Р Е Ш Е Н И Е
№
01.02.2018г., гр. Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ДВАНАДЕСЕТИ
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на десети януари две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАРИНСКА
При
секретаря Петя И. и прокурора.....................,
като разгледа докладваното от председателя гр.д.№ 4652/2017г. по описа на ПлРС, за да се произнесе, намери за установено следното:
Искове с правно основание чл.422, вр.чл.415,
ал.1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр.чл.92,
ал.1 от ЗЗД.
Пред ПлРС
е депозирана искова молба от “С.К.” ЕООД, ***, чрез юрк.
ЦВ.П, против Д.С.Ч.- И., с която се твърди, че между ответника и „***”- като
доставчик на електронни съобщителни услуги, е сключен договор за услуги от
08.06.2015г., за предоставяне достъп до интернет и услуги за пренос на данни,
срещу заплащане на месечен абонамент от 27,95лв с ДДС и срок на договора -24
месеца. Твърди се, че след изтичане на първоначалния срок, договорът се
преобразува в безсрочен, ако същият не е прекратен от потребителя, с
едномесечно предизвестие. Твърди се, че при подписването на договора,
потребителя е декларирал, че е запознат с Общите условия. Твърди се, че
съобразно Договора и Общите условия, при неплащане на дължимата месечна такса,
„***”, има право да начисли неустойка, в размер на една месечна такса. Твърди
се, че на потребителя, е начислена неустойка, в размер на 55,90 лв.,
съставляваща 2 бр. месечни абонаментни такси, за периода 01.11.2015-31.12.2015г.
Твърди се, че договорът е едностранно прекратен от доставчика, на 31.01.2016г,
поради неплащане на дължимите месечни такси. Твърди се, че в този случай,
потребителя дължи неустойка за предсрочно прекратяване на договора, в размер на
сбора на месечните такси, за остатъка от срока на договора .Твърди се, че на
потребителя е начислена неустойка, в размерна 361,92лв., за периода
01.01.2016-08.05.2017г. Твърди се също, че при подписването на договора, на потребителя е предоставено за
ползване устройство, което потребителят се е задължил да върне, след
прекратяването на договора, като при неизпълнение на това задължение, дължи на
доставчика заплащането на стойността на устройството, по цена, съгласно ценова листа.
Твърди се, че в случая, предоставеното устройство е декстоп
Wi Fi рутер, на стойност
160,90лв., което не е върнато от потребителя. Твърди се, че на името на
потребителя са издадени съответните фактури, които следва да бъдат заплатени в
15 –дневен срок от издаването им, като неполучаването на фактурата не го
освобождава от задължението за заплащане. Твърди с също, че при неизпълнение,
потребителят дължи заплащане на неустойка за забава, в размер на законната
лихва, за всеки ден от забавата .Твърди се, че потребителят не е заплатил
дължимите суми. Твърди се, че вземането на договора за услуги е цедирано, въз основа на Договор за цесия от 13.09.2016г,
сключен между и „***” ООД-като цедент и „С.К.”
ЕООД,-като цесионер. Твърди се, че длъжникът е
уведомен за станалата цесия, алтернативно- да се счита уведомен с получаването
на ИМ. Твърди се, че въз основа на заявление по чл. 410 от ГПК, е издадена
заповед за изпълнение по ч. гр.д.№ 3173/2017г, по описа на ПлРС,
срещу която е постъпило възражение от страна на длъжника. Моли съдът да
постанови решение, с което да признае за установено спрямо ответника, че дължи
сумата от общо 612,67лв., от които сумата от 33,95лв.- главница, сумата от
55,90лв-неустойа за неизпълнение, сумата от 361,92лв.- неустойка за предсрочно
прекратяване на договора за услуги, 160,90лв- стойност на невърнато устройство,
ведно със законната лихва считано от датата на подаване на заявлението по
чл.410 от ГПК, до окончателното й изплащане. Претендират се разноски.
В срока за отговор, отв. Д.С.Ч.- И., чрез адв. М. Д.,
изразява становище за неоснователност на предявения иск. Оспорва се твърдението
на ищеца в ИМ, че между „***” ООД и отв. И., е имало
сключен договор за услуги от 08.06.2015г, с предмет- предоставяне достъп до интернет
и услуги за пренос на данни, както и твърдението, че на ответника- като
потребител, са предоставяни такива услуги, по посоченият договор, като
съответно се твърди че ответницата не дължи заплащане на суми- абонаменти такси
и неустойка, както и за стойност на невърнато устройство. Твърди се, че
представеният договор за услуги, не е подписан от ответницата И.. Оспорва се и
твърдението за извършване на цесия, както и че същата не е редовно уведомена.
Евентуално се твърди, че предоставяните услуги на ответницата, по сключения договор, са били
некачествени, като многократно интернет доставката е липсвала изцяло, или е
била с недостатъчна скорост, за което доставчикът е и бил уведомен. По
отношение на претендираната стойност за невърнато устройство, се посочва, че
доставчикът не е предоставил на потребителя възможност да върне същото, тъй
като внезапно е затворил и е опразнил офисите си на територията на гр. Плевен,
поради което се твърди, че е налице забава на кредитора по смисъла на чл. 95,
ал.1 от ЗЗД. Заедно с това се предлага реално изпълнение, чрез фактическо
предаване на устройството на ищеца.
Заедно с това се твърди, че включените в типов „Договор за услуги”, - раздел „Други
договорни условия” на *** както и на изрично посочени клаузи, са неравноправни
по смисъла на чл. 143 от ЗЗПотр., и същите са
нищожни. Твърди се също, че пред СГС, е образувано гр.д.№ 8757/2016г., по
предявен от КЗП колективен иск, против ***, за прогласяване нищожността на
изброените клаузи от типов „договор за услуги” и преустановяване на тяхното
прилагане. Моли съдът, на основание чл. 229, ал.1, т.4 от ГПК, да спре
производството по настоящето дело, до приключване на производството гр.д.№
8757/2016г. по описа на СГС, като преюдициално.
Съдът, като съобрази становищата
на страните и на основание закона, намира за установено следното:
Безспорно по делото се
установява, че въз основа на заявление по чл.410 от ГПК, е издадена заповед за
изпълнение №2013/05.05.2017г. по ч. гр.д.№3173/2017г. по описа на ПлРС, срещу издадена която, в срок е постъпило възражение
от длъжника. В указаният от съда едномесечен срок, е предявен настоящия установителен иск, поради което същият е допустим.
По делото е представен договор за
услуги от 08.06.2015г./л.9-17/, сключен между *** ООД, гр. София- като
доставчик и ответника Д.Ч.- И., като потребител- абонат, за абонаментен план Easy +30-нова активация. В договора е
посочено също, че се сключва за срок от две години- до 08.06.2017г., като въз
основа на договора, абонатът е получила и устройство HUAWEI LTE Router B315s-22. Уговорена е месечна такса от
27,95лв. Посочено е също, че Общите условия са неразделна част от договора,
като с подписването на договора, абонатът декларира, че е запознат изцяло с тях
и ги приема. В чл. 12 от Договора е уговорено, че абонатът трябва да върне
предоставеното му за ползване устройство, след прекратяване/разваляне на
договора, независимо от основанието за това, в състоянието, в което е получено,
при отчитане на нормалното изхабяване. При невъзможност абонатът да върне
устройството, дължи на доставчика заплащане на неговата стойност /чл.12/. Уговорено
е също, че доставчикът издава текущи фактури, за ползваните от абоната услуги,
като неполучаването на фактура, не освобождава абоната от заплащане на сумите.
Уговорено е също, че ако абонатът не заплати дължимата сума, в 15 –дневен срок
от издаването й, доставчикът има правото да спре предоставянето на услугите, до
заплащането на сумите; ако до началото на следващия отчетен период абонатът не
заплати просрочените задължения, доставчикът има правото да начислява неустойка
за неизпълнение в размер на 1 месечна такса./чл.17 от Други договорни условия/.
В същата разпоредба е посочено, че ако абонатът, при започване на следващия
отчетен период, не е заплатил просрочените си задължения, доставчикът има
правото да начислява неустойка за неизпълнение за този следващ период, в размер
на 1 месечна такса. Ако при започване на следващ отчетен период, абонатът не е
заплатил дължимата такса и неустойка, доставчикът има правото да начисли
неустойка за неизпълнение за още един месец, като след изтичането и на този
отчетен период, има правото да прекрати едностранно договора, като абонатът
дължи освен горепосочената неустойка, а също и неустойка за предсрочно
прекратяване на договора, в размер на сбора на месечните абонаментни такси за
остатъка от срока на договора, посочен в поле „срок на договора“, в т.6. За
месеците, за които е начислена неустойка за неизпълнение, не се дължи месечна
абонаментна такса. Посочено е също, че в този случай, доставчикът има правото
да прекрати едностранно договора, без предизвестие. При прекратяване на
договора, абонатът дължи и връщане на полученото устройство, респ. дължи
плащане на стойността му, при посочените предпоставки.
По делото е представена заявка за
активиране добавка към договор за услуги данни от 24.06.2015г, между страните
по първоначалния договор за услуги, за активиране добавка „публично статично IP“, за което абонатът ще заплаща
допълнителна месечна такса от 6лв.
По делото е представено договор
за цесия от 13.09.2016г, сключен между *** ООД и ищеца С.К. ЕООД., въз основа
на който е цедирано вземането на цедента
*** ООД, по неплатени фактури, произхождащи от договори за услуги и лизинг,
сключени с физически лица и ЮЛ, по Приложение №1, неразделна част от договора.
Въз основа на договора за цесия, цесионерът е
упълномощен да уведоми длъжниците за станалата цесия,
за което има и нарочно пълномощно. Представена е разпечатка от приложение №1,
от което се установява, че предмет на цесията е и вземането към ответника Д.И.,
по процесните четири фактури.
По делото няма представени
доказателства, че ответникът е уведомен за станалата цесия, доколкото не се
установява изпратеното препоръчано писмо да е връчено. Съдът обаче приема, че
ответникът е надлежно уведомен за цесията, най- късно с получаването на препис
от исковата молба и доказателствата към нея.
По делото е изслушана и приета
ССЕ, от заключението по която се установява следното: въз основа на договора за
цесия от13.09.2016г, в полза на цесионера е цедирано вземане в размер на 612,67лв., произтичащо от
договор за услуги от 08.06.2015г за предоставяне на достъп до интернет услуги и
услуги пренос на данни. ВЛ е установило, че при сключване на договора, абонатът
Д.И., е заплатила една месечна абонаментна такса. ВЛ е установило, че е
начислена сумата от 060,90лв.- стойност на невърнато устройство и 361,92лв.-
неустойка за предсрочно прекратяване на договора- общо сумата от 522,82лв, по
фактура №359/01.02.2016г.ВЛ е установило, след проверка в счетоводството на
ищеца, че неплатените задължения от ответника са следните: по фактура №
*********/02.11.2015г-сумата от 33,95лв- абонаментна такса за м.
октомври.2015г, със срок за плащане 17.11.2015г.; по фактура №
**********/02.12.2015г, на стойност 27,95лв.-неустойка за м. ноември.2015г, със
срок за плащане 17.12.2015г; по фактура №**********/02.01.2016г, на стойност
27,95лв.- неустойка за неизпълнение за м. декември.2015г, със срок за плащане
19.01.2016г, по фактура №**********/0.1.02.2016г., на стойност 522,82лв-
посочена по- горе.- общо по фактурите- сумата от 612,67лв. ВЛ посочва, че не е
установило плащане от страна на ответника след сключване на договора за цесия.
В с.з., ВЛ И. посочва, че е искала да извърши и проверка в счетоводството на цедента- ***, но контакт не е осъществен, тъй като е
невъзможно осъществяването на връзка с дружеството. Посочва, че поради това,
проверката, извършена в счетоводството на ищеца, касае осчетоводяването на
цесията и имало ли е плащане след нея. ВЛ посочва, че в счетоводството на ищеца
СМАРТ КЪЛЕКТ има приложени копия от процесните
фактури. Посочва също,че счетоводството на ищеца е редовно водено. Посочва също
,че е начислена неустойка до датата на прекратяване на договора. По отношение
на сумата от 160,90лв.- стойност на невърнато устройство, ВЛ посочва, че не се
установява как е формирана.
По делото, с протоколно
определение от 31.10.2017г, е открито производство по оспорване формалната
доказателствена сила на представените по делото договор за услуги, други
договорни условия и заявка за активиране на добавка към договор за услуги. В
рамките на откритото производство по чл.193, ал.1 от ГПК, е назначена СГЕ, от
заключението по която се установява следното: подписът, положен в графа“ за
абоната“, в договор за услуги от 08.06.2015г. /находящ
се в оригинал на л.64/65/, не е положен от ответника Д.Ч.- И.. Подписът в
графа“ за абоната“, в Други договорни условия/л.66-71/, е положен от абоната Д.
И.. В оспореният документ- удостоверяващ съгласие на абоната да получава
повиквания, съобщения и ел. писма от ***-л.72, не е положен от абоната.
Подписът в графа – за абоната- в заявка за активиране на добавка към договор за
услуги от24.06.2015г-л.73- е положен от абоната И..
По делото, като свидетел е
разпитана Й.А, която посочва, че е близка приятелка с ответницата и знае, че е
имала проблеми с интернета, доставян от ***. Свидетелката посочва, че тогава е
работила като сервитьорка при ответница и знае, че заради проблеми с интернета,
И. е имала проблем със СОТ. Посочва, че един ден е имало интернет, другия ден-
не.
По делото е изслушана отв. Д.Ч.-И., която посочва, че е спряла да плаща месечните
си такси, тъй като не е получавала доставката на интернет, съобразно договора,
и на практика е имала само по половин месец доставка, като уточнява, че не е
имала качествен интернет през половината месец, а сборно, горе- долу, се
получава толкова. Посочва също, че многократно се е опитвала да се свърже с
доставчика, но не е успявала. Посочва също, че не е уведомявана по никакъв
начин, за преместването на офисите, нито за затварянето. По отношение на
устройството посочва, че иска да го върне, но не знае къде. Посочва също, че не
е уведомявана за прекратяването на договора, като допълнително посочва, че не е
знаела, че е в договорни отношения с ***,
а плаща месец за месец.
При така установено от фактическа
страна, съдът намира за установено от правна страна следното:
Съдът намира, въз основа на
събраните по делото писмени и гласни доказателства, че между *** ООД, като
доставчик и ответника Д.Ч.- И., е съществувало облигационно отношение, въз
основа на сключен договор за услуги от 08.06.2015г., въз основа на който отв. И. е имала качеството на потребител на интернет
услуга, доставяна от ***. Въпреки че по делото, от заключението по допусната
СГЕ, се установи, че отв. И. не е подписала основният
договор за услуги, по делото безспорно се установи, че същата е подписала
заявката за активиране на допълнителна услуга към основния договор, както и
представените по делото други договорни условия. По делото се установи също, от
показанията на разпитаната свидетелка и от обясненията на самата ответница, че
същата е получавала интернет услуга, от страна на доставчика ***. От страна на
ответницата И. е налице и изявление в насока, че от нейна страна не е имало
плащане на дължимите месечни такси, тъй като не е била доволна от получаваната
услуга. По делото не се установява същата да се е възползвала от възможността
й- по договор- да прекрати договора-чл.18.10- при неизпълнение на задълженията,
от страна на доставчика. Оспорените писмени доказателства- посочени по- горе,
за които се установи, че не са подписни от ответницата, следва да се изключат
от доказателствата по делото- арг.чл.193, ал.3 от ГПК, но съдът постановява своето решение, съобразно всички събрани по делото
доказателства, и по вътрешно убеждение. С оглед на това, съдът намира за
безспорно установено съществуването на облигационна връзка между доставчика ***
ООД и ответника- абонат Д.Ч.- И., с предмет- доставка на интернет услуги, въз
основа на който основно задлъжение на абоната е
заплащането, в срок, на дължимите месечни вноски. Съобразно на това, съдът
намира, че ответника И., дължи заплащане на дължимата за м. октомври. 2015г.- месечна
такса, в размер на 33,95лв., поради което, предявеният иск за установяване дължимостта на тази сума, е основателен и следва да бъде
уважен. Във връзка с направените от страна на ответника възражения за
нищожност, на отделни клаузи от договора и от Общите условия, следва да се отбележи, че по делото не се установи,
от страна на доставчика да е имало едностранно увеличение на цената на
услугата- съобразно нормата на чл.10.1 от ОС, предвиждаща възможността
доставчикът едностранно да променя цените. По делото не се установи, от страна
на ответника да е имало направено оспорване на издадени фактури- възможност,
предвидена в чл. 10.12 и 10.13 от Общите условия, спрямо които също е направено
възражение за нищожност по реда на чл. 143 от ЗЗПотр.
