РЕШЕНИЕ
№ 8992
гр. София, 16.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20241110174242 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от А. Н. И.
срещу „Фератум България“ ЕООД.
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове, както
следва: 1/ установителен иск с правно основание по чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл.
22 ЗПК за прогласяване на нищожност на договор за потребителски кредит
1247366/16.03.2023 г. поради противоречието му със закона и 2/ осъдителен иск по чл.
55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за връщане на сумата от 5 лв., предявен като частичен от
сумата от общо 118,48 лв., заплатена без основание по недействителен договор за
потребителски кредит, ведно със законната лихва, считано от предявяване на исковата
молба до погасяването.
В условията на евентуалност на предявения главен установителен иск е предявен
установителен иск по чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 26, ал. 4 ЗЗД за прогласяване
нищожността поради противоречие на закона на чл. 5 от договора, предвиждаща
заплащането на възнаграждение за предоставяне на обезпечение - поръчителство от
Multitude Bank в полза на ответника.
В проведеното открито съдебно заседание от 24.04.2024 г. съдът е допуснал на
осн. чл. 214, ал. 1 ГПК изменение в размера на предявения осъдителен иск по чл. 55,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД чрез неговото увеличение, като същият се счита за предявен за сумата
от 132 лв., представляваща пълният размер на претенцията, вместо първоначално
предявения частичен размер от 5 лв.
1
Ищцата А. Н. И. твърди, че на 16.03.2023 г. сключила с ответното дружество
„Фератум България“ ЕООД договор за потребителски кредит № 1247366. По силата на
договора й била предоставена в заем парична сума в размер на 400 лв., която следвало
да върне в срок от 12 месеца. Сочи се, че уговореният ГПР бил в размер на 49,85 %. В
чл. 5 от договора било уговорено, че кредитът се обезпечава с поръчителство,
предоставено от Multitude Bank в полза на ответника, без да е посочено какъв е
размерът на възнаграждението за предоставеното обезпечение. Впоследствие ищцата
установила, че била начислена допълнителна такса за предоставеното обезпечение в
размер на 118,48 лева.
Счита, че договорът за кредит е недействителен на осн. чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал.
1, т. 10 ЗПК поради противоречието му със закона, тъй като начисленото
възнаграждение за поръчител не било включено при изчисляване на дължимия ГПР.
Ето защо, последният бил неправилно изчислен, в заблуда на потребителя. Излага
подробни съображения относно начина на формиране на ГПР и липсата на ясното му
посочване в договора. В случай на отхвърляне на предявения главен иск за
прогласяване недействителността на договора, предявява евентуален иск – за
установяване недействителност по отношение на отделна негова клауза. Счита, че
недействителна между страните е разпоредбата на чл. 5 от договора, предвиждаща
заплащането на възнаграждение за поръчителя. Счита, че клаузата е в противоречие с
разпоредбите на чл. 10, ал. 2, чл. 10а, ал. 4, чл. 19, ал. 1 и ал. 4 ЗПК. Моли съда да
осъди ответника да му заплати сумата от 132 лева, представляваща платена без
основание сума по договора за потребителски кредит, ведно със законна лихва от
предявяването на иска до погасяването. Поради тези и останалите подробно изложени
съображения моли предявените искове да бъдат уважени. Претендира разноски.
В срочно подаден отговор ответникът оспорва предявените искове. Признава
факта на сключен между страните договор с посоченото от ищцата съдържание, но
счита, че същият не страда от посочените от ищеца пороци за недействителност.
Излага подробни аргументи относно това, че уговореното възнаграждение за
поръчител не следва да е включено в размера на ГПР. Сочи, че договорът за
поръчителство е сключен с друго юридическо лице – Мултитуюд Банк, поради което
не следва да бъде вземан предвид в настоящия случай. Сочи се, че чл. 5 от договора
ясно посочвал избраната от ищеца опция за поръчител, без да имал задължение да
избере именно Мултитуюд Банк (Малта). Излага аргументи за недопустимост на иска
за прогласяване недействителността на договора за гаранция, тъй като бил сключен с
друго лице, за които аргументи съдът следва да посочи, че са неотносими в случая,
тъй като такъв иск не е предявен. Поради тези и останалите подробно изложени
съображения моли предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото
2
доказателства, намира за установено следното:
С проекта за доклад по делото като безспорни и ненуждаещи се от доказване са
отделени фактите, че: 1) между страните е сключен договор за потребителски кредит
№ 1247366/16.03.2023 г., по силата на който ищецът е получил в заем сумата от 400
лв.; 2) в договора за потребителски кредит е предвидено задължение за обезпечаване
на договора за кредит чрез поръчителство с трето лице, като е предвидено
заплащането на възнаграждение в посочения размер; 3) че възнаграждението/таксата
за обезпечение с поръчителство не е включено при формиране на посочения в
договора ГПР от 49,85 %.
Ето защо и на основание чл. 153 ГПК съдът приема осъществяването на
отделените за безспорни факти за доказано.
От приетия като писмено доказателство по делото договор № 1247366 от
16.03.2023 г. (л. 6 - 7 по делото) за предоставяне на финансови услуги (заеми) от
разстояние се установява, че между страните е възникнало облигационно
правоотношение по процесния договор, което обстоятелство освен това е и безспорно
между тях. По силата на сключения договор заемодателят се задължил да предостави
на заемателя сумата от 400 лева, която да бъде върната в срок от 30 дни, с уговорена
падежна дата 15.04.2023 г., при уговорен ГПР в размер на 49,85 % и лихвен процент в
размер на 3,38 %.
Видно от приета като доказателство по делото разписка №
0700018202478751/16.03.2023 г. (л. 10 по делото) сумата от 400 лв. е предоставена на
А. Н. И. на 16.03.2023 г. чрез „Изипей“ АД, а видно от разписка №
0500018227671937/19.03.2023 г. (л. 11 по делото) А. Н. И. е заплатила на „Фератум
България“ ЕООД сумата в размер на 532 лв. на 19.03.2023 г.
Съгласно чл. 5 от договора за кредит, същият се обезпечава с поръчителство,
предоставено от Multitude Bank в полза на дружеството, като договорът за
поръчителство следвало да се сключи не по-късно от края на работния ден, в който е
сключен договорът за заем.
Видно от приет като доказателство по делото договор за гаранция
(поръчителство), сключен между Multitude Bank, със седалище в Малта, като гарант
(поръчител) и А. Н. И., като клиент, се установява, че с посочения договор гарантът се
е задължил да обезпечи в качеството си на поръчител задълженията на клиента по
договор за заем № 1247366, сключен между „Фератум България“ ЕООД, като
заемодател и А. Н. И., като заемател. Според клаузите на чл. 3.1 от договора гарантът
се задължава солидарно с клиента да изпълнява всички задължения по обезпечения
договор за заем, а в чл. 3.4 от договора е уговорено, че в случай, че клиентът не
изпълни задълженията си да върне получената в заем сума на заемодателя, гарантът
(поръчителят) ще заплати дължимата сума на заемодателя при първо поискване и след
заплащането й ще встъпи във всички права на заемодателя срещу клиента, съгласно
ЗЗД и общите условия на процесния договор за заем, като може да изисква освен
3
всички заплатени парични суми, също така и заплатените от гаранта и произтичащи от
договора за заем допълнителни парични суми. В договора за поръчителство е
уговорена такса за предоставяне на поръчителство в размер на 118,48 лв., която е
дължима от клиента.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
По установителния главен иск по чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК:
В тежест на ищеца по предявения иск е да докаже при условията на пълно и
главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си
последици, a именно: че между него и ответника е възникнало облигационно
отношение по договор за потребителски кредит № 1247366/16.03.2023 г., който
противоречи на закона.
На първо място, съдът намира, че процесният договор е потребителски – страни
по него са потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП (ищецът е физическо лице, което
използва заетата сума за свои лични нужди), и небанкова финансова институция –
търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП. Според легалната дефиниция, дадена в
разпоредба на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът
предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на
заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане
срещу задължение на длъжника-потребител да върне предоставената парична сума.
Доколкото по настоящото дело не се твърди и не е доказано сумата по предоставения
заем да е използвана за свързани с професионалната и търговска дейност на
кредитополучателя, то следва да се приеме, че средствата, предоставени по договора
за заем (кредит) са използвани за цели, извън професионална и търговска дейност на
потребителите, а представеният по делото договор по правната си същност е договор
за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК. Процесният договор се подчинява
на правилата на Закон за потребителския кредит и на чл. 143 – 147б ЗЗП, в това число
и забраната за неравноправни клаузи, за наличието на които съдът следи служебно.
Съгласно чл. 5 от договора, страните са уговорили заемът да бъде обезпечен с
поръчителство, предоставено от Multitude Bank в полза на дружеството - ответник.
Договорът за поръчителство следвало да бъде сключен не по-късно от края на
работния ден. Както бе посочено по-горе страните не спорят, че вземането на
заемодателя срещу заемателя е обезпечено с поръчителство предоставено от
MULTITUDE BANK P.L.C. /променено наименование на Ferratum Bank/, вследствие на
което между ищеца и поръчителя е сключен договор за предоставяне на поръчителство
срещу уговорено възнаграждение. По делото не е спорно, че задължението на
кредитополучателя по сключения договор за поръчителство е в размер на 118,48 лева.
За да бъдат осигурени ефективни средства за защита на потребителите е
4
необходимо, когато се изследва въпросът за няколко договора, които са сключени със
свързани лица и между свързани лица, съдът да изследва релациите в отделните
договори не като отделни правоотношения, които са независими едно от друго, а като
една обща икономическа дейност. Следователно при множество правоотношения,
когато те са със свързани лица или между такива, трябва на отделните
правоотношения да се гледа като на едно правно и икономическо цяло, за да се
постигне ефективната защита на потребителя при проверката от страна на съда за
спазване на императивните правила на закона и добрите нрави. От извършена
служебно справка в Агенция по вписвания - Търговски регистър и публично
достъпния Търговски регистър на Малта, достъпен на https://registry.mbr.mt, се
установява, че едноличният собственик на капитала на ответника „Фератум България“
ЕООД е лицето Мултитюд СЕ, идентификация 1950969-1, чуждестранно юридическо
лице, държава: Финландия, като същото лице е и единият от собствениците на
MULTITUDE BANK P.L.C. /променено наименование на Ferratum Bank/. Следователно
се касае за хипотеза на свързани лица по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ТЗ.
Въз основа на изложените от ищеца фактически обстоятелства, ангажираните
доказателства и наличните данни за хипотеза на свързани лица, съдът приема, че
уговореното възнаграждение за предоставеното поръчителство представлява разход по
договора за кредит, който следва да бъде включен при изчисляването на годишния
процент на разходите като индикатор за общото оскъпяване на договора за кредит –
арг. чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ЗПК. Този извод следва от дефинитивната разпоредба на § 1, т.
1 ДР ЗПК, според която „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по
кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да
заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите,
когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и
условия. Посоченото определение е транспонирано в българската национална правна
система определение, съдържащо се в чл. 3, буква „ж“ на Директива 2008/48/ЕО на
Европейския Парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за
потребителски кредити, според което „общи разходи по кредита за потребителя“
означава всички разходи, включително лихва, комисиони, такси и всякакви други
видове разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит
и които са известни на кредитора, с изключение на нотариалните разходи; разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, по-специално застрахователни
премии, също се включват, ако в допълнение към това сключването на договор за
услугата е задължително условие за получаване на кредита или получаването му при
5
предлаганите условия.
При цялостния анализ на процесното правоотношение е видно, че сключване и
получаването на сумата по кредита е било обвързано от предоставяне на обезпечение
по договора от страна на кредитополучателя. Видно от последното изречение на чл. 5
от процесния договор за заем № 1247366/16.03.2023 г. одобряването на обезпечението
се извършва чрез одобряването на заема. Съобразно императивната правна норма на
чл. 19, ал. 4 ЗПК, годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет
пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута,
определена с постановление на Министерски съвет на Република България, което
означава, че лихвите и разходите по кредита не могат да надхвърлят 50 % от взетата
сума. Клаузите в договор, надвишаващи определените по ал. 4 размери са нищожни –
арг. чл. 19, ал. 5 ЗПК.
Видно е, че ГПР без включена в него възнаграждение за предоставяне на
поръчителство е в размер от 49,85 %, като след прибавяне и на уговореното
възнаграждение за поръчител, която сама по себе си представлява около 30 % от
главницата, то действителният размер на ГПР надхвърля многократно предвидения в
чл. 19, ал. 4 ЗПК размер. Възнаграждението за предоставяне на поръчител се дължи на
дружеството-гарант MULTITUDE BANK P.L.C., в което кредитодателя е едноличен
собственик на капитала. Обезпечаването на договора чрез сключване на договор за
гаранция със свързано с кредитора лице показва, че целта на сключения договор за
гаранция не е да бъде реално обезпечен сключеният договор за заем, а да се начисли
още една такса за допълнителна услуга, която да оскъпи кредита, но без да се включва
при изчисляване на размер на ГПР по кредита. Възнаграждението за предоставяне на
поръчителство не е допълнителна услуга, която е сключена в интерес на длъжника (тъй
като за длъжника е без значение дали при неизпълнение на договора ще е задължен на
заемодателя или на поръчителя, който е заплатил неговото задължение), а
представлява такса за учредяване на допълнително обезпечение в полза на
заемодателя, при това в случай на неизпълнение на задълженията на длъжника по
договора за заем, гарантът (по същество поръчителят) ще има право да претендира от
заемателя всички заплатени от него суми по кредита съобразно правилата на чл. 143
ЗЗД, но заедно с това във всички случаи (дори при надлежно изпълнение на
задълженията на длъжника по обезпечения договор за заем) ще получи и
възнаграждение в размер на 29,62 % от размера на предоставената в заем сума. Така
уговореното възнаграждение има значението на „скрита възнаградителна лихва“, която
не е включена в оскъпяването на ползваната сума и която води до нарушение на
императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, а това от своя страна обуславя
нищожност на уговорката за плащане на това възнаграждение (арг. чл. 19, ал. 5 ЗПК) и
липса на основание за дължимост на това вземане. Поради изложеното съдът намира,
че разходът за възнаграждение на гаранта за обезпечаване вземанията на “Фератум
6
България“ ЕООД по процесния договор за потребителски заем, отговаря на
поставените от ЗПК изисквания, за да се включи в общия разход по кредита (в този
смисъл са напр. Решение № 24 от 10.01.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 7108/2021 г.,
Решение № 264616 от 09.07.2021 г. по в.гр.д. № 9991/2020 г. по описа на СГС, Решение
№ 260628 от 21.02.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 2806/2021 г. и др.).
Ето защо, съдът намира, че възнаграждението дължимо на поръчителя следва да
се включи към ГПР по кредита, тъй като се обхваща от легално дадената дефиниция в
§ 1, т. 1 от ДРЗПК за общ разход. От изложеното следва, че в уговорения годишен
процент на разходи по процесния договор за кредит не са включени всички
действителни разходи, поради което е налице противоречие с императивната
разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
В ГПР следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са включени всички
разходи, които длъжникът ще направи и които са пряко свързани с кредитното
правоотношение. Неоснователно е възражението на ответника, че ищецът е имал
право да се откаже от обезпечението в 14-дневен срок. След като облигационното
правоотношение включва допълнителния разход за възнаграждение за поръчител,
същият следва да бъде включен в определения размер на ГПР. Съгласно чл. 21, ал. 1
ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат
заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. Вписаният в договора параметър
на ГПР не кореспондира на изискуемото съдържание по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК –
годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя.
Тази част от сделката е особено съществена за интересите на потребителите, тъй
като целта на уредбата на годишния процент на разходите по кредита е чрез
императивни норми да се уеднакви изчисляването и посочването му в договора и това
да служи за сравнение на кредитните продукти, да ориентира икономическия избор на
потребителя и да му позволи да прецени обхвата на поетите от него задължения.
Затова и неяснотите, вътрешното противоречие или подвеждащото оповестяване на
това изискуемо съдържание законодателят урежда като порок от толкова висока
степен, че изключва валидността на договарянето – чл. 22 ЗПК. В този смисъл като не
е оповестил действителен ГПР в договора за кредит кредитодателят е нарушил
изискванията на закона и не може да се ползва от уговорената сделка, което
обосновава извод за недействителност на договора за паричен заем на основание чл.
22 от ЗПК, поради неспазването на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК (в този
смисъл са и Определение № 50685 от 30.09.2022 г. по гр. д. № 578/2022 г. на III г. о. на
ВКС, Решение № 261440 от 04.03.2021 г. по в.гр.д. № 13336/2019 г. по описа на СГС,
11-А въззивен състав, Решение № 24 от 10.01.2022 г. по в.гр.д. № 7108/2021 г. по описа
на СГС, Ш-Б въззивен състав, Решение № 3321 от 21.11.2022 г. на СГС по в. гр. д. №
8029/2021 г. др.).
7
Поради изложеното съдът намира, че предявеният иск за прогласяване
нищожността на процесния договор за потребителски кредит е основателен, поради
което следва да бъдат уважен.
С оглед уважаването на предявения главен иск, не се сбъдна вътрешно
процесуалното условие за разглеждане на предявения в условията на евентуалност иск
по чл.26, ал.1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 146 ЗЗП вр. чл. 143 ЗЗП.
По осъдителния иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца по предявения иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД е да докаже
при условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи
изгодни за себе си последици, a именно, че е предоставил, а ответникът „Фератум
България“ ЕООД е получил процесната сума в размер на 132 лева, представляваща
заплащане на сума по недействителен договор за потребителски кредит, с което се
надхвърля чистата стойност по кредита, без да е имало основание за извършване на
престацията.
При доказване на горното, в тежест на ответника е да докаже, че е налице
основание за получаване и задържане на процесната сума, поради което не се дължи
нейното връщане, респ. да докаже връщане на сумите.
Съдът достигна до извод за недействителност на договора за предоставяне на
финансови услуги (заеми) от разстояние. Съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата
стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
Видно от представената като доказателство разписка №
0500018227671937/19.03.2023 г. (л. 11 по делото) се установява, че А. Н. И. е заплатила
на „Фератум България“ ЕООД сумата в размер на 532 лв. на 19.03.2023 г., а между
страните е безспорно, че предоставената в заем сума е в размер на 400 лева. Предвид
установената нищожност на договор за предоставяне на финансови услуги (заеми) от
разстояние № 1247366/16.03.2023 г., следва да се приеме, че всички заплатени суми по
договора над размера на главницата са недължимо платени, тъй като са платени без
валидно правно основание. Поради това заплатената от кредитополучателя сума в
размер на 132 лева е платена неоснователно и подлежи на възстановяване от
кредитодателя.
Следва да се посочи, че ответникът е представил справка за получени плащания,
в която е отбелязано, че платената от потребителя допълнителна услуга се дължи на
лице, предоставящо услугата. Цитира се и разпоредба от общите условия на
ответника, съгласна която, ако той получи сумата, същият има право да я нареди на
лицето, предоставящо услугата. Посочено е освен това, че сумата не е задържана от
„Фератум България“ ЕООД. От представената от ищеца разписка се установява, че
сумата в общ размер от 532 лева е преведена на кредитора „Фератум България“ ЕООД.
Ответникът обаче не е ангажирал каквито и да са доказателства, че сумата,
надхвърляща главница, впоследствие е преведена в полза на друго лице, за което се
сочи, че е предоставяло допълнителна услуга /напр. платежно нареждане, заключение
по ССчЕ и др./. Ето защо, ответникът дължи връщане на сумата, която е получил без
основание.
Предвид изложеното, искът по чл. 55, ал. 1 ЗЗД за връщане на неоснователно
заплатени суми по договор за предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние
№ 1247366/16.03.2023 г. се явява основателен в пълния претендиран размер от 132
лева.
При първоначално частично предявен иск претенцията за присъждане на
8
законната лихва от момента на завеждане на иска, е само по отношение на предявената
част от вземането за главница, която част представлява предмет на делото. Едва с
увеличението на иска цялото вземане става предмет на спора и от момента на молбата
по чл.214, ал.1, изр.3, предл.1 ГПК е налице искане за присъждане на законната лихва
върху увеличената част - в този смисъл Решение № 60141/25.11.2021 г. по т. дело №
2022/2020 г. на I т.о. на ВКС, произнесено по реда на чл. 290 ГПК. Ето защо законната
лихва върху първоначално предявения размер от 5 лева следва да бъде присъдена,
считано от подаването на исковата молба до погасяването, а върху увеличения размер
от 127 лева – от подаването на молбата по чл. 214 ГПК , а именно – 24.04.2025 г. до
погасяването.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има единствено ищецът. Ищцовата
страна представя списък за сторени в производството разноски в размер на 100 лв. –
заплатена държавна такса и 2000 лв. – адвокатско възнаграждение. Ответната страна
не е направила възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
процесуалния представител на ищеца, поради което възнаграждението следва да бъде
присъдено в пълния претендиран размер. На осн. чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца
следва да се присъдят разноски в размер на 2100 лв.
Така мотивиран и на осн. чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от А. Н. И., ЕГН **********
срещу „Фератум България“ ЕООД, ЕИК: ********* иск по чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД
вр. чл. 22 ЗПК, че договор № 1247366/16.03.2023 г. за предоставяне на финансови
услуги (заеми) от разстояние е нищожен поради нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
ОСЪЖДА „Фератум България“ ЕООД, ЕИК: ********* да заплати на А. Н. И.,
ЕГН **********:
- сумата от 132,00 лева на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, представляваща
неоснователно получена сума по договор № 1247366/16.03.2023 г. за предоставяне на
финансови услуги (заеми) от разстояние, ведно със законната лихва върху сумата от
5,00 лева, считано от 12.12.2024 г. до погасяване на задължението и законна лихва
върху сумата от 127,00 лева, считано от 24.04.2025 г. до погасяване на задължението;
- сумата от 2100,00 лева на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, представляваща разноски по
делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9
10