Решение по дело №2587/2020 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 260312
Дата: 1 март 2021 г. (в сила от 26 април 2021 г.)
Съдия: Методи Неделчев Антонов
Дело: 20205330202587
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 7 май 2020 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е № 260312

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

01.03.2021                                                                    гр. Пловдив                               

 

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД            VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ

 

На двадесет и шести октомври две хиляди и двадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:  МЕТОДИ  АНТОНОВ

 

Секретар: Милена Георгиева

Като разглежда докладваното от съдията

АНД № 2587 по описа за 2020 година

 

                                     Р      Е      Ш      И :

 

 

                ПОТВЪРЖДАВА  Наказателно постановление /НП/ № 20-1030-002737 от 19.03.2020 г. на Началник  Група към ОД на МВР – гр.Пловдив, Сектор „Пътна полиция“, упълномощен с МЗ № 8121з-825/19.07.2019г. на МВР, с което на Г.Т.Г., ЕГН **********, с адрес: *** е наложено административно наказание за нарушение на чл.103  от Закона за движение по пътищата и на основание чл.175, ал.1, т.4 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложена ГЛОБА в размер на 150 /сто и петдесет/лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца, за нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП и на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.1,2 от ЗДвП е наложена ГЛОБА в размер на 10 /десет/ лева и за нарушение на чл.190, ал.3 от ЗДвП на основание чл.185 от ЗДвП е наложена ГЛОБА в размер на 20 /двадесет/ лева.        

 

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд Пловдив в 14 – дневен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено.

                         

 

                                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

 

 

М    О    Т    И    В    И:

 

                Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.      

          Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ № 20-1030-002737 от 19.03.2020 г. на Началник  Група към ОД на МВР – гр.Пловдив, Сектор „Пътна полиция“, упълномощен с МЗ № 8121з-825/19.07.2019г. на МВР, с което на Г.Т.Г., ЕГН **********, с адрес: *** е наложено административно наказание за нарушение на чл.103  от Закона за движение по пътищата и на основание чл.175, ал.1, т.4 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложена ГЛОБА в размер на 150 /сто и петдесет/лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца, за нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП и на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.1,2 от ЗДвП е наложена ГЛОБА в размер на 10 /десет/ лева и за нарушение на чл.190, ал.3 от ЗДвП на основание чл.185 от ЗДвП е наложена ГЛОБА в размер на 20 /двадесет/ лева.        

Жалбоподателят Г.Т.Г., не се явява, редовно призован. В съдебно заседание се представлява от процесуалния си представител - адв.Б.. 

Административнонаказващия орган – Сектор „ПП“ при ОД на МВР - Пловдив, редовно призован, не изпраща представител и не взема становище по подадената жалба.

Пловдивският районен съд – VІІ н.с., като прецени събраните доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, допустима е и разгледана по същество е  НЕОСНОВАТЕЛНА.

На 26.02.2020 г. от актосъставителя Т.Д.Д. е съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ против Г.Т.Г., ЕГН ********** за това, че на 26.02.2020 г. в 20:40 часа в гр.Пловдив  на бул.“Цар Борис $$$ Обединител“ до № 58,     посока север-юг, управлявал товарен автомобил „Опел Виваро“ с рег.№ ***, собственост на Т.Г.Г., като извършва следното нарушение: не спира на посоченото място при подаден сигнал за спиране със стоп палка по образец от униформен полицай. Същият догонен на ул. „Отец Паисий“; Не носи свидетелство за управление на МПС от съответната категория и контролен талон към СУМПС от съответната категория; Управлява МПС с наложено наказание глоба с Наказателно постановление № 19-0258-000160, влязло в сила на 21.06.2019г., незаплатена в срока за доброволно плащане.  Актосъставителят квалифицирал извършеното от жалбоподателя като нарушение на разпоредбите на чл.103  от Закона за движение по пътищата, чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП и чл.190, ал.3 от ЗДвП.

Въз основа на така съставения акт е издадено и обжалваното наказателно постановление.

