Решение по дело №1315/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 145, ал. 1 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба от „Златни пясъци“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. ******, район „*******“, КК „*******“ и „Паркстрой – Златни пясъци“ ООД, ЕИК: *********, гр. ******, район „******“, КК „******“, административна сграда **** срещу Решение № 200/ 29.05.2023 г. на Главния архитект на Община Варна, с което е отказано издаване разрешение за поставяне на преместваеми обекти на територията на КК „Златни пясъци“, на основание чл. 13, ал. 3 ЗУЧК, въз основа на одобрени по реда на същия закон от Министъра на туризма схеми за временни съоръжения, съгласно чл. 56 от ЗУТ и чл. 7, ал. 2 от Специфичните правила и норми за устройство и застрояване на КК „Златни пясъци“, по заявление № АУ027955ВН/ 23.03.2022 г.

Жалбоподателите навеждат доводи за нищожност на оспорения административен акт, като се позовават на противоречието му с влязло в сила съдебно решение. Твърди се, че недопустимо от страна на административния орган не е съобразено постановеното от съдебните състави. Отправят искане за обявяване нищожността на оспорения административен акт. Претендират се и разноски.

Ответникът по жалбата – Главен архитект на Община Варна, чрез процесуален представител, в съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на жалбата. Релевират се доводи за нищожност на оспорения акт, но не на релевираните от оспорващите доводи, а поради издаването му от некомпетентен орган.

Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства - по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, приема за установено следното от фактическа страна:

С Решение № 153 от 24.02.2012 год. на Министерски съвет на РБ е одобрен списък на курортите в Република България и са определени техните граници, съгласно приложението.

Видно от приложения на л. 61 – 64 списък на курортите в Република България и техните граници, КК „Златни пясъци“ фигурира в графата „Климатични морски курорти с национално значение“ (т. 7).

Административното производство е образувано въз основа на заявление вх. № АУ027955ВН/ 23.03.2022г. от „Златни пясъци“ АД и „Паркстрой – Златни пясъци“ ООД до Главния архитект на Община Варна за издаване на разрешение за поставяне на преместваеми обекти, на основание чл. 13, ал. 3 от Закона за устройство на черноморското крайбрежие, въз основа на одобрени от министъра на туризма схеми, както следва: 1. Схема 7, 8, 9 и 10 с разположени 78 броя преместваеми обекти с обща площ от 254 кв.м. в УПИ ******, кв. ** по ПРЗ на к.к. „******“; 2. Схема 8 с разположени 40 броя преместваеми обекти с обща площ от 80 кв.м. в УПИ **, кв. ** по ПРЗ на к.к. „******“; 3. Схема 9 с разположен 1 брой преместваем обект с от 20 кв.м. в УПИ ******, кв. ** по ПРЗ на к.к. „******“. В заявлението е обективирано искане разрешението за поставяне да бъде издадено за срок от 10 години, на основание чл. 62 т. 5 от Наредбата за условията и реда за поставяне на преместваеми обекти по смисъла на чл. 56 ал. 1 от ЗУТ на община Варна, приета от Общински съвет Варна.

В подкрепа на искането са представени одобрените от министъра на туризма схеми, НА № * том * дело * вх. рег. № ****** г. и АДС № 1216/ 11.06.1998г., скици на поземлените имоти, в които ще бъдат разположени преместваемите обекти, обяснителна записка, становище на ГД „ПБЗН“.

С писмо рег. № АУ027955ВН_001ВН/ 13.04.2022 г. заявителите са уведомени, че съгласно решение на ЕСУТ от Протокол № 11/ 15.03.2022г. исканата административна услуга за издаване на разрешения за поставяне не може да бъде извършена.

За да постанови този резултат е прието от административния орган, че схемите и проектната документация не отговарят на изискванията на Наредба № Із-1971 от 29.10.2009 г. за строително - технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар и Наредбата за условията и реда за поставяне на преместваеми обекти по смисъла на чл. 56 ал. 1 от ЗУТ, приета от Общински съвет Варна.

С Решение № 1076/ 01.08.2023 г., постановено по адм. дело № 1120 по описа на АдмС – Варна за 2022 г., е отменен отказът на Главния архитект на община Варна, обективиран в писмо № АУ027955ВН_001ВН/ 13.04.2022 г., за издаване на разрешения за поставяне, съгласно одобрени по чл. 13, ал. 3 от Закона за устройство на Черноморското крайбрежие от министъра на туризма схеми, а преписката е върната на Главния архитект на община Варна за произнасяне съобразно указанията на съда по прилагането на закона.

С Решение № 2700/ 14.03.2023 г., постановено по адм. дело № 9753/ 2022 г. на Върховния административен съд, е оставено в сила решението по адм. дело № 1120/ 2022 г. по описа на АдмС – Варна.

С оспорения в настоящото производство акт е отказано издаване на разрешение за поставяне на преместваеми обекти, съгласно одобрени по чл. 13, ал. 3 от ЗУЧК от министъра на туризма „Схеми на съоръжения, съгласно чл. 56 от ЗУТ, чл. 7, ал. 2 от Специфичните правила и норми за устройство и застрояване на к. к. „Златни пясъци“, гр. Варна“, по заявление с вх. № АУ027955ВН/ 23.03.2022 г. от представляващите „Златни пясъци“ АД и „Паркстрой – Златни пясъци“ ООД.

За да издаде оспореното решение, е прието от административния орган, че процедурата по одобряване на схемите, както и самите схеми не отговарят на изискванията на Наредбата за условията и реда за поставяне на преместваеми обекти по смисъла на чл. 56, ал. 1 от ЗУТ, приета от Общински съвет Варна № 542 – 8 (14)/ 04.03.2021 г. Посочено е, че не е изяснен въпроса досежно срока на валидност на одобрените от министъра на туризма схеми, а също и че последните не съдържат архитектурно – художествена и инженерно – техническа част, или конструктивно становище, обосноваващо временното закрепване на преместваемия обект върху терена. В коментираните схеми липсва и отразен подземен кадастър, което препятства възможността за преценка на изискването за недопускане поставяне на преместваеми обекти върху съоръжения на инженерната инфраструктура или сервитутната им зона. Решението е обосновано с констатации в резултат от проверки от РДНСК относно поставяне на преместваеми обекти в КК „Златни пясъци“ в отклонение с одобрените от министъра на туризма схеми.

Така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Жалбата е депозирана в срока по чл. 149 АПК, от легитимирани субекти – адресати на оспорения административен акт и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна, по следните съображения:

Съгласно чл. 168 АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК. Съдът следва да осъществи проверка издаден ли е същият от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправните предпоставки за издаването му и съобразен ли е с целта на закона.

Оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган. Съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 3 от ЗУЧК поставянето на преместваеми обекти и съоръжения на територията на морските плажове, в т.ч. ползваната допълнителна търговска площ по чл. 10, ал. 8, и на територията на националните курорти се разрешава от главния архитект на общината въз основа на схема, одобрена от министъра на туризма. Срокът за произнасяне на Главния архитект е 30 - дневен, считано от постъпване на искането - чл. 13, ал. 8 ЗУЧК.

Видно от приложения по делото одобрен от МС списък, КК „Златни пясъци“ е курорт с национално значение, поради което и с оглед правилото на чл. 13, ал. 3 ЗУЧК, компетентен да издаде разрешението за поставяне на преместваемите обекти на територията на този курортен комплекс е Главният архитект на община Варна.

По изложените съображения, налага се извода, че оспореното решение е издадено от териториално и материално компетентен орган, а релевираното възражение от ответника в тази насока, е неоснователно.

В съответствие с общите правила на чл. 59, ал. 2 от АПК, оспореното решение е издадено в писмена форма и съдържа всички изискуеми реквизити - фактически и правни основания за издаването му, разпоредителна част, посочена е и възможността за обжалването му.

В административното производство по издаване на оспорения акт не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – такива, чието избягване би резултирало в различно произнасяне по същество на спорния предмет.

Видно от материалите по делото, от административния орган не са съобразени указанията, дадени от съдебния състав, разглеждащ жалбата при първия отказ на Главния архитект за издаване на разрешение за поставяне на преместваеми обекти по заявление с вх. № АУ027955ВН/ 23.03.2022 г., които ясно очертават правомощията му в производството по издаване на исканото разрешение. По този начин издаденият административен акт, с който се отказва издаване на разрешение за поставяне на преместваеми обекти, съгласно одобрени по чл. 13, ал. 3 ЗУЧК схеми, не може да се приложи законосъобразно.

Съгласно чл. 177, ал. 2 АПК актове и действия на административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда, са нищожни. В конкретния случай, при издаване на оспореното решение, от ответника не съобразени мотивите на влезлия в сила съдебен акт.

Силата на присъдено нещо, нейните обективни и субективни предели се разпростира по отношение на страните, основанието и предмета на правния спор. Ето защо, под влязъл в сила акт на съд по смисъла на чл. 177, ал. 2 АПК следва да се разбира административният акт да не противоречи на решението на съда по спорния предмет и по правните последици, обективирани в неговия диспозитив. Мотивите на влязлото в сила съдебно решение не се ползват със сила на присъдено нещо. В хипотезата, в която от административния орган не е зачетена силата на пресъдено нещо на съдебното решение, по същество касае незачитане на правните последици от постановеното съдебно решение. Именно защото зачитането на силата на пресъдено нещо позволява да се наложи действителното правно положение като критерий за законосъобразно поведение. Административен акт, издаден от административния орган, без да са съобразени дадени от съда указания по тълкуването и прилагането на закона, е материално незаконосъобразен, но не и нищожен (в този смисъл са Решение № 2104 от 27.02.2023 г. на ВАС по адм. д. № 8647/2022 г., VII о., Решение № 1581 от 14.02.2023 г. на ВАС по адм. д. № 9184/2022 г., VII о., Решение № 7394 от 5.07.2023 г. на ВАС по адм. д. № 11742/2022 г., VII о., Решение № 17026 от 12.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11003/2019 г., VI о. и др.).

В настоящата хипотеза, процесното решение, с което е отказано издаване на разрешение за поставяне на преместваеми обекти, е издадено от административния орган без да са съобразени с дадените от съда указания по тълкуването и прилагането на закона, което обуславя извод за неговата материална незаконосъобразност, т. е. налице е основание за неговата отмяна по чл. 146, т. 4 АПК.

С оглед установеното нарушение на чл. 146, т. 4 от АПК, обжалваното решение на Главния архитект на общината следва да се отмени, на основание чл. 172, ал. 2 от АПК.

Предвид отмяната на акта, на основание чл. 173, ал. 2 АПК, преписката следва да бъде върната на Главния архитект на Община Варна за ново произнасяне по заявление вх. № АУ027955ВН/ 23.03.2022 г. за издаване на разрешения за поставяне на преместваеми обекти на територията на КК „Златни пясъци“, при съобразяване с мотивите изложени от съдебния състав досежно правомощията на органа при издаване на разрешение за поставяне на преместваеми обекти по реда на чл. 13, ал. 3 ЗУЧК. При новото произнасяне следва да бъде съобразено, че разпоредбата на чл. 13, ал. 3 ЗУЧК не предвижда изискване за контрол от страна на Главния архитект на общината по отношение на одобрените от Министъра на туризма схеми, като предпоставка за издаване на разрешения за поставяне на преместваемите обекти. Наредбата за условията и реда за поставяне на преместваеми обекти на община Варна, издадена на основание чл. 56, ал. 2 ЗУТ, урежда процедурата по издаване на разрешенията за поставяне на преместваеми обекти, но не може да поставя на заявителите допълнителни условия, които не са регламентирани в специалния закон - ЗУЧК. При наличие на депозирано заявление с одобрени от Министъра на туризма схеми за разполагане на преместваемите обекти, компетентният административен орган следва да издаде исканите разрешения. Главният архитект на съответната община разрешава или отказва издаването на разрешението по ал. 3 в 30-дневен срок от постъпване на искането - чл. 13, ал. 8 ЗУЧК.

На основание чл. 174 АПК следва да предостави на ответника 30-дневен срок, считано от влизане в сила на решението, за произнасяне по заявление вх. № АУ027955ВН/ 23.03.2022 г. при съобразяване на указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени с настоящето решение.

С оглед изхода на спора, в полза на „Златни пясъци“ АД следва да бъде присъдена сумата от 1250 лв., представляваща сторени за водене на производството разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение, на основание чл. 143, ал. 1 АПК.

С оглед изхода на спора, в полза на „Паркстрой - Златни пясъци“ ООД следва да бъде присъдена сумата от 1200 лв., представляваща сторени за водене на производството разноски за адвокатско възнаграждение, на основание чл. 143, ал. 1 АПК.

Воден от гореизложеното, на основание чл. 173, ал. 1 и 2 АПК, вр. с чл. 174 АПК, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба „Златни пясъци“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. ******, район „******“, КК „******“ АД и „Паркстрой - Златни пясъци“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. ******, район „******“, КК „******“ АД, Решение № 200/ 29.05.2023 г., издадено от Главен архитект на Община Варна, с което е отказано издаване на разрешение за поставяне на преместваеми обекти, съгласно одобрени по чл. 13, ал. 3 от ЗУЧК от министъра на туризма „Схеми на временните съоръжения, съгласно чл. 56 от ЗУТ, чл. 7, ал. 2 от Специфичните правила и норми за устройство и застрояване на к. к. „Златни пясъци“, гр. Варна“, по заявление с вх. № АУ027955ВН/ 23.03.2022 г. от представляващите „Златни пясъци“ АД и „Паркстрой – Златни пясъци“.

ВРЪЩА преписката на Главния архитект на Община Варна за ново произнасяне по заявление вх. № АУ027955ВН/ 23.03.2022 г. за издаване на разрешения за поставяне на преместваеми обекти на територията на КК „Златни пясъци“, при съобразяване с мотивите, изложени в решението, 30-дневен срок, считано от датата на влизане в сила на настоящия съдебен акт.

ОСЪЖДА Главен архитект на Община Варна да заплати на „Златни пясъци“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. ******, район „******“, КК „******“ сумата от 1250.00 (хиляда и двеста и петдесет) лева, представляващи сторени за водене на производството разноски, на основание чл. 143, ал. 1 АПК.

ОСЪЖДА Главен архитект на Община Варна да заплати на „Паркстрой - Златни пясъци“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. ******, район „******“, КК „******“ сумата от 1200.00 (хиляда и двеста) лева, представляващи сторени за водене на производството разноски, на основание чл. 143, ал. 1 АПК.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд, в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.

	Съдия: