Номер 15616.09.2020 г.Град Търговище
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – ТърговищеXIII състав
На 24.07.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Пламен М. Драганов
Секретар:Стела Й. Йорданова
като разгледа докладваното от Пламен М. Драганов Административно
наказателно дело № 20203530200557 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Постъпила е жалба от В. А. С. от гр. Търговище, чрез адв. Д. М., против Наказателно
постановление № 38-0000626/15.06.2020 г. на Директор Регионална дирекция „Автомобилна
администрация” - Русе, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание -
глоба в размер на 1500 лева на осн. чл. 93б, ал. 4, т. 3 от Закона за автомобилните превози
(ЗАвПр). В жалбата си С счита НП за незаконосъобразно и издадено в противоречие с
материално правните и процесуални норми и моли съда да го отмени. В съдебно заседание,
жалбоподателят се представлява от редовно упълномощен адв. Д. М., който поддържа
жалбата.
Ответникът - Регионална дирекция „Автомобилна администрация” - Русе, редовно
призован, не се представлява по делото.
Съдът, като прецени становищата на страните във връзка с представените
доказателства, прие за установено следното:
На 19.05.2020 г., около 13.50 ч., в гр. Търговище, на бул. „Т. К.“, до блок № 3, служители
на автомобилна администрация спрели за проверка лек таксиметров автомобил м. „Форд
Фокус”, с рег. № *******, управляван от жалбоподателя В. А. С. . В момента на проверката
жалбоподателят извършвал таксиметров превоз на пътници с включена зелена светлина на
ЕТАФП. При проверка на необходимите документи било установено, че в пътния лист № 83
за деня е отразен начален част 07.00 часа, като в графата „Прекъсване“няма отразена
почивка. При така установеното контролните органи приели, че жалбоподателят е нарушил
чл. 88а, т. 2 от ЗАвПр. За констатираното нарушение съставили на жалбоподателя АУАН №
271914/19.05.2020 г. Актът бил подписан от актосъставителя, един свидетел и визирания
нарушител, като последният като възражения вписал, че е направил почивка, което се
виждало от контролната лента. В тридневния срок жалбоподателят депозирал и писмени
възражения, в които отново твърди, че бил направил почивка от 11.00 часа до 11.30 часа,
1
което се доказвало от справка с касовия апарат на автомобила. Отделно от това изтъква, че
поради обявеното извънредно положение във връзка с епидемията Ковид – 19, работата му
като таксиметров шофьор спаднала драстично и на практика през повечето време е бил в
принудителна почивка по пиаците в града. Приемайки възражението за неоснователно, въз
основа на съставения акт Директор Регионална дирекция „Автомобилна администрация” –
Русе издал обжалваното Наказателно постановление № 38-0000626/15.06.2020 г., с което на
жалбоподателя, за извършено нарушение на чл. 88а, т. 2 от ЗАвПр е наложено
административно наказание - глоба в размер на 1500 лева на осн. чл. 93б, ал. 4, т. 3 от
Закона за автомобилните превози (ЗАвПр).
Гореописаната фактическа обстановка съдът прие за доказана въз основа на събраните по
делото писмените и гласни доказателства, като не се спори от страните.
При така установеното от фактическа страна съдът прие, че жалбата е подадена в срок и
процесуално допустима, а по същество основателна.
Безспорно е от доказателствата по делото, че към момента на проверката – 13.50 часа на
19.05.2020 г., извършвайки таксиметров превоз на пътници с начален час 07.00 часа, без в
представения пътен лист да е отбелязал прекъсване, жалбоподателят е нарушил чл. 88а, т. 2
от ЗАвПр, изискваща след период от 4 часа управление водачът на лек таксиметров
автомобил да направи прекъсване най-малко 30 минути, освен ако започва период за
почивка. Неоснователно е възражението в жалбата, че от разпечатката от касовия апарат
може да се установят периодите на прекъсване. Съгласно чл. 1 от НАРЕДБА № 35 от
3.11.1999 г. за функционалните и техническите изисквания към електронните таксиметрови
апарати с фискална памет. (ЕТАФП), същите са предназначени за регистрация и контрол на
оборота от услугите с леки автомобили за таксиметров превоз на пътници, а не за доказване
на периодите на работа и прекъсване.
Независимо от това настоящия съдебен състав счита, че в Наказателното постановление
липсват императивни реквизити на чл. 57, т. 5 от ЗАНН относно описанието на нарушението
и обстоятелствата, при които е извършено. Спрямо жалбоподателят е приложена
санкционната разпоредба на чл. 93б, ал. 4, т. 3 от ЗАвПр, според която водач, който не
спазва изискванията относно непрекъснатото време на управление, определени в Регламент
(ЕО) № 561/2006, в друг нормативен акт или в AETR, се наказва за неспазването им над 90
минути - с глоба 1500 лв (към настоящия момент изм. – ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от
7.07.2020 г. - с глоба 500 лв ). В обстоятелствената част на наказателното постановление
изобщо не е посочено какъв е периода от време, за който наказващия орган приема, че
водача не е спазил изискването относно непрекъснатото време на управление, за да приложи
санкцията на т. 3, а не т. 1 или т. 2, предвиждащи по – малки по размер наказания за по
кратки периоди на нарушението. Изискването за пълно и точно описание на нарушението с
всичките му индивидуализиращи белези не е самоцелно, а е обвързано с основния принцип
в наказателното право – правото на защита. В този смисъл непосочването на периода от
време, в водача не е спазил изискването относно непрекъснатото време на управление,
безспорно е нарушение на процесуалните правила, и то съществено, защото е ограничило
правата на административно наказания субект да знае какво административно нарушение му
2
е вменено.
Освен това при преценка относно приложимостта на чл. 28 от ЗАНН съдът установи, че
наказващият орган неправилно е приел, че не се касае за маловажен случай по смисъла на
чл. 28 от ЗАНН. Съображения и мотиви относно приложението на чл. 28 от ЗАНН
наказващия орган не е изложил, като в атакуваното НП просто е отразено, че не са налице
основания за прилагането на института на маловажен случай. Преценката на наказващият
орган по приложението на чл. 28 от ЗАНН подлежи на съдебен контрол, съгласно ТР №
1/12.12.2007г. на ВКС. С тълкувателното решение на съдилищата е призната възможността
за съдебен контрол по законосъобразност и при обективното наличие на предпоставките на
чл. 28 от ЗАНН, правомощията да го приложи.
Настоящият състав изцяло споделя доводите, изложени в жалбата в тази насока и счита,
че в случая не би следвало да се налага наказание на жалбоподателя, тъй като нарушението
е констатирано за първи път и се касае за маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
Нарушението е извършено в периода на обявеното извънредно положение в страната по
повод разпространението на епидемията Ковид – 19, и е ноторно известно, че в този период
(а той в голяма степен продължава и към момента) икономическите субекти, извършващи
дейност в сферата на услугите, търпят големи загуби поради намаленото потребление.
Видно и от приложения касов отчен от ЕТАФП, за деня на проверката жалбоподателят е
направил само десетина курса и на практика не е управлявал реално таксиметровия
автомобил повече от час до момента на проверката. В този смисъл дори и формално, според
пътния лист жалбоподателят да не е направил регламентираното прекъсване, не е нарушен
смисъла и логиката на нарушената норма на чл. 88а, ал. 2 от ЗАвПр – водачът да извършва
таксиметров превоз на пътници във физическо и психическо състояние, с което да не
застрашава живота и здравето на пътниците и другите участници в движението. Доколкото
процедурата по чл. 28 от ЗАНН не представлява оневиняване или заличаване на
противоправния характер на деянието, приложението и в пълна степен би изпълнило целите
на закона и би въздействало дисциплиниращо спрямо дееца.
Съобразявайки изложеното дотук съдът счита, че атакуваното наказателно постановление
е издадено при съществени процесуални нарушения и неправилно прилагане на
материалния закон, поради което следва да бъде отменено.
Няма направени искания за съдебни разноски и съдът не присъжда такива.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 38-0000626/15.06.2020 г. на Директор
Регионална дирекция „Автомобилна администрация” – Русе, с което на В. А. С. от гр.
Търговище, ЕГН **********, е наложено административно наказание глоба в размер на
1500 лева на осн. чл. 93б, ал. 4, т. 3 от Закона за автомобилните превози, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -
3
Търговище в четиринадесет дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
4