Разпитан в съдебно заседание, актосъставителят Т.Д.Д. заявява, че поддържа съставения от него акт. Заявява, че забелязал процесния автомобил с транзитни номера и подал сигнал за спиране, защото често подобни автомобили били с изтекли номера. Водачът не спрял и бил догонен и в началото на ул. „Отец Паисий“ бил спрян. Твърди, че с колегата му се намирали на централен булевард, с достатъчно осветление, били със светлоотразителни жилетки и дори приятелят на водача го попитал дали не са му подали на него сигнал да спре.

В хода на настоящото производство беше разпитан св.М. – свидетел по АУАН. Същият заявява, че колегата му Т. подал сигнал за спиране със стоп палка по образец на процесния автомобил, но той го подминал без да спре. С патрулния автомобил двамата свидетели го последвали и го спрели в кв. „Капана“ на ул. „Отец Паисий“. Водачът на автомобила казал, че не ги е видял, но според свидетеля полицейският автомобил се виждал от далеч, двамата служители били едри и със светлоотразителни жилетки.  

В жалбата си и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител адв.Б., жалбоподателят моли съда да отмени НП като незаконосъобразно и необосновано.

Съдът намира, че така събрания доказателствен материал и с оглед тежест на доказване на административнонаказващия орган, извършването на посоченото административни нарушения на 103  от Закона за движение по пътищата, чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП и чл.190, ал.3 от ЗДвП се явява доказано по несъмнен начин.

Разпоредбата на чл.6 от ЗАНН сочи за административно нарушение онова деяние /действие или бездействие/, което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. От цитираната легална дефиниция е видно, че за да представлява дадено деяние административно нарушение следва в условията на кумулативност да са налице два елемента-обективен и субективен /вина на нарушителя, която може да под формата на умисъл и непредпазливост/.

В случая от показанията на актосъставителя, свидетеля по АУАН и от писмените доказателства – докладни записки и справката за нарушител/водач по безспорен начин се установява наличието на обективния елемент – на процесния лек автомобил е бил подаден сигнал за спиране и въпреки това жалбоподателят е продължил да го управлява до момента на установяването му на ул. „Отец Паисий“. На следващо място от показанията на свидетелите по делото категорично се установява и неносенето на документи от водача към момента на проверката - свидетелство за управление на МПС от съответната категория и контролен талон към СУМПС от съответната категория. Не на последно място от цитираната справка категорично се установява, че с Наказателно постановление № 19-0258-000160, влязло в сила на 21.06.2019г., е наложено наказание глоба на Г., останала незаплатена в срока за доброволно плащане.

По делото са налице и доказателства за съставомерност на деянието и от субективна страна, т.е.жалбоподателя да е знаел, че му е подаден сигнал за спиране по надлежния ред, който не е спазил, както и това, че не носи изискуемите документи и управлява МПС без да е заплатил наложената му глоба по влязло в сила НП. По отношение на първото вменено във вина нарушение, от всички доказателства по делото се налага изводът, че Г. е имал пълната възможност да възприеме своевременно подаденият му сигнал за спиране. В този смисъл са както показанията на свидетелите очевидци – М. и Д., така и изложените от тях обективни факти – наличие на паркиран патрулен автомобил и полицейски служители в светлоотразителни жилетки. С оглед на изложеното се налага извода, че жалбоподателят е имал ясното знание, че му е подаден сигнал за спиране, но въпреки това не се е съобразил с него. В този смисъл дори в депозираната жалба се излагат противоречиви твърдения – на първо място, че изобщо не е бил подаван сигнал за спиране, след това, че е имало такъв, но водачът не е успял да го възприеме поради моментно разсейване.

На следващо място не могат да бъдат споделени доводите за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при съставянето на АУАН и издаван на процесното НП. Преди всичко от съдържанието и на двете и видно, че в тях е дадено пълно, точно, ясно и конкретно описание на извършените нарушения, което изцяло отговаря на изискванията на ЗАНН.

По тези съображения съдът намира, че наказателното постановление следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от гореизложеното, ПРС – VІІ наказателен състав, постанови решението си.

 

 

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ:                                  

Вярно с оригинала!

МГ