В тази връзка, съдът намира, че направените възражения за нищожност на
посочените клаузи- чл.10.1, чл. 10.12 и чл. 10.13 от Общите условия, са
неоснователни.
По отношение на обаче на
претенция за заплащане на сумата от 160,92лв.-посочена като стойността на
получено от ответника устройство, невърнато при прекратяване на същото, съдът
намира, че искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Задължението за
връщане на предоставеното на абоната устройство в различните хипотези на
прекратяване е уговорено в чл.11 и чл.12 от договора за услуга, като съобразно
тази норма, абонатът следва да върне предоставеното му за ползване устройство
след прекратяване на договора за услуги, в състоянието, в което го е получил, отчитайки
нормалното изхабяване. При невъзможност от страна на абоната да върне
предоставеното му устройство или то не е в състоянието,описано в договора, той
следва да заплати на „***”ООД стойността на устройството така,както е посочено
в договора, а ако такава не е посочена- съгласно ценовата листа на доставчика.
Клаузата на чл.11 от договора е идентична с тази на т.5.13 от ОС. В случая,
съдът намира, че не е осъществен фактическият състав, по цитираните норми от
договора за услуги от ОС, въз основа на който да е възникнало вземане на ищеца,
в размер на 160,92лв, съставляващо стойността на получено и невърнато
устройство. Съобразно цитираните норми, абонатът дължи плащане на стойността на
устройството, в две хипотези- при невъзможност от негова страна да върне предоставеното му устройство или то е върнато
не в състоянието,описано в договора. По делото не се установи до ответника-
абонат, да е изпращано каквото и да е уведомление за предсрочно прекратяване на
договора за услуги, респ.- покана за връщане на устройството. Следва да се
отбележи, че в отговора на исковата молба и в с.з., ответникът изразява
готовност да предаде устройството, по което искане няма никакво изявление от
страна на ищеца. В тази насока е и изявлението на ответника, дадено в с.з., че
офисите на доставчика *** ООД, в гр. Плевен, са опразнени внезапно и не е имала
възможността да върне устройството. В тази връзка е и направеното от ответника
възражение за забава на кредитора, което съдът приема за основателно. Следва да
се отбележи също, че по делото се установи, че претендираната сума от
160,92лв., е включена във фактура №№**********/0.1.02.2016г, и е надлежно
осчетоводена в счетоводството на ищеца- цедент. По
делото обаче не се установи как е формирана стойността на това устройство, тъй
като неговата цена не фигурира в договора за услуги, респ. по делото няма приложена
ценовалиста на доставчика. В тази връзка следва да се
отчете изложеното от страна на ВЛ Т. И., при изслушване на ССЕ, че експертизата
касае само счетоводството на ищеца- цесионер и
проверка в счетоводството на доставчика- цедент, не е
правена, тъй като контакта с тях е невъзможен.
На основание гореизложеното,
съдът намира, че предявеният иск за заплащане на сумата от 160,92лв, е
неоснователен и недоказан, и следва да бъде отхвърлен като такъв.
По иска с правно основание
чл.422,ал.1,вр.чл.415, ал.1, вр.
чл.92,ал.1 от ЗЗД.
По делото, с исковата си молба,
ищецът претендира заплащането на сумата от 55,90лв-неустойка за периода
01.ноември.2015г. - 31.12.2015г, съставляваща стойността на два броя месечни
абонаментни такси, включени съответно във фактура № **********/02.12.2015г. и
във фактура №**********/04.01.2016г. Възможността на доставчика да начислява
неустойка за неизпълнение е формулирана в чл.17 от договора за услуги, в която
норма е предвидено също, че при предсрочно едностранно прекратяване на договора
за услуги от страна на доставчика, същият начислява неустойка в размер на сбора
на месечните абонаменти такси до края на договора- в случая, претендираната
сума от 361,92лв., за периода 01.01.2016-08.05.2017г.
Съдът намира, че в случая,
уговорената в договора неустоечна клаузи-чл.17, в
частта й, постановяваща, че при предсрочно прекратяване на договора, се
начислява неустойка, в размер на сбора на месечните такси до края на договора,
е нищожни, поради противоречие с добрите нрави, поради следните съображения:
съдът, сезиран с иск с правно основание чл.92, ал.1 от ЗЗД, за заплащане на
неустойка, е длъжен служебно да следи за нейната евентуална нищожност, поради
противоречие с добрите нрави- арг. ТР№1/2009г на ОСТК
на ВКС. Съобразно нормата на чл.92, ал.1 от ЗЗД, неустойката обезпечава
изпълнението на задължението и служи за обезщетение на вредите на кредитора от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Съобразно цитираната
норма, неустойката има както обезщетителна и
обезпечителна функция, така и санкционираща, тъй като кредиторът има правото да
претендира неустойка, дори и когато няма настъпили вреди, респ. същите не са в такъв размер. При
уговаряне съдържанието на договора, страните имат своята договорна автономия,
съобразно нормата на чл.9 от ЗЗД, като единственото ограничение, е в рамките на
закона и добрите нрави. Добрите нрави са неписани правила, но съществуват като
общи принципи, или произтичат от тях, на които законът е придал правно
значение, за които, както бе посочено, съдът следи служебно. Накърняването на
добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД е налице, когато се
нарушава правен принцип, който може и да не е законодателно изрично формулиран,
но спазването му е проведено чрез създаване на други разпоредби, част от действащото
право. Такива са принципите на справедливостта, на добросъвестността в
гражданските и търговските взаимоотношения и на предотвратяването на
несправедливото облагодетелстване Законодателят придава правна значимост на
нарушението на добрите нрави с оглед на защитата на обществените отношения като
цяло, а не само поради индивидуалния интерес на конкретен правен субект.
Договорната клауза за неустойка би могла да е нищожна, като нарушаваща принципа
на справедливостта и създаваща условия за неоснователно обогатяване, когато
вследствие на заплащането й, ще е налице неравностойност на насрещните
задължения по договора, или неустойката ще излезе извън обезпечителните или обезщетителните си функции, които са й придадени от
страните. Съдът намира, че уговорената неустойка по чл.17 от процесния договор
за услуги в размер на всички месечни
такси по договора от момента на неизпълнение до края на срока на договора, е в
очевиден разрез с присъщите й по закон обезпечителна и обезщетителна
функции, тъй като не е съобразен нито с естеството на обезпеченото задължение,
нито с възможните вреди от неизпълнение на задължението на абоната да заплаща
месечни вноски. Така уговорена неустойката има подчертано санкционен характер и
би довела до несправедливия правен резултат доставчика да получи имуществена
облага от насрещната страна в размер, какъвто би получил, ако договорът не беше
прекратен, но без да се предоставя ползването на услугата. Подобен резултат е
несъвместим с добрите нрави, тъй което създава условия за неоснователно
обогатяване на доставчика на услугата, като нарушава принципа за справедливост
и дава основание да се приеме, че
неустойката излиза извън присъщите й по закон функции, доколкото още към
момента на уговарянето й създава предпоставки за неоснователно обогатяване на
доставчика за сметка на потребителя.
На основание гореизложеното,
съдът приема, че нормата на чл.17 от договора за услуги, в тази й част, е
нищожна, не е произвела правно действие, поради което искът следва да бъде
отхвърлен в тази му част.
Що се касае до претенция от общо
55,90лв.-съставляваща начислена неустойка, за неплатени месечни абонаментни
такси- за м. ноември и м. декември.2015г, съдът намира, че искът е основателен
и следва да бъде уважен. За посоченият период страните – *** ООД- като
доставчик и отв. Д. Ч.- И.- като абонат, са се
намирали в договорни отношения, въз основа на сключен договор за услуги, и
абонатът е дължал заплащане на дължимите месечни абонаментни такси. По делото
се на представени доказателства за плащане на абонаментните такси за посочените
два месеца, от страна на абоната, при което, съдът приема, че доставчикът в съответствие
с уговорките в договора, е начислил неустойка- покриваща в пълен размер вредата
за кредитора, при неизпълнение от страна на длъжника. Съдът приема, че в случая
неустойката не противоречи на добрите нрави, доколкото нейният размер предвижда
обезщетяване в пълен размер на вредите за кредитора, произтичащи от
неизпълнение на основното задължение на
длъжника- абонат по договора- да заплаща в срок месечните си абонаментни такси;
същата не създава предпоставки за неоснователно обогатяване на кредитора,
доколкото за същия период, от негова страна е имало изпълнение по договора.
Що се отнася до направените в
отговора на исковата молба възражения за нищожност на определени клаузи от
договора и от Общите условия, поради противоречие със чл. 143, ал.1 от ЗЗПотр, съдът намира, че същите не бяха доказани по
категоричен начин от страна на ответника, съобразно разпределената доказателствена
тежест. Следва да се отбележи също, че в голямата си част, посочените норми от
договора и от ОС, предмет на възражението за нищожност, не касаят процесния
случай, тъй като имат за предмет други отношения между страните по договора за
услуги. Единствено относимо е възражението спрямо
клаузите по ОС-чл.5.10-5.12., които предвиждат начисляване на неустойка, при
предсрочно прекратяване на договора, в размер на сбора от месечните абонаментни
такси, до края на договора/ възпроизведена в чл. 17 от договора за услуги./. Спрямо
посочените клаузи, съдът е изложил мотиви по- горе.
Съдът намира, че от събраните по
делото доказателства, не се доказа по категоричен начин възражението на
ответника, свързано с качеството на доставяната от доставчика *** интернет
услуга. Единствените твърдения в тази насока, са от самата ответница и от
разпитаната свидетелка Й.А- служител на ответника. Твърденията, изложени от
страна по делото, имат доказателствена сила, само ако удостоверяват неизгодни
за нея факти- какъв не е настоящия случай, а показанията на свидетелката А са
разпокъсани и непоследователни, и не установяват твърдените факти. По делото не
се представиха никакви писмени доказателства в тази насока- вкл. писма и
сигнали до доставчика.
На основание гореизложеното,
съдът намира, че предявените искове са
частично основателни и следва да бъдат уважени до размер на сумата от 33,95лв.-
главница и сумата от 55,90лв-неустойка за неизпълнение, за периода м. ноември-
м. декември. 2015г, като за сумата от 361,92лв.- неустойка за предсрочно
прекратяване на договора за услуги, за периода 01.01.2016-08.05.2017г. и за
сумата от 160,90лв- стойност на невърнато устройство, следва да бъдат
отхвърлени като неоснователни.
Следва в полза на ищеца, да бъдат присъдени разноски, в размер
на 52лв., съобразно уважената част от исковете, вкл. съответно- държавна такса,
разноски за ВЛ и юрк. възнаграждение, определено от
съда по реда на чл. 78, ал.8 от ГПК, в размер на 100лв. В полза на ищеца, следва да бъде присъдена и сумата от 11лв.-
разноски по ч. гр.д.№ 3173/2017г на ПлРС, съобразно
частта от вземането, която е била основателна към датата на подаване на
заявлението и за която е предявена претенция по чл. 422 от ГПК. В случая, съдът
също определя размер на дължимото юрисконсултско
възнаграждение, по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ –Наредба за заплащането на правната
помощ–чл.26, съобразно който размерът на възнаграждението при защита в заповедните
производства, е в размер от 50лв. до 150лв. Съдът намира, че следва да се
определи минимален размер на юрк. възнаграждение от
50лв.
В полза на ответника следва да
бъде присъдена сумата от 378,97лв. разноски, съобразно на отхвърлената част от
иска.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1, вр чл.415, ал.1 от ГПК, вр.
чл.79, ал.1 от ЗЗД, ЧЕ Д.С.Ч. - И., ЕГН **********,***, ДЪЛЖИ НА „С.К.” ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление ***, офис –сграда ***, представлявано от М.Д-
управител, сумата от 33,95лв.- главница,
съставляваща абонаментна такса за м. октомври. 2015година, по договор за
услуги №Р3839703- 143377998837320150608161308/08.06.2015год., сключен
между „***” ООД и Д.С.Ч. – И., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК-
04.05.2017г.., до окончателното изплащане на сумата, за която сума има
издадена заповед за изпълнение №2013/05.05.2017г. по ч. гр.д.№ 3173/2017г.
на ПлРС.
ОТХВЪРЛЯ, предявеният
от „С.К.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, офис
–сграда ***, представлявано от М.Д- управител, иск за признаване за
установено, на основание чл..422, ал.1, вр чл.415,
ал.1 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, че Д.С.Ч.- И.,
ЕГН **********,***, ДЪЛЖИ сумата от 160,09лв.- съставляваща стойност на получено и невърнато устройство HUAWEI LTE Router
B315s-22, по договор
за услуги №Р3839703-143377998837320150608161308/08.06.2015 год., като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1, вр чл.415, ал.1 от ГПК, вр.
чл.92, ал.1 от ЗЗД, ЧЕ Д.С.Ч.- И., ЕГН **********,***, ДЪЛЖИ НА „С.К.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, офис –сграда ***, представлявано от М.Д- управител, сумата от 55,90лв.- неустойка, за периода
01.11.2015-31.12.2015г., за неизпълнение на договорно задължение по договор за
услуги №Р3839703-143377998837320150608161308
от 08.06.2015 год., за която сума има издадена заповед
за изпълнение №2013/05.05.2017г. по ч. гр.д.№ 3173/2017г. на ПлРС.
ОТХВЪРЛЯ, предявеният
от „С.К.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, офис
–сграда ***, представлявано от М.Д- управител, за признаване за установено,
на основание чл..422, ал.1, вр чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.92, ал.1 от ЗЗД, че Д.С.Ч.- И., ЕГН **********,***,
ДЪЛЖИ сумата от 361,92лв., съставляваща неустойка, за предсрочно
прекратяване на договор за услуги №Р3839703-143377998837320150608161308 от
08.06.2015 год., за периода 01.01.2016-09.05.2017г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН
ОСЪЖДА, на
основание чл.78, ал.1, вр. ал.8 от ГПК, Д.С.Ч.- И.,
ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ НА „С.К.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, офис –сграда ***, представлявано от М.Д- управител, сумата от 52лв.-разноски по настоящето дело
и сумата от 11лв.- разноски по ч.
гр.д.№ 3173/2017г. по описа на ПлРС.
ОСЪЖДА, на
основание чл.78, ал.3, от ГПК, „С.К.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление ***, офис –сграда ***, представлявано от М.Д- управител, ДА ЗАПЛАТИ НА Д.С.Ч.- И., ЕГН **********,***,
сумата от 378,97лв.- разноски по
делото.
Решението може да обжалвано в двуседмичен
срок, от съобщението до страните, пред ПлОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: