Р Е
Ш Е Н
И Е
№………..
Гр. Варна, ……… .2015 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ГР. ВАРНА, Първо отделение, Първи състав, в публично съдебно заседание на
тридесети март две хиляди и петнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА
при секретаря С.В. и с участието на прокурор…,
разгледа докладваното от съдия Йорданова административно дело № 180 по описа за 2015 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.197, ал.2-4 от ДОПК, вр. с чл.92, ал.11 от ЗДДС.
Образувано е по жалба от
„ Ровим Енерджи” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Русе, бул. „Епископ Босилков” № 5, бл.10, вх.А, ап.2, представлявано от управителя
М.Р., срещу Решение № 197/ 18.11.2014 г.
на директора на ТД на НАП – гр.Варна, с което е потвърден АПВ №
Р-03001714001033-171-01/28.10.2014 г. , издаден от орган по приходите при ТД на
НАП- гр.Варна, с който на дружеството, на основание чл.92, ал.11 от ЗДДС, е отказано възстановяване на ДДС, деклариран
по СД по ЗДДС с вх. № 18001422855/15.09.2014 г.
за м.08.2014 г., в размер на 110151.16 лв.
Жалбоподателят в жалбата
си, в съдебно заседание и в писмени бележки, чрез процесуалния си представител,
твърди нищожност на оспорения акт. При условията на евентуалност излага
подробни съображения за незаконосъобразност на АПВ, както и на потвърждаващото го решение.
Посочва, че АПВ е издаден при неправилно прилагане на материалния закон
и при съществено нарушение на административнопроцесуалните правила. Моли съда
да постанови решение, с което да прогласи нищожността на решението на директора
на ТД на НАП – гр.Варна, както и на АПВ № Р-03001714001033-171-01/28.10.2014
г., при условията на евентуалност да ги отмени като неправилни и незаконосъобразни.
Претендира присъждане на разноски.
Ответникът по жалбата –
Директорът на ТД на НАП – гр. Варна, чрез процесуалния си представител оспорва
жалбата. Моли обжалваното решение, съответно АПВ да бъдат оставени в сила като
правилни и законосъобразни. Моли съда, при отхвърляне на жалбата да присъди юрисконсултско възнаграждение в полза
на ТД на НАП- гр.Варна.
Съдът, след преценка на
събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа
страна:
На „ Ровим Енерджи” ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Русе, бул. „Епископ
Босилков” № 5, бл.10, вх.А, ап.2, представлявано от управителя М.Р., е била
възложена ревизия със ЗВР № Р -3001814001033-020-01/25.09.2014 г., издадена от орган
по приходите при ТД на НАП- гр.Варна, за определяне на задълженията по ЗДДС за
периода 07.12.2011 г. – 31.08.2014 г. Поводът за възлагане на ревизията е
деклариран от дружеството ДДС за възстановяване
за м.08.2014 г. в размер на
110151.16 лв., по реда на чл.92, ал.3 от ЗДДС.
В
хода на ревизионното производство била извършена проверка по прихващане или възстановяване, при която било
констатирано, че лицето през д.п.
08.2014 г. е декларирало в дневника си за покупки, протоколи за вътреобщностно
придобиване и получени услуги с номера от 11 до 21, както и ЕАД №
Н-50915/27.08.2014 г. , с предмет – оборудване за лодка, с посочена
статистическа стойност 550755.80 лв. и начислен ДДС -110151.16 лв. Издаден бил АПВ
№ Р-03001714001033-171-01/28.10.2014 г.
В
хода на ревизионното производство от дружеството били изискани всички документи
във връзка с декларираните придобивания на стоки.Част от изисканите документи били
представени от дружеството на 17.10.2014 г. Органът по приходите констатирал,
че представените документи - фактури, международни товарителници, са нечетливи,
съставени са на чужд език и не е представен превод на същите. Към датата на
издаване на АПВ не са били представени оригинали на изисканите документи. С
оглед на липсата на четливи транспортни документи, доказващи прехвърлянето на
фактурираните стоки от една държава – членка до друга такава, органът по
приходите приел, че липсва извършен ВОД по смисъла на чл.7 от ЗДДС.
Според
органа, издал АПВ, при наличието на сериозни непълноти в представената
документация, касаеща периода с деклариран ДДС за възстановяване на основание
чл. 92, ал.3, т.1 от ЗДДС, не могат да се направят категорични изводи за
правомерност на приспаднатия от дружеството данъчен кредит в размер на
110151.16 лв. Констатирано било, че липсват доказателства за транспортирането
на стоките, ревизираното дружество не притежава материална, кадрова и
техническа обезпеченост за извършване на доставките. Прието било, че към датата
на издаване на АПВ не са налице документи, съгласно чл.45 от ППЗДДС за
доказване на извършени ВОД към Румъния през м.08.2014 г., с което не са налице
условията за възстановяване ДДС по реда на чл.92,ал.3 от ЗДДС.
В
срока по чл.197, ал.1 от ДОПК дружеството е оспорило по административен ред пред
директора на ТД на НАП- гр.Варна, издадения АПВ № №
Р-03001714001033-171-01/28.10.2014 г.
С решение №
197/18.11.2014 г. Директорът на ТД на
НАП- гр.Варна е потвърдил оспорваният АПВ, като в мотивите си е посочил, че
правилно с оглед на представените документи в хода на ревизионото производство,
от органа по приходите е било прието, че не са налице предпоставките за
възстановяване на декларирания от дружеството ДДС завъзстановяване за м.08.2014 г.
Решението е оспорено по
съдебен ред като в хода на съдебното производство от жалбоподателя са представени допълнително писмени доказателства
, обособени като 1 бр. папка дело. От ответника са представени допълнително
писмени доказателства за компетност на органите възложили ревизията и издали
оспорвания акт, както и допълнително доказателства от административната
преписка.
Други
доказателства на се ангажирани от страните.
Видно
от представената по делото разписка, решение № 197/18.11.2014 г. е получено от
упълномощено лице на 28.11.2014 г. / л.21 от делото/. Жалбата срещу същото е
подадена по поща с обратна разписка на дата 18.12.2014 г., видно от
представените по делото доказателства –пощ. плик, както и известие за доставяне
и системен бон. Съгласно разпоредбата на чл.197, ал.2 от ДОПК, обжалването на
решението на директора на ТД на НАП следва да се извърши в 7 дневен срок от
връчването му. В конкретният случай този срок не е спазен. Следва обаче да се
посочи, че в самото решение, което по своята същност представлява индивидуален
административен акт, не е посочен срока за обжалването му, нито пред кой орган
следва да се обжалва.В този случай, приложима е разпоредбата на чл.140 от АПК,
съгласно която........
Предвид гореизложеното
съдът намира, че жалбата е подадена от надлежната страна, в законоустановения срок,
и при наличието на правен интерес, поради което същата се явява ДОПУСТИМА
за разглеждане.
Разгледана по същество
жалбата е ОСНОВАТЕЛНА по следните
съображения:
Относно валидността на акта:
При извършване на
служебна проверка на акта съдът констатира,
че същият е издаден от компетентен орган в изискуемата форма и има съдържание,
в което са изложени фактическите и
правни основания за издаването му, не са допуснати нарушения на процесуалните
правила при издаването на същия, поради
което обжалваното решение не страда от пороци водещи до неговата нищожност.
Видно от представените
доказателства по делото, АПВ е издаден в хода на възложена ревизия със ЗВР № Р
-3001814001033-020-01/25.09.2014 г., издадена от компетентен орган – С.А.П, на
длъжност началник сектор „Ревизии” в ТД на НАП – гр.Варна, съгласно Заповед №
Д-641/08.05.2014 г. и Заповед Д-1150/ 22.08.2014 г. на директора на ТД на НАП-
гр.Варна, от които е видно, че Пенчева е издала същата в качеството си на заместник
на М.И.Х, началник сектор „Ревизии” в ТД на НАП- гр.Варна./ л. 71-74 от
делото/. АПВ е издаден от лицето,
определено във ЗВР Р -3001814001033-020-01/25.09.2014 г. като ръководител на
ревизията. Не представлява съществено процесуално нарушение факта, че в съставянето на акта не е участвал
вторият член на ревизионния екип. АПВ е връчен надлежно по реда на чл.30, ал.6
от ДОПК. С оглед на горното, съдът намира за неоснователни
твърденията за нищожност на издадения АПВ.
Относно процесуалната и материална
законосъобразност на акта:
С изменението на
разпоредбата на чл.92, ал.11 от ЗДДС/ в сила от 01.01.2014 г./, е предвидено –
„ в случаите по ал.3 при възложена проверка данъкът се прихваща или
възстановява в 30 дневен срок, а при възложена ревизия данакът се прихваща или
възстановява изцяло или отчасти в 30-дневен срок от връчването на ЗВР в размер,
представляващ разликата между декларирания данък за възстановяване и размера на данъчните и осигурителните
вноски, които обосновано се очаква да бъдат установени при ревизията.” За
невъзстановената част от декларираният данък се прилага разпоредбата на ал.8.
Предмет на проверка в настоящото производство е наличието именно на горе
посочените законови предпоставки за
приложението на чл.92, ал.11 от ЗДДС - обосноваността на данъците и ЗОВ, които
се очаква да бъдат установени при ревизията и с чийто размер следва да бъде
намален декларираният от дружеството данък.
Видно от съдържанието
както на оспорваното АПВ, така и на потвърждаващото го решение,
възстановяването на ДДС е отказано с оглед наличието на доказателства
установяващи извършен ВОД, липса на четливи международни товарителници, както и
на документи, изискуеми съгласно чл.45 от ППЗДДС. Липсват мотиви по съществения
за законосъобразността на процесното АПВ въпрос – налице ли е обоснованост на
предположението за размера на данъците и задължителните ЗОВ, които се очаква да
бъдат установени при ревизията.
Видно от представените доказателства по делото, на
връченото ИПДПОЗЛ ревизираното лице е изпълнило изискванията и е представило многобройни писмени
доказателства / представени и в настоящото производство/ - фактури,
товарителници, банкови извлечения,оригинали на документи, както и преводи на
същите документи, приети в НАП с вх. № 55929/05.11.2014 г.
В хода на ревизионното производство органът по приходите
е длъжен с оглед принципите заложени в ДОПК да събере и обсъди всестранно и обективно всички доказателства.
Тези принципи не са били спазени от
органа издал АПВ. Видно е, че с оглед на връчено ИПДПОЗЛ пълномощника на
дружеството е представил на 17.10.2014 г. част от изисканите му документи като
действително част от същите са съставени на чужд език, което не представлява нарушение
на изискванията на ЗСч, както неправилно е посочил в мотивите на решение №
197/18.11.2014 г. директора на ТД на НАП- гр.Варна. С оглед на горното
необходимо е било органът по приходите да изиска допълнително доказателства,
както и преводи на тези, които са били съставени на чужд език. Това видно от
приложените доказателства не е сторено от органа по приходите. Не са извършени
и проверки на трети лица, имащи отношение към сделките, както и на други
контролни органи – Агенция „Митници” и др., от които е могло да бъде
предоставена официално информация за извършваната дейност и сделки от
дружеството.
Доказателствата и документите, които са били налични в ТД на
НАП- гр.Варна, както към момента на издаване на АПВ № Р-03001714001033-171-01/28.10.2014 г., така
и към момента на издаване на оспорваното решение № 197/18.11.2014 г. на директора на ТД на НАП, водят до извода,
че не е налице „обосновано” очакване на задължения, които да бъдат установени.
Твърдението за такова в АПВ и решението е плод на неправилна интерпретация на доказателствата,
с оглед на това, че същите са били непълни и от органа по приходите не са
събрани допълнително такива. Представените допълнително доказателства от
ответника, както в хода на съдебното производство, така и с писмените бележки
по делото, не могат да обосноват законосъобразност на оспорвания в настоящото
производство акт, нито наличие на
обоснованост на очакваните задължения, с оглед на това, че същите са събрани
много след издаването на процесния АПВ и решение № 197/18.11.2014 г.
Предвид липсата на
императивните условия, заложени в чл.92, ал.11 от ЗДДС, за органите по
приходите не са били налице основания за отказ за възстановяване на
декларирания за възстановяване данък за периода м.08.2014 г. С оглед на
гореизложеното съдът намира, че обжалваното решение № 197/18.11.2014 г., с
което е потвърден АПВ по чл.92, ал.11 от ЗДДС е незаконосъобразно. То следва да
бъде отменено, както и потвърденият с него АПВ.
Искане за присъждане на
разноски по делото е направено и от двете страни. С оглед изхода на делото на
ответника не следва да се присъжда юрисконсултско възнаграждение. Искането на
жалбоподателя за присъждане на разноски е основателно. Видно от представените
доказателства по делото, същият е
направил разноски в размер на 1750 лв. / 50.00 лв. д.т. и 1700.00 лв.
адвокатско възнаграждение/. Неоснователно и недоказано е искането на процесуалния представител за присъждане на
адвокатско възнаграждение в левовата равностойност на 1700 евро, с оглед на
това, че била допусната техническа грешка при изписването на вида на валутата в
която е изплатено възнаграждението. Допуснатата грешка е могло да бъде
коригирана навреме преди даване на ход
по същество на делото, което не е сторено, с оглед на което не може да се
приеме, че възнаграждението е било
изплатено в брой в евро. С оглед на
горното на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски в размер на 1750.00
лв.
Така мотивиран и на основание чл.197, ал.4 от ДОПК, Административен съд – гр. Варна, Първо отделение, Първи състав
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 197/ 18.11.2014 г. на директора на ТД на
НАП – гр.Варна и вместо него постановява:
ОТМЕНЯ АПВ № Р-03001714001033-171-01/28.10.2014 г. ,
издаден от орган по приходите при ТД на НАП- гр.Варна, с който на „ Ровим
Енерджи” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Русе,
бул. „Епископ Босилков” № 5, бл.10, вх.А, ап.2, представлявано от управителя М.Р.,
на основание чл.92, ал.11 от ЗДДС, е
отказано възстановяване на деклариран по СД по ЗДДС с вх. №
18001422855/15.09.2014 г. за м.08.2014
г., ДДС за възстановяване в размер на 110151.16 лв.
ИЗПРАЩА административната преписка на органа по приходите при ТД
на НАП- гр.Варна за произнасане по същество, при съобразяване с указанията на съда по тълкуването и
прилагането на закона.
ОСЪЖДА ТД на НАП – гр.Варна да заплати на „ Ровим Енерджи” ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Русе, бул. „Епископ Босилков” № 5,
бл.10, вх.А, ап.2, представлявано от управителя М.Р., сумата в размер на
1750.00 лв., представляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване, на
основание чл.197, ал.4 от ДОПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: