№ 11744
гр. София, 14.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ИРИНА СТ. СТОЕВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА М. ГЕРГОВА
като разгледа докладваното от ИРИНА СТ. СТОЕВА Гражданско дело №
20221110128448 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по искова молба на
“ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „АСЕТ
ИНШУРЪНС““ АД срещу ответника Столична община, с която е предявен
осъдителен иск за сумата от 478,37 лева, представляваща сбор от заплатено
от ищеца застрахователно обезщетение вследствие на настъпило на
21.05.2021 г. пътнотранспортно произшествие (ПТП) в размер на 453,37 лева
и обичайните разноски за определянето му в размер на 25,00 лева, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 31.05.2022 г., до
окончателното заплащане на сумата.
Ищецът твърди, че на 21.05.2021 г. в гр. София, на ул. „Тирана“, в ж.к.
„Дружба“, срещу блок 121, е настъпило ПТП, при което лек автомобил марка
„БМВ“, модел „430 Д Х Драйв“, рег. № СВ7979МХ, собственост на Стоян
Велинов Хубенов и управляван от И. Н. В., е попаднал в несигнализирана и
необезопасена дупка на пътя, вследствие на което е увредено застрахованото
при него МПС. Поддържа се, че на заинтересованото лице е изплатено
застрахователно обезщетение в размер на 453,37 лева за отстраняване на
вредите. Сочи се, че ответникът като стопанин на пътя не изпълнил
задължението си да го поддържа в изправност, поради което ищецът изпратил
на Столична община регресна покана за погасяване на изплатеното
обезщетение и обичайните разноски за определянето му. Ответникът отказал
1
да заплати общия размер на застрахователното обезщетение – 478,37 лева, с
включени ликвидационни разноски. Претендират се разноските по делото.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът Столична община оспорва
иска по основание и размер. Оспорва механизма на ПТП и причинната връзка
между настъпилата щета и дупката на пътя. Оспорва се уведомлението –
претенция, приложено като документ към исковата молба с възражението, че
в него липса визуализация на неравността на пътното платно в схемата за
ПТП към уведомлението. Посочва се, че протоколът за ПТП бил съставен два
часа по-късно след настъпване на инцидента от лице, което не е бил свидетел,
като протоколът бил формално оформен, без свидетели съобразно
изискванията на чл. 2, ал. 2 от Наредбата за документите и реда за
съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране
между Министерството на вътрешните работи, Комисия за финансов надзор и
Информационния център към гаранционния фонд. Липсвали доказателства за
скоростта на движение на автомобила към момента на ПТП и дали
увредените части по автомобила били в изрядно състояние преди инцидента.
Оспорва се наличието на покрит застрахователен риск, като се твърди, че
застрахователното обезщетение било изплатено в нарушение на
застрахователния договор, доколкото нямало данни за направен тест за
употреба на наркотици или друго упойващо вещество на водача. Ответникът
подчертава, че е положил дължимата грижа за процесния пътен участък, във
връзка с което с писмо с изх. № СОА21-ТД26-4805/22.04.2021 г. на
„Хидрострой“ АД е възложено извършване на аварийни ремонтни дейности
съгласно чл. 1, т. 2 от Договор № СОА19-ДГ55-382.11.06.2019 г. Твърди се, че
на посочената дата дружеството - изпълнител е извършвало ремонтни
дейности в посочения участък, но не е поставило надлежна сигнализация,
както и не е обезопасило и подсигурило ремонтирания пътен участък,
вследствие на което са настъпили процесните вреди. Ответникът прави
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат поради
несъобразяване от страна на водача с пътната обстановка. Ответната страна
признава настъпилото плащане на сумата за обезщетение, но оспорва
дължимостта . Моли съда да отхвърли иска като неоснователен. При
условията на евентуалност ответникът прави искане за намаляване на
претендираното обезщетение вследствие на съпричиняване. Направено е
възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, претендиран от ищеца.
2
Третото лице – помагач „ХИДРОСТРОЙ“ АД не е взело становище.
В открито съдебно заседание, в което е даден ход на устните състезания,
страните са били редовно призовани, като само ищецът и ответникът са били
представлявани. На етап ход по същество процесуалните им представители
накратко са преповторили исканията си, направени до момента както по
същество на спора, така и във връзка с присъждането на разноски.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните
и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
По делото е представена застрахователна полица „Каско” на МПС №
1012010004351, подписана от ищеца – застраховател и застрахования.
Предвид това съдът счита, че е доказано наличието на валидна облигационна
връзка във връзка със застрахователното покритие на автомобила към
процесния инцидент, доколкото в полицата е вписано, че същата касае
автомобила с процесния регистрационен номер и е с период на покритие
31.08.2020 г. до 30.08.2021 г.
От представените към исковата молба писмени доказателства –
протокол за ПТП, уведомление-претенция, и събраните гласни доказателства
чрез разпит на водача, управлявал процесния автомобил в момента на ПТП –
свидетелят И. Н. В., се установява, че на 21.05.2021 г. вечерта автомобил с
марка „БМВ”, модел „430Д”, с рег. № СВ7979МХ, се е движил в гр. София,
жк. Дружба, по ул. „Тирана”. В района срещу бл. 121, при липса на
обозначение по пътя, автомобилът попада в дупка на пътното платно от
изрязан асфалт.
Съдът се довери на разказа на свидетеля предвид последователността,
логичността и подробността в изложението. Обстоятелството, че свидетелят
не си спомня всички детайли около инцидента следва да се обясни с
изминалия период от време и естествената загуба на ясен спомен. Свидетелят
непротиворечиво посочва, че инцидентът е бил причинен посредством
попадане в дупка на пътното платно, образувана от изрязан асфалт и при
липса на сигнализация за дупката. Свидетелят уточнява, че видимостта е била
трудна предвид настъпването на инцидента в тъмната част от денонощието и
цвета на дупката с оглед контраста с останалата част от платното. Съдът не
констатира основания за съмнение в достоверността на разказаното от
3
свидетеля, предвид кореспондирането на разказа му с останалата част от
събрания доказателствен материал.
От представените към отговора на исковата молба писмени
доказателства се установява, че към момента на процесния случай е
осъществявана ремонтна дейност на ул. „Тирана“, където се е случил
инцидентът.
От приложените към исковата молба писмени доказателства – опис на
претенция, доклад по щета, калкулация по претенция, се установява, че след
попадане на автомобила в неравността на пътя са настъпили увреждания по
него – по лява гума и джанта, за което е била заведена щета при ищцовото
дружество.
По делото е обявено за безспорно, че застрахователното обезщетение в
размер на 453,37 лева е било изплатено от ищеца на увредения – застрахован.
Съдът изцяло кредитира заключението по назначената съдебно
автотехническа експертиза, като изготвено от вещо лице – експерт в
съответната област със специални знания и след запознаване с данните по
делото. Вещото лице е посочило, че видно от материалите по делото щетите
по моторното превозно средство се намират в пряка причинно-следствена
връзка с настъпилото произшествие. Вещото лице е посочило, че сумата за
възстановяване на щетите по увредената гума и джанта възлиза на 503,99
лева.
По делото е представена регресна покана от ищеца до ответника с изх.
№ 002-1320/10.09.2021 г. и отговор с изх. № СОА21-ТД26-10797-[1] от
ответника за отказ да се изплащане на исковата сума поради необоснованост
и недоказаност на претенцията.
С оглед приетите фактически положения районният съд достигна до
следните изводи от правна страна:
Съдът е бил сезиран с обективно кумулативно съединени искове с
правна квалификация по 410, ал. 1 от КЗ, вр. чл. 49 от ЗЗД. Пред
първоинстанционния съд ищцовото дружество успешно е доказало наличието
на всички предпоставки за основателност на претенцията си по заплащане на
регресно вземане, а именно: 1. наличието на валиден договор за имуществено
застраховане между увреденото лице и застрахователното дружество (ищец);
2. заплащане на застрахователното обезщетение от страна на дружеството-
4
ищец; 3. предпоставките по чл. 49, вр. чл. 45 от ЗЗД; 4. плащане от страна на
ищеца. Съгласно чл. 410 от КЗ с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу
причинителя на вредата до размера на платеното обезщетение и обичайните
разноски, направени за неговото определяне.
По делото успешно се доказа, че пътнотранспортното произшествие е
реализирано на улица „Тирана” в гр. София, което е общински път, за чиято
поддръжката отговорни са служители при ответника. Несъстоятелни са
доводите за липсата на индивидуалнизация или доказателства в насока за
точното място на инцидента. Бланкетно се явява и възражението касателно
протокола за ПТП, доколкото всички писмени доказателства, вкл. и
протокола, и гласни доказателства еднозначно посочват локацията на ПТП-
то. Протоколът е съставен на 22.05.2021 г. в 00.00 часа, като се излагат
твърдения за настъпило ПТП два часа преди това, а именно – на 21.05.2021
около 22,00 часа. Съдът не счита, че са налице основания за съмнение в
отразеното в него, доколкото от събраните гласни доказателства се
установява, че водачът се е обадил на телефон „112“ и е бил изпратен екип на
КАТ.
Съгласно чл. 167, ал. 1 и ал. 2, т. 1 ЗДвП, службите за контрол,
определени от кметовете на общините, контролират в населените места
изправността на състоянието на пътната настилка, пътните съоръжения и
пътната маркировка, като администрацията сигнализира незабавно за
препятствията и ги отстранява във възможно най-кратък срок. Следователно,
по силата на ЗДвП на Столична община е вменено задължение да стопанисва
и поддържа улиците в гр. София, което включва и недопускането, съответно
отстраняването на неизправности и неравности по тях. Общината изпълнява
тези дейности чрез служителите си или други лица, на които е възложила
изпълнението на посочените задължения, като носи обективна гаранционно -
обезпечителна отговорност при действията/бездействията на лицата,
натоварени с извършването на възложената работа по поддръжката на
улиците на територията на съответното населено място.
Предвид посоченото, наличието на дупка, причинена от изрязан асфалт,
явяваща се причината за реализираното ПТП, е резултат именно от
действието, респ. бездействието на длъжностните лица, на които Столична
5
община е възложила изпълнението на вменените задължения по поддръжка
изправността на пътя и ремонт, вкл. и друга фирма, на която са възложени
тези задачи.
Съдът счита за неоснователно възражението за съпричиняване. По
делото не са били ангажирани доказателства, че водачът на автомобила е
допринесъл за настъпване на процесното ПТП, като не е съобразил
поведението си с пътната обстановка. По делото не се установява
субективната или обективната възможност на водача да възприеме дупката
преди попадането в нея. Напротив, в показанията на свидетеля дори се
посочва, че инцидентът е настъпил в тъмната част от денонощието, което
предполага намалена видимост. Вещото лице при разпита изрично е
посочило, че с оглед вредите МПС-то е било управлявано със скорост около
40км/ч и тази скорост ударът е непредотвратим.
В този смисъл по делото не са ангажирани доказателства от ответника в
насока доказване на възраженията му управление на автомобила с
неразрешена скорост, от водач, употребил алкохол, наркотици или упойващи
вещества.
От представените по делото писмени доказателства касателно описа на
уврежданията, калкулацията на щетата и експертните изводи на вещото лице
успешно се установява, че претенцията по чл. 410, ал. 1 от КЗ е основателна
както по основание, така и по размер. Вещото лице подробно и обосновано е
посочило, че уврежданията по автомобила са в причинно-следствена връзка с
ПТП-то. По делото не се спори за заплащането на обезщетението на
застрахования от застрахователя-ищец. Ищецът претендира сумата в размер
на 453,37 лева, а по делото са събрани доказателства, че стойността за
възстановяване на щетите по средно-пазарни цени е в размер на 503,99 лева.
Доколкото законодателят в разпоредбата на чл. 410, ал. 1 от КЗ е предвидил,
че се дължат и обичайните разноски, следва да се присъдят и претендираните
ликвидационни разноски в размер на 25,00 лева.
Основателна се явява и претенцията за законна лихва, доколкото
същата се явява последица от предявения и уважен иск.
При този изход от спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на
ищцовата страна се дължат разноски. Предвид фактическата и правна
сложност на делото, еднотипността на делата от този вид, положените
6
процесуални усилия от страните чрез пълномощниците им, съдът счита,
следва да се определи юрисконсултско възнаграждение на всяка от страните в
минимален размер от 100,00 лева. В полза на ищеца следва да се присъдят
разноски в размер на 580,00 лева – за държавна такса, юрисконсултско
възнаграждение за исковото производство, депозит за вещо лице и разпит на
свидетел.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Столична община, с Код по Булстат .............., със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Московска” № 33, да заплати на
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „АСЕТ
ИНШУРЪНС"“ АД, ЕИК ............, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Шар планина“ № 35, по предявения иск с правно основание по чл.
410, ал. 1 от КЗ, вр. чл. 49 от ЗЗД сумата в размер на 478,37 лева – главница,
представляваща сбор от ликвидационни разноски в размер на 25,00 лева и
заплатено от ищеца застрахователно обезщетение в размер на 453,37 лева по
застраховка „Каско“ по щета № 10021002728, във връзка с реализирано на
21.05.2021 г. в гр. София, жк. Дружба, на ул. „Тирана“ срещу бл. 121 пътно-
транспортно произшествие чрез попадане в необезопасена и несигнализирана
дупка от изрязан асфалт, вследствие на което на застрахования при ищеца лек
автомобил марка „БМВ“, модел „430Д“, с рег. № СВ7979МХ, били нанесени
имуществени вреди - увредени лява гума и джанта, ведно със законната лихва
от подаване на исковата молба– 31.05.2022 г., до окончателното изплащане
на сумата.
ОСЪЖДА Столична община, с Код по Булстат .............., със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Московска” № 33, да заплати на
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „АСЕТ
ИНШУРЪНС"“ АД, ЕИК ............, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Шар планина“ № 35, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата в
размер на 580,00 лева, представляваща сторени разноски за държавна такса,
юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното исково
производство, депозит за вещо лице и разпит на свидетел.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач
„ХИДРОСТРОЙ“ АД.
7
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8