизпълнение на задължението по чл. 15, ал. 1 за
предоставяне на допълнително обезпечение при незаплащане в срок на текущото
задължение, клаузата на чл. 21, ал. 4, предвиждаща заплащането на стойността на разходи за
действия по събиране на задълженията при допусната забава за плащане на текущото
задължение и клаузата на чл. 21, ал. 5, предвиждаща заплащането на еднократна такса за
разходите по извънсъдебно събиране на задълженията при предсрочна изискуемост,
доколкото всички са установени в един договор – договор за кредит „Бяла карта“ от
11.08.2020 г., а исковите претенции са насочени към една цел – прогласяване
недействителността им, определяща и съвпадащите предмет на доказване по делото, то за
осъществената защита по тези претенции на пълномощника на ищеца се следва едно
възнаграждение.
При определяне на размера му следва да бъде съобразен минималния такъв, следващ
от разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, предвид характера на оспорените договорни
клаузи, определящи исковите претенции като неоценяеми, и възлизащ на сумата от 600 лева.
В тази връзка съдът намира за необходимо да отбележи, че релевантен при определяне на
възнаграждението и на приложимата редакция на Наредбата е именно моментът на
сключване на договора за правна помощ между ищеца и пълномощника й, а именно
29.04.2022 г., доколкото именно с този договор и към този момент страните по него са
обективирали съгласието си процесуалното представителство да бъде осъществявано
безплатно. Същевременно съдът съобрази липсата на фактическа и правна сложност на
делото, липсата на доказателствени искания от страните и приключване на делото в рамките
на едно съдебно заседание, както и конкретните действия от процесуалния представител на
ищеца, изразяващи се в депозиране на искова молба и молби по хода на делото, без
процесуално представителство в откритото съдебно заседание.
С решението по делото в полза на адв. М. е присъдено адвокатско възнаграждение в
размер от 400 лева, поради което молбата му по чл. 248, ал. 1 ГПК се явява частично
основателна.
Предвид изложеното, съдът намира, че присъденото в полза на адв. М., като
пълномощник на ищеца Б. Т., адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска
защита в настоящото производство следва да бъде увеличено от 400 лева на 600 лева, като
ответното дружество бъде осъдено да заплати сумата от още 200 лева, а искането по чл. 248,
ал. 1 ГПК в останалата част да бъде оставено без уважение.
Така мотивиран и на основание чл. 248, ал. 3 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
3
ИЗМЕНЯ на основание чл. 248, ал. 1 ГПК постановеното по настоящото дело Решение
№ 11707 от 05.07.2023 г. в частта за разноските, като УВЕЛИЧАВА размера на присъдените
в полза на адв. М. В. М. от АК – Пловдив разноски от 400 лева на 600 лева и ОСЪЖДА
„...............“ АД, ЕИК .............. (в качеството му на правоприемник на „...............“ ООД, ЕИК:
.................. – заличен търговец), със седалище и адрес на управление: град .............................
да заплати на адв. М. В. М. от АК – Пловдив, с адрес: ..........................., на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2, вр. 1, т. 3, предл. 2 ЗАдв сумата от още 200 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение за предоставената безплатна адвокатска защита
по делото в полза на ищеца.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв. М. В. М., обективирано в молба с вх.
№ 209268/21.07.2023 г. в останалата му част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба, пред Софийски градски
съд, в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от определението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4