Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 21.11.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-17 състав, в открито съдебно заседание на седми
октомври през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като
сложи за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 11831 по описа на съда за
2015 г., взе предвид следното:
Производството
е по реда на § 22 от ПЗР на КЗ вр. чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) и е образувано
по подадена от Б.С.Д. искова молба, с която моли ответникът „Д.з.“ АД да бъде
осъден да му заплати сумата от 40 000 лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 10.08.2015 г., ведно със
законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане.
Ищецът твърди,
че на 10.08.2015 г. претърпял ПТП, вина за което имал водачът на л.а. „Форд“,
модел „Ескорт“ с ДК № ****** Б.Г.Я., съгласно съставения констативен протокол
за ПТП с пострадали лица.
В
резултат на процесното ПТП ищецът получил счупване на лява ключица. Претърпял
оперативна интервенция за открито наместване на фрактурата с вътрешна фиксация
реконструктивна плака и винтове. Впоследствие лечението продължило в домашни
условия. Въпреки това продължавал да изпитва болки и трудности при движение на
лявата ръка, което налагало помощ от страна на близките му. Предстояло и
изваждане на поставените импланти, чрез нова оперативна интервенция. Проблемите
в здравословното състояние се отразили и на психиката му. Вследствие на
изживения шок се оплаквал от понижено настроение, нарушения на съня и на вниманието.
Водачът
на л.а. „Форд Ескорт“ имал сключена валидна към 10.08.2015 г. застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответното дружество. „Д.з.“ АД
следвало да поеме отговорността на виновния водач до размера на действителните
неимуществени вреди, поради което моли съдът да постанови решение, с което да
го осъди да му заплати обезщетение в размер на 40 000 лева.
Ответникът
оспорва исковете. Навежда доводи за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на ищеца, който се движил с превишена скорост и не контролирал
непрекъснато управляваното от него превозно средство.
Съдът, след като обсъди доводите
на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа страна:
Пътно-транспортното
произшествие е установено с констативен протокол № К-652 от 10.08.2015 г.
По
делото е приета медицинска документация и документи от досъдебното
производство, които съдът не обсъжда самостоятелно, доколкото са представени за
нуждите на допуснатата по делото комплексна медико-автотехническа експертиза.
Същата описва механизма на ПТП: при движение по ул. „Н.Г.“ в посока от бул.
„Симеоновско шосе“ към бул. „Г.М. Димитров“ и към „Студентски град“ се е движил
л.а. „Форд Ескорт“, управляван от Б.Я. със скорост около 20 км/ч в лява пътна
лента в района на товарна гара „Пионер“. При приближаване на входа на склад № 1
водачът на лекия автомобил е предприел завой наляво. В същото време в посока от
„Студентски град“ към бул. „Симеоновско шосе“ в лявата лента се е движил
мотоциклет, управляван от Б.Д. със скорост от 50 км/ч. Към момента, в който
л.а. „Форд Ескорт“ е започнал да завива наляво мотоциклетът е бил на около 30
м, водачът е реагирал за аварийно спиране, но поради движение в завой с радиус
100м мотоциклетистът е бил наклонен наляво. Настъпило е странично плъзгане на
задното колело и мотоциклетистът е паднал на лявата си страна, след което се е
ударил в предна дясна част на предната броня на автомобила с приплъзване, до
място, близо до това, на което е преместен след ПТП. Водачът на мотоциклета е
паднал на лявата си страна върху асфалта и след плъзгане се е спрял, без данни
за мястото на установяването му.
Като
причина за настъпване на ПТП се сочат субективните действия на водача на лекия
автомобил с органите за управление на автомобила. При маневра ляв завой Я. е
навлязла в пътната лента на мотоциклета, в опасната зона за спиране, поради което
мотоциклетистът не е имал обективна възможност да спре и да предотврати удара. Причина
за занасянето и падането на мотоциклетиста е предприето задействане на
спирачките от мотоциклетиста в завой. Спрямо момента на началото на завиване
наляво на автомобила мотоциклетистът не е имал обективна възможност да
предотврати удара, а спрямо моментът на навлизане на автомобила в лентата на
мотоциклетиста ударът е бил още по-непредотвратим.
Вещото
лице-травматолог е установило, че вследствие настъпилото на 10.08.2015 г. ПТП
ищецът Б.Д. е получил счупване на лява ключица в средната трета. Това наложило
оперативно лечение за открито наместване на счупването и фиксиране на
фрагментите с плаки и винтове. По време на лечението на получените увреждания Д.
е търпял болки и страдания, по-интензивни през първите две седмици след
оперативните интервенции. При извършения на 16.09.2016 г. преглед вещото лице е
установило патологична подвижност в областта на счупването – псевдоартроза.
Лечението на това патологично състояние е оперативно. Констатиран е и
оперативен белег с дължина 18 см, който вещото лице сочи, че ще остане за
постоянно. Скоростта на движение на мотоциклета не е повлияла върху тежестта на
травмата. Втора оперативна интервенция – за отстраняване на поставените метални
импланти, е била извършена осем месеца след първата, като ищецът е изпитвал
болки с по-висок интензитет две седмици след това. Възстановителният период при
този вид операции бил около един месец.
По
делото са ангажирани гласни доказателства чрез разпит на свидетел – бащата на
ищеца, който го е видял в деня на ПТП. Б. бил силно изплашен, с превързана ръка
и всяко движение му причинявало силна болка. Поради полученото счупване на
лявата ключица била поставена шина. Б. се нуждаел от помощ за хранене и лична
хигиена, поради което се преместил да живее при родителите си. В продължение на
три месеца свидетелят помагал непрекъснато на сина си в ежедневните дейности по
обслужването му и поддържане на личната му хигиена. На предложенията на баща си
за помощ ищецът реагирал остро, тъй като чувствал неудобство да бъде обслужван
като безпомощно дете. Въпреки посещенията при физиотерапевт, пълно
възстановяване на движението на ръката не се постигнало. Б. бил притеснен и от
опасността да загуби работата си като програмист.
При така установените обстоятелства съдът направи
следните правни изводи:
Предявен е
иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.), като нормата е приложима
към спорното материално правоотношение, предвид § 22 от ПЗР на КЗ, според която
част ІV на КЗ (отм.) се прилага за застрахователни договори, сключени до
влизане в сила на действащия към момента на постановяване на настоящото решение
КЗ (обн. ДВ, бр. 102/29.12.2015 г.).
В случая
предявеният иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) се основава на
сключен на 02.05.2015 г. договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите между собственика на л.а. „Форд Ескорт“ и „Д.з.“ АД, с което
застрахователят се е задължил да покрие в границите на определената в договора
застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на
трети лица имуществени и неимуществени вреди.
Съгласно
разпоредбата на чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) увреденият, спрямо който
застрахованият по застраховка „Гражданска отговорност“ е отговорен, има право
да иска обезщетението пряко от застрахователя. Отговорността на застрахователя
се изразява в заплащане на обезщетение за претърпените от увреденото лице
имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат от увреждането
и е функционално обусловена и тъждествена по обем с отговорността на
делинквента.
За да се
ангажира отговорността на застрахователя по чл. 226, ал.1 от КЗ (отм.) е
необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между прекия причинител
на вредата и застрахователя. Това обстоятелство не се оспорва от ответника,
чиито възражения са относно противоправността на деянието от страна на водача и
размера на претендираното обезщетение, а не касаят пасивната му легитимация по
предявения от Б.Д. пряк иск.
Следва да
са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД.
От
съставения по делото констативен протокол от 10.08.2015 г. се установява, че л.а.
„Форд Ескорт“ с рег. № ******, управляван от Б.Г.Я. *** с посока на движение от
бул. „Симеоновско шосе“ към ул. „Т.“ и в района на товарна гара „Пионер“ – склад
№ 1 участва в ПТП с насрещно движещия се по ул. „Н.Г.“ мотоциклет „Кавасаки ЗР
750 Ф“ с рег. № ******, управляван от Б.С.Д..
Според
заключението на авто-техническата част от комплексната експертиза причина за
настъпване на ПТП са субективните действия на водача на МПС „Форд Ескорт“, докато
за мотоциклетиста ударът е бил непредотвратим. Я. е могла и е била длъжна да
забележи насрещно движещия се мотоциклетист, да не допуска навлизане в неговата
пътна лента и най-вече, да не предприема завой наляво, при опасност да препречи
пътя на мотоциклетиста. От своя страна, Б.Д. е възприел завиващият лек
автомобил и е предприел аварийно спиране, в резултат на което се е подхлъзнал и
е паднал, като се е отделил от мотоциклета. Получената от него травма и нейната
тежест не са обусловени от скоростта, с която се е движил. Той не е имал
обективна възможност да спре и да предотврати удара, тъй като лекият автомобил
е навлязъл в лентата на мотоциклетиста в опасната му зона на спиране.
Ето защо
съдът намира, че от правна страна се доказа осъществяването на всички елементи
от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, обуславящ деликтната отговорност на
причинителя, чиято вина се предполага до доказване на противното (чл. 45, ал. 2
от ЗЗД). В настоящото производство презумпцията не беше оборена с допустимите и
относими доказателствени средства.
Размерът
на обезщетението за претърпените неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост (чл. 52 от ЗЗД).
При
определяне на неговия размер следва да се съобразят характера и тежестта на
вредите, интензитетът и продължителността на понесените болки, проявлението им
във времето, възрастта на пострадалия, прогнозите за възстановяването и др.
Установява
се от медицинската документация и от заключението на медицинската част от
комплексната експертиза, че получените от ищеца травми, чието обезщетение се претендира
в настоящото производство са причинени именно от процесното ПТП.
Д. е изпитал
интензивни болки през първите две седмици от претърпените две оперативни
интервенции. През това време, както и през едномесечния период, през който е
бил с поставена шина, животът на ищеца коренно се е променил в негативна
насока. Налагало му се е да използва чужда помощ за хигиенно-битовото си
обслужване, което неминуемо му е причинило емоционален дискомфорт. В резултат
на това Д. е реагирал остро и с противопоставяне на предложението на баща си за
съдействие в обслужването. Усещането за безпомощност и непълноценност се е
отразило и на настроението му. Всяко движение, което му причинява болка в
мястото на травмата му напомня за инцидента. Ищецът е изпитвал допълнителни
притеснения от опасността да загуби работата, която скоро е започнал.
Понастоящем при Д. са налице последици от получената травма. Освен значителният
по обем белег на мястото на операциите, който ще остане за постоянно, налице е и
патологично изменение (псевдоартроза), лечима по оперативен път.
Като
съобрази възрастта на пострадалия – 32 г. към датата на ПТП-то, тежестта на
уврежданията и последиците от тях, изпитаните болки и страдания, техния
интензитет и продължителността им, остатъчните явления и усложнения от фрактурата
на лявата ключица и необходимостта от ново оперативно лечение, съдът намира, че
претендираният размер на обезщетението от 40 000 лева е справедлив. Лимитите
на застрахователните суми за неимуществени вреди се увеличават почти ежегодно. Конкретните
икономически условия и съответните нива на застрахователно покритие към
релевантния за определяне на обезщетението момент – 10.08.2015 г., когато е
настъпило процесното ПТП, от което са произтекли вредите, са ориентир за
определяне на размера на дължимото застрахователно обезщетение, независимо от
функционално обусловената отговорност на застрахователя от отговорността на
прекия причинител на застрахователното събитие.
Ответникът е направил възражение за съпричиняване от
страна на Д.. По смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, съпричиняване е налице,
когато с поведението си пострадалият е допринесъл за вредоносния резултат, като
е създал условия или е улеснил настъпването на вредите. Приносът на пострадалия
трябва да бъде конкретно установен (решение № 169/28.02.2012 г., т. д. №
762/2010 г. на ВКС, II Т. О.), както и обстоятелството, че без приносът не би
се стигнало до уврежданията.
По категоричен начин се установи, че пострадалият не е
могъл да предотврати удара. Нито избраната от него скорост, нито падането са в
причинна връзка с тежестта на получената травма, в какъвто смисъл е
заключението на комплексната експертиза.
Ето защо обезщетението не следва да бъде намалявано.
Ответникът не доказа да е заплатил обезщетение за неимуществени вреди на ищеца,
поради което следва да бъде осъден да ги заплати в определения от съда размер –
40 000 лева.
За обезщетяването на вреди от непозволено увреждане
длъжникът е в забава от възникване на главното задължение (чл. 84, ал. 3 ЗЗД) –
момента на причиняването на вредата. От този момент той дължи обезщетение за
забавено изпълнение, което е в размер законната лихва – чл. 86, ал.1 ЗЗД. По
силата на чл. 223, ал. 2 КЗ (отм.) застрахователят заплаща обезщетение,
включително за пропуснати ползи, които представляват пряк и непосредствен
резултат от непозволено увреждане, и за лихви за забава, когато застрахованият
отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице. Отговорността му е
функционално обусловена от отговорността на прекия причинител на
застрахователното събитие, поради което застрахователят по застраховка
„Гражданска отговорност” отговаря за всички вреди при условията, при които
отговаря техният причинител. По тези съображения законната лихва върху
обезщетението следва да бъде начислена от датата на увреждането – 10.08.2015 г.
Предвид основателността на предявения от ищеца иск,
следва да му бъде присъден пълния размер на заплатените от него разноски –
2 005 лева.
В производството адв. С.С. е оказал безплатна правна
помощ на б.Д., поради което на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. Вр. чл.
7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. му се дължи адвокатско възнаграждение на
стойност 2 400 лева.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА, на
основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) вр. чл. 45 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД,
„Д.з.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** да заплати на Б.С.Д.,
ЕГН **********, с адрес *** сумата от 40 000 лева, представляваща обезщетение
за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от увреждания,
получени при ПТП, настъпило на 10.08.2015 г. в гр. София, ведно със законната
лихва от 10.08.2015 г. до окончателното изплащане, а на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК – сумата от 2 005 лева разноски по делото.
ОСЪЖДА, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв., „Д.з.“ АД, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление *** да заплати на адв. С.Е.С., с
адрес ***, офис ** сумата от 2 400 лева адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: