Р Е Ш Е Н И Е
Номер 444 28.04.2023 година град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
- БУРГАС, І– ви състав, в открито
заседание на двадесет и девети март две хиляди двадесет и трета година,
в състав:
Съдия: Димитър Гальов
Секретар: Десислава
Фотева
като разгледа докладваното
от съдията адм. дело № 2142 по описа за 2022 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на
чл.145 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.211
от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР).
Жалбоподателят И.И.П.,
държавен служител, старши полицай в група 01 на сектор 01 „Патрулно-постова
дейност и масови мероприятия“ на Зонално жандармерийско жандармерийско
управление /ЗЖУ/-Бургас към дирекция „Жандармерия“ при ГДЖСОБТ, със съдебен адрес:***, оспорил Заповед № 484з- 3859/01.12.2022г.,
издадена от главен комисар Т.Г.– Директор на Гл. дирекция „Жандармерия,
специални операции и борба с тероризма” /ГД“ЖСОБТ“/ в МВР.
С оспорената
заповед, на основание чл.194, ал.2, т.1, вр. с чл.204, т.3 от ЗМВР на
жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“ за срок от 3 месеца.
В жалбата се
твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразен административен акт. Сочи се,
че независимо от дадените противоречиви сведения от страна на служителите Г.Ан.
и К.К. от една страна и тези, които са представени от други колеги на
жалбоподателя /И.Д. и В.П./, както е неговите обяснения в хода на дисциплинарното
производство, дисциплинарнонаказващият орган е приел извършването на нарушение.
Оспорва се констатацията, че жалбоподателят е извършил служебните си задължения
небрежно, респективно, че не е изпълнил „в пълен обем“ вменените му задължения
по Инструкция № 8121з-929 от 02.12.2014г. за патрулно-постовата дейност, като
не е вписал в Раздел „Информационно обезпечаване/Разпоредени задачи“ от
информационна карта с № 788484 за дейността на наряда, получената от ОДЧ на
ГПУ-Малко Търново информация относно спиране и проверка на л.а. „Форд“, с рег.№
РАА-060. Сочи се, че тази информация е получена от жалбоподателя по личния му
телефон като оперативна информация, а не е поставена задача за изпълнение в
ефир по „ТЕТRА“.
Изтъква се, че инспектор Ж.Желязков провел инструктажа на наряда не е поставил
такава задача за изпълнение, което е потвърдено и от посоченият ръководител.
Заявява, че е изготвил информационната карта за дейността на наряда и доклад за
проверени лица и превозни средства, съгласно разпоредбите на инструкцията за
ППД. Изтъква се, че не би могло в Приложение № 7 и в информационната карта да
бъде вписан автомобил, който не е бил проверяван, нито да се описва получена
оперативна информация като възложена задача, защото такава задача не е била поставена
по надлежния ред. На следващо място се заявява, че за първи път в заповедта за
налагане на наказание е въведено твърдение, че в информационната карта в раздел
„Информационно обезпечаване/Разпоредени
задачи“ е следвало да се запишат „разпоредени
задачи и предадената на наряда
информация“ Такова изискване не е въведено от чл.33 на инструкцията от
02.12.2014г. за ППД, нито в утдвърдения към нея образец № 5, където се вписват
съставени протоколи за предупреждение, издадени писмени разпореждания, участие
в разкриване и разследване на престъпления, проверки в помещения, оказани
съдействия, задържани лица, принудително доведени лица, запазени
местопроизшествия, запазени ПТП-леки, запазени ПТП-тежки, проверки за
установяване на самоличност, административно-наказателна дейност, участие в
СПО, охранявани масови мероприятия, проверки на превозни средства и на вещите,
превозвани в него и изготвени протоколи, установени вещи и ППС, предмети или
обект на престъпление, установени незаконно пребиваващи чужденци. По-нататък,
жалбоподателят счита, че при произнасянето на ответния орган не е взето предвид
цялостното му поведение по време на служба, като видно от данните в кадровата
справка е награждаван 11 пъти, но няма наложени наказания. Самият орган
посочва, че отклонението от изискванията е незначително, което предполага
наличие на маловажност. В противоречия с тези констатации, наказващият орган
наложил второто по тежест наказание, вместо най-лекото- „мъмрене“, каквото
следва да се наложи при маловажни случаи на дисциплинарни нарушения. По
същество, изложените аргументи, обосновават теза за издаване на заповедта при
съществени процесуални нарушения, несъответствие с материалния закон и неговите
цели и се иска нейната отмяна.
В открито съдебно
заседание жалбоподателят се явява лично и с упълномощен представител- адвокат Д.Р.
от БАК, като поддържат жалбата и се пледира за нейното уважаване. Претендират
се и направените по делото разноски.
Ответникът– Директор на Главна дирекция „Жандармерия, специални операции
и борба с тероризма” /ГД“ЖСОБТ“/ в МВР, редовно уведомен, не изпраща
представител. Представя пълната административна преписка свързана с оспорената
заповед. В писмен отговор, чрез пълномощник- служител с юридическа
правоспособност, се изразява становище за неоснователност на жалбата и се иска
да бъде отхвърлена изцяло. Заявява се, че жалбоподателят не е изпълнил свое
задължение да впише информацията за спрян и проверен автомобил с описаните
марка и рег. номер, каквато служителят получил от ОДЧ на ГПУ Малко Търново,
според негови твърдения, изложени в сведение от 14.09.2022г. и обяснение от
21.11.2022г. по този начин с поведението си мл.инсп. П. не изпълнил в пълен
обем разпоредбата на чл.35, ал.1, т.2 от Инструкция № 8121з-929 от
02.12.2014г., което се явява нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.194, ал.2, т.1 от ЗМВР
/неизпълнение на разпоредбите на Закона за МВР и подзаконовите актове,
съставомерно по чл.199, ал.1, т.3, предл.1-во „небрежност в служебната
дейност“, за което се предвижда наказание „писмено предупреждение“. Оспорват се
доводите на жалбоподателя, че заповедта е неясна и се заявява, че по време на
дисциплинарното производство са съблюдавани всички процесуални права на
подведеното под отговорност лице, като са преценени всички относими към
производството факти и обстоятелства, включително относно направеният извод, че
случаят не е маловажен, поради което законосъобразно и изцяло в съответствие с
приложимите законови разпоредби на служителя е наложено конкретното
дисциплинарно наказание. Сочи се, че същото е съответно на тежестта на
извършеното нарушение, т.е. е справедливо и е в унисон със законовите цели.
Иска се отхвърляне на жалбата и присъждане на юрисконсултско възнаграждение,
съответстващо на правната и фактическа сложност на делото, в полза на ответната
страна. В условието на евентуалност, прави се възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, платено на пълномощника на жалбоподателя, ако
същият надвишава указаното в чл.8, ал.2, т.3 от Наредба № 1 от 2004г. за
минималните адвокатски възнаграждения.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД-БУРГАС, в настоящият състав, като съобрази доводите и становищата на
страните, събраните по делото доказателства, въз основа разпоредбите на закона,
прие за установено следното от фактическа и правна страна:
Видно от вписване върху процесната заповед (заверен
препис на л.11 от делото), същата е
връчена на жалбоподателя лично, срещу подпис, на 01.12.2022г. Заповедта е
оспорена на 08.12.2022г. (видно от положеният
четвърти печат при входиране), поради което жалбата е подадена в срока по
чл.149, ал.1 АПК, от лице, което е адресат на административния акт, който
подлежи на обжалване пред настоящият съд, съответно лицето има правен интерес
от оспорването по смисъла на чл.147, ал.1 от АПК, тъй като актът е
неблагоприятен за него. Следователно,
налице са всички кумулативно изискуеми предпоставки за ДОПУСТИМОСТ на
оспорването.
При разглеждане на оспорването по същество, съдът
съобрази следното:
Относно установените по делото факти:
Не се спори между
страните, а и от доказателствата по делото се установява, че жалбоподателят П.
към момента на издаване на процесната обжалвана заповед е държавен служител и
заема длъжността младши инспектор -
старши полицай в група 01 на сектор 01 „Патрулно-постова дейност и масови
мероприятия“ на Зонално жандармерийско жандармерийско управление /ЗЖУ/-Бургас
към дирекция „Жандармерия“ при ГДЖСОБТ .
Фактическият
състав на вмененото на жалбоподателя деяние се изразява в това, че в качеството
си на „старши на наряда, изпълняващ задълженията си на КПП „Босна“, за времето
от 19 часа на 24.08.2022г. до 07 часа на 25.08.2022г. не е отразил получената
информация /посочена в сведение № 6811р-10876 от 14.09.2022г. и обяснение с №
6811р-14134 от 21.11.2022г. от ОДЧ на ГПУ-Малко Търново за спиране на автомобил
марка „Форд“, с рег.№ РАА-060 в Информационната карта на наряда, както и в
изготвената докладна записка от дейността на наряда на „КПП Босна“.
При издаване на
заповедта, ответникът се позовава на чл.33 от Инструкция № 8121з-929 от
02.12.2014г., според която норма резултатите от работата на нарядите,
изпълняващи ППД се отчитат за всяка смяна, като формите на отчетност на ППД са:
1. Информационна
карта за дейността на наряда /образец Приложение № 5/ и
2. Доклад за
проверени лица и превозни средства /образец Приложение № 7/.
Съгласно
разпоредбата на чл.35, ал.1, т.2 от посочената инструкция, старшият на наряда
изготвя информационна карта за дейността на съответния наряд и доклад за
проверени лица и превозни средства. Ответният орган се позовава на съдържанието
на Приложение № 5, според което в раздел „Информационно
обезпечаване/Разпоредени задачи“ следва да се запишат указаните задачи и
предадената на наряда информация.
Описаното в
оспорената заповед деяние се изразява в бездействие,
като конкретно съставлява непосочване на информация относно спиране и проверка
на лек автомобил. Описани са сведение № 6811р-10876 от 14.09.2022г. и обяснение
с № 6811р-14134 от 21.11.2022г., изготвени от наказаният служител.
Не се спори по делото,
че информация за цитираният автомобил действително е подадена от страна на ГПУ
Малко Търново до наряда, чийто старши служител е именно жалбоподателят, като е
получена по неговия телефон при разговор с дежурната част на ГПУ.
Спорни са тезите
на страните дали неописването на тази информация в цитираните служебни
документи съставлява нарушение, респективно дали е виновно извършено от страна
на старшия на наряда, който несъмнено има отговорност да изготви описаните
служебни документи след приключване на смяната.
Последователна е
позицията на жалбоподателя, че не би могло в цитираните документи по образец да
се вписват данни за този автомобил по две причини. На първо място, сочи се, че
в Приложение № 7 не може да се впише автомобил, който не е бил проверяван, а на
следващо място, получената информация за процесното МПС е предадена като
оперативна информация, а не като задача поставена по изискуемия ред.
Видно от
приложената по делото по делото информационна карта, съставляваща изискуемото
приложение по образец, което се попълва съгласно чл.33 от инструкцията, в
раздел „Информационно
обезпечаване/разпоредени задачи“ /л.88 от делото/ относно конкретната смяна
на наряда, ръководен от служителя П. за времето от 19 часа на 24.08.2022г. до
07 часа на 25.08.2022г. е описано именно конкретната задача относно „проверка
на лица и МПС-та преминали незаконно границата на Република България.“
При тези констатации, съдът не споделя тезата на ответния орган, че в този
раздел на документа не е записана поставената задача на наряда, ръководен от
жалбоподателя. При положение, че от естеството на получената информация става
ясно, че цитираният автомобил е посочен от оперативната дежурна част на ГПУ
именно като автомобил, който би могъл да превозва лица, преминали нелегално
границата на държавата, не може да се приеме, че задачата не е посочена в
рубриката. Това е така, защото текстът ясно
описва естеството на задачата- проверка на лица и МПС, с оглед установяване на
лица, преминали нелегално държавната граница. По начинът, по който е формулиран
текста на бланковия образец и предвид изричното указание в края на формуляра „в
информационната карта не се попълват лични данни на лица“ се обосновава
извода, че следва да се опише само естеството на поставената задача, а не конкретни
детайли за лицата и автомобилите, още повече, че изрично е указано да не се
попълват лични данни. В подкрепа на този извод е и съдържанието на другият
раздел упоменат в оспорената заповед, на който се позовава
дисциплинарнонаказващият орган, а именно Приложение № 7 към чл.33 от
инструкцията, който по съществото си съставлява Доклад за проверени лица и превозни средства /л.89 от делото/.
Именно в този документ следва да се посочат конкретните данни за проверени лица
и автомобили. Ако се приеме тезата на ответната страна, че такава детайлност следва
да е налице и в информационната карта означава да изисква попълване на едно и
също съдържание на двата образеца, което противоречи на формалната логика, а и
би довело само до излишно натоварване на изискванията към служебния
документооборот, в който ясно се сочи коя част какво следва да съдържа.
Колкото до факта,
че в процесният и приложен към преписката доклад за проверени лица и превозни
средства действително не се съдържа описание на въпросния автомобил и неговият
регистрационен номер, следва да се отбележи, че както последователно е описвал
жалбоподателя във възражението си в хода на дисциплинарното производство, а и в
оспорването пред съда, документът описан като Приложение № 7 следва да
съдържа само и единствено данните на действително проверените обекти и субекти,
каквито са превозните средства и лицата в тях. Никакъв друг извод не може да се
обоснове от съдържанието на бланковия документ с това заглавие, посочен като
Приложение № 7, поради факта, че ясно се упоменава какво изисква неговото
съдържание. Не се твърди от страна на ответника, нито се установяват
доказателства от преписката, че подобна проверка на превозното средство физически
е била осъществена по време на смяната на наряда, ръководен от жалбоподателя,
поради което не би могло да се изисква вписването на подобни данни в цитираните
документи.
Понятието „ПРОВЕРЕНИ“
лица и превозни средства, означава, че в този удостоверителен документ се
описват само реално /фактически/ проверените превозни средства и лицата,
намиращи се в тях, а не такива, които потенциално биха могли да бъдат
проверени, например по получена служебна информация. Отново следва да се обърне
внимание на неговото съдържание, според което освен посочване на
индивидуализиращите данни за рег. номер, марка, модел, цвят и номер на рама на
превозното средство се описва и име, презиме, фамилия, ЕГН, съответно дата на
раждане на лицата в него, а в графата „забележка“, според указанията в края на
бланковия образец следва да се посочи дали лицето е „водач, пътник, извършител или потърпевш“, а в края на информацията,
която следва да се опише за всеки конкретен случай се записва и взетото
отношение, т.е. естеството на проверката. В този смисъл, документът не би могъл
да съдържа данни за евентуално потенциално проверявани лица и превозни
средства, защото подобно разбиране не намира опора в указаните реквизити от
съдържанието на представеният по делото документ. Няма обективна възможност да
се вписват данни без да е извършена самата процедура, при която биха могли да
бъдат събрани посочените данни. Следователно, вмененото нарушение на
жалбоподателя, което се изразява в бездействието му да впише тази информация в
цитираните документи е необосновано и не намира опора в изискуемото съдържание
на бланковите образци. В този смисъл, съдът намира, че жалбоподателят въобще не
е извършил деяние, което може да се окачестви като нарушение на посочените
разпоредби, а оттам да се реализира и дисциплинарната му отговорност.
При тези
констатации обсъждане на доводите за тежест на наказанието и законосъобразното
му индивидуализиране е безпредметно, защото само за извършено нарушение следва
да се налага такова наказание, а в случаят подобно нарушение не е осъществено.
В този смисъл не би могло и да се обсъжда дали е маловажно или не, респективно
неговата квалификация и дали правилно са приложени разпоредбите за неговото
индивидуализиране.
Обобщено,
заповедта е издадена от компетентен орган, в указаната от закона писмена форма
и съдържа изискуемите реквизити, като в хода на производството не са допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила, доколкото са
съблюдавани правата на подведеното под отговорност лице да даде обяснения, да
се запознае с материалите по случая, да участва в производството, както и да
бъде подпомаган от защитник, респективно са събрани необходимите доказателства
по надлежния ред. Заповедта обаче е материално незаконосъобразна и противоречи
на целите на закона, защото само за установени и доказани деяния, съставляващи
дисциплинарни нарушения могат законосъобразно да се налагат подобни наказания,
а в случаят съдът счита, че такова нарушение въобще не е извършено.
В заключение,
жалбата е ОСНОВАТЕЛНА и следва да се уважи, а заповедта е незаконосъобразна и
следва да бъде отменена изцяло.
При този изход на
спора в полза на оспорващата страна следва да се присъдят направените по делото
разноски, които включват платено адвокатско възнаграждение за един адвокат, за
което се съдържат доказателства /л.144 от делото/. Платеният хонорар възлиза на
сумата от 750 лева, изплатена на пълномощника в брой, а този размер съответства
на сумата посочена в чл.8, ал.2, т.3 от Наредба № 1 от 2004г. за минималните
адвокатски възнаграждение, поради което направеното възражение за прекомерност
е неоснователно и сумата следва да се присъди изцяло. Посочената в списъка за
разноските по делото държавна такса от 10 лева не е внасяна, доколкото по
делото такива доказателства не са налице, нито съдът е указвал да се внася
подобна такса, поради което тази сума не следва да се присъжда. Следва да бъде
осъдена Главна дирекция „ЖСОБТ“ да заплати на жалбоподателя разноски в размер
на 750 лева, тъй като съгласно чл.37, ал.2 от ЗМВР главните дирекции на
министерството са юридически лица, а издателят на заповедта оглавява тази
структура.
Мотивиран от горното, Административен
съд – Бургас, първи състав
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ изцяло Заповед № 484з-3859 от
01.12.2022г., издадена от главен комисар Т. Г. – Директор на Главна дирекция „Жандармерия,
специални операции и борба с тероризма” /ГД“ЖСОБТ“/ в МВР, с която на държавния
служител И.И.П. е наложено дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“ за срок от 3 месеца, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Жандармерия,
специални операции и борба с тероризма” /ГД“ЖСОБТ/ да заплати на И.И.П., ЕГН **********
сумата от 750 /седемстотин и петдесет/ лева- разноски по делото за настоящата
инстанция.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване,
съгласно чл.211, вр. с чл.197, ал.1, т.2 от ЗМВР.
СЪДИЯ: