РЕШЕНИЕ
№ 496
гр. Пловдив, 18.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Георги В. Чамбов
Членове:Емил Люб. Митев
Антония К. Роглева
при участието на секретаря Нели Б. Богданова
като разгледа докладваното от Антония К. Роглева Въззивно търговско дело
№ 20225001000517 по описа за 2022 година
С решение № 260162/23.06.22 г., постановено по т.д. № 249 г. по
описа на Пловдивски окръжен съд, е ОТХВЪРЛЕН предявения от И. Н. А.
ЕГН ********** против “Д** - ОЗ“ ЕАД ЕИК ********* иск за заплащане на
сумата от 150 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
причинени му в резултат от смъртта на баща му Н. А. К., настъпила при ПТП
на 24.10.2019г. на път ІІІ-862 П. - П. при км. 0+ 600, когато бил блъснат като
пешеходец от Х. Г. Х., като водач на л.а. „Т. Я.” с рег.№ ********,
застрахован при ответника, ведно със законната лихва от 04.11.2019 г. до
окончателното изплащане, като в полз на застрахователното дружество са
присъдени разноски в размер на 5 956 лв.
Въззивна жалба против горното решение е подадена от И. Н. А.
чрез процесуалния му представител адв. Р. М.. Решението се обжалва с
оплакване за неправилност, немотивираност, постановяване при неизяснена
фактическа обстановка и непълнота на доказателствата и при превратно
обсъждане на допуснати и приобщени по делото доказателства. Иска се
обжалваното решение да бъде отменено изцяло и вместо него се постанови
друго, с което се уважи изцяло предявения иск за присъждане на обезщетение
ведно със законна лихва, считано от 4.11.19 до окончателното плащане.
Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на адв. М.
1
на основание чл. 38, ал.2 вр. ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата.
Въззиваемата страна “Д** - ОЗ“ ЕАД моли обжалваното
решение като правилно и законосъобразно да се остави в сила. Претендира
разноски по представен списък на разноските.
Пловдивски апелативен съд, след преценка на събраните
доказателства по делото, във връзка с изложените оплаквания и възражения
на страните, приема за установено следното:
Съдът е бил сезиран с иск по чл. 432, ал.1 от КЗ за присъждане
на обезщетение за претърпени неимуществени вреди /емоционални болки и
страдания/ в полза на ищеца И. Н. А. вследствие смъртта на неговия баща Н.
А. К., настъпила на 24.10.19 г. при ПТП на път ІІІ-862 П. - П. при км. 0+ 600,
когато бил блъснат като пешеходец от Х. Г. Х., като водач на л.а. „Т. Я.” с
рег.№ ********.
Безспорно е установено по делото, че по отношение на
автомобила, управляван от Х., е била налице сключена застраховка
"ГРАЖДАНСКА ОТГОВОРНОСТ НА АВТОМОБИЛИСТИТЕ" с ответното
застрахователно дружество, валидна към датата на настъпване на ПТП.
Безспорно е установено и обстоятелството, че застрахователят е бил сезиран с
искане за заплащане на застрахователното обезщетение, но процедурата по
доброволно уреждане на претенцията е приключила без осъществяване на
плащане, при което са настъпили условията по чл. 498, ал.3 от КЗ за съдебно
предявяване на претенцията.
За да отхвърли предявения иск първоинстанционният съд е
приел след анализ на събраните по делото докзателства, че не е осъществено
пълно главно доказване за това да е налично виновно и противоправно
поведение на водача на автомобила, като не може да се направи категоричен
извод в тази насока, който да е основан на обективно установените факти, а
не на предположения и хипотези. Приел е, че напратив, единствена причина
за инцидента е поведението на пострадалия, който е навлязъл на платното за
движение пред автомобила в коридора му на движение на място, по начин и в
момент, когато това не е било безопасно, т.е., без да се съобрази с
приближаващия се автомобил, като същевременно е бил с алкохолна
концентрация в кръвта от 3.11%, което отговаря на тежка степен на
алкохолно опИ.е, характеризираща се в най – добрия случай – ако лицето не е
в сопорозно състояние, със значително намалена способност за ориентация в
околната обстановка, критично снижаване на способността за адекватно
решение, драстично намалена бързина на реакцията със силно нарушено
равновесие и походка, както и подценяване на потенциални опасности за
2
живота и здравето.
За да направи горните изводи, първоинстанционният съд се е
позовал на основно и допълнително заключение на КСМАТЕ, констатациите
по които са коректно възпроизведени в решението:
Според приетото основно заключение на КСМАТЕ: На
24.10.2019 г. около 20 часа, л.а. „Т. Я.”, управляван от водача Х. по платното за движение
на път ІІІ-862 П. - П. в посока от юг на север, е ударил пешеходеца Н. А. К..
Произшествието е настъпило на хоризонтален, равен и прав участък от пътя при движение
през нощта, при намалена видимост на изкуствена светлина - автомобилни фарове.
Платното за движение има две ленти, по една за всяка посока, разделени от единична
прекъсната линия. В протокола за оглед няма данни за пътни знаци. В дясно от платното за
движение има мантинела. Водачът Х. е управлявал лекия автомобил по дясната (източна)
лента на платното за движение. Скоростта му на движение непосредствено преди
задействане на спирачната система е била около 74 km/h, а в момента на удара - около 69
km/h. След удара тялото на Н. А. К. е паднало на платното за движение пред автомобила на
мястото и в положението, отразени в протокола за оглед и видни от фотоалбума на
местопроизшествието. На фотоснимките се вижда, че има деформация на предния капак и
предното стъкло на автомобила. Произшествието е настъпило на хоризонтален, равен и прав
участък от пътя при движение през нощта, при намалена видимост на изкуствена светлина -
автомобилни фарове. В анализираната пътна ситуация от момента, в който пешеходецът К. е
навлязъл на платното за движение или е променил посоката си на движение от успоредна на
платното в косо движение от дясно на ляво пред автомобила, водачът на л.а. при
своевременна реакция и задействане на спирачната система с максимална интензивност, е
нямал техническа възможност да установи автомобила преди мястото на удара и да
избегне произшествието чрез безопасно екстрено спиране, тъй като в този момент
мястото на удара е било вътре в опасната зона на автомобила. Водачът би имал
техническа възможност да избегне удара чрез безопасно екстрено спиране, ако се е движел
със скорост по- малка от 51 km/h. В случая технически съобразената скорост с
атмосферните условия и конкретните условия на осветеност при движение на къси
светлини е била 76 km/h. Скоростта на движение на л.а. „Т. Я.” 74 km/h е била технически
съобразена в конкретната пътно-климатична обстановка при движение в условията на
намалена видимост от тъмнината и видимост, която се подпомага само от собствените
фарове на автомобила. Ако се приеме, че пешеходец с тъмни дрехи, намиращ се в района
на местопроизшествието на извънградски път представлява предвидимо препятствие, то
тогава технически съобразената скорост с атмосферните условия и конкретните условия на
видимост към пешеходец с тъмни дрехи при движение на къси светлини е била 56 km/h.
Скоростта на движение на л.а. „Т. Я.” 74 km/h е била технически несъобразена в
конкретната пътно-климатична обстановка и конкретните условия на видимост към
пешеходец с тъмни дрехи при движение на къси светлини. В анализираната пътна ситуация,
дори и при движение на л.а. с технически съобразената скорост с атмосферните условия и
конкретните условия на видимост към пешеходец с тъмни дрехи при движение на къси
светлини, от момента, в който пешеходецът е навлязъл на платното за движение или е
променил посоката си на движение от успоредна на платното в косо движение от дясно на
ляво пред автомобила, водачът на л.а. при своевременна реакция и задействане на
спирачната система с максимална интензивност, е нямал техническа възможност да
установи автомобила преди мястото на удара и да избегне произшествието чрез безопасно
екстрено спиране, тъй като в този момент мястото на удара би било вътре в опасната зона на
автомобила. Или вредоносният резултат е причинен така: Водачът е управлявал л.а. по
дясната (източна) лента на платното за движение, когато пешеходецът К. съгласно
3
свидетелските показания се е движел около дясната граница на платното за движение или
до мантинелата също в посока от юг на север. Когато л.а. е бил на около 45 м, пешеходецът
К. се е отклонил на ляво и се е придвижил от дясно на ляво пред автомобила, като е
навлязъл на платното за движение пред автомобила в коридора му на движение. Водачът на
автомобила е реагирал, като екстрено е задействал спирачната система, но въпреки това
след около 2,2 s е настъпил удар, който е бил неизбежен. Ударът е настъпил в предната част
на л.а. и в задната част на тялото на пешеходеца. Съдейки по разпределението и
характеристиката на травматичните увреждания, ударът е бил отзад в областта на
подбедриците, довел до счупване на костите на двете подбедрици. Ударът в задната
повърхност на подбедриците е предизвикал извИ.е на гръбначния стълб и рязко отмятане на
главата назад, което е причината за установената травма на шията. Последвал е удар на
главата в елементи на автомобила - предното обзорно стъкло в областта на дясната половина
на тилна, теменна и дясна слепоочна област, за което се съди по установените уврежданията
в посочените области, както и счупването на черепната основа в дясна половина на
черепната ямка. След блъскането от автомобила, тялото е било отхвърлено напред с
последващ удар в земната повърхност, при което са получени травмите в областта на лицето
и предната повърхност на долните крайници. След удара автомобилът се е установил на
мястото и в положението, отразени в протокола за оглед и видни от фотоалбума на
местопроизшествието, а тялото на К. е паднало на платното за движение пред автомобила на
мястото и в положението, отразени в протокола за оглед и видни от фотоалбума на
местопроизшествието. Основна причина за настъпилото произшествие от техническа
гледна точка е, че пешеходецът К. се е отклонил на ляво и се е придвижил от дясно на ляво
пред автомобила, като е навлязъл на платното за движение пред автомобила в коридора
му на движение на място, по начин и в момент, когато това не е било безопасно, т.е., без
да се съобрази с приближаващия се автомобил. От мащабната скица се вижда, че ако
пешеходецът се бе движил по левия банкет или по лявата страна на платното спрямо
посоката му на движение, или ако се бе движил по десния банкет или по дясната част на
платното, без да променя посоката си на движение косо на ляво, то тогава л.а. би
преминал покрай него, без да настъпи удар. Първото съприкосновение е между задната
повърхност на подбедриците на Н. А. К. и предната броня на л.а. Т. „Я.“ в областта на
регистрационния номер. Смъртта е настъпила в резултат на удара в задната повърхност на
подбедриците, който е предизвикал извИ.е на гръбначния стълб и рязко отмятане на главата
назад, което е причината за установената тежка шийна травма, довела до счупване на зъба на
втори шиен прешлен с разместване и контузия на продълговатия мозък. Съгласно
свидетелските показания л.а. се е движел на къси светлини.
По делото е прието допълнително заключение на КСМАТЕ по
искане на ищцовата страна във връзка с липсата на обективни данни за
направлението на движението на пострадалия преди удара /единствени данни
в тази насока се съдържат в показанията на водача на увреждащия автомобил
Х./. В допълнителното заключение е отговорено на същите въпроси, но при
игнориране показанията на Х. в тази насока.
В обжалваното решение коректно са посочени въпросите, по
които в допълнителното заключение е налице разлика спрямо
първоначалното, които разлики изрично са маркирани и от вещите лица:
Произшествието е настъпило на хоризонтален, равен и прав участък от пътя
при движение през нощта, при намалена видимост на изкуствена светлина - автомобилни
4
фарове. В анализираната пътна ситуация, от момента на реакция, водачът на л.а. „Т. Я.”
е нямал техническа възможност да установи автомобила преди мястото на удара и да
избегне произшествието чрез безопасно екстрено спиране, тъй като в този момент
мястото на удара е било вътре в опасната зона на автомобила. Водачът на л.а. „Т. Я.” би
имал техническа възможност да избегне удара чрез безопасно екстрено спиране, ако се е
движел със скорост по- малка от 51 km/h. В случая технически съобразената скорост с
атмосферните условия и конкретните условия на осветеност при движение на къси
светлини е била 76 km/h. Скоростта на движение на л.а. „Т. Я.” 74 km/h е била технически
съобразена в конкретната пътно-климатична обстановка при движение в условията на
намалена видимост от тъмнината и видимост, която се подпомага само от собствените
фарове на автомобила. Ако се приеме, че пешеходец с тъмни дрехи, намиращ се в района
на местопроизшествието на извънградски път, представлява предвидимо
препятствие, то тогава технически съобразената скорост с атмосферните условия и
конкретните условия на видимост към пешеходец с тъмни дрехи при движение на къси
светлини е била 56 km/h. Скоростта на движение на л.а. „Т. Я.” 74 km/h е била технически
несъобразена в конкретната пътно-климатична обстановка и конкретните условия на
видимост към пешеходец с тъмни дрехи при движение на къси светлини. В анализираната
пътна ситуация, при движение на л.а. „Т. Я.” с технически съобразената скорост с
атмосферните условия и конкретните условия на видимост към пешеходец с тъмни дрехи
при движение на къси светлини, водачът на л.а. „Т. Я.” при своевременна реакция и
задействане на спирачната система с максимална интензивност, би имал техническа
възможност да установи автомобила преди мястото на удара и да избегне произшествието
чрез безопасно екстрено спиране, тъй като в този момент мястото на удара би било извън
опасната зона на автомобила. Водачът Х. Г. Х. е управлявал л.а. „Т. Я.” по дясната (източна)
лента на платното за движение на път Ш-862 П. - П. в посока от юг на север. През това
време пешеходецът Н. А. К. (съгласно задачата на експертизата) се е движел по платното за
движение пред автомобила също в посока от юг на север. Когато л.а. „Т. Я.” е бил на около
49±7 м, водачът е имал техническа възможност да забележи пешеходеца пред автомобила.
Водачът на автомобила е реагирал, като екстрено е задействал спирачната система, но
въпреки това след около 2,2 s е настъпил удар, който е бил неизбежен. Ударът е настъпил в
предната част на л.а. „Т. Я.” и в задната част на тялото на пешеходеца Н. А. К.. Съдейки по
разпределението и характеристиката на травматичните увреждания, ударът е бил отзад в
областта на подбедриците, довел до счупване на костите на двете подбедрици. Основните
причини за настъпилото произшествие от техническа гледна точка са: пешеходецът се е
движел по платното за движение пред автомобила на място, по начин и в момент, когато
това не е било безопасно, т.е., без да се съобрази с приближаващия се автомобил. Ако се
приеме, че пешеходец с тъмни дрехи, намиращ се в района на местопроизшествието на
извънградски път, представлява предвидимо препятствие, то тогава причина за
произшествието е и това, че водачът на л.а. „Т. Я.” - Х. Г. Х. се е движел със скорост 74
km/h, която е била технически несъобразена с атмосферните условия и конкретните
условия на видимост към пешеходец с тъмни дрехи при движение на къси светлини, която
е била 56 km/h.
Първоинстанционният съд е направил правилен и обоснован
извод, че не е налице виновно и противоправно поведение на водача на МПС,
напротив, единствена причина за настъпване на ПТП е поведението на
пострадалия. Не се споделят като основателни оплакванията във въззивната
жалба за необоснованост и превратно обсъждане на събраните по делото
доказателсва в тази насока.
Жалбоподателят сочи, че от обективните данни по делото не
5
може да се обоснове извод, че водачът на лекия автомобил е променял
посоката си на движение, тъй като не са констатирани спирачни следи, от
които да се направи извод за частична промяна в траекторията на движение.
Поради тази причина счита, че след водачът на л.а. го е управлявал по
собственото си платно на движение, блъснал е тялото на пострадалия докато е
бил с гръб към него и стъпил на двата си крака, тялото е "носено" известно
време от автомобила по време на непредприето ефективно спиране, то
пострадалият се е намирал върху платното за движение, а не е навлязъл
странично отдясно наляво спрямо посоката на движение на автомобила.
Позовава се на обстоятелството, че няма обективни данни за това, че
пострадалият се е движел успоредно на пътното платно и внезапно е навлязъл
в опасната зона на автомобила, като жалбоподателят счита, че при това
положение ориентацията на тялото и положението на двата му крака би било
различно, като оспорва показанията на водача на лекия автомобил в тази
насока като съдържащи вътрешни противоречия. Счита, че житейски
нелогично било да се приеме, че пострадалият се е появил отляво надясно
спрямо посоката на движение на лекия автомобил именно с оглед
категоричното заключение на вещите лица относно положението и
ориентацията на тялото на пострадалия към момента на удара.
Вярно е, че единствените данни относно поведението на
пешеходеца се съдържат в показанията на свидетеля Х.. Липсата обаче на
такива обективни данни само по себе си не е основание да се дискредитират
показанията на свидетеля Х., които са възприети от съда като дадени
добросъвестно, последователно и без вътрешни противоречия. Наличието на
вътрешни противоречия в тези показания не се констатира и от настоящия
съдебен състав, а всъщност конкретни такива противоречия не се сочат и във
въззивната жалба въпреки наведеното в тази насока възражение. Не са налице
и събрани други доказателства по делото, които да всяват съмнение в
неговата добросъвестност. Няма основание показанията му да бъдат
дискредитирани единствено въз основа на обстоятелството, че е пряк
участник в инцидента и водач на МПС, участващото в ПТП.
Липсата на други доказателства, касаещи поведението на
пешехода преди инцидента, всъщност сочи, че липсват такива,
потвърждаващи категорично твърдението на жалбоподателя, че пострадалият
се е движел праволинейно, а не е навлязъл странично отдясно наляво. Т.е.
това твърдение остава голословно и недоказано по делото. Не се възприема
тезата на жалбоподателя за липса на житейска логика за това пострадалият да
се е появил отляво на надясно спрямо посоката на движение в конкретния
случай, която теза е неприемлиева включително и в светлината на
безспорното обстоятелство, че пострадалият е бил в тежка степен на
алкохолно опИ.е, една от характеризиращите особености на която е
значителното намаление на способността за ориентация и силно нарушаване
на равновесието и походката.
6
Но при положение, че се възприеме тезата на ищцовата страна
за игнориране показанията на свидетеля, следва да се преценят изводите в
допълнителното заключение, което е изготвено именно на тази база и което
не е оспорено от страните, включително от ищцовата страна. В тази насока се
споделя извода на първоинстанционния съд, че дори и цялостното
възприемане на допълнителното заключение не води до извод, че е налице
противоправно поведение на водача на л.а. Таков би било налице, ако се
приеме, че пешеходец с тъмни дрехи, без каквито и да било
светлоотразителни елементи, намиращ се на извънградски път, представлява
предвидимо препятствие, в която хипотеза скоростта на движение на л.а. би
била несъобразена от техническа гледна точка. Подобен извод не е нито
законово, нито житейски обоснован. Водачът на л.е. се е движел в рамките на
устнановената от закона максимална скорост за движение по извънградски
път и няма законова опора да му се вмени задължение да предвижда такова
препятствие; това на практика би обезсмислило разликите в допустимата
скорост на движение по извънградски път и в населени места, което не
съответства нито на буквата, нито на духа на закона.
Неоснователни са оплакванията във въззивната жалба за
допуснати процесуални нарушения във връзка с приетите основно и
допълнително заключение, респ. неназначаването на повторна КСМАТЕ
предвид участието на вещото лице С. М., участвал и в изготвянето на
заключението по воденото наказателно дело. Обстоятелството, че вещото
лице М. е участвал в изготвяне на експертиза по воденото наказателно дело не
е основание за отвод на вещото лице на основание чл. 22, ал.1,т.5 от ГПК.
Съгласно чл. 196, ал.1 и 2 от ГПК правилата на чл. 22, ал.1 от ГПК се
прилагат съответно за вещите лица, като всяка от страните може да иска
отстраняването на вещото лице при наличие на такова основание. Първо, в
случая ищцовата страна, сега жалбоподател, не е поискала отстраняването на
в.л. М. към момента на неговото назначаване. Същото е определено с
определение № 260224/2.10.20 г., с което е насрочено и първото заседание по
делото. Искане по чл. 196, ал.2 от ГПК не е било направено, включително и
при приемане на основното заключение на КСМАТЕ. Вярно е, че същото е
било оспорено, но във връзка с оспорването е поискана допълнителна задача
към същите вещи лица, което е изрично уточнено от процесуалния
представител на ищеца /о.з. на 6.4.22 г. Второ, и по-съществено, е че
участието на едно вещо лице в досъдебното производство не представлява
основание за отвод по смисъла на посочените правни норми. Съгласно чл. 22,
ал.1,т.5 от ГПК не може да участва като съдия по делото лице, което е взело
участие при решаване на делото в друга инстанция или е било свидетел или
вещо лице по делото, т.е. не може да бъде съдия, лице, което е взело участие
по делото в друго процесуално качество - свидетел или вещо лице.
Съответното приложение на тази норма не води до извод, че не по делото не
може да участва вещо лице, което е участвало в същото процесуално качество
7
- вещо лице в предходна инстанция, или в случая в досъдебното
производство, което въобще не е част от инициираното гражданско
производство.
Не представлява процесуално нарушение и отказът на
първоинстанциония съд да назначи повторна КСМАТЕ по протолно
определение от 15.06.22 г. по искане на ищцовата страна. В случая изрично е
заявено, че изводите в допълнителното заключение не се оспорват от ищеца.
Искането за повторна експертиза е мотивирано с наличието на разлики в
изводите на вещите лице по основното и допълнителното заключение "по
отношение поведението на пешеходеца". Т.е. всъщност искането за повторна
експертиза е нови вещи лица да преценят разликите между двете
заключения, които произтичат от обстоятелството, че в допълнителното
заключение са игнорирани свидетелските показания на водача на лекия
автомобил относно поведението на пешеходеца. Законосъобразен е изводът
на първоинстанционния съд, че така поставеният въпрос изисква всъщност
коментар на събраните по делото свидетелски показания, което не е от
компетентността на вещо лице, е принадлежи на съда, който следва да го
направи при постановяване на решение по съществото на спора.
Следва да се посочи и че образуваното по случая досъдебно
производство е приключило с влязло в сила постановление от 5.5.21 г. за
прекратяване, като постановлението е било и предмет на съдебен контрол -
потвърдено с определение № 168/17.06.21 г. по чнд № ****/21 г. на Окръжен
съд Пловдив, потвърдено с определение № ***/12.07.21 г.по чнд № ***/21 на
Апелативен съд Пловдив. В цитираните актове е прието че водачът на лекия
автомобил няма вина за настъпване на ПТП, като единствената причина за
същото е поведението на пострадалия. Вярно е, че тези актове не се ползват
със задължителна за гражданския съд сила относно въпросите за деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца, с каквато се ползва само
влязлата в сила присъда. Но в случая в рамките на развилия се граждански
процес също не се установява наличието на противоправно поведение на
водача на л.а. „Т. Я.” с рег.№ ********, което пък от своя страна, е едно от
кумулативно необходимите условия за ангажиране отговорността на
застрахователното дружество, застраховала гражданската му отговорност.
Предвид посоченото съставът на ПАС намира, че въззивната
жалба е неоснователна. Обжалваното решение следва да бъде оставено в сила,
като предвид този изход на делото в тежест на жалбоподателя следва да се
възложат направените от въззиваемата страна разноски в размер на 5400 лв. -
адвокатско възнаграждение. Същото е договорено в представения договор за
правна помощ, като е представена и фактура и банково извлечение за
изплащането му по банков път.
8
Мотивиран от горното ПАС
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 260162/23.06.22 г., постановено
по т.д. № 249 г. по описа на Пловдивски окръжен съд.
ОСЪЖДА И. Н. А. ЕГН ********** да заплати на “Д** - ОЗ“
ЕАД ЕИК ********* направени разноски за въззивната инстанция в размер
на 5400 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9