Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Плевен,10.07.2018 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХІ граждански състав, в открито заседание на петнадесети
юни през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АСЯ ШИРКОВА
при
секретаря Галина Карталска като разгледа докладваното от съдията ШИРКОВА гр.
дело № 1992 по описа на съда за 2018 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Исдк с правно основание чл.237 ал.2 вр. Ал.1 вр.
Чл.214 ал.3 вр. Чл.239 ЗМВР вр. Чл.7 ал.7 Наредба 8121з-310/17.07.2014г. за
преназначаване на държавни служители в МВР.
Постъпила е искова молба от Е.Ц.Х. от
гр.Плевен, представляван от процесуалния си представител адв.М.Л. против
ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР Плевен, Булстат ***, представлявана от директора К.Н..
Ищецът твърди, че със Заповед от 13.03.2017г. бил временно отстранен от
длъжността „***, а на 25.03.2017г. бил уведомен, че му е отнет достъпа до ***Твърди,
че с Постановление на Софийска градска прокуратура мярката му за неотклонение „***“
била отменена, а на 06.11.2017г. уведомил ОД на МВР Плевен за отмяна на мярката
му за неотклонение.
Ищецът твърди, че съобразно чл.214 ал.6 ЗМВР,
на същата дата следвало да бъде възстановен на заемната длъжност, но поради
отнетия му ***, първоначално бил възстановен и впоследствие временно отстранен
от длъжността. Твърди, че съгласно Наредба №8121з-310/17.07.2014г. на МВР,
ръководителят на структурата в МВР Плевен следвало да предприеме действия и да
му бъде предложена друга длъжност, на която да бъде преназначен. Твърди, че
съгласно чл.7 от същата, това следвало да стане в тридесет дневен срок. Твърди,
че до 06.03.2018г. ответникът не е предприел действия за изпълнение на това
задължение. Твърди, че за периода от 06.12.2017г. до 06.03.2018г. ответникът е
изпаднал в забава, като за това време не е получавал трудово възнаграждение.
Твърди, че на 06.03.2018г. е подписал акт за встъпване в длъжност „***. Ищецът
твърди, че за времето от 06.11.2017г. до 06.12.2017г. ответникът не е изпълнил
предписаните в Наредбата действия, поради което моли съда да осъди ответника да
му заплати обезщетение в размер на три месечни възнаграждения в размер на 5000
лева.
Ответникът представя писмен отговор, в който
оспорва иска. навежда доводи, че е предприел всички действия по
преназначаването на ищеца в друга структура на МВР. Твърди, че съгласно чл.7
ал.5 от същата Наредба, преназначаването се извършва от органа по назначаване
(министъра) след изготвено предложение от ръководителя на приемащата структура.
Твърди, че поради това не може да носи отговорност за двумесечното забавяне на ***да
уведоми министъра за избраната от ищеца длъжност и да бъде предложено
преназначаването му. Твърди, че от подписването на заповедта за временното
отстраняване на ищеца – 23.11.2017г. до изпращане на протокола с избраната от
ищеца длъжност, ответникът не е нарушил 30-дневния срок. Претендира разноски.
Като прецени събраните по делото
доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна :
От представената по делото Заповед за
задържане на лице от 27.02.2017г. се установява, че на същата дата ищецът е
задържан за срок от 24 часа, след което с Постановление от 28.02.2018г. е
задържан за 72 часа. Със Заповед от 13.03.2017г. ищецът е отстранен временно от
длъжност докато мярката му за неотклонение ***не бъде отменена или заменена с
мярка ***Впоследствие взетата по отношение на ищеца мярка за неотклонение ***е
заменена с мярка „***“.
С уведомление от 25.03.2017г. е отнет достъпа
на ищеца до ***.
Поради изтичане на 8-месечния срок, предвиден
в процесуалната норма, считано от 03.11.2017г. мярката за неотклонение на ищеца
и изменена от „***“ е отменена и същият е освободен от Следствения арест.
Със Заповед от 20.11.2017г., връчена на ищеца
на 23.11.2017г., същият е бил възстановен на заеманата длъжност ***
На същата дата поради отнет достъп до ***,
ищецът бил временно отстранен от длъжността ***
На 08.12.2017г. на ищеца са предложени
длъжности в други районни управления, за които не се изисква притежание на ***,
поради липса на вакантни такива в ОД на МВР Плевен. На същата дата ищецът е
избрал длъжност ***. На 14.12.2017г. ОД на МВР Плевен е изпратило на ***копие
от Протокола за избор на длъжност. В писмото изрично е посочено, че се изпраща
във връзка с процедурата по чл.7 ал.5 от
Наредба №8121з-310/17.07.2014г. на МВР за преназначаване на държавните
служители в МВР.
Със Заповед от 22.02.2018г. ищецът е
преназначен от *** на изпълнителска длъжност ***.
По делото е назначена съдебно-счетоводна
експертиза, от заключението на която се установява, че брутното трудово
възнаграждение за три месеца е в размер на 4947 лева.
От правна страна, съдът
приема следното :
В чл.237 ал.1 ЗМВР, при
незаконно прекратяване на служебното правоотношение, държавните служители в МВР
имат право на обезщетение в размер, изчислен по реда на чл.239 към момента на
прекратяването му, а съгласно ал.2, тази разпоредба се прилага и в случаите на
отстраняване от длъжност по чл.214 ал.3, при отпадане на основанието за
отстраняването им.
Съгласно разпоредбата на
чл.214 ал.3 ЗМВР, държавен служител, на когото е наложена мярка за неотклонение
„***“ или ***по реда на НПК се отстранява временно от длъжност с писмена
заповед на съответния орган по реда на чл.158 и чл.159, докато съответната
мярка бъде отменена или заменена с ***.
Съгласно
чл.214 ал.6 ЗМВР, когато мярката за неотклонение „***“ или ***бъде отменена,
служителят се възстановява на заеманата длъжност. Съгласно чл.7 ал.1 от Наредба №8121з-310/17.07.2014г. на МВР за
преназначаване на държавните служители в МВР, ръководителят на структурата на
МВР, в щата на която е заеманата длъжност предприема действия за предлагане
на държавния служител на друга длъжност,
в случай на отнемане на ***. Ответникът е изпълнил това свое задължение и след
като е установил, че не разполага в структурата си с такава длъжност, е
направил запитвания за свободни длъжности в други структури съгласно
задължението си по чл.7 ал.2 от Наредба
№8121з-310/17.07.2014г. на МВР за преназначаване на държавните служители в МВР.
Ответникът е изпълнил и задължението си по чл.7 ал.4 от Наредба
№8121з-310/17.07.2014г., като на 08.12.2017г. е изготвил Протокол за избор на
длъжност и на 14.12.2017г. протоколът е изпратен на ОД на МВР ***. С
изпращането на този протокол, ответникът е изпълнил задълженията си съгласно
нормативната уредба и съгласно чл.7 ал.5 от Наредба №8121з-310/17.07.2014г., а за
ръководителят на ОД на МВ *** възниква задължение да преназначи или изготви
предложение за преназначаване на ищеца.
В чл.7 ал.7 от Наредба
№8121з-310/17.07.2014г. на МВР се сочи, че преназначаването се извършва в
тридесетдневен срок от възникване на обстоятелствата по ал.1. Съдът счита, че
този срок започва да тече от момента, в който ищецът е отстранен временно от
длъжност поради отнемане на разрешение за *** – 20.11.2017г. От издаването на
тази заповед, съдът приема, че започва да тече едномесечния срок, в който
следва да се проведе процедурата по чл.7 от Наредба №8121з-310/17.07.2014г. на
МВР. Разпоредбата на чл.7 ал.7 вр. ал.4 т.3 не следва да се тълкува буквално,
тъй като в действителност достъпът на ищеца до ***е отнет много по-рано –
09.03.2017г., още с отстраняването му от длъжност и няма как, този срок да е
текъл докато ищецът е бил с мярка за неотклонение „***“.
При така изложеното, съдът счита, че в срок
до 20.12.2017г. ищецът е следвало да бъде преназначен на друга длъжност, за
която не се изисква ***. С изпращане на уведомителното писмо и Протокола за
избор на длъжност от страна на ответника на 14.12.2017г., съдът приема, че
ответникът е изпълнил задължението си в законовия срок. В срок до 20.12.2017г.
Директорът на ***е следвало да изпрати предложението за преназначаване на
Министъра на МВР. Това е така, защото съгласно чл.7 ал.5 от Наредба
№8121з-310/17.07.2014г. на МВР за преназначаване на държавните служители в МВР
ръководителят на приемащата структура
преназначава или изготвя предложение до Министъра за преназначаване на лицето.
Съдът приема, че с изпращането на Протокола
за избор на длъжност, задълженията на ответника за изпълнени и той не може да
носи отговорност за неспазения срок. Ответникът е извършил всички задължения по
Наредбата в срок.
По отношение на твърденията на ищеца, че ответникът
не е изпратил в срок личното кадрово дело на ищеца, което е забавило
процедурата, съдът споделя становището на ответника, че няма такова задължение.
В тази връзка са представени и Вътрешни правила за условията и реда за
събиране, обработване, съхраняване и предоставяне на информация за служителите
на МВР и за работа с картотеките в Дирекция „Човешки ресурси“ – МВР и
останалите структури на МВР, които имат звена „Човешки ресурси“, утвърдена със
Заповед № 8121з-613/26.09.2014г. Съгласно чл.6 ал.4 от същата наредба, при
преназначаване на служител в друга структура на МВР личният му картон или копие
от него се изпраща на структурата, където е преназначен. В текста изрично е
посочено, „където е преназначен“, а не където предстои да бъде преназначен,
т.е. този картон следва да бъде изпратен в структурата след преназначаване на
лицето и изпращането му не е условие за неговото преназначаване.
При така изложеното, съдът приема, че
предявеният иск е неоснователен, тъй като не се доказа в хода на делото, че
ответникът не е изпълнил в срок задълженията си по чл.7 ал.5 от Наредба
№8121з-310/17.07.2014г. на МВР за преназначаване на държавните служители в МВР.
С оглед изхода на делото, ищецът следва да
заплати на ответника направените по делото разноски в размер на 580 лева, както
и 80 лева по сметка на ПлРС за назначената съдебно – икономическа експертиза.
По изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като
НЕОСНОВАТЕЛЕН предявения от Е.Ц.Х. с ЕГН **********,*** против ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА
МВР Плевен, Булстат ***, представлявана от директора К.Н. ИСК С ПРАВНО
ОСНОВАНИЕ чл.237 ал.2 вр. ал.1 вр. чл.214 ал.3 вр. чл.239 от ЗМВР и чл.7 ал.7 от
Наредба №8121з-310/17.07.2014г. на МВР за преназначаване на държавните
служители в МВР и ЦЕНА 5000 ЛЕВА за заплащане на обезщетение в размер изчислен
по реда на чл.239 ЗМВР за периода от 06.12.2018г. до 06.03.2018г.
ОСЪЖДА Е.Ц.Х. с ЕГН **********,***
ДА ЗАПЛАТИ на ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР
Плевен, Булстат ***, представлявана от директора К.Н. разноски по делото в
размер на 580 лева.
ОСЪЖДА Е.Ц.Х. с ЕГН **********,***
ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ПлРС разноски
за вещо лице в размер на 80 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването
му до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: