РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК
РЕШЕНИЕ
№ 317 / 18.6.2020г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК, II състав в открито съдебно заседание на
двадесет и първи май през две хиляди и двадесетата година в състав:
СЪДИЯ :
ГЕОРГИ ПЕТРОВ
СЕКРЕТАР
: АНТОАНЕТА МЕТАНОВА
като
разгледа докладваното от съдията докладчик Петров адм. дело №1281 по описа на съда за 2019 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
I. За характера на производството, исковете
и становищата на страните:
1. Производството е по реда на Глава Единадесета от
Административно процесуалния кодекс във връзка с във връзка с чл. 1, ал. 2 от
Закон за отговорността на държавата и общините за вреди .
2. Образувано е по искова претенция на „Доверие ГППМП“,ООД ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Пазарджик, ул. „Батак“, № 6,
с посочен съдебен адрес ***, адв. Ж.Д., да бъде осъдена Националната здравно
осигурителна каса, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Кричим“,
№ 1, да му заплати сумата от 150,00лв., обезщетение за имуществени вреди,
представляващи извършени разноски за адвокатско възнаграждение по н.а.д. № 231
по описа на Районен съд Пазарджик за 2014 г., както и обезщетение за забавено
плащане на същата парична сума съразмерно на законната лихва от 05.11.2014год.
до окончателното ѝ изплащане.
Поддържа
се, че въпросната сума от 150,00лв., е фактически заплатено възнаграждение за адвокатска
защита, поради което са налице реално претърпени щети от ищеца, в резултат на
противоправно поведение от страна на ответника, изразяващо се в издаването на
несъответно на закона Наказателно постановление № 449 от 29.11.2013г.
на Директора на Регионална здравноосигурителна каса Пазарджик, с което за
нарушение на чл. 152, ал. 2, т. 5 V и чл. 154, ал. 1 б от НРД за медицинските
дейности 2012 год., във връзка с т.3.2
от Указания за работа с „Рецептурна бланка – НЗОК“ - бланка образец „МЗ-НЗОК №
5“ и т. 9 от Указание за работа с „Рецептурна книжка на хронично болния“ към
НРД за МД 2012 год., на основание чл. 105в от Закона за здравното осигуряване
на дружеството е наложено административно наказание – имуществена санкция в
размер на 50,00лв. и за нарушение на чл. 48, ал. 2 от НРД за МД 2012г., на
основание чл. 105г от Закона за здравното осигуряване на дружеството е наложено
административно наказание – имуществена санкция в размер на 50,00лв.
3.
Директора на ответната Регионална здравноосигурителна каса, гр. Пазарджик
поддържа, чрез процесуалния си представител юрк. С. е на становище, че исковата
претенция е изцяло неоснователна.
Основното,
поддържано по делото възражение е, че ищеца не установява да е фактически
извършил разхода по заплащане на адвокатско възнаграждение, който се твърди да
е пряка е непосредствено причинена вреда от издаването на отмененото
Наказателно постановление № 449 от 29.11.2013г.
Поддържа
се също така, че заплащането на адвокатско възнаграждение не е непосредствена
вреда, пряко произтичаща от издаването на процесното наказателно постановление.
В
писмената защита по същество на спора се сочи, че от данните по делото не се
установява, дружеството да е осчетоводило като разход, процесната парична сума
от 150,00лв.
Иска се
обезщетителните претенции да бъдат изцяло отхвърлени, като в полза на ответника
се присъдят сторените разноски по възнаграждение на вещо лице и юрисконсултско
възнаграждение.
4.
Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура Пазарджик
дава заключение, че исковата претенции е недоказана и следователно основателна.
II. За
фактите :
5.
Производството по адм. н. дело № 231 по описа на Районен съд Пазарджик за
2014г. е било сложено в ход по жалба на „Доверие ГППМП“ООД, гр. Пазарджик,
срещу Наказателно постановление № 449 от 29.11.2013г. на Директора на
Регионална здравноосигурителна каса Пазарджик с което за нарушение на чл. 152,
ал. 2, т. 5 V и чл. 154, ал. 1 б от НРД за медицинските дейности 2012 год., във връзка с т.3.2 от Указания за
работа с „Рецептурна бланка – НЗОК“ - бланка образец „МЗ-НЗОК № 5“ и т. 9 от
Указание за работа с „Рецептурна книжка на хронично болния“ към НРД за МД 2012
год., на основание чл. 105в от Закона за здравното осигуряване на дружеството е
наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 50,00лв. и
за нарушение на чл. 48, ал. 2 от НРД за МД 2012г., на основание чл. 105г от
Закона за здравното осигуряване на дружеството е наложено административно
наказание – имуществена санкция в размер на 50,00лв.
За
защита на правата и законно установените си интереси, дружеството е
упълномощило свой процесуален представител по делото, като защита е била фактически осъществена в хода на производството
от адвокат Ж.Д.Д..
Според
представеното по а.н.дело №231 по описа на Районен съд Пазарджик за 2014г.,
пълномощно (л. 53 по а.н.дело № 231/2014г.), за
осъщественото процесуално представителство, на 16.04.2014г. е заплатено в брой
на адв. Д. сумата от 300,00лв.
С
Решение № 757 от 10.10.2014г., постановено по адм. н. дело № 231 по описа за
2014г., Пазарджишки районен съд е
отменил изцяло Наказателно постановление № 449 от 29.11.2013г. на Директора на
РЗОК Пазарджик.
Решението
не е обжалвано и съответно е влезнало в законна сила на 05.11.2014г., според
направеното отбелязване, на приложеното по първоинстанционното дело, заверено
копие от същото.
6. В
хода на настоящото производство, по
искане на ответната страна бе изслушано и прието без заявени резерви от
страните, заключение по съдебно счетоводна експертиза.
Според
вещото лице Д., не са установени данни за извършен от „Доверие-ГППМП“ ООД
разход на парични средства в размер на 150 лв., за ангажирането на правна
защита и съдействие по н.а.х.дело №231 по описа на Районен съд Пазарджик за
2014г.
III. За
правото:
7.
Несъмнено е, че задължението за заплащане на разноски извършени в хода на
конкретно съдебно, исково или административно производство, представлява по
правната си същност елемент от съдържанието на облигационно отношение между
страните в процеса, по силата на което едната от тях, чиято поддържана в
процеса позиция е била призната от съда за основателна, има правото да иска от
противната страна, да ѝ заплати направените
разноски. Правоотношението съдържа всички белези на облигационното отношение,
доколкото се регулира посредством метода на равнопоставеност, има имуществен
характер, като в съдържанието му влизат право да се иска от насрещната страна
определено поведение - заплащането на разноските и корелативното на това право,
задължение на противната страна да плати тези разноски. Тези права и задължения
са релативни. Правоотношението има едностранен характер. Негов обект е парична
сума, която включва само направените по делото разноски – държавните такси,
разноските по производството (възнаграждение за вещо лице, разноски по
призоваване на свидетели и пр.) и възнаграждението за един адвокат, ако
страната е имала такъв или юрисконсултско възнаграждение, ако такова е
осъществено. Правоотношението възниква, като последица от влязлото
в сила съдебно решение, в което съдът е присъдил в полза на съответната
страна, сторените от нея разноски.
8. В
част от доктрината и съдебната практика се счита, че тази материалноправна
отговорност е деликтна по естеството си, безвиновна е, но не обхваща всички
вреди, а само разноските за производството, направени от насрещната страна по
делото.
Това
становище не може да бъде споделено. Упражняването на право на иск, респективно
на правото на жалба срещу административен акт и съответно, осъществяването на
право на участие и защита в процеса на ответната по иска или по жалбата страна,
явно не могат да бъдат квалифицирани като противоправно поведение, включително
когато се окаже че иска, жалбата или пък респективно, осъществената процесуална
защита срещу тях са неоснователни. Използваната в доктрината квалификацията
„неоснователно предизвикан правен спор“, като описание на елемент от
фактическия състав с проявлението на който се свързва пораждането на
задължението за заплащане на разноски, не превръща воденето на съдебен процес
или защита на ответника в съдебния процес в противоправна дейност, нито пък
облигаторното задължение за поемане на разноските по съдебното уреждане на
спорния между правните субекти въпрос в осъществяване на юридическа отговорност
за извършен деликт в резултат на който за една от страните са причинени
подлежащи на обезщетяване вреди.
9. В
този смисъл, би могло да се каже, че разноските по разрешаването на спорен
между правните субекти въпрос са подобни на разноските по сключването или
изпълнението на договор (примерно по чл. 186 от ЗЗД) или пък на разноските по
сключване на извънсъдебна или съдебна спогодба (чл. 78, ал. 9 от ГПК, чл. 20 и
чл. 178 от АПК).
Поради
тази причина, не е възможно да се приеме, че възлагането от съда на задължение
за заплащане на разноски съставлява осъществяване на юридическа, деликтна
отговорност.
В този
контекст на разсъждения, трябва да се съобрази правилото на чл. 3, изр. първо
от ГПК, според което участващите в съдебните производства лица и техните
представители под страх от отговорност за вреди са длъжни да упражняват
предоставените им процесуални права добросъвестно и съобразно добрите нрави,
както и правилото на чл. 91, изр. първо, предл. първо от ГПК, съобразно което
страна, която неоснователно причини отлагане на делото, понася независимо от
изхода му разноските за новото заседание.
Тук
вече може да се каже, че ето това именно са случаите в които осъждането за
заплащане на разноски съставлява осъществяване на деликтна отговорност за
виновно (вкл. при условията на небрежност във втората хипотеза) предприето
поведение от страната в съдебния процес.
10. С
оглед изложеното до тук, трябва да се посочи, че искането за присъждане на разноски
в съдебния процес и искането за присъждане на обезщетение за претърпени
имуществени вреди имат различно основание. Това ще рече, че искането за
присъждане на разноски, извършени в съдебно производство по обжалване на
наказателно постановление, не могат да се търсят под формата на претърпени
вреди в друго, отделно исково производство по реда на ЗОДОВ. Такъв иск, би
следвало да се определи като недоказан, защото макар и фактически извършени от
лицето и довели до намаляване на неговата имуществена сфера, тези разноски не
са вреди от осъществено противоправно поведение на другото лице от което се
искат и присъждането им не може да бъде форма на осъществяване на неговата
юридическа, гражданска отговорност.
Поради
тази причина, разноските следва да бъдат присъдени именно в съдебното
производство в хода на което те са извършени.
11.
Пречки това да бъде сторено не се откриват, нито в ЗАНН, нито пък НПК.
Действително в ЗАНН, липсваха (до допълването на чл. 63 от ЗАНН, с нови ал. 3,
ал. 4 и ал. 5, обн. ДВ, бр. 94 от 2019 г.)
нарочни правила относно присъждането на разноски, което в никакъв случай
не трябва да бъде приемано като забрана това да бъде сторено. При положение, че
законодателя е считал, че такава рестриктивна мярка трябва да бъде приложена,
тоест разноски в производството по чл. 63 от ЗАНН да не бъдат присъждани,
разбира се, той несъмнено би възвел в правна норма това разрешение, което в
твърде съществена степен засяга правата и защитимите интереси на страната,
чиято позиция в процеса е призната за основателна от съда с постановения от
него краен съдебен акт.
Такава
забрана обаче няма установена, нито в ЗАНН, нито пък НПК, към който препраща
чл. 84 от ЗАНН. Според чл. 190, ал. 1 от НПК, когато подсъдимият бъде признат
за невинен или наказателното производство бъде прекратено, разноските по дела
от общ характер остават за сметка на държавата, а разноските по дела,
образувани по тъжба на пострадалия до съда, се възлагат на частния тъжител.
Цитираният текст, повече от очевидно не съдържа каквото и да е ограничение или
забрана, на признатият за невинен, да не бъдат присъдени разноските, които той
е заплатил в хода на съдебното производство (а не държавата, т.е. съда или
прокуратурата са извършили).
Достатъчно
в тази насока е да се съобрази, нормата на чл. 190, ал. 2 от НПК според която,
за присъдените разноски се издава изпълнителен лист от първоинстанционния съд.
Очевидно
е че законодателят е уредил възможността за присъждане на разноски в хода на
наказателното съдебно производство и не я е ограничил единствено до разноските
които се възлагат в тяжест на частният тъжител. Както се посочи, обратното
разрешение е твърде рестриктивно и в съществена степен засяга правата на
страните в съдебния процес, поради което без съмнение би било изрично
установено в процесуалния закон.
12. Впрочем,
разбирането, че не е допустимо прилагане по аналогия на правилата установени в
чл. 143 от АПК, поради което разноски не може да бъдат присъждани в съдебното
производство по обжалване на наказателно постановление (до допълването на чл.
63 от ЗАНН, с нови ал. 3, ал. 4 и ал. 5, обн. ДВ, бр. 94 от 2019 г.), има за
последица пораждането на необходимостта от водене на подобно на настоящото,
ново исково производство по реда на ЗОДОВ (като единствена друга възможност за
защита на правата), което след отмяната на наказателното постановление е с
отнапред известе́н резултат, но в хода на което отново се извършват
деловодни разноски и те отново се възлагат в тяжест на административно
наказващият орган. Прилагането на закона по този начин е в явно и нетърпимо
противоречие с функциите които би трябвало да осъществява правното регулиране
на обществените отношения.
13.
Независимо от изложеното до тук обаче, необходимо е да се съобрази и следната,
установена с тълкувателни актове съдебна практика :
Съобразно
разясненията в Тълкувателно постановление №2/2014 от 19 май 2015 год., по
тълкувателно дело №2 по описа за 2014 г. на ВКС, Общото събрание на Гражданска
колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС, дейността по административно
наказване по естеството си е правораздавателна дейност на администрацията,
насочена е към разрешаване на правен спор, възникнал по повод на конкретно
сезиране, при спазване на състезателно производство в условията на независимост
и самостоятелност на решаването.
Тя е свързана
със защитата на реда в областта на държавното управление по аргумент от чл. 6
от Закона за административните нарушения и наказания и представлява управленска
дейност по осъществяване на административно наказателна отговорност. Наред с
другите правни форми на изпълнителна дейност - правотворческа, правоприлагаща и
договорно - правна, класифицирани според предметното им съдържание и цел, тя
представлява форма на административна /изпълнителна/ дейност, извършва се по
административен ред, чрез метода на субординация, въз основа на законово
предоставена административно наказателна компетентност. Наказателното
постановление, като резултат от упражнената дейност по административно
наказване, също представлява по естеството си волеизявление на орган на изпълнителната
власт, макар и да не се издава по реда на АПК и съответно, да не носи белезите
на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 от АПК. Въпреки това,
основният вид на дейността по налагане на административно наказание и на
извършените действия или бездействия във връзка с административното наказване,
не дава основание разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ да се тълкува ограничително, като приложното
й поле се свежда до административните актове, издавани по реда на АПК, а
незаконосъобразните наказателни постановления, с оглед на правораздавателния им
характер, да бъдат изключени от предметния обхват на закона.
За
квалифициране на иска като такъв по чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ, определяща е не
правната природа на отменения акт, а основният характер на дейността на органа,
негов издател. Независимо, че наказателното постановление не представлява
индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, определящо за
квалификацията на иска за вреди по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, е обстоятелството, че
актът се издава от административен орган, представлява властнически акт и
въпреки че поражда наказателно правни последици, е правен резултат от
административна дейност по осъществяване на една от формите на юридическа
отговорност. Неговото издаване е последица от изпълнение на нормативно
възложени задължения, упражнена административно наказателна компетентност,
законово предоставена на органите в рамките на административната им
правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на
административна дейност.
Законодателят
не предвижда ред за присъждане на разноски в производствата по ЗАНН. Доколкото
искът по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е за обезщетение за вреди, настъпили вследствие
незаконосъобразно наказателно постановление, действия или бездействия в рамките
на административно наказване, то и исканията за обезщетяване на направени
разноски в производството по обжалване подлежат на разглеждане по същия ред.
14. При
това положение и с оглед обезателния характер на тълкувателните постановления,
които съобразно нормата на чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт са
задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на
местното самоуправление, както и за всички органи, които издават
административни актове, се налага извода, че при преценка основателността на
предявен иск за обезщетение за вреди от категорията на процесните, с правно
основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, разглеждан по реда на чл. 203 и сл. АПК,
отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление, следва да се
преценява като отменен незаконосъобразен административен акт, постановен от
административен орган /или длъжностно лице/ при изпълнение на административна
дейност.
Както е
прието в прежде посоченото Тълкувателно постановление, макар наказателното
постановление, с което се налага административно наказание, да не е
индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК, определящо за
квалификацията на иска за вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, е обстоятелството, че
актът се издава от административен орган, представлява властнически акт и е
правен резултат от санкционираща административна дейност.
15.
Според Тълкувателно решение № 2 от 03.06.2009 г. на Върховния административен
съд, Общо събрание на съдиите от I и II колегия, постановено по тълкувателно
дело № 7 по описа за 2008 г., административните съдилища не присъждат разноски
в производствата по касационни жалби срещу решенията на районните съдилища по
административно наказателни дела.
Съответно,
съобразно Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г., постановено по тълк. д. №
2 по описа за 2016 г. на Върховен административен съд, при предявени пред
административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди
от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски
възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват
пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от същия закон.
16. При
това положение, трябва да се съобрази, че според чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ (във връзка
с чл. 203, ал. 1 АПК), държавата и общините отговарят за вредите, причинени на
граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия и бездействия
на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на
административна дейност, като исковете се разглеждат по реда на Административно
процесуалния кодекс.
Следователно,
иска с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, обема следния фактически състав
: причинена вреда - имуществена или неимуществена ; незаконосъобразен акт,
действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината
; незаконосъобразният акт, действието или бездействието да са при или по повод
изпълнението на административна дейност ; пряка и непосредствена причинна
връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието, и
настъпилата вреда.
17. В
конкретния случай, както се описа в предходния раздел от настоящото решение,
според категоричното и еднозначно заключение на назначеното по делото вещо
лице, не са установени данни за извършен от „Доверие-ГППМП“ ООД разход на
парични средства в размер на 150 лв., за ангажирането на правна защита и
съдействие по н.а.х.дело №231 по описа на Районен съд Пазарджик за 2014г.
Това налага да се приеме за установено следното :
Няма
пречка, представеното по а.н.дело №231
по описа на Районен съд Пазарджик за 2014г. пълномощно (л. 53
по а.н.дело № 231/2014г.), да не бъде прието, като разписка (признание)
от подписалия документа д-р Славчо Тодоров,
че за осъщественото процесуално представителство, на адв. Д. ѝ е заплатена на 16.04.2014г., в брой сумата
от 300,00лв.
С оглед
констатацията, че тази сума не е реално счетоводно отчетена като разход за
търговското дружество обаче, очевидно не
е възможно да се направи извод, че тя е заплатена именно от дружеството и
съответно то е намалило актива си с процесните 150,00лв.
Дали
сумата е заплатена от управителя на дружеството или от трето лице, както и дали
сумата е заплатена от името и за сметка на дружеството и в някакъв бъдещ период
евентуално ще бъде възстановена на фактически заплатилото я лице са въпроси,
които стоят извън рамките на деликтната отговорност по чл.1, ал. 1 от ЗОДОВ.
От
значение в случая е факта, че в рамките на производството по а.н.дело № 231 по
описа на Районен съд Пазарджик за 2014г. не се установява, че не някой друг, а
именно „Доверие ГППМП“ ООД е заплатило на адв. Д. исковата сума от 150,00лв.
Това ще
рече, че исковата претенция не е доказана по основание и размер и следва да
бъде отхвърлена изцяло.
IV. За
разноските :
18. С
оглед изхода на делото, на ответника се дължат сторените разноски по
производството, които се констатираха в размер на 250,00лв. заплатено
възнаграждение на вещо лице и 100,00лв. възнаграждение за осъществена
юрисконсултска защита.
Ето
защо, Съдът
Р
Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ исковата претенция на „Доверие
ГППМП“,ООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пазарджик, ул.
„Батак“, № 6, с посочен съдебен адрес ***, адв. Ж.Д., да бъде осъдена
Националната здравно осигурителна каса, със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. „Кричим“, № 1, да му заплати сумата от 150,00лв., обезщетение за
имуществени вреди, представляващи извършени разноски за адвокатско
възнаграждение по н.а.д. № 231 по описа на Районен съд Пазарджик за 2014 г.,
както и обезщетение за забавено плащане на същата парична сума съразмерно на
законната лихва от 05.11.2014год. до окончателното ѝ изплащане.
ОСЪЖДА „Доверие ГППМП“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Пазарджик, ул. „Батак“, № 6,
да заплати на Национална здравноосигурителна каса, със седалище и адрес на
управление, гр. София, ул. „Кричим“, № 1, сумата от 350,00лв.(триста и петдесет
лева), представляващи извършени разноски по производството.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в
четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.
Административен
съдия :/п/
РЕШЕНИЕ
№2405/22.02.2021 Г. ПО АД №9139/2020 Г. НА ВАС
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 317 от 18.06.2020 г.,
постановено по адм. д. № 1281 по описа на Административен съд - Пазарджик за
2019 г.
Решението не подлежи на обжалване.