№ 37448
гр. С., 22.10.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЯНА М. ФИЛИПОВА
като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело №
20221110148008 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба от 02.09.2022 г. от „Т.С.“ ЕАД против
Г. Т. Ф. с искане да бъде признато за установено по отношение на ищеца, че ответникът
дължи на топлофикационното дружество сумата в размер на 687,80 лева (шестстотин
осемдесет и седем лева и 80 стотинки), представляваща незаплатена цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. С., ул. „В.“ 5, вх. Б,
ет. 6, ап. 39, аб. №422195, за период от 01.05.2018 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна
лихва за период от 05.04.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 228,57 лева (двеста
двадесет и осем лева и 57 стотинки), представляваща мораторна лихва върху главницата за
топлинна енергия за период от 15.09.2019 г. до 28.03.2022 г., 35,35 лева (тридесет и пет лева
и 35 стотинки), представляваща незаплатена цена на извършена услуга за дялово
разпределение за период от 01.09.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период
от 05.04.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 5,76 лева (пет лева и 76 стотинки),
представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за период от
31.10.2019 г. до 28.03.2022 г., за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение от 14.06.2022 г. по ч. гр. д. № 18320/2022 г. по описа на СРС, 127 състав,
връчена на длъжника по реда и при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, като връчителят събрал
данни, че лицето от години живее в чужбина.
По ч. гр. д. № 18320/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 127 състав, е
постъпила молба с вх. № 198120/23.09.2022 г. от длъжника, в която са наведени твърдения,
че вземането, за което е издадена заповедта за изпълнение е погасено посредством плащане,
в подкрепа на които е представен касов бон за заплатена на каса на „Т.С.“ ЕАД сума в
размер общо на 1091,83 лева.
С разпореждане от 09.11.2022 г. съдът предоставил възможност на ищеца да изрази
становище по наведените твърдения за извършено плащане на вземанията, за които е
издадена процесната заповед за изпълнение и дали поддържа предявения установителен иск
по чл. 422 ГПК, в който случай обоснове правен интерес от търсената защита.
С молба от 16.11.2022 г. процесуалният представител на ищеца поддържа, че
ответникът е погасил посредством плащане всички суми по заповедта за изпълнение след
образуване на настоящото производство, поради което и доколкото ответникът е станал
повод за завеждане на делото в негова тежест следва да бъдат възложени направените
разноски за юрисконсултско възнаграждение в исковото производство.
При съобразяване на така изложената фактическа обстановка, съдът намира, че
1
доколкото заявените от ищеца искови претенции са били изцяло погасени от ответника
посредством плащането им в хода на процеса, между страните по делото не съществува
правен спор, който да бъде разрешен със сила на пресъдено нещо. Няма ли правен спор,
няма нужда и правен интерес от съдебна защита, а наличието на правен интерес е абсолютна
положителна процесуална предпоставка за надлежно възникване на правото на иск, за която
съдът следи служебно. Ето защо, независимо, че ищецът не е заявил изрично, че оттегля или
се отказва от предявените искове, съдът намира, че доколкото заявените от него искови
претенции са изцяло удовлетворени, то за „Т.С.“ ЕАД не съществува правен интерес от
водене на настоящото съдебно производство, в който смисъл е и изявлението на ищеца в
горепосочената молба от 16.11.2022 г., с която заявява, че претендира единствено
юрисконсултско възнаграждение по делото в минимален размер. Съдът е длъжен да
обезпечи развитието на едно процесуално допустимо съдебно производство, поради което в
случай че констатира липсата на някоя от абсолютните положителни процесуални
предпоставки за надлежно възникване на правото на иск – правен интерес от заявената с
исковата молба съдебна защита, следва да счете, че предявените искове се явяват
процесуално недопустими. Следователно, доколкото в случая заявените от ищеца искови
претенции са изцяло удовлетворени от ответника в хода на процеса, за „Т.С.“ ЕАД е
отпаднал правният интерес от предявените искове, поради което образуваното въз основа на
тях съдебно производство като процесуално недопустимо следва да се прекрати.
Съгласно разпоредбата на чл. 81 ГПК във всеки акт, с който приключва делото в
съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. По тази причина дори
и при прекратяване на делото, както е в настоящия случай, доколкото е налице плащане от
страна на ответника в хода на процеса – едва на 23.09.2022 г., т. е. след образуване на
исковото производство за установяване на вземанията по заповедта за изпълнение, която е
връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, с извънпроцесуалното си поведение той е
дал повод за завеждане на делото срещу него, поради което безспорно следва да понесе
сторените разноски по него.
Ищецът е претендирал единствено такива за юрисконсултско възнаграждение, което
съдът намира, че следва да бъде присъдено в минимален размер от 100,00 лв., съобразно чл.
25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ (обн. ДВ бр. 5/17.01.2006 г.), вр. чл. 78,
ал. 8 ГПК.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 48008/2022 г. по описа на Софийски
районен съд, Първо гражданско отделение, 127 състав.
ОСЪЖДА Г. Т. Ф., ЕГН **********, с адрес в гр. С., ул. „В.“ 5, вх. Б, ет. 6, ап. 39, да
заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. С., ул.
„Ястребец“ № 23Б, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер общо на 100 лева,
представляваща сторени в производството съдебни разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните с частна жалба пред
Софийски градски съд в едноседмичен срок от получаване на препис от съдебния акт.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2